През 1885 г. немските инженери Даймлер и Майбах демонстрират създадения от тях велосипед с прикачен към него двигател с вътрешно горене ­ прототип на мотоциклета. През 1939 г.  на автошоу в Чикаго за първи път е показан автомобил с климатик. През 1970 г. Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17", който след една седмица достига лунната повърхност. На повърхността на Луната излиза първият самоходен апарат “Луноход-1", който изпраща снимки от повърхността на спътника на Земята в продължение на 11 месеца. През 1997 г. руският президент Борис Елцин и китайският държавен глава Цзян Цзъмин подписват декларация, с която слагат край на дългогодишния граничен спор между двете страни. На тази дата са родени: Мартин Лутер - германски философ, теолог; Енио Мориконе - италиански композитор; Михаил Тимофеевич Калашников - конструктор-оръжейник. На 10 ноември умират: Николай Иванович Тургенев - руски държавник, икономист, декабрист; Норман Мейлър, американски писател и публицист; Леонид Илич Брежнев - руски държавник.

 

2017 г.

Френският президент Еманюел Макрон е на визита в Саудитска Арабия. Основните теми са кризите в ключови страни от Близкия изток.

 

2017 г.

Номинацията на Одри Азуле (бивш министър на културата на Франция) за генерален директор на ЮНЕСКО е одобрена от управителния съвет, съставен от представители на 58 държави.

 

2014 г.

Централната банка на Руската Федерация обявява, че вдига валутния коридор и оставя рублата в режим на свободно движение.

 

В Китай се провежда двудневна среща на АТИС.

 

2013 г.

В Сомалия от ураганен вятър загиват 300 човека.

 

2012 г.

В Ирландия се провежда референдум по въпросите за разширяване правата на децата.

 

2011 г.

В Куба влиза в сила закон, който за първи път след Кубинската революция през 1959 г. разрешава частна собственост върху недвижимите имоти и автомобилите.

 

Тибетски монах в изгнание се самозапалва в столицата на Непал Катманду в знак на протест срещу насилието на китайските власти.

 

2010 г.

30 000 студенти излизат по улиците на Лондон, за да протестират срещу планираните реформи във висшето образование. В реформите е заложено правителството да намали държавното финансиране на висшите учебни заведения с 40% и значително да повиши таксите за обучение.

 

1997 г.

Руският президент Борис Елцин и китайският държавен глава Цзян Цзъмин подписват декларация, с която слагат край на дългогодишния граничен спор между двете страни.

Борис Николаевич Елцин е първия президент на Русия. Роден е на 1 февруари 1931 г. Завършва Уралския политехнически институт. От април 1985 г. завежда отдел в ЦК на КПСС. Депутат е във ВС на СССР (1978 г.). През февруари 1988 г. по предложение на М. Горбачов е изключен от Политбюро. През юни 1988 г. дава телевизионно интервю пред западни кореспонденти във връзка с посещението на Р. Рейгън в Москва, като критикува враговете на "перестройката" , с което става най-популярният човек в страната. Осъществява частно посещение в САЩ през септември 1989 г. През 1991 г. е избран за президент, преизбран е през 1996 г. Длъжността президент заема до 2000 г. През 1991 г. посещава САЩ като държавен глава. През 1991 г. и октомври 1993 г., с помощта на армията, потушава опит за преврат. Създава ОНД. Провежда икономически реформи. На 7 ноември 1991 г. обявява КПСС извън закона.

 

1994 г.

Ирак признава независимостта на Кувейт.

В средата на XVIII в. Кувейт е независимо шейхство под властта на династия Ас Сабах. През 1899 г. е под британски протекторат. Кувейт е независимо княжество от 1914 г. На 19 юни 1961 г. е  обявено за независима държава. Приета е конституция (1962 г.), съгласно която Кувейт е наследствено емирство. През 1978 г. за емир е провъзгласен шейх Джабер ал Ахмад ал Джабер ас Сабах. През август 1990 г. Кувейт е анексиран от Ирак. Намеса на интернационалните сили (САЩ, Франция, Великобритания и др.) под егидата на ООН. На 26 февруари 1991 г. Кувейт е напълно освободен. Кувейт е член на ООН, на Лигата на арабските държави, на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив и на Движението на необвързаните страни.

