23:28 / 07.01.2026
9737
Европейците никога няма да се съгласят войниците им да умират за Украйна. Така коментира военният анализатор и бивш командир на рота от батальона "Айдар" Евгений Дикий, подписаният документ за разполагането на европейски контингенти в Украйна на срещата на ''Коалицията на желаещите'' в Париж, проведена на 6 януари. Той заявява това в интервю за УНИАН.
ФОКУС представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Според Дикий подписаният документ, не променя реалностите на войната. Той смята, че всички преговори сега са по-скоро като ''дипломатическа игра''.
"Коалицията на желаещите“ подписа документ за разполагането на контингент от западни войски в Украйна. Ще се съгласи ли Путин на тези условия и ако не, защо беше подписан?
Руският режим заяви абсолютно ясно, че няма да подпише нищо, което би било дори малко в наша полза, освен така наречените 28 точки, които Русия директно продиктува.
Нещо повече, има и въпроси относно 28-те точки. Ако изведнъж се съгласим с тях, не би ли поставила тогава Русия допълнителни условия? Но що се отнася до всичко, което се различава от 28-те точки, няма съмнение, че те не планират да ги подпишат или дори да ги обмислят. И това е логично.
Работата е там, че 28-те точки не са просто унизителна капитулация за Украйна. Това е и капитулация, която всъщност гарантира на руснаците възможността да окупират останалата част от Украйна абсолютно спокойно и безнаказано в рамките на буквално една година след подписването. Само с гаранция, че ще успеят. Следователно, целият този преговорен път, всичко, което се случва, има само едно значение: танци около Доналд Тръмп. За да се предотврати Тръмп да каже, че Киев и европейците не искат мир.
Украйна се съгласи на изключително болезнени компромиси, но е важно да се покаже, че: ние се придържахме към това, европейците се придържаха към това, а Русия не е доволна от това.
"Извинете, г-н Доналд, но вашият приятел Владимир категорично не иска мир, не Украйна и не Европа.“ Това е единственият истински смисъл на всички тези "танци“. Така че всички приказки за "Коалицията на желаещите“ и различните мирни сценарии са по-скоро дипломатическа игра, предназначена предимно за Тръмп и неговото обкръжение, защото те всъщност действат на страната на Путин.
Така че украинското общество трябва да възприема тези процеси без илюзии. Войната ще продължи поне тази година, а най-вероятно и следващата. И ние трябва да сме подготвени за това, за дълга и трудна война, тогава в крайна сметка някой ден ще има мир. И ако продължаваме да чакаме да дойде мир, руснаците ще продължат да напредват, а ние ще продължим да чакаме.
Какво означава изявлението на Мерц за готовността на Германия да разположи военен контингент в страните от НАТО, съседни на Украйна?
С цялото ми уважение към Мерц, който наистина е един от малкото европейски политици, осъзнаващ руската заплаха и опитващ се да действа, Германия е демократична държава, където обществената подкрепа е от решаващо значение. Например, идеята за въвеждане на задължителна военна служба предизвика силна опозиция, особено сред германската младеж. Хиляди митинги из цяла Германия с абсолютно, от наша гледна точка, глупавия и срамен лозунг: "по-добре е да живееш под Путин, отколкото да се биеш“. Тези германски деца просто не разбират какво е да живееш под Путин. Те не знаят какво са Буча, Ягодне и вярват, че Мерц просто ще се смени с Путин и нищо няма да се промени в живота им.
И така, предвид подобни настроения, дори по отношение на службата в Бундесвера за защита на тяхната територия, мислите ли, че германският народ ще даде на канцлера Мерц мандат германски войници да умират в Украйна? Струва ми се, че отговорът е съвсем очевиден. И това е ключово за всички наши западни партньори. Тяхното обществ няма да се съгласят техните войници да умират за Украйна и за украинците. Трябва да започнем от това.
В повечето страни от "Коалицията на желаещите“ прилагането на подписаните решения наистина изисква подкрепата на парламентите. Можем ли да очакваме, че разпоредбите за отбраната на Украйна, които според Зеленски трябва да бъдат "правно обвързващи“, ще бъдат одобрени с гласуване?
