През 1503 г. Христофор Колумб открива Каймановите острови. Групата острови се намират в северозападната част на Карибско море. Те са владение на Великобритания с главен град Джорджтаун. През 1857 г. в Индия избухва въстанието на сипаите-индийски войници на британска служба. То се отличава с изключителна жестокост, както на въстаналите, така и на британската армия, потушила бунта след почти една година. През 1871 г. е подписан Франкфуртският мирен договор между Германия и Франция. С него завършва Френско-пруската война ( 1870-1871 г.). През 1924 г. 29-годишният Едгар Хувър е назначен за директор на ФБР и остава на тази длъжност до смъртта си през 1972 г. През 1940 г. в рамките на Втората световна война започва настъплението на германската армия срещу Франция, продължило до 24 юни 1940 г. Същия ден Уинстън Чърчил заема поста министър-председател на Великобритания, сменяйки Невил Чембърлейн. През 1960 г. американската атомна подводница “Тритон" завършва първата в света обиколка на земята под вода. На 10 май са родени: Линда Еванджелиста– канадски топ модел, Боно Вокс (истинско име Пол Дейвид Хюсън) - фронтмен на ирландската рок група U2, Фред Астер – американски актьор, певец и танцьор, Густав Щреземан- германски политик. На тази дата умират: Томас Юнг - английски физик, лекар и астроном, английският мореплавател Джордж Ванкувър, Жан дьо Ла Брюер – френски писател, сатирик моралист.

2017 г.

Епъл става първата компания, която струва повече от 800 милиарда долара.

2015 г.

В Полша се провежда първи тур на президентските избори с избирателна активност 47.93%. За втория тур на 24 май се класират кандидатът на опозиционната партия "Закон и справедливост“ Анджей Дуда с 35.31% от гласувалите и сега действащият президент Бронислав Коморовски с 33.32 % от вота на избирателите.

2013 г.

От Австралия, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и както и големи акватории от южната част на Тихия океан се наблюдава шест минутно пръстеновидно слънчево затъмнение. За период от 100 години се наблюдават средно 237 слънчеви затъмнения, от които 160 частични, 63 пълни и 14 пръстеновидни.

2012 г.

Съдебните власти в Турция арестуват 11 генерали от армията по делото за опит на държавен преврат на 28 февруари 1997 г.

2012 г.

В Гърция запалват олимпийският огън на Летни олимпийски игри 2012.

2011 г.

Безпилотен самолет на ВВС на САЩ унищожава четирима екстремисти в Пакистан. За последната година от ракетни атаки на безпилотни самолети са убити над 670 човека.

2011 г.

Компания Microsoft осъществява най-голямата сделка в 36-годишната си история като закупува за 8,5 милиарда долара в брой базираната в Люксембург интернет компания Skype - разработила най-популярния софтуер за гласова комуникация в света. Стив Балмър се надява да преодолее конкуренцията от страна на платформи като Google Voice и на FaceTime, която е достъпна на устройствата на Apple, въпреки че основаната през 2003 г. Skype още не е успяла да постигне положителен финансов резултат.

2007 г.

Министър-председателят на Обединеното кралство Тони Блеър обявява своето оттегляне след десет годишно заемане на поста.

2006 г.

Британски съд решава, че британският компютърен специалист, който е обвинен от Вашингтон в извършване на “най-големия военен компютърен удар", трябва да бъде екстрадиран в САЩ, за да бъде изправен пред местното законодателство. Гари Маккинън, който е на 40 години, е арестуван през юни 2005 г. след като са му отправени обвинения от американски прокурори в незаконен достъп до 97 правителствени компютъра, включително такива на Пентагона, американската армия и НАСА, като е нанесъл щети от 700 000 долара. Маккиннън признава, че е влязъл в секретните компютърни системи на американското правителство, но отрича да е причинявал каквито и да е щети. Той се опитва да се противопостави на екстрадирането, като отбелязва, че съдбата му е предварително решена и няма да му бъде осигурен честен процес.

2001 г.

Икономическата комисия на ООН обявява, че рецесията на прехода в Европа е приключила. Всички източноевропейски страни през 2000 г. имат растеж на БВП. За България БВП е 75 % от този през 1989 и 50 % от този в Централна Европа.

2000 г.

