В продължение на около 30 часа се поддържаше илюзията за трансатлантическо единство по отношение на Украйна, пише Ник Патън Уолш за CNN.

Европа и Украйна настояваха за споразумение по 30-дневното безусловно прекратяване на огъня, предложено от администрацията на Тръмп два месеца по-рано. Европейските лидери заявиха, че президентът на САЩ Доналд Тръмп лично е подкрепил техния план - и заплахата от санкции, ако Русия откаже да го подпише до понеделник - в съботен телефонен разговор, снимка от който те публикуваха онлайн от Киев.

Специалният пратеник на Тръмп за Украйна Кийт Келог дори се присъедини към хор от съюзници на САЩ, които изискват от Русия да се придържа към искането за прекратяване на огъня.

Но след това се изказа руският президент Владимир Путин, който отказа дори да спомене искането, а вместо това представи нещо старо като нещо ново: преки преговори между Русия и Украйна в Истанбул, четири дни по-късно. И трансатлантическото единство се разпадна. Тръмп скочи срещу предложението на Кремъл - просто заяви в социалната мрежа Truth Social, че Путин не иска прекратяване на огъня - и вместо това притисна президента на Украйна Володимир Зеленски да "ПРОВЕДЕ СРЕЩАТА, СЕГА!!!“

Махалото отново се върна назад. Тръмп беше видимо мълчалив, докато дългогодишните съюзници на САЩ тръбяха за новооткритото си единство. Путин заговори и Тръмп се преориентира.

Зеленски остана единствено в състояние да покаже лична ангажираност и доблест и да предложи срещата да се проведе лице в лице с Путин, човекът, обвинен във военни престъпления срещу народа му. Това е труден ход за него във вътрешнополитически план.

Важно е да не се изключва възможността зад кулисите Москва и Вашингтон да кроят нещо, което да приближи света към мира. Но докато Тръмп говореше, европейските лидери сякаш на свой ред сами замълчаха. Небето над Украйна не го направи.

В нощта, в която бе поискано прекратяване на огъня, Русия изстреля 108 безпилотни самолета, които извършиха удари, включително един, който завари 10-годишно момиче под развалините в Херсонска област.

Значението на декларацията на Киев от събота не е толкова в непосредствената вероятност за прекратяване на сраженията за един месец. Европейските лидери изглеждаха силно скептични, че тяхната увертюра ще получи одобрението на Москва. Вместо това, биха могли да твърдят циниците, целта на упражнението бе да се докаже на Белия дом, че Путин не се интересува от мира или дори от конкретното предложение за прекратяване на огъня, което администрацията на Тръмп търси.

Но това не бе единственото "разкритие“, което четирите най-големи военни сили в Европа получиха за сложното си и продължително пътуване до украинската столица. Тръмп също така подобряваше и перспективата им за неговата реална позиция.

Сега Путин е три пъти по-смел. Той успя напълно да игнорира европейското и украинското искане - дори не го спомена директно. Второ, той не се е сблъскал - засега - с нито една от "масивните санкции“ срещу Русия и увеличената военна помощ за Украйна, които Европа изглежда предполагаше, че Тръмп подкрепя, в случай че няма прекратяване на огъня.

Трето, предложението му за директни преговори в Истанбул - нищо ново в него, като изключим датата четвъртък - изведнъж се превърна в основата на позицията на Тръмп. Президентът на САЩ изтъкна възможността за последици, ако тези преговори се окажат безрезултатни. Но между това, че Русия предаде незаинтересоваността си от мира, и съюзниците на Украйна, които ескалираха мерките си срещу Москва, бе въведена още една стъпка.

Единствената устойчива тема в целия хаос през последните няколко месеца е нежеланието на Тръмп да предприеме стъпки, които да навредят на отношенията му с Кремъл. Не знаем дали Тръмп и Путин са разговаряли в периода между посещението на европейците в Киев и публикацията на Тръмп в социалната мрежа "Правда“. Но може би няма нужда да го правим: Така или иначе, когато беше изправен пред разклонение между единството, към което се стремят европейските му съюзници, и път, по който той и Путин да останат в по-добри отношения, Тръмп избра второто.

Заплахата от санкции - мащабни или не - винаги е била сложна задача. На Русия вече са наложени сериозни санкции и все още има ограничени стъпки, които могат да имат реални последици, без да навредят значително и на Запада. Ключово е дали Европа ще се опита да причини болка на Русия без американска подкрепа. Това ще разкрие нейното разединение, но може да се окаже по-добър избор от това заплахите им в Киев да прозвучат напразно.

Срещата в Истанбул, ако наистина се състои, сама по себе си е изключително опасна стъпка. Путин и Зеленски очевидно се презират взаимно. Първият гледа на втория като на проевропейски предател и символ на успеха, роден от имперския упадък, който бюрократите от съветската епоха все още не са приели. Вторият вижда първия като човека, който безмилостно и безпричинно е нахлул в страната му и безмилостно бомбардира деца, всяка вечер. По-вероятно е двамата мъже да не успеят да намерят общ език, отколкото да излязат помирени, с път напред.

Не е изключено Белият дом, с държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Турция на предложената дата и Тръмп в региона, да се опита да съдейства. Въпреки това Путин все още не се е съгласил дори да присъства, въпреки че е предложил преките разговори, поради което всяко приемане сега изглежда като някакъв голям жест на мир. Твърде дълбоката намеса на Съединените щати може да се отрази негативно на отношенията им с почти всички.

Най-простият извод, който може да се направи от последните няколко дни, е, че Тръмп не вижда, че Путин се опитва да спечели време. Изглежда, че силите на Кремъл укрепват, а не намаляват, по фронтовата линия, по която усилено натискат край Покровск в Източна Украйна. Крайните срокове през уикенда дойдоха и отминаха, което разкрива краткия момент на единство като отклонение, а Белия дом - като нежелание да разгневи Путин.

До евентуалната среща в Истанбул остават само два дни. Но тя няма да донесе мир веднага, а може би и изобщо прекратяване на огъня, а само дипломатическа показност и значителна лична неприязън между двама мъже от напълно различни поколения в постсъветския свят. То може дори да върне назад мирния процес и отново да отложи момента, в който Тръмп трябва да реши дали ще се присъедини към европейските си съюзници, за да причини болка на Русия за отказа от примирие.

Какъв ще бъде отговорът на отложеното, жизненоважно решение на Тръмп, вече е ясно. Не е ясно как Европа и Украйна ще се справят сами.