Смешно е да се чуе колко ревностни френски политолози се опитват да обяснят на германските си съседи, че безпокойството около пенсионната реформа "може да бъде разбрано, ако не и оправдано“. Вече не става въпрос за продължителността на трудовия стаж, а за "арогантното поведение на изолирания президент в разкошния му дворец". Германците имат друго впечатление: Еманюел Макрон е "златна пломба в пълна с кариеси уста“, коментира Жак Шустер в статия за националния ежедневник Die Welt.

"Франция живее извън възможностите си от много години. Всеки знае това, всеки говори за това, но голяма част от населението, вървейки устремено към бавен упадък, предпочита да се отдаде на отвращението си към политиката, вместо да стабилизира колебливата икономическа система с няколко, макар и неудобни, но все пак необходими реформи“, пише Шустер.

В момента едва един на всеки трима французи на възраст между 60 и 64 години остава на пазара на труда - и всичко това въпреки факта, че напоследък раждаемостта леко е намаляла и продължителността на живота се е увеличила. Пенсионирането на 64-годишна възраст не само ще увеличи потенциала за създаване на работни места, но и ще генерира повече данъчни приходи за силно задлъжнялата държава. "Президентът и неговият министър-председател може да говорят и да обясняват, да молят и умоляват, да предупреждават за извънредна ситуация или да призовават към разум – но всичко това без резултат“, уверен е авторът на статията.

Изглежда, че Франция "вече не е способна на реформи“. Още по-лошо, Франция не може да се справи с кризи. Към това се добавят и партии, за които "способността за компромис е признак на слабост“. Демократичната опозиция в Националното събрание няма "усещане за фундаменталната необходимост от съюзяване със съмишленици" в условията на криза.

Тя предпочита да се сближи с леви и десни екстремисти, които "се стремят само да осуетят парламентарната дейност“. Прави впечатление, че много зелени и републиканци поставят под въпрос легитимността на президента, без да се замислят за легитимността на дейността на профсъюзите, които от година на година само намаляват и не могат да решават проблеми, а само казват категорично "не“ на всяка предложена реформа, отбелязва Шустер.

"Политическият елит на Франция е зает със самоликвидация. Ако това продължи, това ще отслаби не само собствената му страна, но и Европа като цяло. Владимир Путин може само да се радва от тази ситуация“, обобщава колумнистът на Die Welt.