Европейският съюз обявява, че няма да се разширява, преди да осъществи собствената си реформа. Според комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген към ЕС ще се присъединят към 2005-2006 г. повечето от кандидатките, без Румъния, България и Турция.

1994 г.

Нелсън Мандела полага клетва и става първият президент на ЮАР след провеждане на първите свободни избори в страната. Той е роден на 18 юли 1918 г. в Умтата, Транскей, ЮАР. Образованието си получава в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен през 1940 г. заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право. От 1951 г. е член на адвокатска колегия в Йоханесбург. С активна политическа дейност се занимава от 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. той оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. Мандела участва в конгреса на народите от Южна Африка. През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военна организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. Две години по-късно получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън , а през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години. Там е хоспитализиран заради туберкулоза. Той става най-известният политически затворник в света, води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. Мандела отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК през 1991 г., а няколко месеца по късно и за негов президент. През септември същата година той подписва националното споразумение за мир от името на АНК и уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк, Мандела получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани". През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Мандела е автор на книгите “Няма лек път към свободата" (1965 г.), “Готов съм да умра" (1979 г.) и др.

1981 г.

На втори тур Франсоа Митеран печели президентските избори във Франция. Политикът е четвърти президент на Петата френската република (1981-1995 г.). Той е роден на 26 октомври 1916 г. в Жарнак. Участва във Втората световна война. През 1940 г. е ранен и пленен. В края на 1941 г. успява да избяга, връща се във Франция и влиза в Съпротивата. През 1944 г. е избран за генерал секретар по делата с военнопленниците във Временното правителство на генерал Дьо Гол. През 1945 г. е сред основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР). През 1946 г. той е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947-1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на Съвета на Европа, а през 1956-1957 г. е министър на юстицията. След като през 1958 г. Дьо Гол създава Петата република, Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965-1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи Дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на Френската социалистическа партия. В периода 1971-1981 г. е неин пръв генерален секретар. През 1972-1981 г. е заместник-председател на Социалистическия интернационал. Той издига идеята за обединяване с други леви организации. През 1974 г. е кандидат на левите сили за президент, но отново отпада на втори тур срещу В. Жискар д’Естен. След като през 1981 г. е избран за президент разпуска Националното събрание и насрочва нови парламентарни избори. Те са спечелени от Френската социалистическа партия. През 1986 г. обаче на парламентарните избори победител е десницата, Франсоа Митеран е принуден да назначи за премиер лидера на дясното “Обединение за република" - Ж. Ширак, когото през 1988 г. побеждава в президентските избори. През 1993 г. на поредните парламентарни избори десницата отново печели мнозинство в Националното събрание и Франсоа Митеран за втори път е принуден да управлява с дясно правителство. В края на президентския си мандат, 1995 г., Митеран боледува от рак и напуска поста си преди да изтече пълният 7-годишен срок. Докато е начело на Франция той е вдъхновител на оригинална културна политика- реконструкцията на Лувъра и поставянето на стъклената пирамида пред него, строежа на голямата арка в района Дефанс, строежа на сградата на операта на площада пред Бастилията и създаването на новия комплекс на Националната библиотека. Приоритет във външната му политика е строителството на “единна Европа". Той изцяло поддържа идеята за валутен, икономически и политически съюз на държавите от ЕС, а като втори етап предлага основаване на европейска конфедерация между Източна и Западна Европа. Митеран развива добри отношения със САЩ, Германия и бившия СССР. Стреми се да сътрудничи и с държавите от Третия свят, особено с африкански държави. Франсоа Митеран умира на 8 януари 1996 г. в Париж.

1960 г.

Американската атомна подводница “Тритон" завършва първата в света обиколка на земята под вода.

1941 г.

Заместникът на Хитлер - Рудолф Хес - скача с парашут над Англия и се предава на властите, като отправя към Чърчил предложение за подписване на сепаративен англо-германски мирен договор и участие на Обединеното кралство в похода срещу СССР. Рудолф Хес е роден на 26 април 1894 г. в Александрия, Египет. Той е германски държавник и политик по времето на Третия райх. Член е на Националсоциалистическа партия от 1920 г. Пет години по-късно той става личен секретар на А. Хитлер, а от април 1933 г. негов заместник в Националсоциалистическата партия. Хес е един от организаторите на терора срещу антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втората световна война. На Нюрнбергския процес през 1946 г. е осъден на доживотен затвор, но година по-късно се самоубива.

