Де Вевер за конфискацията на замразените руски активи: Не сме във война с Русия, не може просто да вземем чужди пари

Белгийският премиер Барт Де Вевер предупреди в четвъртък, че директното конфискаване на руски активи би представлявало ''акт на война'' и би имало сериозни последици за финансовата система на Европа. Говорейки в кулоарите на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, Де Вевер подчерта, че Европа не е във война с Русия и че едностранното изземване на активи би било безпрецедентно, предава Цензор.НЕТ.

Според него средствата на Централната банка на Руската федерация са обездвижени, а не замразени. Повечето от тях са в Белгия, а именно в Euroclear.

"Не може просто да вземете нечии пари. Не сме във война с Русия. Европа не е във война с Русия. Не може просто да конфискувате пари - това е акт на война. ....

Това никога не се е случвало в историята. Замразени средства никога не са били конфискувани дори по време на Втората световна война. Това би било за първи път в историята и би имало последствия“, предупреди белгийският премиер.

Той отбеляза още, че активите ще бъдат замразени до края на войната. И когато дойде време за мирно споразумение - въпросът за активите ще бъде обсъден.

"Ако зависеше от мен и имах думата, всяко евро от тези пари щеше да бъде използвано за плащания и възстановяване на Украйна. Би било много тъжно да видя дори едно евро да се върне в Москва.

Но трябва да уважаваме международното право. Това ще се случи в този момент (след подписването на мирното споразумение), а дотогава Европа ще финансира войната в Украйна, както трябва“, заключи  Де Вевер

Припомняме, че на срещата на върха през октомври лидерите на Европейския съюз отложиха решението за използване на замразени руски активи като обезпечение за така наречения "репарационен заем“ за Украйна в размер на 140 милиарда евро (163 милиарда долара). 

Белгия, където се съхранява лъвският пай от тези средства, се обяви срещу плана, предложен от Европейската комисия за използване на замразени руски активи, на среща на лидерите на ЕС. Страната се опасява от правни и финансови санкции от Москва и иска други страни от ЕС да споделят рисковете от този вероятност.

По-рано председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи да се използват замразени руски активи като обезпечение, за да се предоставят на Украйна "репарационни заеми“. Формално санкционираните руски активи няма да бъдат конфискувани, но Украйна ще върне заема само след като Русия плати репарации.

Според различни оценки репарационният заем на Европейския съюз за Украйна, обезпечен с руски активи, може да достигне 130-140 милиарда евро. Окончателният му размер ще бъде определен, след като Международният валутен фонд оцени финансовите нужди на Украйна през 2026 и 2027 г.

Общо Euroclear вече разполага с над 175 милиарда евро в брой от замразени руски активи, които биха могли да бъдат използвани за осигуряване на нов заем.