Три години и половина след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, с мирния процес, воден от САЩ, в застой и патова ситуация на бойното поле, съюзниците на Киев призовават за подновяване на икономическия натиск върху Москва. Целта: да се повиши цената на войната за Кремъл до ниво, което да го принуди да промени курса си, пише CNN.

Осемнадесет пакета санкции от Европейския съюз и десетки други от САЩ, Обединеното кралство и други страни отслабиха руската икономика, но не и решимостта ѝ да продължи да се бори.

Експертите смятат, че е необходимо не само повече, но и по-умни наказания.

"Просто трябва да бъдем по-умни“, коментира Тимъти Аш, изследовател по Русия в британския аналитичен център "Чатъм Хаус“, който е консултирал редица правителства относно въздействието на санкциите срещу Москва.

Масивното увеличение на военните разходи помогна на руската икономика да нарасне с повече от 4% през 2023 и 2024 г., но тази година правителството очаква растеж от едва 1%. То предвижда инфлация от 6-7% до края на годината, а лихвените проценти са на болезненото ниво от 17%, с цел да се ограничи покачването на цените.

Изключително важните приходи на Кремъл от петрол и природен газ намаляват, а бюджетният дефицит – разликата между правителствените разходи и приходи – се увеличава.

Въпреки това последният тригодишен бюджетен план, представен на парламента в края на септември, показва, че военните разходи ще останат на нива, около четири пъти по-високи от тези преди войната. И това се дължи до голяма степен на руските данъкоплатци.

От януари Кремъл реши да увеличи данък добавена стойност (ДДС) от 20% на 22%, като допълнителните приходи ще бъдат "предимно насочени“ към отбрана и сигурност, според министерството на финансите.

"Това решение показва, че Кремъл се готви за продължителен конфликт“, обяснява Александра Прокопенко от Центъра "Карнеги“.

От "разумни“ санкции до използване на замразени активи

Експертите са убедени, че е дошло времето не просто за "повече санкции“, а за по-разумни такива.

Тимоти Еш предлага да се въведе 20–30% "“вторична тарифа“ върху руския износ, а получените средства да се насочат за подкрепа на Украйна.

ЕС, от своя страна, разглежда идеята за кредит за Киев в размер на 140 милиарда евро, който ще бъде покрит за сметка на замразени руски активи. "Това би било силен сигнал към Москва, че Украйна е финансирана и готова да воюва дълго“, допълва Еш.

Германският канцлер Фридрих Мерц също подчерта: "Москва ще седне на масата за преговори само когато разбере, че Украйна е по-устойчива“.

Друг анализатор, Александър Коляндр от Центъра за европейски политически анализи, предлага още един подход: да се насърчава емиграцията на квалифицирани кадри от Русия. Според него това ще задълбочи кризата с работната сила и ще създаде допълнителен натиск върху руската икономика.

Украинските дронове — най-ефективните санкции

Въпреки всички западни ограничения, Русия продължава да използва чуждестранни компоненти в оръжията си. Президентът Володимир Зеленски многократно е подчертавал: "След четири години война е странно да чувам, че някой все още не знае как да спре потока от критични детайли“.

Но най-мощният удар по руската икономика, според експерти, не е политиката на санкции, а украинските атаки с дронове. Според данни на агенция Siala, ударите по нефтопреработвателните заводи са извели от строя около 38% от руските мощности, което е довело до дефицит на гориво и намаляване на приходите от износ.

"Дроните на Украйна са двоен удар: те създават хаос в Русия и едновременно с това намаляват валутните й постъпления“, обяснява Тимоти Еш.

Именно тези удари, а не новите пакети санкции, могат да се окажат най-болезнени за Москва. Миналата седмица Владимир Путин призна, че доставките на американски ракети Tomahawk за Украйна "ще разрушат отношенията между САЩ и Русия“.