Кувейт е държава в Западна Азия, в североизточната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив. Площта й е 17 818 кв. км. Населението на Кувейт  по преброяване за 1996 г. е  1 600 000 жители местни араби, заселници от други арабски страни. 94% мюсюлмани. Официалният  език  е арабски. Столицата е Ал Кувейт. Парична единица - кувейтски динар. Кувейт е конституционна монархия. Законодателната власт принадлежи на емира и Националното събрание.

 

1983 г.

Бил Гейтс представя Windows 1.0.

 

1980 г.

В Полша е регистриран независимият профсъюз Солидарност.

 

1975 г.

Генералната асамблея на ООН приравнява сионизма с расизма.

Сионизмът представлява национално движение с цел завръщането на еврейския народ в родните му земи и установяването на еврейски суверенитет в Израел. Терминът “сионизъм" е въведен през 1890 г. от Нейтън Бърнбаум.

 

1975 г.

Ангола става независима от Португалия държава, а за първи президент е избран Агостино Нето.

 

 

1971 г.

В Камбоджа, Червените кхмери атакуват летището в град Пном Пен и убиват 44 души, раняват най-малко 30 и нанасят щети на девет самолета.

 

1970 г.

Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Луна-17", който след една седмица достига лунната повърхност. На повърхността на Луната излиза първият самоходен апарат “Луноход-1", който изпраща снимки от повърхността на спътника на Земята в продължение на 11 месеца.

 

1969 г.

В САЩ започва излъчването на детската програма Улица Сезам.

 

1961 г.

Сталинград е преименуван на Волгоград.

 

1956 г.

Потушено е Унгарското въстание против комунистическата власт в страната. То е спонтанен революционен бунт срещу правителството на Унгарската народна република и неговата просъветска политика.

 

1944 г.

Немците организират посещение на Червения кръст в Освиенцим, като скриват от представителите на организацията газовите камери и масовите гробове.

Освиенцим е град в Полша. През 1940-1945 г. до Освиенцим е създаден най-големият концлагер от германските нацисти. В него са убити повече от 4 млн. души, предимно евреи и поляци.

 

1942 г.

Втората световна война: Нацистка Германия нахлува във Вишистка Франция.

 

1941 г.

Чърчил заявява, че при евентуална атака от страна на Япония над САЩ правителството на Англия ще обяви веднага война на Япония.  Уинстън Леонард Спенсър Чърчил  е английски общественик, политик, държавник, лидер на Консервативната партия. Произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образование получава в елитарното училище Хароу и военно кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.), участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страна става английско владение. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия (1900 г.). По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Зам.-министър на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.), военноморски министър (1911-1915 г.). Един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г.), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те год. се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Министър е на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те год. се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн; смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (септември 1939 г.). През май 1940 г. е министър-председател на коалиционно правителство. Организира и ръководи енергично преустройството на целия живот в Англия и сплотява силите на народа за борба срещу Германия, нейните съюзници и настъплението на фашизма. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем" и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участвува в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. Тази политика на Чърчил довежда до установяването на тоталитарни режими в източноевропейски страни. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса" по границите на източноевропейски страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 г. в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейски страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за началото на “студената война". През 1951-1955  г. е отново мин.-председател; поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. Чърчил получава Нобелова награда за литература.

 

1940 г.

Уолт Дисни дава съгласието си да докладва на ФБР за  "комунистически елементи" в Холивуд. Уолт Дисни (1901г.-1966 г.) е американски режисьор и аниматор. Създава "Параходът Уили" (1928 г.), "Трите прасенца" (1933 г.), "Снежанка и седемте джуджета" (1937 г.), "Пинокио" (1939 г.), "Фантазия" (1940 г.), "Бамби" (1942 г.), "Спящата красавица" (1958 г.), "Сто и един далматинци" (1961 г.). Носител на 29 награди "Оскар".

