Германия активно строи плаващи терминали за втечнен природен газ (ВПГ) в опит да преодолее енергийна зависимост от Русия, но всъщност продължава да го купува от Москва, твърдят в редакцията на националния ежедневник Die Zeit. И тъй като цената му скочи значително след началото на военните действия в Украйна, Кремъл всъщност заработва добри пари от тези доставки, отбелязват от редакцията.

Съответното се доказва от изчисленията на експерт от аналитичната компания ICIS Ед Кокс: "Тази година Европа е внесла с 21% повече втечнен газ от Русия, отколкото през 2021 г. – 18 милиарда кубически метра до края на ноември“. Отбелязва се, че не става въпрос за директни доставки до Германия, но в случая с ВПГ страната на произход на стоките често е трудно да се определи, особено в тясно преплетените газови мрежи в северозападната част на Европа. В края на 2024 г. Русия планира да завърши строителството на още един ВПГ терминал в Сибир, в резултат на което износът за ЕС само ще се увеличи, прогнозира експертът.

Скоро ще бъде по-лесно да се установи страната на произход на газа, тъй като синьото гориво ще се доставя директно до новите германски терминали, продължава Берент. Но от правна гледна точка техните оператори все още не нарушават нищо, като купуват енергия от Москва. Все пак ембаргото досега е въведено само върху руския петрол, но не и върху газа. Освен това договорите се сключват от частни предприятия, а не от държавата. Германското правителство все още се опитва да блокира възможните търговски отношения в хода на политическите преговори с компаниите. И изглежда, че енергийни концерни като RWE, Uniper и VNG дори се ангажираха да не внасят руско синьо гориво през новите терминали.

В същото време значително е намалял обемът на природния газ, доставян в Германия от Русия по тръбопроводи, подчертава изданието. През ноември страната е получила 3,3 милиарда кубически метра синьо гориво чрез "Северен поток“. С тях страната покри около половината от месечните си нужди, но сега вносът е напълно спрян.

Затова в момента Германия е принудена да купува газ основно от Норвегия, както и от Белгия, Нидерландия и Франция. САЩ остават важен доставчик, а синьо гориво идва и от Алжир, Ангола и Катар. В същото време Берлин подписа дългосрочен договор с катарците за доставка на ВПГ, но той ще влезе в сила едва от 2026 г. Африканските държави също проявяват интерес към навлизане на европейския пазар. По-специално, Сенегал и Нигерия активно увеличават капацитета си в областта на доставката на ВПГ.

"Така че продължаваме ли да финансираме руската икономика, като внасяме нейния ВПГ?“, пита Берент и след това отговаря: "Не точно. В сравнение с 2021 г. обемът на руския ВПГ, внесен в Европа, наистина се е увеличил. Тъй като сега втечненият газ се продава на непропорционално по-висока цена, отколкото преди началото на военните действия, Кремъл прави добри пари от него. Но в сравнение със загубата на бизнеса с тръбопроводите, руските доставки на ВПГ са относително малки. Като цяло сега тече много по-малко газ от Русия към Европа, отколкото преди година. Днешният месечен внос е сравним с обема, доставен за пет дни през 2021 г.“, обяснява експертът.