В рамките на редовния си пакет от решения за нарушения Европейската комисия предприема правни действия срещу държави-членки, които не спазват задълженията си съгласно правото на ЕС. Тези решения, обхващащи различни области на политиката на ЕС, имат за цел да гарантират правилното прилагане на правото на ЕС в полза на гражданите и предприятията. България фигурира в пет процедури: обмена на данъчна информация, защитата на личните данни, контрола над взривните вещества, преработката на отпадъците и правилата за развитието на източници на възобновяема енергия.

По-долу са представени основните решения, приети от Комисията, групирани по области на политиката.

Комисията приключва също така 48 дела, при които проблемите със съответните държави-членки са били разрешени. В тези случаи Комисията не е длъжна да продължава процедурата за нарушение. Подбор от приключените дела е достъпен в днешния обзор.

Дейностите на Комисията по прилагане на правото и спазването на правото на ЕС от държавите-членки могат да се проследяват чрез интерактивни карти и графики, които могат да се персонализират. За повече подробности относно историята на даден случай или за достъп до пълната база данни с решения за нарушения, регистърът на решенията за нарушения е отворен за справки. Допълнителна информация относно процедурата за нарушения на ЕС може да бъде намерена в следните въпроси и отговори.

Околна среда (Официални уведомителни писма и мотивирани становища)

Европейската комисия призовава 12 държави членки да изпълнят целите за рециклиране на отпадъци

Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2128) за неизпълнение на няколко цели за рециклиране на отпадъци въз основа на последните налични данни, докладвани от държавите членки.

Рамкова директива за отпадъците: България не е успяла да достигне целта от 50% за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци (като хартия, метал, пластмаса и стъкло), която трябваше да бъде изпълнена до 2020 г.

Следващи стъпки: Тъй като неизпълнението на съответните цели продължава (след първоначалното официално уведомително писмо от юли 2024 г.), Комисията изпраща мотивирано становище. България разполага с два месеца, за да отговори и да предприеме необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз.

Вътрешен пазар, индустрия, предприемачество и МСП (Официални уведомителни писма)

Комисията открива процедури за нарушение срещу държави членки поради ограничения на услугите за инсталиране и строителство, свързани с енергетиката

Европейската комисия реши да стартира процедура за нарушение, като изпрати официално уведомително писмо до България (INFR(2026)2104) за налагане на ограничителни задължителни схеми за разрешаване или сертифициране на услуги за енергийни инсталации и строителство.

Същността на нарушението: Случаите са насочени срещу пречките пред инсталирането на оборудване за възобновяема енергия, създадени от изисквания за разрешителни и подобни процедури. Тези изисквания затрудняват инсталаторите на оборудване за възобновяема енергия и доставчиците на инсталации за енергийна ефективност да работят в рамките на ЕС. Вместо да се ограничава достъпът до пазара, могат да се използват по-малко ограничителни мерки (като последващ контрол).

Допълнителни изисквания в България: Комисията установи, че България (заедно с Кипър, Унгария, Латвия и Испания) налага още по-широки изисквания за атестиране и регистрация в строителството. Тези разпоредби водят до фрагментиране на пазара, ограничават избора на потребителите и нарушават Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО).

Следващи стъпки: България разполага с два месеца, за да отговори на писмото. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Комисията призовава България и Полша да прилагат надлежно правилата на ЕС относно пускането на пазара и употребата на прекурсори за взривни вещества

Европейската комисия реши да започне процедури за нарушение, като изпрати писма с официално предупреждение до България (INFR (2026)2118) и Полша (INFR (2026)2119) за това, че не са осигурили правилното прилагане на Регламента относно пускането на пазара и употребата на прекурсори за взривни вещества (Регламент (ЕС) 2019/1148). Регламентът установява правила на равнище ЕС относно веществата и смесите, които биха могли да бъдат злоупотребени за производството на самоделни взривни вещества. Той ограничава достъпа на широката общественост до тези вещества или смеси и изисква всички подозрителни транзакции, свързани с тях, да бъдат докладвани на компетентните органи. Комисията счита, че България не е изпълнила редица задължения по Регламента, като например задълженията да създаде един или повече национални контактни пунктове за докладване на подозрителни транзакции, изчезване и кражби; да определи компетентния орган за прилагането на Регламента; да разпространява редовно съответните насоки; да установи правила за налагане на санкции; и да участва в годишната програма за мониторинг.

Що се отнася до Полша, Комисията счита, че страната не е изпълнила задълженията си да разпространява редовно съответните насоки и да определи правила за налагане на санкции. България и Полша разполагат сега с два месеца, за да отговорят на писмото и да отстранят констатираните от Комисията недостатъци.

Комисията призовава Белгия, България, Чехия, Германия, Нидерландия, Полша и Словения да спазват правилата за защита на личните данни

Днес Европейската комисия реши да изпрати официални писма за предупреждение до България (INFR(2026)4013), Белгия (INFR(2026)2131), Чехия (INFR(2026)2127), Нидерландия (INFR(2026)2129), Полша (INFR(2026)2130) и Словения (INFR(2026)2128), както и мотивирано становище до Германия (INFR(2022)2019), поради неспазване на Директивата за правоприлагащите органи (Директива (ЕС) 2016/680). Директивата урежда обработката на лични данни от правоприлагащите органи с цел изпълнение на техните задължения по начин, който защитава основното право на защита на данните. Всички тези държави-членки, които днес получават официални писма за предупреждение, неправилно са транспонирали правилата относно упражняването на правата за защита на данните. През април 2022 г. Комисията изпрати официално писмо за предупреждение до Германия за непълно транспониране на директивата. Към днешна дата Германия все още не е приела мерки за транспониране, свързани с обработката на данни от Федералната полиция. Поради това Комисията изпраща официално писмо до Белгия, България, Чехия, Нидерландия, Полша и Словения, както и мотивирано становище до Германия. Тези държави-членки разполагат с два месеца, за да отговорят и да отстранят недостатъците, посочени от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище до Белгия, Българи, Чехия, Нидерландия, Полша и Словения, както и да отнесе случая с Германия към Съда на Европейския съюз с искане за налагане на финансови санкции.

Комисията призовава Белгия, България и Кипър да приключат прилагането на правилата за обмен на информация в рамките на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане

Днес Европейската комисия взе решение да изпрати мотивирани становища до Белгия (INFR(2026)0015), България (INFR(2026)0021) и Кипър (INFR(2024)0030) поради непълно транспониране на Директива (ЕС) 2025/872, с която се изменя Директивата за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива 2011/16/ЕС). Директивата изисква от държавите-членки да стандартизират събирането на данните от допълнителната данъчна декларация и да обменят автоматично информацията, съдържаща се в нея. Допълнителната данъчна декларация е част от задълженията за подаване, предвидени в Директива (ЕС) 2022/2523 (Директива "Стълб 2“) относно осигуряването на глобално минимално ниво на данъчно облагане за мултинационални групи предприятия и големи вътрешни групи в Съюза. До момента Белгия, България и Кипър не са приели или не са нотифицирали всички национални мерки за транспониране, докато данъчните органи в целия ЕС трябва да могат да започнат обмен на информация за мултинационалните дружества, попадащи в обхвата на Директивата за "стълб 2“, считано от юни 2026 г. През януари 2026 г. Комисията изпрати писма с официално предупреждение до държавите-членки за неизпълнение на правилата на директивата.

Поради това Комисията реши да отправи мотивирани становища към Белгия, България и Кипър, които разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да отнесе случаите към Съда на Европейския съюз с искане за налагане на финансови санкции.