Де Вевер: Русия заплашва Белгия с "вечни" последици от конфискацията на замразени активи

Белгийският премиер Барт Де Вевер обяви днес, че страната му е заплашвана от Русия с ''вечни'' последици, ако позволи ЕС да вземе активитe и и да ги даде на Украйна, под формата на репарационен заем.Той заяви това в интервю за La Libre Belgiqu.

"Би било добра история: да се вземат пари от лошия, Путин, и да се дадат на добрия, Украйна. Но кражба на замразени активи на друга държава, нейните суверенни фондове, никога не е била правена преди“, обясни той.

Де Вевер отбелязва, че това се отнася до средствата на Централната банка на Русия в Euroclear.

"Дори по време на Втората световна война парите на Германия не са били конфискувани. По време на война суверенните фондове са замразени.

А след войната губещата държава трябва да се откаже от всички или част от тези активи, за да компенсира победителите“, обяснява премиерът.

Според него обаче, шансовете Русия да бъде губещата страна във войната са малки.

"Но кой наистина вярва, че Русия ще загуби в Украйна? Това е мит, пълна илюзия. Дори не е желателно страна с ядрени оръжия да загуби войната и да стане напълно нестабилна. Кой вярва, че Путин спокойно ще приеме конфискацията на руски активи?

Москва ясно заяви, че в случай на конфискация Белгия и аз лично ще усетим последствията "завинаги“. Това изглежда е доста дълъг период“, добавя Де Вевер.

Репарационнен заем за Украйна

Припомняме, че на среща през октомври лидерите на ЕС отложиха решението за използване на замразени руски активи като обезпечение за т. нар., репарационен заем за Украйна в размер на 140 милиарда евро (163 милиарда долара). Лидерите на ЕС планират да се върнат към обсъждането на този въпрос на среща на 18-19 декември.

Белгия, където се съхранява лъвският пай от тези средства, се обяви срещу предложения план на Европейската комисия за използване на замразени руски активи на среща на лидерите на ЕС. Страната се страхува от правни и финансови санкции от Москва и иска други страни от ЕС да споделят тези рискове.

По-рано председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи да се използват замразени руски активи като обезпечение, за да се осигурят на Украйна репарационни заеми. Формално санкционираните руски активи няма да бъдат конфискувани, но Украйна ще върне тези заеми само след като Русия плати репарациите.

На свой ред руският президент Путин подписа указ в отговор, който на практика позволява ускорено отчуждаване на активи на западни компании, които все още не са напуснали Руската федерация.

Според различни оценки репарационният заем на Европейския съюз за Украйна, обезпечен с руски активи, може да възлиза на 130-140 млрд. евро. Окончателният му размер ще бъде определен, след като Международният валутен фонд оцени нуждите на Украйна от финансиране през 2026 и 2027 г.