В авторска статия за полския вестник Rzeczpospolita социологът, както и бивш министър на отбраната на Варшава и ръководител на политическия кабинет в Министерството на външните работи Ян Парис твърди, че без подкрепата на САЩ Европа няма да може самостоятелно да защити суверенитета си нито от Русия, нито от Китай. Той критикува политиката на Германия, която – по думите му - с подкрепата на Франция иска да превърне ЕС в единна свръхдържава под "диктата на германското лоби“. Парис обръща внимание, че поради тази причина в Европа вече се получава разцепление, в частност по отношение на размера и формата на помощта за Украйна, а НАТО се превръща в клуб, в който всеки реализира собствените си интереси.

Агенция "Фокус“ представя превод на статията без редакция и с изричното уточнение, че изложената в нея теза отразява единствено гледната точка на автора й. Оригиналното заглавие на материала е променено. 

САЩ водят международна политика на глобално ниво, предимно със суперсили, които може сериозно да подкопаят собствената им национална сигурност. Така основният съперник на САЩ е Русия като ядрена сила и Китай като икономическа сила. Най-важният съюзник на Вашингтон е Европа с редицата държави, членуващи в НАТО.

Ролята на САЩ в сигурността на Европа не е резултат само от американски инициативи, тя зависи преди всичко от политиката на отделните държави на нашия континент, от това доколко те успяват да следват общите американско-европейски интереси. За целта обаче трябва да има обща дефиниция на заплахите. Досега не всички страни от ЕС са успели да съгласуват своите приоритети във външната политика с тези на САЩ.

Сравнението на военния потенциал на САЩ с този на европейските страни води до извода, че в това отношение на Вашингтон се пада ролята на гарантиращия сигурността, а Старият континент е този, който разчита на американската сила за възпиране и спазване на поетите задължения. За Полша е ясно, че без подкрепата на САЩ Европа не може сама да защити своя суверенитет нито спрямо Русия, нито спрямо Китай. Следователно в случай на руска агресия страните от Триморието може да разчитат основно на помощта на САЩ, а не на страните от Европа.

Игри в сянката на войната

Днес политиката за сигурност на САЩ спрямо Европа зависи преди всичко от поведението на отделните страни от ЕС пред заплахата от война. Руската агресия срещу Украйна показа партикуларистичния подход на много западни политици. Европа се оказа безпомощна пред заплахата, възникнала на 24 февруари 2022 г. Въпреки това например президентът на Франция Еманюел Макрон наскоро заяви, че целта на ЕС е да намали зависимостта си от САЩ (мнение, изразено на 6 октомври 2022 г. в Прага). Това доказва, че френският президент възприема сегашната зависимост на Европа от най-силния й съюзник САЩ като заплаха и пренебрегва причините за реалната военна слабост на Европа. От друга страна, за канцлера на ФРГ Олаф Шолц най-важното е да се осигури позицията на Германия на хегемон в Европа по време на войната.

Войната постави на изпитание поведението на европейските политици. От тук нататък важно е поведението им, а не декларациите. Като започна своята агресия срещу Украйна, Русия разруши международната система за сигурност, която съществуваше от създаването на ООН през 1945 г. насам. В нея бе заложен принципът, че за да се поддържа мира, е необходимо страните сами да се откажат от военната агресия и промяната на границите със сила. Но с действията си от началото на тази година Русия окончателно прекъсва досегашното си сътрудничество със Запада.

Изправени пред руската агресия, САЩ решиха да изпълнят ангажиментите, които са подписали за защита на Европа, създавайки НАТО. Настоящата администрация на САЩ също реши да изпълни ангажимента за гаранции за сигурност, поети спрямо Украйна по т.нар. Будапещенския меморандум от декември 1994 г. Следователно президентът Джо Байдън действа не само в защита на мира в Европа, но и като защитник на настоящото геополитическо статукво. Европейските страни от НАТО подписват съвместни комюникета със САЩ, но на практика много от тях действат различно.

Два подхода

Днес в Европа се провеждат различни политики спрямо руската агресия. Едната е силна военна, политическа и материална подкрепа за Украйна. Тази политика се прилага от Полша и Великобритания заедно със САЩ. Втората политическа линия срещу руската агресия е германо-френската. Този подход е вербално суров, но всъщност означава снизходителност към Русия. Тя се състои в поддържане на диалог с агресора, призоваване за прекратяване на боевете и предоставяне на помощ на Украйна в мащаб, несъразмерен с индустриалния и военния потенциал на тези две страни. Това е пацифистко-проруска линия. За привържениците на тази политика войната в Украйна е периферен конфликт в бившия постсъветски лагер.