 

1939 г.

На автошоу в Чикаго за първи път е показан автомобил с климатик.

 

1938 г.

Умира Мустафа Кемал паша Ататюрк - турски държавник, политик, общественик. Първият президент на Република Турция (1923-1938 г.). Фамилията Ататюрк (баща на турците) получава от Великото национално събрание на Турция при въвеждане на фамилиите (1934 г.). Средно и военно образование получава в Солун и Битоля. Завършва Академията на Генералния щаб в Истанбул (1905 г.). Участва в младотурското движение и след Младотурската революция (1908 г.) се оттегля от комитета "Единение и прогрес". Участва в Итало-турската война (1911-1912 г.), Втората Балканска война (1913 г.) и Първа световна война. Военен аташе е в София (1913-1914 г.). В Първата световна война воюва на Сирийския фронт, произведен е в чин "генерал" (1916 г.), командва дивизия и армия. Ръководи национално-освободителното движение в Анадола (1919 г.). По негова идея и под негово ръководство са проведени конгреси в Ерзерум и Сивас (1919 г.) на дружествата "за защита на правата". По негова инициатива се формира Велико Народно събрание в Анкара (23 април 1920 г.), което се обявява за върховен орган на властта. Като председател на парламента и главнокомандващ турската армия защитава интересите и независимостта на Турция от агресията на Англия и Гърция. Благодарение на тази победа е отменен несправедливия Севърски договор. По негова инициатива е свален султанът (1 ноември 1922 г.) и е обявена република (29 октомври 1923 г.). Ататюрк провежда множество прогресивни реформи, които превръщат Турция в съвременна светска държава: преустройство на администрацията, формиране на нова съдебна система, въвеждане на латиницата в турския език (1928 г.). Въвежда фамилните имена (1934 г.). При неговото управление се подписват Договор за приятелство между Турция и България (1925 г.), Договор за търговия и мореплаване (1928 г.), Договор за неутралитет, арбитраж и помирение (1929 г.).

 

1928 г.

Император на Япония става Хирохито. Роден е в Токио през 1901 г. Във връзка със заболяването на своя баща Йосихито е принц регент от 1921 г. След смъртта на баща си става император. Наследен е от сина си Акихито. Император Хирохито умира на 7 януари 1989 г. в Токио.

 

1924 г.

Приключва тридневният Учредителен конгрес на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини.

 

1917 г.

В Русия е създадено Бюро на комисарите на авиацията и въздухоплаването, чрез което е положено началото на изграждането на съветския въздушен флот.

 

1915 г.

В хода на Първата световна война започва Косовската операция.

Косовската операция се провежда от 1-ва армия съвместно със Северната оперативна група от 2-ра армия и част от силите на 11-а армия.

Противостоящите сили включват остатъците от Тимошката и 2-ра сръбска армия (около 7 пехотни дивизии), които имат задачата да преградят направленията, водещи към Косово поле. Операцията започва с форсиране на р. Морава. За две денонощия войските отхвърлят противника и овладяват Прокупли. След неуспешния опит за противодействие от страна на Сръбското командване са овладени Прищина и цялото Косово поле.

 

1885 г.

Немските инженери Даймлер и Майбах демонстрират създадения от тях велосипед с прикачен към него двигател с вътрешно горене ­ прототип на мотоциклета. Готлиб Даймлер е германски инженер. Открива първия газов мотор, който предизвиква революция в автомобилната индустрия.

 

1871 г.

Журналистът Хенри Стенли намира заболелия и изгубил се в Централна Африка шотландски изследовател Дейвид Ливингстън, за когото нямало никакви новини от две години, а европейците го видели за последен път преди шест години.