1940 г.

Започва настъплението на германската армия срещу Франция, продължило до 24 юни 1940 г. То се подготвя се и се провежда в благоприятна за Германия обстановка. Целта на кампанията е окупация на Холандия, Белгия, Люксембург и излизане на Франция от войната. Германското командване планира да осъществи действията си на два етапа- операциите “Гелб" и “Рот". За провеждане на операция “Гелб" под командването на генерал-полковник В. фон Браухич са съсредоточени 136 дивизии, 2 580 танка, 3 824 самолета, 7 378 полеви оръдия. Главен удар се нанася от група армии “А", чрез обход на линията Мажино и има за цел да раздели фронта на съюзниците и да откъсне силите им в Белгия и Северна Франция. Група армии “Б" има задача да овладее бързо Холандия и чрез удар в Централна Белгия да задържи главните сили на съюзниците в Белгия и след това заедно с група армии “А" да ги унищожи. Група армии “С" има задача да отвлича по-големи сили на противника на линията Мажино. На Германия съюзното командване противопоставя североизточния фронт, който се простира от Па дьо Кале до Швейцария и е съставен от 3 групи армии. Първата група- 32 френски дивизии и 9 английски дивизии от началото на нахлуването на противника в Белгия и Холандия трябва да заеме рубежа р. Маас, Намюр, Лиеж, Антверпен и да създаде здрав фронт на отбрана. Зад линията Мажино са развърнати втора и трета групи армии- общо 50 пехотни дивизии. В резерв на фронта стоят 17 пехотни дивизии. На североизточния фронт съюзниците имат общо 111 дивизии, около 3 100 танка и повече от 12 500 оръдия. Военновъздушните сили разполагат с 1 648 френски и 1 837 английски самолета. На 10 май германските войски нарушават неутралитета на Холандия, Белгия и Люксембург и започват стратегическо настъпление с поддръжката на авиацията и широко използване на въздушни десанти. На 14 май холандската армия капитулира. На 21 май германските танкови дивизии достигат брега на Ла Манш и отрязват 22 белгийски и 28 англо-френски дивизии в района на Дюнкерк. На 28 май белгийската армия капитулира, а обкръжените англо-френски войски с цената на големи загуби до 4 юни успяват да се евакуират в Англия. На 5 юни германската армия започва операция “Рот". За кратко време тя успява да излезе в тил на линията Мажино и да разгроми френските войски. На 10 юни правителството се премества в Бордо. На 14 юни Париж пада без бой. Френското правителство, начело с Маршал А. Петен, взема решение за капитулация, която е подписана на 22 юни в Компиен.

1940 г.

Уинстън Чърчил заема поста министър-председател на Великобритания, сменяйки Невил Чембърлейн. Чембърлейн е принуден да напусне поста си поради военните неуспехи на Великобритания, но остава в правителството на Чърчил и продължава да бъде лидер на Консервативната партия до септември 1940 г. Той е роден на 18 март 1869 г. в Ечбастан, Бирмингам. Завършва елитарно училище в Ръгби и Бирмингамския колеж, след което дълго време работи като предприемач. В периода 1915 – 1916 г. е кмет на Бирмингам. От декември 1918 г. е депутат в Парламента от Консервативната партия. В периода 1922-1923 г. е министър на пощите. Два пъти заема поста на министър на здравеопазването и на министър на финансите. В периода 1931-1933 г. е председател на Консервативната партия. Чембърлейн е министър – председател за периода 1937-1940 г. На заеманата длъжност подписва Мюнхенското съглашение през 1938 г. С него се ликвидира независимостта на Чехословакия и тя става протекторат на фашистка Германия. Политиката на умиротворяване, провеждана от Чембърлейн довежда до Втората световна война, в която Великобритания се намесва при крайно тежки и сложни условия.