Всеки, който днес минимизира реалната подкрепа за Украйна, фактически подкрепя агресията срещу тази страна. Досега помощта, оказана от полската страна на Украйна, е три пъти по-голяма от тази, предоставена от Германия. А трябва да е обратното. Германия има няколко пъти по-голям потенциал от този на Полша. Това състояние на нещата е най-доброто доказателство за напълно различни приоритети на правителствата във Варшава и Берлин. Смятам, че това дава повод на американските власти да се замислят, а на нас ни позволява да си отговорим на въпроса на кой от съюзниците може да се разчита в случай на война, както и кой подкрепя Русия със своята пасивност и я подканва към агресия срещу Източна Европа.

Поведението на отделните държави спрямо руската агресия най-добре показва кои и какви са политиците във всяка страна от НАТО. Дали, на кого и доколко една държава оказва сериозна помощ по време на война, доказва чий истински съюзник е тя.

Не е вярно, че страните от Алианса са единни пред лицето на войната, че подкрепят САЩ по един и същи начин в защитата на Европа. В Европа има поне две линии на поведение спрямо войната. Днес американските власти имат емпирични доказателства за това на кого могат да разчитат в Европа, в случай на военен опит за промяна на геополитическото статукво. Може да се каже, че НАТО вече се превърна в клуб на заинтересовани страни. Някои държави наистина защитават Европа. Други подкрепят Украйна в минимален мащаб, защото подкрепят  сътрудничество с Русия с цел да се ограничи влиянието на САЩ в Европа.

Супердържава със столица в Берлин

Много анализатори се чудят защо има такова разделение в Европа. Въпросът беше обяснен от самия германски канцлер Олаф Шолц по време на речта му в Прага на 31 август 2022 г. Тогава се оказа, че Путин не е единственият политик, който иска да преобърне сегашния политически ред в Европа. Шолц представи проект за трансформиране на Европейския съюз в единна супердържава, в която отделните страни ще бъдат лишени от правото да водят собствена външна политика, правото на собствена политика за сигурност, правото на двустранни отношения в областта на отбраната.

В тази нова супердържава най-голяма роля ще играят политиците от Германия и Франция, известни с проруското си отношение от много години. Така под тяхно влияние Европейският съюз би станал зависим от една агресивна Русия. Страните от Източния фланг ще бъдат лишени от възможността за силно въоръжение и отбрана срещу Русия без съгласието на проруските политици от Берлин и Париж. Канцлерът на ФРГ ясно заяви, че държавите, които не са съгласни с диктата на германското лоби в ЕС, ще бъдат унищожени чрез използването на финансов шантаж. Така, заедно с Путин, канцлерът на Германия също изложи своеобразна програма за разрушаване на статуквото в Европа.

Ами ако идеите на Шолц бяха реализирани преди година? В тази ситуация страните от ЕС биха предоставили на Украйна помощ на френско ниво, т.е. на символично. Защото германците и французите не биха се съгласили на повече. Полша не успя да издейства разполагането на американска база на своя територия. САЩ няма как да предоставят военна помощ на Украйна. Украйна, както се очакваше от германските политици, щеше да бъде окупирана от руските войски до няколко седмици. Без подкрепата на Полша САЩ не биха могли да спрат руската военна експанзия. И това би било доказателство, че САЩ не са надеждна суперсила в глобален мащаб. Полша ще защитава не само границите с област Кьонигсберг и Беларус, но и сегашната полско-украинска граница.

Всичко това обаче не е важно за политиците в Берлин. Те искат да изградят европейска супердържава на всяка цена и независимо от геополитическите последици. Тяхната цел не е да спрат руската експанзия, а да преобърнат настоящия политически ред в Европа и да осигурят германска хегемония на континента. Поводът за унищожението, което канцлерът Шолц иска да реализира, е руската агресия. Вместо да се фокусира върху защитата на Европа, той се опитва да осигури доминиращата позиция на Германия на континента по време на войната.

