12:43 / 02.10.2026
715
Турският футбол преживява най-тежката си седмица от години. Футболната федерация TFF изпрати пред дисциплинарната си комисия 448 настоящи и бивши клубни ръководители, уличени в залагания, полицията задържа шефа на съдиите Ферхат Гюндогду, а в четвъртък вечерта беше задържан и рефер от Суперлигата по подозрения за нелегален хазарт. Всичко това се случва в държава, в която частният хазарт е забранен от близо три десетилетия, а нелегалният пазар по оценки на самото турско правителство достига до 60 млрд. долара. Развитието в южната ни съседка идва точно когато в България се обсъждат пълна забрана на рекламата на хазарт и дори пълна забрана на самия хазарт.
448 ръководители, сред тях президентът на "Трабзонспор"
От TFF обявиха на 30 септември, че 448-те души са заемали постове в клубове от Суперлигата и Първа лига през настоящия сезон 2026/2027 и са залагали в някакъв момент през последните пет години, докато са били клубни ръководители. Те са препратени към Дисциплинарната комисия по професионален футбол (PFDK) по чл. 57 от дисциплинарния правилник, с временни мерки от 30 септември.
Най-много засегнати има "Трабзонспор", 13 души, начело с президента Ертугрул Доган. Следват "Бешикташ" с 10, сред които вицепрезидентът Хакан Далтабан, "Галатасарай" с петима, включително бившият клубен ръководител Хюсеин Урал Акюзюм, който веднага подаде оставка и от Управителния съвет на TFF, и "Фенербахче" с трима души от предишни ръководства. В списъка са и президентът на "Бурсаспор" Енес Челик, както и шестима членове на управата на "Аланияспор". Ръководителите, които получат наказание от една година, автоматично губят постовете си, а последната дума при обжалване ще има Арбитражният съвет.
"Тези компании спонсорираха клубове и организираха откриващи събития. Никой не е мислил, че това ще създаде проблеми", оправда се пред телевизия A Spor президентът на "Трабзонспор" Ертугрул Доган.
Шефът на съдиите и рефер от Суперлигата зад решетките
Ден по-рано, на 29 септември, полицията задържа председателя на Централната съдийска комисия (MHK) Ферхат Гюндогду и още шестима настоящи и бивши съдийски ръководители при операция в Истанбул, Анкара, Елязъг и Маниса. Разследването, известно в Турция като "Досието на съдиите", е за предполагаема намеса в категоризацията, назначенията, оценяването и изпитите на съдиите, като прокурорите проверяват и сигнали за тормоз на работното място и фалшифициране на официални документи. Министърът на правосъдието Акън Гюрлек заяви, че постът и титлата на никого не дават привилегия пред закона. След разпитите в полицията Гюндогду и останалите шестима бяха отведени в съда.
В четвъртък вечерта разследването стигна и до терена. Съдията от Суперлигата Ясин Кол беше задържан веднага след контролата "Трабзонспор" срещу "Дрогеда Юнайтед", а заедно с него и асистентът Гьоктуг Хазар Ерел. Обвиненията включват нарушение на Закон № 7258 за залаганията, т.е. нелегален хазарт, съучастие във фалшифициране на документи и злоупотреба със служебно положение. Кол отрича да е залагал и твърди, че паричните преводи по сметките му са заеми към познати. За всички засегнати важи презумпцията за невиновност.
Засега не е официално потвърдено дали разследването срещу клубните ръководители и "Досието на съдиите" са свързани, но и двете идват след скандала от миналата година, когато 149 съдии бяха отстранени заради предполагаемо участие в хазарт.
Забранен частен хазарт, процъфтяващ нелегален пазар
Турция затвори всички казина през 1998 г., а между 2006 и 2007 г. забрани и целия онлайн хазарт извън държавната система. Легално остават само държавните спортни залози "Иддаа", националната лотария и залаганията на конни надбягвания. Легални онлайн казина и покер няма, а от 2013 г. страната глобява дори самите играчи, които влизат в чужди хазартни сайтове.
Резултатът е огромен пазар в сянка. Вицепрезидентът Джевдет Йълмаз призна през май, че точни данни няма, но различните оценки за нелегалния хазарт в Турция са между 20 и 60 млрд. долара. По думите му голяма част от дейността се управлява от чужбина, затова правителството е приело план за действие с акцент върху международното сътрудничество. Пак през май министърът на правосъдието Гюрлек обяви разбиването на мрежата "Паймикс" с оборот от около 3 млрд. долара, а разследването установи близо 13,8 млн. регистрации на потребители в 49 нелегални сайта.
