Докато Русия и САЩ обсъждат бъдещето на Украйна, страните от Балтийско море засилват подготовката си за военен конфликт с Русия на фона на опасенията, че тя се готви за бъдеща война с НАТО, предава France 24.

След като Русия и САЩ проведоха разговори в Саудитска Арабия тази седмица относно бъдещето на конфликта в Украйна, страните от Балтийско море пуснаха вълна от разузнавателни доклади, предупреждаващи за плановете на руския президент Владимир Путин, да разшири военния конфликт по-нататък в Европа.

Службата за външно разузнаване на Естония предупреждава, че Русия разширява въоръжените си сили по начин, който подсказва че тя "се подготвя за потенциална бъдеща война с НАТО“. Междувременно датското разузнаване прогнозира, че Русия се подготвя да води "мащабна война" в Европа в рамките на пет години.

Според медията отслабването на трансатлантическия съюз е неизбежно. След жестоките критики срещу Европа, отправени от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността миналата седмица, и руско-американските преговори за Украйна в Саудитска Арабия тази седмица, се завъртяха слухове, че САЩ под ръководството на Доналд Тръмп планират да изтеглят своите войски на НАТО от балтийските държави.

"Има чувството, че ако трансатлантическият мост не се разпада, то той е сериозно повреден“, казва д-р Марис Анджанс, директор на Центъра за геополитически изследвания в Рига, Латвия, като продължава анализа си.

 "Байдън пътува до Киев по време на войната и сега Тръмп е готов да пътува до Москва. Това е голям обрат.“

"Мащабна война“?

Северно-балтийските  държави са 8 на брой (Дания, Естония, Финландия, Исландия, Латвия, Литва, Норвегия и Швеция) Те са и едни от най-верните поддръжници на Украйна от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 година. Освен това Латвия, Литва и Естония са бивши съветски държави, като и трите споделят сухопътна граница с Русия.

През изминалите години всичките осем държави влагат собствените си усилия за противодействие на евентуална руска военна агресия, от увеличаване на разходите за отбрана до повишаване на осведомеността сред гражданите, какво да правят в случай на започване на широкомащабен конфликт.

В Литва правителството въведе отново наборната военна повинност, удвои размера на въоръжените си сили и увеличи разходите за отбрана до 3,45% от БВП – един от най-високите показатели за всяка страна от НАТО.

Ако руска инвазия се случи утре, "ние сме много по-добре подготвени, отколкото преди десетилетие“, заявява д-р Анджанс. Въпреки че,  "все още има място за напредък. Все още нямаме критична противовъздушна отбрана“.

Според доклад на латвийското разузнаване, публикуван тази седмица, оценява заплахата Русия да влезе в пряк конфликт със страна от НАТО през следващите 12 месеца като "ниска“ – стига нейните военни все още да воюват в Украйна.

Откакто конфликтът ескалира през 2022 година, Русия постави на пауза планираните военни разработки по северните си граници със страните от НАТО, като например повече от удвояване на 30 000 войници, които е разположила по границата си с Финландия, пишат от френския телевизионен канал .

"Но безпокойството е, че особено ако войната в Украйна спре, Русия ще се съсредоточи много върху възстановяването на военната си организация“, казва Катаржина Зиск, професор в Норвежкия институт за отбранителни изследвания.

Според латвийското разузнаване при този сценарий Русия ще може да възстанови военната си сила достатъчно, за да представлява значителна заплаха за НАТО в рамките на пет години.

Дори докато беше ангажиран в конфликта в Украйна, Путин  нареди през септември  руската армия да бъде увеличена със 180 000 войници до 1,5 милиона активни военнослужещи, което би я направило втората по големина армия в света след Китай.

"Русия иска да постигне целите, които систематично преследва от началото на 2000-те“, посочва Зиск, а именно разширяване на сферата на влияние на Русия и подкопаване на САЩ като доминираща международна сила, особено в Европа.

"Това са много експанзивни амбиции и показват, че Русия се готви за широкомащабна конфронтация“, добавя професора.

Хибридна война

Това не означава, че Русия е настроена на военен конфликт – но  "това е нещо, което не можете да изключите“, добавя Анджанс.

Оттук и инсталирането на отбранителна инфраструктура от Латвия, включително противотанкови препятствия по границите й с Русия и Беларус, като подобни мерки  вече са взети във Финландия, Латвия и Естония – всички членки на ЕС и НАТО, които споделят сухопътни граници с Русия.

В опит да попречат на Русия да ''въоръжи'' електрическата мрежа срещу тях, Естония, Латвия и Литва миналата седмица успешно се свързаха с европейската електрическа мрежа, прекъсвайки електрическата връзка от съветската епоха с руската мрежа.

 Балтийското море, където осем държави от ЕС и НАТО споделят морска граница с Русия, вече се превърна в точка на напрежение, тъй като няколко подводни телекомуникационни и захранващи кабела бяха прекъснати през последните месеци.

Москва отрече умишлено да е атакувала подводната инфраструктура, която често се поврежда от риболовни траулери. Но експерти и политици, включително и президента на Латвия Едгарс Ринкевичс, обвиниха Русия в използване на невоенни тактики за водене на "хибридна война“.

В латвийската столица Рига се забелязва висок  скок в случаите на проруски вандализъм, включително коктейл Молотов, хвърлен в музея на Латвийската окупация, който документира националистическата и съветската окупация.

Директорът на музея тогава заяви, че бомбата представлява нападение "срещу основите на латвийската държава, конституцията и истината".

"Русия играе много дълга игра, използвайки този пълен спектър от инструменти“, посочва професор Зиск.

Поглеждайки към бъдещето, "Русия със сигурност ще използва политически, икономически и информационни средства, за да повлияе на политиката, да поляризира дебатите и да създаде хаос“, добавя още тя.

"Не виждам причина Русия да не използва военни средства при определени обстоятелства. Доказано е отново и отново във времето, че тя е готова да направи това''.

Борислава Благоева