Дейвид Ливингстън е английски мисионер и пътешественик. Изследва Средна и Южна Африка, басейна на р. Замбези и езерото Танганайка, открива водопада Виктория. Води борба срещу търговията с роби. Умира до езерото Танганайка на 1 май 1873 г. Тялото му е пренесено в Англия и погребано в Уестминстър. Неговото име носят град в Замбия, планина в Източна Африка, водопад на р. Конго.

 

Хенри Мортън Стенли открива изчезналия изследовател и мисионер Дейвид Ливингстън в Танзания, край езеро Танганайка.

 

1864 г.

Австрийския ерцхерцог Максимилиян I става  император на Мексико.

Максимилиан I Хабсбургски е император на Мексико в периода (1864-1867), той е австрийски ерцхерцог Брат на австрийския император Франц Йосиф I. През 1857-1859 г. е генерал-губернатор на австрийските владения в Италия. По време на англо-френско-испанската интервенция в Мексико, насочена срещу правителството на Бенито Хуарес, е провъзгласен за император (април 1864 г.). Властта му се разпростира само върху районите, окупирани от френските войски. През март 1867 г. френските войски напускат Мексико, през май армията на консерваторите, която подкрепя Максимилиян I, е разгромена от мексиканската Народна армия. Максимилиян е пленен и осъден на смърт на 19 юни 1867 г. и  е разстрелян е Керетаро.

 

1859 г.

Сключен е Цюрихския мир, с който Австрия отстъпва Ломбардия на Кралство Сардиния.

Цюрихският мирен договор е подписан от Австрийската империя и Кралство Сардиния (съюзник на Френската империя) на 10 ноември 1859 г. Споразумението потвърждава условията от договора от Вилафранка, които слагат край на Австро-Сардинската война. Съгласно условията на договора Австрия отстъпва провинция Ломбардия на Франция, която същия ден я преотстъпва на Кралство Сардиния.

 

1775 г.

Създаден е военноморският корпус към флота на САЩ

Военноморският корпус на САЩ е звено, което е формирано самостоятелно в рамките на американското Министерство на флота. Комендантът на Военноморския корпус е член на Обединения щаб на главнокомандващите. По време на конфликти Корпусът е натоварен със задачата да провежда всички наземни операции от съществено значение за успешното осъществяване на морските кампании, а в мирно време първият приоритет е бойната готовност. Корпусът набляга на физическата подготовка и интензивните тренировки. През 1775 г. Континенталният конгрес създава два федерални батальона моряци на служба във военния флот, които да служат като морска пехота. През 1798 г. Военноморският корпус на САЩ е основан и е поставен под контрола на секретаря на Флота. Морските пехотинци участват във всяка голяма война - Мексиканската война, Първата световна, Втората световна, войните в Корея и Виетнам. Постигната е специализация в борбата със сепаратизма и партизанските тактики, както и във воденето на морски операции и операции с командоси. Военноморските части разполагат със собствени танкове и бронетранспортьори, артилерия и въздушни сили.

 

1444 г.

Войските на крал Владислав ІІІ Ягело (поляци, унгарци, чехи, власи и българи) и на трансилванския воевода Янош Хуняди се срещат с османската армия на султан Мурад ІІ (1421 – 1451 г.) при Варна. Сборната християнска армия преминава р. Дунав в края на септември 1444 г. и с помощта на българското население разбива османските войски при Видин и Оряхово. В средата на октомври с. г. тя стига до Никопол и подкрепена от влашкия княз Влад Дракул с 4000 конници, продължава пътя си на изток, като на 9 ноември достига варненското поле. С помощта на венециански кораби султан Мурад II успява да прехвърли през Босфора големи сили от Мала Азия и през Айтоския проход се озовава също край Варна. Въпреки че османските войски заемат по-изгодни позиции, в последвалото сражение те претърпяват големи загуби. Поради непредпазливите си действия крал Владислав III Ягело е обкръжен от малък отряд еничари и обезглавен. Убийството му внася смут сред обединените войски и впоследствие те са разбити. Тяхното поражение открива пътя на османските турци за окончателното завладяване на Балканския полуостров. В памет на героичната му смърт Владислав ІІІ Ягело остава в историята с името Владислав Варненчик.