Демонтаж на Източния фланг

Полша е една от страните, които твърдо не искат да се съгласят с германска хегемония в Европа, защото изобщо не вярват на германските политици. Знаем, че Европа под ръководството на Германия ще води политика, каквато винаги е водила, т.е. егоистична и проруска. Следователно няма съгласие на Република Полша за намеса в полските вътрешни работи или полската политика за сигурност. Ето защо, поради трайната полска привързаност към суверенитета, Германия блокира трансфера на 24 млрд. евро средства към Варшава от т.нар. Фонд за възстановяване след пандемията от коронавируса. Подобно нещо не е предвидено в настоящия договор за Европейския съюз.

Затова по време на войната Германия прави всичко, за да отслаби полската икономика и полската държава. Самата Германия не защитава Европа, нещо повече - сериозно пречи на другите държави да го правят. По този начин Германия гарантира на Русия, че в случай на война Източният фланг няма да бъде силно защитен. Ударяйки главния съюзник на САЩ в ЕС по време на войната, Германия показва на чия страна е по време на руската агресия.

За да разберат всички мащаба на германския финансов удар върху Полша, нека ви кажа нагледно, че 24 милиарда евро ви позволяват да купите 3000 танка Abrams. Това е мащабът на германското финансово изнудване за защита на нашия суверенитет както срещу Русия, така и срещу намесата на политици от Берлин. Това е в съответствие с постулата на президента на Франция, който предлага санкции за неуспех на дадена страна да приложи външната политика, измислена в Париж и Берлин. За щастие днес нито французите, нито германците имат силата в ЕС да налагат волята си на някого.

Само благодарение на факта, че идеите на Макрон и Шолц все още не са реализирани, очакванията на германските политици, че Украйна трябва да се разпадне и Русия да победи, не се оправдаха. Те не се сбъднаха, защото Полша недвусмислено подкрепи Украйна и САЩ. Следователно никой не трябва да се изненадва, че Германия удря полската икономика и полската държава по брутален начин.

Ако идеите на канцлера Шолц бяха реализирани преди година, Путин вече щеше да има пълен успех. Така международната позиция на САЩ ще бъде по-слаба. С една дума: Германия ще използва ръцете на Русия, за да отслаби позициите на САЩ в Европа. А това е предпоставка за доминация на Германия в ЕС и за реализиране на френската концепция за стратегическа автономия на континента.

Германско-френските планове за Европа не гарантират мир, а конфликти и война. В тази ситуация си струва да се запитаме дали САЩ ще се интересуват от съюз с такава "нова Европа“, за която Русия е по-важна от НАТО?

Иронията на историята

Няколкото десетилетия на Студената война показаха, че сигурността на Запада е възможна без Русия, че мирът е възможен заедно с Русия и въпреки Русия. Следователно сътрудничество с Русия не е необходимо. Президентът Макрон каза по време на визита в Прага, че не можем да променим географията и че Русия ще остане наш съсед. Вярно е. Той обаче забрави да добави, че геополитическата система може да бъде променена, ако това би довело до подсилване на нашата сигурност.

Президентът на Франция и канцлерът на Германия искат Европа да бъде по-зависима от Русия, защото ще има по-слаби отношения със САЩ. Междувременно днес в Европа имаме избор или сигурност със САЩ, или сътрудничество с Русия. Време е всяка държава да реши кое е по-важно за нея.

САЩ са в деликатна ситуация. Всеки ден те разбират кои са истинските им съюзници, на кого могат да разчитат по време на войната и кои държави в Европа си струва да подкрепят. Досегашното лоялно сътрудничество със САЩ в лицето на руската агресия потвърждава, че страните от Триморието следват категорично проатлантическа политика в Европа. Тези държави образуват ново стратегическо ядро от гледна точка на сигурността и най-важната европейска връзка в НАТО.

Обединена Европа беше създадена след Втората световна война, за да гарантира мира на континента, като изключи всякаква хегемония. Смешно е от гледна точка на историята, че именно Шолц сега се опитва да го възстанови в Европа. Така германският канцлер поставя под въпрос основната причина за обединението на континента.

Германското пренебрежение към принципа на консенсуса в Европейския съюз идва от пренебрежението на Берлин към интересите на другите страни. От неразбиране какво е стремеж към компромис. Компромисът не означава, че по-слабата държава трябва да отстъпи пред по-силната, да приеме загубите и да се откаже от аргументите си. Истинският компромис е да се намери решение, при което всяка страна печели от взетите решения.

Берлин иска ЕС, вместо да бъде поле за преговори, да се превърне в машина, която позволява на германското лоби да налага външни политики на свободни, демократични държави. Полша не очаква никакви привилегии в Съюза, а само зачитане на нейния суверенитет.