Европейският съюз се намираше в последния етап на подготовка за откриване на първия клъстер от преговори с Украйна въпреки съпротивата от страна на Унгария, но отложи решението, пише Европейская правда.

Отбелязва се, че в Брюксел е подготвен юридически нетипичен, но потенциално ефективен механизъм, който позволява да се заобиколи формалното вето на Будапеща.

Съгласно съгласувания план, в който са включени Европейската комисия, председателят на Европейския съвет Антониу Коща и редица държави-членки (по-специално Дания, която председателства Съвета на ЕС), откриването на преговорния клъстер трябваше да се състои на 18 юли без гласуване — в рамките на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси.

Същността на подхода се е състояла в това, че учредителните документи на ЕС не съдържат изискване за единодушие при вземането на технически междинни решения, като например откриването на кластери. По този начин Европейската комисия е имала основания да действа самостоятелно, тъй като след стартирането на преговорите с Украйна през 2023 г. държавите-членки са й предоставили съответните правомощия.

Според медията първият разговор за този вариант се е състоял на най-високо равнище в Хага по време на срещата на върха на НАТО. Последният кръг от преговори с ръководството на Европейската комисия и Европейския съвет се състоя в Рим на 10 юли. След това комисарката Марта Кос заяви, че е уверена в откриването на всички раздели на преговорния процес с Украйна.

Въпреки това, на фона на постигнатите споразумения се случиха събития, които предизвикаха изненада в европейските кръгове. По-специално, правителството на Украйна наруши закона за Бюрото за икономическа сигурност, като отхвърли кандидата, избран чрез прозрачен конкурс с подкрепата на ЕС. Освен това, в дома на председателя на Центъра за противодействие на корупцията Виталий Шабунин бяха проведени претърсвания без съответното разрешение от съда.

В резултат стана известно, че Дания не е включила въпроса за откриването на първия преговорен клъстер в дневния ред на срещата на 18 юли.

Няколко източника от ЕП посочват, че основните трудности са били именно вътрешноевропейски. Брюксел се е опитал да избегне ситуация, в която една от ключовите страни в ЕС открито да се противопостави на това решение.

Успоредно с това някои столици сметнаха за целесъобразно да доработят механизма и да отложат вземането на решение за септември.

В последното си интервю като вицепремиер Олга Стефанишина потвърди, че планът за започване на преговори на 18 юли наистина е съществувал. Тя също така възложи отговорността за провала му на ЕС — частично свързвайки с това и своята оставка.

Въпреки това, според информацията на изданието, тази версия не намира потвърждение. Към 14 юли, когато стана известно решението на Зеленски да смени отговорника за евроинтеграцията в правителството, източници на ЕП в Брюксел уверяваха, че процесът върви положително и има всички основания да се очаква дипломатически успех — в частност, откриването на преговорния клъстер.

На 14 март президентът на Украйна Володимир Зеленски по време на среща с журналисти заяви, че по отношение на Европейския съюз, а именно решението за членството на Украйна, блокира само една страна, и това е Унгария.

На 13 май агенция Bloomberg писа, че ЕС обсъжда начини, които ще позволят да се предотврати блокирането от Будапеща на началото на преговорите за присъединяване на Украйна.