 

На тази дата са родени:

 

1928 г.

Роден е Енио Мориконе - италиански композитор. Завършва консерваторията “Санта Чечилия" в Рим. Освен за концертния подиум пише музика за радиото, театъра, телевизията. Навлиза в киното с комедията “Фашистът" (1961 г.). Автор е на музиката за над 200 филма. Създава музика за Пазолини, Алберто Латуада, Болонини, Дамяни, Марко Белокио, Монталдо, Елио Петри, Серджо Солима.

 

1919 г.

Роден е Михаил Тимофеевич Калашников - конструктор-оръжейник, създател на редица модели стрелково оръжие за Съветската армия (автомати и миномети), които служат за образец на чуждестранни армии. Той е главен оръжеен конструктор на Съветската армия, генерал-майор, доктор на техническите науки. Награден е със Сталинска и Ленинска награди.

 

1483 г.

Роден е Мартин Лутер - германски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). От 1512 г. е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г.) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Автор е на: "Послание до германското дворянство", на памфлета "За Вавилонския плен на Църквата", на трактата "За свободата на християните", "Срещу булата на Антихриста" и др. Умира на 18 февруари 1546 г. в Айслебен, Саксония.

 

На тази дата умират:

 

2007 г.

Умира Норман Мейлър, американски писател и публицист

 

1982 г.

Умира Леонид Илич Брежнев - руски държавник. Роден е на 19 декември 1906 г. в с. Каменское (днешен Днепродзерджинск) . Първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател е на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.). От 1976 г. е маршал и председател на съвета за отбраната. По време на Брежнев се засилват консервативните тенденции в управлението на страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.).

 

1871 г.

Умира Николай Иванович Тургенев - руски държавник, икономист, декабрист. Роден е на 23 октомври 1789 г. в Симбирск(по-късно Уляновск). Посещава лекции в Московския (1806-1807 г.) и Гьотингенския (1808-1811 г.) университет. През 1813 г. е руски комисар в административния департамент на съюзниците в Германия. От 1819 г. е служител в Министерството на финансите. През 1818 г. издава книгата “Опит върху теорията на данъците", която поставя началото на руската финансова наука. Обявява се срещу крепостната зависимост на селяните и защитава използването на волнонаемен труд в помешчическото стопанство. През 1817 г. влиза в литературния кръжок “Арзамас". Член е на “Съюза за благоденствие" (от 1818 г.). През 1821 г. председателства Московския конгрес на “Съюза за благоденствие". Един от основателите е на Северното дружество на декабристите. Осъден е задочно на доживотна каторга по процеса на декабристите. Един от първите руски революционери емигранти. През 1847 г. публикува в чужбина книгата “Русия и руснаците" на френски език, която е в основата на либералнобуржоазната концепция на декабризма. Правата му са възстановени през 1857 г. Автор е на брошури и статии с проекти за премахване на крепостното право в Русия.

 

1848 г.

Умира Ибрахим Паша - египетски пълководец и държавник, син на Мохамед Али. Участва в създаването на египетската армия и флот и в провеждането на икономическите реформи. Ръководител е на финансовото ведомство (дефтердар) (1807-1812 г.), губернатор на Горен Египет (1812-1816 г.), командващ е египетската армия (1816-1841 г.). Става известен след победата му над вахабитите в Арабия (1816-1818 г.). По-късно (1824-1827 г.) командва египетските войски против гръцкото национално-освободително въстание. Под негово ръководство египетските войски разбиват турската армия в Египетско-турската война (1831-1833 г.). Управител е на Египет (от 1847 г.), наследствен паша на Египет (от юни 1848 г.).

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;