Украйна няма съюзници като Северна Корея в Русия, където решенията се вземат при диктатура без съгласието на обществото. В Европа е необходима подкрепата на избирателите, които в момента не са готови да се съгласят да изпратят своите граждани да се бият в чужда държава. Дори в балтийските държави и Полша, които са добре запознати с руската заплаха и активно подкрепят Украйна, става въпрос само за помощта и участието на отделни доброволци, а не за официалното разполагане на войски. Колкото по-на запад в Европа отиваш, толкова по-малка е тази готовност.
Много често ги "критикуваме“ за това и сега отново. И имаме ли моралното право да го правим? Те не се различават от начина, по който бяхме ние преди 24 февруари 2022 г.
Въпреки войната от 2014 г. насам, окупацията на Крим и част от Донбас и загубата на човешки живот, по-голямата част от украинското общество до 24 февруари 2022 г. не вярваше в пълномащабно нахлуване и не искаше да си представи какво е руска окупация. Истинското пробуждане дойде едва с началото на голяма война. Така че не бива да се изненадваме от предпазливостта на европейците.
Мерц също така заяви, че за постигане на мир в Украйна ще са необходими компромиси. За какви компромиси може да говорим?
Струва ми се, че безкомпромисната позиция на Русия ни дава шанс. Въпросът е, че Украйна вече е направила краен компромис: условията за мир, за които сме готови днес, едва ли могат да се нарекат компромис. Но дори и това не е това, на което Русия се съгласява. По този начин тя демонстрира, че вижда войната като приключила само чрез пълната победа на едната от страните – или своята, или нашата.
Русия е уверена в собствената си победа, но аз изобщо не споделям това. Не изключвам, че по-късните историци ще помнят настоящите събития по същия начин, както днес помнят безплодните преговори между Сталин и Хитлер през февруари 1942 г. - след като германското настъпление беше спряно за първи път близо до Москва. Тогава Сталин предложи на Хитлер изключително изгоден мир с прехвърлянето на Украйна, Беларус, Прибалтика и редица други територии на Германия. Но Хитлер отказа, стремейки се да доведе войната "до Урал“, и в крайна сметка я завърши в бункер в Берлин.
Путин прави изключително рисков залог, като всъщност отхвърля всякакъв компромис и свежда войната до избор между тяхната победа или поражение. А какъв ще бъде финалът, зависи от нас.
На Украйна бяха предоставени гаранции за сигурност, някои от които са подобни на член 5 на НАТО за колективната отбрана. В случай на нова ескалация обаче, наистина ли тези страни ще се борят за Украйна? Ако е така, какво им пречи да го направят сега?
Ако прочетете внимателно член 5 на НАТО, той не дава пряка гаранция, че съюзниците автоматично ще влязат във войната. Формулировката му е доста флуидна. Въпреки че от години съществува мълчаливото разбиране, че това означава съвместни военни действия. Минимумът, който осигурява, са спешни консултации и взаимопомощ. Всъщност така работи сега: Украйна получава значителна финансова подкрепа и оръжия. А петият член не съдържа пряка гаранция, че войските на НАТО ще дойдат да се бият.
Концепцията за "гаранциите за сигурност на НАТО“ обаче се промени след избирането на Доналд Тръмп. Всички тези обещания и "платинени гаранции за сигурност“, за които той говори, на практика са доста условни. Дори да си представим, че западните партньори действително ще изпратят войските си в Украйна, това най-вероятно ще се случи едва след прекратяване на военните действия и същевременно не можем да разчитаме, че тези страни няма да ги извикат обратно, ако започне нова ескалация.
Какви гаранции за сигурност Украйна наистина може да счита за ефективни?
Единствените реални гаранции са "плутониевите“ - притежаването на собствено ядрено оръжие. Учих в съветско училище и бяхме принудени да наизустяваме Интернационала. В него има прекрасни думи: "Не очаквайте спасение от никого, нито от богове, нито от царе“. Това е нещо, което трябва да разберем много ясно.
Наскоро Еманюел Макрон, в реч, посветена на новия френски ядрен самолетоносач, заяви: живеем във "времето на хищниците“, където правилата на международното право са избледнели на заден план и всеки действа сам за себе си. Това подчертава реалностите.
Въпреки предложенията на "Коалицията на желаещите“ за разполагане на контингенти в Украйна, това на практика не гарантира нищо на Украйна. Следователно подписването на подобни споразумения не бива да се надценява.
