09:06 / 17.09.2026
328
В Германия започнаха активно да подготвят здравната система за възможни военни сценарии, по-специално за масирани атаки с дронове и голям брой ранени. Правителствените органи проверяват дали болниците ще могат да функционират в условия на отбранителен сценарий, пише Bloomberg.
Един от тези обекти е военната болница в Улм. Дълбоко под стаите ѝ се намира бункер от времето на Студената война, чието строителство е приключило през 1979 г. Той е бил създаден за лечение на ранени в случай на ядрен удар.
Подземният медицински комплекс може да побере до 2000 души в продължение на 90 дни. През по-голямата част от последните десетилетия той практически не е бил използван, но сега германските военни разглеждат възможността за неговото възстановяване.
За това ще са необходими милиони евро, по-специално за модернизация на системите за вентилация и електрозахранване.
"Готова ли е нашата здравна система за това? Единственият отговор е: не. Предстои ни маратон“, заявява главният медицински директор и командир на Военната болница в Улм Бенедикт Фримерт.
В доклада на Бундесвера, посветен на възможните сценарии за руска инвазия на територията на НАТО, се посочва, че в Германия могат да пристигат до 1000 ранени военни дневно.
Петте военни болници в страната бързо ще достигнат максималния си капацитет, поради което по време на война гражданските болници също ще трябва да приемат ранени.
Това може да създаде безпрецедентно натоварване на системата на здравеопазването и да наложи разпределяне на медицинската помощ между военни и цивилни пациенти.
Друг проблем е недостигът на специалисти. Според оценки само няколкостотин германски лекари имат опит в лечението на травми, свързани с война.
Затова Бундесверът и Германското дружество по травматология предлагат специални курсове за цивилни хирурзи. Най-интензивните програми могат да подготвят едва 50–100 хирурзи годишно.
Търсенето на такива обучения вече е нараснало. Някои правителства на федералните провинции резервират цели седмици за занятия, а местата в курсовете са трудни за намиране.
Отделен проблем остават медицинските запаси и веригите за доставки. Германските болници оценяват за какъв период ще им стигнат лекарствата и хирургическите материали в случай на мащабна криза. Германия, както и значителна част от Европа, зависи от Китай по отношение на много критично важни компоненти за производството на антибиотици и обезболяващи.
На болниците в страната се препоръчва да разполагат със запас от лекарства за интензивна терапия само за шест седмици. Проблеми могат да възникнат и с производството на препарати, необходими за лечение на тежки наранявания. Биотехнологичната компания CSL установява, че до 20% от нейните служители в някои региони могат да бъдат мобилизирани като резервисти или доброволци.
