08:28 / 05.10.2026
269
По време на президентството на Еманюел Макрон Франция се сблъска с рязко нарастване на държавния дълг, политическа нестабилност и загуба на доверие от страна на инвеститорите, съобщава Bloomberg.
Медията определя Франция като "най-слабото звено в Европа“. Сега френското правителство, което не разполага с парламентарно мнозинство, трябва да приеме бюджет, който едновременно да позволи да се намали дефицитът и да убеди финансовите пазари в способността на властите да стабилизират държавните финанси.
"Хаотичният финал на десетилетието на икономическото управление на Макрон контрастира рязко с политическата му амбиция да превърне Франция в локомотив на обновена Европа, способна самостоятелно да отстоява интересите си в момент, когато Доналд Тръмп подкопава НАТО отвътре“, се посочва в статията.
Отбелязва се, че в началото на президентството на Макрон ситуацията изглеждаше значително по-оптимистична. По-конкретно, неговото правителство облекчи трудовото законодателство и намали данъците за бизнеса.
В резултат на това икономиката на страната нарастваше с повече от 2%, а равнището на безработицата и бюджетният дефицит намаляваха.
Въпреки това, както се посочва в статията, през 2018 г. плановете за увеличаване на данъците върху горивата предизвикаха мащабни протести на "жълтите жилетки“. За да намалят социалното напрежение, френските власти насочиха над 10 млрд. евро към данъчни облекчения и допълнителни плащания.
В сатията се посочва, че държавните разходи са нараснали значително поради пандемията от COVID-19 и енергийната криза. Според оценката на Сметната палата на Франция антикризисните мерки и икономическите стимули през 2020–2022 г. са стрували около 190 млрд. евро. Освен това разходите за преодоляване на последиците от енергийната криза възлизат на още около 72 млрд. евро.
Медията отбелязва, че френските власти не са успели да се откажат достатъчно бързо от извънредните разходи, а политическите спорове са затруднили намаляването на дефицита.
Припомня се, че през 2022 г. привържениците на Макрон загубиха парламентарното мнозинство. Освен това предсрочните избори през 2024 г. още повече засилиха фрагментацията в парламента.
Миналата година министър-председателят Себастиан Льокорню спря пенсионната реформа на Макрон и удължи действието на данъка за големите компании, който първоначално беше планиран да бъде въведен като временен.
Медията пояснява, че тези стъпки са били необходими на правителството, за да избегне подкрепата на опозицията за вотове на недоверие по време на бюджетния процес.
Поради това Франция все по-остро се сблъсква с проблема с държавния дълг и нарастващите разходи за неговото обслужване. Пред правителството стои задачата да проведе бюджетна консолидация, без да допусне нова политическа криза.
