"Разбирам защо Володимир Зеленски казва, че е готов да преговаря с Владимир Путин. Не се съмнявам, че украинският президент е искрен. Ако имаше нещо, което отдалеч да наподобява жизнеспособен мирен план, неговото правителство щеше да го предприеме“, пише бившият британски премиер Борис Джонсън в статия за The Wall Street Journal, представена без редакторска намеса.

Хората на г-н Зеленски претърпяха най-зверските бомбардировки в Европа след Втората световна война. Цели градове са разрушени и почернени от военната машина на г-н Путин, десетки хиляди невинни са убити. Продължава всеки ден, без съжаление и угризения на съвестта: пленници измъчвани, жени изнасилвани, училища и детски градини умишлено атакувани. Всеки ден иранските дронове нахлуват в градовете, изключват светлините, прекъсват водоснабдяването.

Мир? Разбира се, Украйна иска мир. Икономиката е съсипана. Правителството на г-н Зеленски едва може да плаща на държавните си служители. Разбира се, че би искал преговори.

Има само един проблем. Това е същият проблем, който се изправя пред г-н Зеленски всеки ден от 24 февруари. Няма какво да се преговаря. Нито един бъдещ посредник на земята не би успял да излезе с някакъв компромис, който дори да бъде поне малко правдоподобен.

Какъв вид сделка бихме могли да сключим при сегашните обстоятелства? Да предположим, че западните сили ще се опитат да убедят Украйна да размени земя срещу мир. Всяка подобна сделка естествено би била отвратителна. Това би било морален упрек към човечеството.

Но нека си представим, че може да се сключи някакъв вид споразумение, според което г-н Путин да запази не само проруските части на Донбас, но и поне част от територията, която е завзел на юг. В момента, в който помислите за това, можете да видите, че идеята не е просто отблъскваща. Безнадеждно е.

Има нулев шанс да проработи. Какво трябва да отстъпят украинците завинаги на руснаците? Няколко града? Целият сухопътен мост от Мариупол до Крим?

Дори и украинците да бъдат убедени да предадат правата си върху част от земята си – което те не биха, не биха могли и не трябва да правят – няма причина да се смята, че г-н Путин ще се придържа към сделката. Той вече официално анексира четири области. Той казва, че Херсон, Запорожие, Луганск и Донецк вече са юридически част от Русия.

Както става ясно от неговото есе през 2021 г., Путин е обладан от хтоничното убеждение, че Украйна е част от свещен и неделим съюз с Русия. Той не иска просто сухопътния мост. Той иска всичко. Той е прекарал толкова дълго в своя Covid балон, приемайки полумистични съвети от брадати православни свещеници, че искрено вярва, че е обречено да отмъсти за обидите на историята и да обедини отново империята на Петър Велики. Разбира се, г-н Зеленски би искал да преговаря, но не можете да преговаряте с убийствен лъжец, който ще продължи – каквото и да твърди – да се опитва да унищожи страната ви.

Така че нека бъдем реални. Нека признаем, че има само един възможен набор от обстоятелства, при които могат да се проведат преговори – и това е, когато г-н Путин се е провалил. Има само един начин да се сложи край на тази война и той е да се помогне на украинците да прогонят руските нашественици от всяка миля от територията, която злобно са анексирали, и със сигурност всичко, което е взето след 24 февруари. И моля, можем ли всички да спрем сплашването -правете глупости заради риска да "притиснете Путин в ъгъла“ или "да го принудите да се нахвърли“?

Правим го да звучи като Тони Монтана в края на "Scarface“, лудо размахвайки ядрено оръжие и крещейки "Кажи здравей на моя малък приятел“. Ако г-н Путин използваше оръжие за масово унищожение, той щеше да предложи оставката на Русия от клуба на цивилизованите нации; той ще си спечели отвращението на необвързаните държави в Азия, Латинска Америка и Африка, които в момента му придават твърде голяма важност; щеше да загуби своите китайски покровители; той би ужасил собственото си население; и той ще потопи страната си в икономическа изолация на криогенна свирепост.

Няма да се случи. Трябва да спрем да говорим за това.

Има само един път напред и той е Западът да продължи да подкрепя освобождението на украинския народ, може би най-прозрачно справедливата и праведна кауза в международните отношения, която помним през животите си.

Украинците показаха какво могат. Със смесица от вдъхновено лидерство и героизъм, който идва от знанието, че се биеш за страната си, те накараха руснаците да избягат в Харков и сега в Херсон.

Да, евентуално поражение ще бъде неудобно за г-н Путин и да, той ще има какво да обяснява. Но той контролира органите на пропагандата. Той има силна обществена подкрепа. Той може да каже, може би, че "нацистите“ са били прочистени от Украйна или че руските малцинства са били защитени.

Нека измисли история. Това не е наша работа. Нашата работа е да предоставим на украинците помощта, от която се нуждаят –  "Хаймарси“, артилерия, танкове и самолети – за да защитят домовете и семействата си и да възстановят това, което имаха: свободна, суверенна, независима и демократична Украйна.

Помощта на Запада - преди всичко на САЩ - беше изключителна и безценна. Нашата работа е да продължим да оказваме тази помощ, докато украинците победят, и то решително. И тогава, разбира се, ще има време за преговори за мирни, подредени и трайни отношения и приятелство между Украйна и Русия.