Уинстън Чърчил е роден на 30 ноември 1874 г. в Бленим, Оксофордшир. Той произхожда от семейството на херцозите Марлборо. Образованието си получава в елитарното училище “Хароу" и във военното кавалерийско училище. Служи в Индия (1896-1898 г.) като участва в потушаване на въстание по северозападните й граници. Участва във военните действия против Судан, след които тази страната става английско владение. По време на Англо-бурската война (1899-1902 г.) е военен кореспондент в Южна Африка. Избран е в Парламента като депутат от Консервативната партия през 1900 г. По конюнктурни съображения преминава в Либералната партия (1904 г.). Чърчил е заместник-министър на колониите (1906-1908 г.), министър на търговията (1908-1910 г.), министър на вътрешните работи (1910-1911 г.), военноморски министър (1911-1915 г.). Той е един от организаторите на Дарданелската операция (1915 г.), чийто провал го принуждава да подаде оставка. Чърчил е и министър на военните доставки в кабинета на Д. Лойд Джордж (1917-1918 г. ), военен министър и министър на авиацията (1919-1921 г.). В началото на 20-те години се връща в Консервативната партия и става депутат в Парламента (от 1924 г. до края на живота си). Чърчил е министър на финансите в кабинета на С. Болдуин (1924-1929 г.). С неговото активно участие е въведен златен стандарт за английската лира. През 30-те години Чърчил се обявява против външната политика на кабинета на С. Болдуин - Н. Чембърлейн. Той смята, че тази политика е крайно рискована и вредна за Великобритания, човечеството и световната демокрация. След намесата на Великобритания във Втората световна война е назначен за военноморски министър в правителството на Н. Чембърлейн (от септември 1939 г.). През май 1940 г. става министър-председател на коалиционно правителство. След 22 юни 1941 г. е инициатор за създаване на съюз на всички антифашисти сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем" и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Участва в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа и издигането на “желязна завеса" по границите на източноевропейските страни Чърчил (в речта си на 5 март 1946 в град Фултън, щат Мисури, САЩ) призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от тоталното настъпление на комунизма. Тази реч се смята за началото на “Студената война". През 1951-1955 г. отново е министър-председател. Поради пределна възраст излиза в оставка и се оттегля от активна политическа дейност. Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. Той е носител на Нобелова награда за литература (1953 г.).

1924 г.

29-годишният Едгар Хувър е назначен за директор на ФБР и остава на тази длъжност до смъртта си през 1972 г. Той е роден на 1 януари 1895 г. във Вашингтон. Започва службата си във ФБР през 1917 г. като редови агент. Под негово ръководство Федералното бюро се превръща в стабилна държавна институция, защитаваща вътрешната сигурност на страната. През първите години от управлението си Хувър създава база данни с досиета и пръстови отпечатъци, която впоследствие става най-голямата в света. Под управлението на Хувър, ФБР събира детайлна информация за всички видни американски политици- известни като “Секретните досиета на Хувър".

1871 г.

Подписан е Франкфуртският мирен договор. Договорът е сключен между Германия и Франция. Чрез него завършва Френско-пруската война ( 1870-1871 г.). Основните положения на договорът се съдържат в прелиминарния мирен договор, подписан на 26 февруари 1871 г. във Версай. Франция отстъпва на Германия Елзас и североизточната част на Лотарингия и се задължава да заплати 5 милиарда франка контрибуции- 1,5 милиарда през 1871 г., 0,5 милиарда през 1872 г. и 3 милиарда до март 1874 г. На френска територия остават германските окупационни войски, които напускат в зависимост от изплащането на контрибуциите. Франция поема всички разходи за издръжката на окупационните войски. Този мир помага съществено за засилването и укрепването на германската империя. Той задълбочава германо-френски противоречия и става източник за нарастване на напрежението в Европа. Анулиран от Версайския мирен договор от 1919 г.

1857 г.

В Индия избухва въстанието на сипаите-индийски войници на британска служба. То се отличава с изключителна жестокост, както на въстаналите, така и на британската армия, потушила бунта след почти една година.

1503 г.

Христофор Колумб открива Каймановите острови. Групата острови се намират в северозападната част на Карибско море. Те са владение на Великобритания с главен град Джорджтаун. Площта на Каймановите острови е 271 кв. км.

Пътешественикът е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. той живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция в екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария", “Пинта" и “Ниня". Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. Това става и официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня" завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493 г. – 1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 д. екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември- остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива о-в Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, п-в Сапата и о-в Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юни се завръща в Кастилия. Третата експедиция се провежда от 1498 до 1500 г. Тя се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива о-в Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен. Четвъртата експедиция се провежда в периода 1502-1504 г., включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига о-в Мартиника. На 30 юли 1502 г. експедицията достига Хондураския залив, а от 1 август 1502 до 1 май 1503 г. - карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. Христофор Колумб претърпява корабокрушение до о-в Ямайка. Помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Христофор Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г. Откритията на Колумб са съпроводени с колонизация на земите, основаване на испански селища и масово изтребление на коренното индианско население.

