Черна гора на предсрочен парламентарен вот, който може да определи нейния път към ЕС

©
"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Около 542 000 гласоподаватели имат право да избират измежду 15 партии и коалиции, предлагащи кандидати, вариращи от групи, които са твърдо прозападни, до такива, които са просръбски и проруски.
Изборите ще бъдат първите в Черна гора от повече от 30 години, в които няма да участва Мило Джуканович, който е почти непрекъснато министър-председател или президент на страната от 2001 г. насам. Той загуби президентски избори през април и зае второ място в политиката.
Проучвания и анализатори прогнозират, че центристкото движение "Европа сега", водено от финансовия експерт Милойко Спаич и настоящия президент Яков Милатович, е най-вероятно да спечели най-много гласове, но няма достатъчно места в парламента, за да състави ново правителство самостоятелно.
37-годишният Спаич, бивш министър на финансите, който през 2021 г. създаде икономически реформи, включващи увеличения на средните заплати, сега е обещал допълнителни увеличения на заплатите, както и седемчасов работен ден вместо сегашните осем часа.
"Много съм заинтересован от реализирането на плана, който представих на гражданите“, е заявил Спаич, който може да стане следващият министър-председател на страната, на един от своите предизборни митинги. "Ще подам оставка, ако не го изпълня".
"Демократическата партия на социалистите", партията, ръководена преди от Джуканович, претърпя спад в популярността след три десетилетия на господство и има ново ръководство, което търси шанс да се завърне.
Лидерът на партията Даниел Живкович обвинява сегашното правителство на страната, че застрашава пътя на Черна гора към ЕС и обещава да го деблокира, ако "Демократическата партия на социалистите", се върне на власт.
Черна гора, живописна страна на Адриатическо море с население от около 620 000 души, някога смятана за първата на опашката за присъединяване към ЕС от Западните Балкани.
Джуканович изведе Черна гора до независимост от Сърбия през 2006 г. и се противопостави на Русия за присъединяване към НАТО през 2017 г. Алианс, доминиран от партии, търсещи по-тесни връзки със Сърбия и Русия, измести "Демократическата партия на социалистите", от власт на предишните парламентарни избори през 2020 г.
Новият управляващ съюз обаче скоро изпадна в хаос, което спира пътя на Черна гора към ЕС и създаде политическа задънена улица. Правителството падна при вот на недоверие миналата година, но остана на власт в продължение на месеци поради безизходицата.
На изборите в неделя ще участват и коалицията "Обединено действие за реформи", която включва действащия премиер Дритан Абазович, и просръбска и руска коалиция, наречена "За бъдещето на Черна гора".
Абазович, който се представи като лидер на антимафията в страна, пълна с престъпност и корупция, също обещава няколко стъпки за подобряване на жизнения стандарт на избирателите.
"Когато победим мафията, ще има (пари) за всички“, е заявил наскоро Абазович. "Ще създадем правосъден фонд, който да връща откраднатите средства в бюджета на държавата и на всички граждани.
Предизборната кампания е разтърсена тази седмица от Абазович и лидера на партията "Европа сега" Спаич, които са разменили обвинения срещу южнокорейския "крипто крал“ До Куон.
Куон е арестуван в Черна гора през март с международна заповед за арест заедно с друг южнокорейски гражданин във връзка с измама на стойност 40 милиарда долара (72.92 милиарда лева) на неговата криптовалута Terraform Labs, която опустоши инвеститорите на дребно по целия свят.
И Южна Корея, и Съединените щати са поискали екстрадирането му от Черна гора, където той е съден за предполагаемо използване на фалшив паспорт.
Абазович твърди, че Спаич е имал близки контакти с До Куон.
Спаич е нарекъл твърденията на Абазович "политическо преследване“ и го е обвинил в злоупотреба с институциите на Черна гора, докато създава полемика по време на изборната седмица "от страх от загуба на власт“.
Политическият анализатор Далиборка Уляревич е заявил, че подобни твърдения и контраискове доказват, че основният изборен въпрос не е присъединяването към ЕС, а "икономическият популизъм“, доказан от повечето партии, обещаващи по-високи заплати.
"Този път (ЕС) спря. Не вървим към ЕС. ЕС не беше нито тема, нито предизборно обещание, той беше напълно изгубен в тази част“, е заявил Уляревич.