Тази седмица Европейската комисия представя т. нар. "Бяла книга за отбрана" - документът, който трябва да изложи визията на Европейската комисия за "Единният отбранителен пазар", помощта за Украйна и насърчаването на по-голяма ангажираност на държавите членки в процеса на закупуването на нови и модерни оръжия. 

Бялата книга за отбрана акцентира върху необходимостта държавите членки да приоритизират развиването на европейския военнопромишлен комплекс, да се насърчи съвместното закупуване на оръжия, да се отделят необходимите средства за запълването на "критичните липси" в отбранителните способности на континента и много други.

Европейската комисия вече съобщи, че се предвиждат 800 млрд. евро, които да бъдат насочени в следващите четири години за финансиране на военната индустрия и развиването на отбранителните способности на Европейския съюз.

Тази седмица имахме възможността да чуем как изглежда плана за развиването на европейската отбранителна индустрия през погледа на евродепутати от различни политически семейства.  

"Числата показват, че в последните 20 години разходите в отбрана в Китай са се увеличили с 800%, в Русия - 400%, а в Европа - 20%. Ако някой мисли, че може да продължим напред и да укрепим сигурността си с щракане на пръсти, това е невъзможно. Дори и да има политическа воля във всяка една държава членка, ще имаме необходимост от 10 години, за да го направим", сподели Урмас Пает, заместник-председател на Комисията по външна политика в Европейския парламент и бивш министър на външните работи на Естония, който е част от групата на "Обнови Европа". 

Официалните данни на Европейския съвет показват, че в периода от 2021 до 2024 година държавите членки увеличават разходите за отбрана с 30%, като през миналата година достигат до 326 млрд. евро. - около 1,9% от БВП на ЕС.

Очакванията са тези цифри да нарастват драстично в следващите 5 години. 

23 от държавите членки на ЕС са съюзници в НАТО. През 2024 година те заделят 2,04% от общото си БВП за отбрана. Тези цифри обаче ще се променят през следващите няколко години, като генералният секретар на НАТО Марк Рюте заявява в свое интервю пред BBC NEWS, че държавите членки ще трябва да харчат повече от 3% от БВП си за отбрана. Американският президент ДоНАЛД Тръмп се обяви за разходването на 5% от националните бюджети за армията.

До тази цифра се доближава единствено Полша, която планира да задели 4,7% от националните си средствата за отбрана. За сравнение САЩ заделят около 3,4% за отбрана. 

"Европа трябва да бъде много по-отговорна за своята отбрана. Едната задача е как да помогнем на Украйна, след като САЩ заявява, че повече няма да я подкрепя - това означава, че само Европа може да запълни тази дупката. Втората задача е как да създадем адекватни отбранителни системи", отбеляза той. 

Зигфрид Мурешан, който е заместник-председател на Европейската народна партия и е съдокладчик на дългосрочния бюджет на Европейския съюз, коментира, че ЕС трябва да задели повече средствата за своята сигурност. 

"В тези 7 години за първи път имахме глава в бюджета за сигурността и отбраната, но тя бе най-малката от всички седем - само 1,2% от БВП на ЕС - около 13 млрд. евро за отбраната. Това не е достатъчно.

Очакваме Европейската комисия да представи визията си за това какво може да се направи за европейската защита, а след това да чуем нуждите от различни сектори. ЕС трябва да отделя повече средства за отбрана в следващите седем години, но това няма да бъде достатъчно. Държавите членки трябва да харчат повече и частният сектор трябва да го прави", обяви той.

Заместник-председателят на ЕНП обяви, че конкретните суми, които ще бъдат заделени за отбрана, ще станат ясни през месец юли.