Трима силни лидери над 70 години, 90% от световните ядрени оръжия, две продължаващи войни, една стая и никакъв конкретен дневен ред. Какво би могло да се обърка? Така започва анализ на CNN за предстоящата среща на президентите на Китай, САЩ и Русия Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Това, което тримата лидери ще обсъдят на безпрецедентната си среща, далеч не е конкретно. Но може би това е смисълът. Среща на високо ниво като тази обикновено установява ясни резултати предварително и е кулминацията на месеци интензивно планиране и сигнализиране. Но каквото и да е предшествало срещата в Шънджън, няма голямо значение с включването на неочаквана фигура като Тръмп.

Темите за разговор

Неразпространението на ядрени оръжия беше посочено като основен фокус, въпреки че се очаква малък напредък. Да не говорим за "запазването на световния мир“, друга точка от дневния ред според Китай. Изведнъж Тръмп спомена Иран, Украйна, Nvidia и дори предложи среща със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Не е необичайно световните лидери да се отклоняват от сценария. И все пак рядко е било толкова рисковано, колкото ще бъде в четвъртък. Особено що се отнася до Украйна.

В понеделник Тръмп спомена най-дългата продължаваща война в Европа едновременно с лапсус и сарказъм. Той нарече Украйна "любимата си тема“ и добави: "Украйна губи – Украйна-Русия губи по 25 000 войници на месец“ – почти измествайки ужасяващите загуби на Русия от изречението си. За Тръмп Украйна е дразнителят, който беше нападнат, не е приел неговия прибързан и компромисен мир и винаги губи.

Валидацията на Путин

Срещата в Шънджън е рисков момент не защото Киев и неговите европейски съюзници внезапно ще се поддадат на каквито и да е декларации, които се появят; те са достатъчно свикнали с непостоянния характер на Вашингтон. Опасността е в желанието на Тръмп да бъде харесван от могъщи авторитарни лидери, в това, за което се договарят насаме, и как това влияе върху увереността на Путин и възприятието на Си за психичното здраве на Тръмп.

Путин, безплатно, получи своя момент на световната сцена, което му позволи да представи Русия, за един ден, като глобалната суперсила, която някога беше, а не като тази, която брутално се бори да стане отново. Тревогата сред европейските служители е осезаема. Европейски дипломат каза: "Трудно е да се види нещо добро за европейската сигурност, което да излезе от тази среща.“

Снимката на тримата лидери след срещата им ще говори хиляда думи за упадъка на Запада. Човекът, който нахлу в Украйна без провокация преди близо пет години, неговият главен финансов посредник и президентът на САЩ, който обърна десетилетия политика на САЩ, за да окаже натиск върху Киев да приеме лоша сделка чрез ограничаване на военната помощ.

Ключов риск е Тръмп да се съгласи с руски наратив или измислено представяне на фактите от фронтовата линия и да се почувства задължен да се придържа към сделка, която набързо е сключил с двамата влиятелни личности, на които не чак толкова тайно се възхищава.

Надеждите на Европа

Много от европейските служители, с които CNN разговаря, таят далечни надежди, че Пекин може да се окаже добросъвестен арбитър във войната. Това е мнение, породено от очевидния натиск на Си върху Путин да ограничи дрънкането на ядрени оръжия и възпирането от пълномащабно въоръжаване по време на войната.

Но тази розова гледна точка пренебрегва колко спешно Китай се нуждае от Москва, за да не загуби тази война. За да предотврати унижението на друг ключов съюзник, след като САЩ се държаха грубо с Иран и Венецуела тази година - два китайски съюзника, чието унижение Пекин може би би искал да види отмъстено от поражение в Украйна на колективния Запад.

Реминисценцията "Ялта"

Това няма да е някаква страховита Ялта 2.0, в която глобалните сили си поделят света.

Различни мъже ще присъстват в Шънджън. Тръмп и Путин водят различни и неуспешни войни по свой избор и са застаряващото въплъщение на намаляващата мощ на своите нации. Си е наблюдавал бруталният, изумително ефикасен и бърз възход на глобалната технологична суперсила Тайван. Но все пак се отдръпва от конфликт в собствената си потенциална война по свой избор - инвазията в Тайван.

Подаръкът за Москва е в това колко малка ще е съпротивата, която Путин ще почувства. Двамата най-могъщи мъже в света вероятно ще му осигурят лесна помощ в частни разговори и няма да изискват незабавно прекратяване на огъня или траен мир в Украйна.

Натискът вместо това ще бъде съсредоточен върху украинските и европейските отстъпки. Мирният процес може да претърпи поредното любопитно проруско рестартиране, което ще спечели на Кремъл още месеци, за да се опита да завземе малки части от Донбас или да остави украинските майки и деца да страдат през поредната мразовита зима.

Малко време остава на тези застаряващи лидери – Си е на 73, Путин е на 74, а Тръмп е на 80 – да променят света. Може би това е просто краткотраен преход в автократичната крива на историята. Но тиктакащият часовник прави оставащите две години от това американско президентство особено опасни, завършва анализа си CNN.