На тази дата са родени:

1965 г.

Родена е Линда Еванджелиста – канадски топ модел.

1960 г.

В Дъблин, Ирландия е роден Боно Вокс (истинско име Пол Дейвид Хюсън) - фронтмен на ирландската рок група U2. През 1976 г. Пол заедно с Дейв Евънс (Едж), Дик Евънс (който скоро напуска групата) и Адам Клейтън сформират група. Наричат я Feedback, по-късно The Hype и накрая U2. Първият им албум се нарича Boy (1980). Следват October (1981), War (1983), The Unforgettable Fire (1984), The Joshua Tree (1987), Achtung Baby (1991), Zooropa (1993), Pop (1997), How to Dismantle an Atomic Bomb (2004) и др. През 1984 г. Боно става говорител на “Нетейд" – организация, обучаваща младите как да се борят с бедността. От 1999 г. насам участва също и в повечето програми за премахване на дълговете на Третия свят, както и относно проблемите в Африка.

1923 г.

Роден е Гейдар Алиев (1923-2003), един от най-големите политически и държавни личности в света и третият президент на Република Азербайджан (1993-2003). Гейдар Алиев е официален носител на титлите "Велик лидер“ и "Общонационален лидер на азербайджанския народ“ в Азербайджан.

На пленума на Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан през 1969 г. той е избран за първи секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Азербайджан и ръководи Азербайджанската ССР до 1982 г. По време на неговото ръководство (1969-1982 г.) в резултат на укрепване на управлението и повишаване на взискателността към кадрите са постигнати големи постижения в икономическата и социалната сфера. Той също е бил и депутат на Върховния съвет на СССР, заместник-председател на Съвета на съюза на Върховния съвет на СССР от 9-то свикване. Гейдар Алиев, който през 1982 г. е избран за член на Политбюро на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, е назначен за първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР и става един от лидерите на СССР.

Той излиза с изявление в знак на протест срещу масовото убийство, извършено от съветските войски в Баку на 20 януари 1990 г., в което поиска организаторите и извършителите на престъплението срещу азербайджанския народ да бъдат наказани. През 1991 г. в знак на протест срещу лицемерната политика на Михаил Горбачов по отношение на арменските провокации в региона Нагорни Карабах на Азербайджан и ескалиращия конфликт, той напуска редовете на Комунистическата партия на Съветския съюз.

През юли 1990 г. Гейдар Алиев се връща в Азербайджан и през 1991-1993 г. е избран за председател на Върховното събрание на Нахчъванската автономна република. През май-юни 1993 г. с изостряне на правителствената криза и появяване на заплахата от гражданска война и загуба на независимост в страната, азербайджанският народ се издига и поиска връщането на Гейдар Алиев на власт. На 15 юни 1993 г. Гейдар Алиев е избран за председател на Върховния съвет на Азербайджан, а на 24 юли с решение на Върховния съвет на Република Азербайджан той започва да упражнява правомощията на президента на Република Азербайджан. През 1993 и 1998 г. Гейдар Алиев е избран за президент на Република Азербайджан. Гейдар Алиев почива на 12 декември 2003 г. в болница в Кливланд (САЩ), където е лекуван, и е погребан в първата Алея за почетни погребения на Баку.

Той е награждаван пет пъти с орден Ленин, с орден "Червена звезда“ и многобройни медали на бившия СССР. Два пъти е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд“, както и с най-високите награди на различни държави, почетни звания на престижни университети.

За увековечаване на паметта на Гейдар Алиев в Азербайджан са създадени фондация "Гейдар Алиев“, награда "Гейдар Алиев“ на Република Азербайджан, орден "Гейдар Алиев“ на Република Азербайджан, Висшето военно училище в Азербайджан, международното летище в Баку, Дворецът на републиката, Спортният и концертният комплекс в Баку, улиците и площадите в градове и региони на Азербайджан, улиците в редица страни са наречени в негова чест, както и са издигнати паметници.

1899 г.

В Омаха, САЩ е роден Фред Астер – американски актьор, певец и танцьор.