Операциите не спират. На 29 септември, в деня на задържането на Гюндогду, жандармерията удари мрежа в 12 провинции. Задържани бяха 30 души, обслужвали девет нелегални сайта, а по данни на финансовото разузнаване MASAK през сметките им за 2023–2026 г. са минали 4,1 млрд. турски лири. Блокирани са 505 банкови сметки и 82 криптопортфейла. За 19 години Турция е блокирала над 548 000 нелегални хазартни сайта, а в Истанбулската прокуратура вече работи специално бюро за нелегален хазарт и спортни престъпления. Именно то води и делото срещу съдиите.
Какво се предлага в България
На 23 септември правителството на Румен Радев публикува за обществено обсъждане промени в Закона за хазарта. Те предвиждат на практика пълна забрана на рекламата, като се запазва само рекламата върху спортни екипи и съоръжения, забрана на светещите реклами по казината и игралните зали, свързване на цялото игрално оборудване с НАП в реално време и по-висок данък за онлайн хазарта, част от който да отива за спорт и образование. "Не искаме хазартът да присъства ежедневно в очите на българските граждани", заяви премиерът. Общественото обсъждане продължава до 23 октомври, а голяма част от промените трябва да влязат в сила от 1 януари 2027 г.
Две седмици по-рано, на 9 септември, "Демократична България" внесе собствен законопроект за пълна забрана на хазартната реклама, включително билбордове и знамена, засилен онлайн мониторинг, задължения за социалните мрежи и търсачките и забрана за зареждане на сметки през кеш терминали без установяване на самоличността. Подобни текстове предложи и "Продължаваме промяната". Тогава съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов предупреди, че пълната забрана на самия хазарт трябва да се оценява много внимателно, защото крие риск от разрастване на нелегалния хазарт.
Броени седмици по-късно тонът се промени. Другият съпредседател Ивайло Мирчев заяви в ефира на бТВ, че ще отстоява пълна забрана на хазарта в България, защото той е "отрова за обществото ни", и ще убеждава в това съпартийците си. Според публикации "Да, България" вече събира подписи за пълна забрана. Бившият вътрешен министър проф. Веселин Вучков също настоява хазартът постепенно да бъде ограничен онлайн и физически, като припомни, че само за миналата година в България са заложени 68 млрд. лв., или около 34,8 млрд. евро.
Какво чака България, ако тръгне по турския път
Мащабът у нас не е малък. По думите на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова сивият сектор в хазарта и сега е около 40%, при оборот от 66 млрд. лв. (около 33,7 млрд. евро) за 2025 г. По данни на НАП лицензираните оператори плащат над 250 млн. евро данъци и такси годишно, а само тази година агенцията е блокирала 2112 нелегални сайта. За сравнение Турция е блокирала над половин милион сайта, а пазарът ѝ в сянка продължава да се измерва с десетки милиарди долари.
Ако България забрани легалния хазарт, държавата губи приходите веднага, но търсенето остава. Парите на играчите се пренасочват към офшорни сайтове, криптопортфейли и кеш схеми, където няма проверка на възрастта, Регистър на уязвимите лица, лимити на депозитите или гаранция, че печалбата ще бъде изплатена. Тогава държавата трябва да изгради апарат като турския, със специализирани прокурори, финансово разузнаване и постоянни масови операции. Турция го има и въпреки това нелегалният хазарт стигна до съдиите и ръководствата на най-големите клубове.
Ако бъде забранена само рекламата, легалните оператори замлъкват, но нелегалните продължават да рекламират през социални мрежи, Telegram канали и инфлуенсъри, които държавата трудно контролира. Италия забрани изцяло хазартната реклама през 2018 г., а според изследване на университета LUISS нелегалният хазартен пазар там днес е около 30 млрд. евро, като над 85% от него е онлайн.
Привържениците на забраните изтъкват реални проблеми, сред които агресивната реклама, достъпът на младите хора и ръстът на зависимостите, а мерки като свързването с НАП в реално време и задължителната идентификация на играчите целят точно тях. Турският пример обаче показва, че забраната сама по себе си не изтрива хазарта, а го изнася там, където държавата не вижда нито парите, нито играчите. Общественото обсъждане на правителствения проект ще покаже дали България ще избере по-строг контрол или турския модел.
