Това, което наблюдаваме във Франция, е преминаване на френската политическа система към чист парламентаризъм с фрактуриран парламент, с множество политически сили и липса на доминираща партия. Това каза д-р Петя Георгиева от Департамента по политически науки на Нов български университет в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Политическата криза във Франция е резултат от преструктурирането на партийната система в страната, започнало през 2017 г. "То става особено видно след 2022 г., след спечелването на втория президентски мандат на Еманюел Макрон, когато за пръв път силата, която го е издигнала, няма абсолютно мнозинство“, припомни д-р Георгиева.

Тя очерта няколко сценария на развитие на политическата криза в страната. "Първият е кратко стабилизиране на ситуацията чрез подкрепа на различни депутати, които не са съгласни с крайни позиции и които искат да осигурят някаква стабилност за страната. Но това е доста нестабилна перспектива. Страната може да се стабилизира за няколко месеца, може и до края на мандата, но може и да не работи. Друг сценарий е нова криза, търсене на нов премиер, нов тип мнозинство. Трети сценарий, който на този етап ми се струва по-малко вероятен, са исканията на крайната десница и на крайната левица президентът Макрон да разпусне асамблеята и да организира нови предсрочни избори. От страна на крайната левица се иска оставка на Еманюел Макрон“, изброи д-р Георгиева.

Прави впечатление съставът на втория кабинет на Себастиан Льокорню, отбеляза тя. "Това е кабинет на политическата сила около президента на републиката, но все пак има присъствие и на десницата, има министър от левицата, има и няколко министри от гражданското общество. Най-важното е, че този път премиерът се ангажира твърдо да не прибягва до един много непопулярен механизъм, който позволява на правителството да прокара като закон бюджета без той да минава през парламента. Според мен Льокорню ще удържи на думата си, но всяко ново предложение със сигурност ще бъде предмет на ожесточени дебати, на силна политизация, на радикално говорене, така че това също може да има негативно отражение върху стабилността на управлението“, прогнозира д-р Петя Георгиева.

Ако Франция изпадне в продължителна криза, която не позволява излизане от тежката икономическа ситуация или намиране на решения на структурни проблеми, това може да доведе до намаляване на ролята й и до отслабване на позициите й в рамките на Европейския съюз, допълни д-р Георгиева.