Неговата театрална и кинокариера продължава 76 години. Снима в 31 музикални филма, сред които: Dancing Lady (1933), Flying Down to Rio (1933), The Gay Divorcee (1934), Top Hat (1935), Shall We Dance (1937), Let's Dance (1950), Royal Wedding (1951), The Belle of New York (1952). Името му най-често се свързва с Джинджър Роджърс, с която се снимат в 10 филма. Умира през 1987 г.

1878 г.

В Берлин е роден Густав Щреземан - германски политик. Образованието си получава в Берлинския университет с докторат по икономика. До Първата световна война се занимава предимно с търговия. Членува в Националлибералната партия и е неин депутат от 1907 г. През 1918 г. напуска партията и става съучредител на Германската народна партия. Между 13 август и 23 ноември 1923 г. е канцлер, а след това и до смъртта си е несменяем министър на външните работи. Щреземан е най-популярният изразител на германската стратегия за мирна ревизия на следвоенното статукво. Той слага край на общонародната съпротива срещу френско-белгийската окупация на Рур и стартира реформи за финансово-икономическо стабилизиране на Ваймарската република. Като министър на външните работи се придържа към изпълнение на Версайския договор. Той търси разбирателство с Франция и реинтегриране на Германия в европейските политически и икономически структури. Стратег е на плановете “Дауес" (1924 г.) и “Юнг" (1929 г.). През 1926 г. благодарение на него страната става част от ОН. Щреземан подписва Локарнските договори (1925 г.), пакта “Бриан-Келог" (1928 г.), търговския договор (1925 г.) и Договора за ненападение и неутралитет (1926 г.) със Съветска Русия. Носител е на Нобелова награда за мир през 1926 г. Хитлер го ненавижда заради женитбата му с еврейка и убедеността му на пацифист.

На тази дата умират:

1829 г.

Умира Томас Юнг - английски физик, лекар и астроном. Той е един от създателите на вълновата теория. Занимава се с геодезия и математика от 8-годишна възраст, а от 9 годишен изучава латински, гръцки, еврейски и арабски език, а също така съвременни езици и ботаника. През 1801-1804 г. е професор в Кралския институт в Лондон. От 1811 г. до края на живота си работи като лекар в болницата “Сейнт Джордж" в Лондон. От 1818 г. му е възложено издаването на “Мореходен календар". С името му са свързани редица изследвания по химия, физика, физиология, медицина, астрономия, геофизика, техника. През 1793 г. той публикува изследването си “Наблюдение над процесите на зрението", в което изразява съмнение в правилността на корпускулярната теория за светлината и защитава вълновата теория. Публикува трактата по оптика и акустика “Опити и проблеми на звука и светлината". По-нататъшно развитие на проблема за суперпозицията на вълните представлява откритият от Юнг принцип на интерференция и окончателният преход към вълновата теория за светлината. Самият термин интерференция е въведен от учения през 1803 г. в съчинението “Опити и изчисления, отнасящи се до физическата оптика" . Юнг разработва също така теорията за цветното зрение и развита по-късно от германския учен Х. Хелмхолц. В своите “Лекции по натурфилософия" той разглежда труда на Ломоносов “Слово за произхода на света". Написва около 60 глави за приложението на Британската енциклопедия. Според свидетелства на негови биографи Юнг е също сериозен познавач на музиката и отличен живописец.

1798 г.

Умира английският мореплавател Джордж Ванкувър. Той взема участие във втората и третата експедиция на Джеймс Кук. През 1790-1795 г. прави околосветско плаване, по време на което стига до заливите на Аляска. Изследва откритите от Кук Хавайски острови и Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка между полуостров Кенай и полуостров Калифорния. Заедно с ръководителя на испанска експедиция Х. Бодега-и-Куадра Ванкувър открива и изследва остров, наречен по-късно на негово име. Продължава изследването на архипелага Кралица Шарлот, Александровия архипелаг и други острови около Аляска.

1696 г.

В Париж умира Жан дьо Ла Брюер – френски писател, сатирик моралист. Той е представител на класицизма. Превежда на френски език Теофрастовите " Характери". През 1688 г. издава "Характери или нрави на този век" - съчинение, което стои по-високо от гръцкия образец. В него авторът изобразява различни типове хора, особено от тогавашното дворянство, като изтъква техните недостатъци и слабости. Той е смятан за познавач на френските нрави.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;