09:12 / 04.08.2026
1443
Руският президент Владимир Путин вече не държи инициативата във войната срещу Украйна, заяви украинският президент Володимир Зеленски пред Fox News по време на посещението си в САЩ миналата седмица. Много европейски лидери изглежда споделят оптимистичната оценка на Зеленски. "Позицията на Украйна е по-силна от всякога от началото на войната“, коментира през последните дни финландският президент Александър Стаб, пише Лесия Огризко, директор на Центъра за сигурност "Сахайдачни“ в Киев, в общирен коментар за Atlantic Council.
ФОКУС представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.
Напредъкът на Украйна предлага рядка възможност за засилване на натиска върху Путин и за създаване на условия за прекратяване чрез преговори на най-голямата война в Европа от Втората световна война насам. Тази възможност обаче вероятно ще се окаже временна. Европейските партньори на Киев трябва следователно да се възползват от момента и да покажат, че са способни да действат решително на международната сцена, като увеличат подкрепата си за Украйна.
Последният реален шанс за Украйна да сложи край на войната се появи в последните седмици на 2022 г. Успехът на украинската контраофанзива в Харков и освобождаването на Херсон позволиха на Киев да поеме инициативата на бойното поле, оставяйки отстъпващата армия на Путин в състояние на деморализирана бъркотия. Изглеждаше, че войната навлиза в решаваща фаза, като Украйна беше на път да отблъсне руската инвазия. В този критичен момент западните партньори на Киев изгубиха самообладание. Страхът им от ескалация подаде спасително въже на Путин.
Предпазливостта на Запада позволи на Русия да се прегрупира, да мобилизира допълнителни сили, да разшири отбранителното производство и да изгради обширни укрепления. Когато през следващото лято Украйна започна мащабна офанзива, Русия вече се беше възстановила и шансът беше пропуснат. Тъй като ходът на войната отново се обръща в полза на Украйна, европейските лидери трябва сега да избегнат повтарянето на грешките от 2022 г.
От началото на текущата година се наблюдават все повече признаци, че инициативата е преминала от Русия към Украйна. По фронтовите линии на войната руската армия се мъчеше да напредва през цялата 2026 г., като понасяше рекордни загуби. Въпреки че Москва все още може да разчита на значителни резерви от личен състав, понастоящем се смята, че Путин губи повече хора в Украйна, отколкото реално може да набере, без да разпореди политически рискована масова мобилизация.
Позицията на Украйна също се подобрява видимо извън бойното поле. Бързо развиващата се местна индустрия за безпилотни летателни апарати в страната направи възможно провеждането на изключително ефективна кампания от удари със среден обсег срещу руската логистика. Това пречи на инвазията и изолира Крим.
Успоредно с това разширяващите се удари с украински дронове с голям обсег срещу военни и промишлени цели дълбоко в територията на Русия предизвикаха криза с горивото и накараха руската общественост да осъзнае реалността на инвазията. Съобщенията за нови атаки и кадри от горящи руски нефтопреработвателни заводи се превърнаха в ежедневие в руските социални медии. Украйна също така нанася удари по руското корабоплаване с все по-голям успех, в опит да лиши Кремъл от жизненоважни приходи от износ.
Заедно с кумулативния ефект от международните санкции тези украински удари създават все по-големи затруднения за военните усилия на Кремъл, като същевременно заплашват да дестабилизират вътрешната обстановка в Русия. Това доведе до все по-оптимистични оценки за перспективите на Украйна. За да се възползва напълно от настоящото затруднение на Путин обаче, Украйна ще се нуждае от повече подкрепа от страна на своите съюзници.
Съединените щати под ръководството на президента Доналд Тръмп остават незаменим партньор, особено по отношение на обмена на разузнавателна информация и подкрепата с най-съвременни технологии. От началото на 2025 г. обаче е ясно, че настоящата американска администрация вече не е готова да поема основната тежест за поддържането на военните усилия на Украйна. Вместо това Европа трябва да продължи да увеличава подкрепата си.
Сред приоритетите е преодоляването на недостига на личен състав в Украйна. Европейските правителства трябва да преразгледат дългогодишните ограничения върху финансирането на разходите за военен персонал. Тъй като националният бюджет на Украйна е под изключително напрежение, значимите реформи, насочени към подобряване на набирането, задържането и мобилизацията на военни, изискват значителни допълнителни ресурси за финансиране на конкурентни заплати и стимули за служба.
Покриването на тези разходи трябва да се разглежда като инвестиция в европейската сигурност, а не само като бюджетна помощ за Украйна. Допълнителното финансиране за разширени мисии за обучение, специализирани програми за оператори на дронове и специалисти по електронна война, инициативи за рехабилитация и медицинска подкрепа на бойното поле биха укрепили още повече военната позиция на Украйна.
Друг ключов елемент е подкрепата за отбранителния сектор на Украйна. Вместо да разчитат предимно на доставки на оръжие от съществуващите запаси, европейските правителства трябва да разширят използването на механизмите на ЕС, за да осигурят предвидимо и дългосрочно финансиране за украинското отбранително производство. Украйна вече е доказала способността си да въвежда иновации и да произвежда бързо, но все още не разполага с достатъчно ресурси, за да увеличи производството си.
Европа трябва също така да предостави на Украйна привилегирован достъп до критични технологии, включително съвременна електроника, инфраструктура за облачни изчисления, инструменти за изкуствен интелект и комуникационни системи. В много случаи препятствието не е технологичният недостиг, а регулаторните бариери и режимите за контрол на износа, създадени за условия на мир, а не за мащабна европейска война.
Промишлената интеграция е също толкова важна. Украинските компании в отбранителния сектор трябва да бъдат включени в европейските рамки за обществени поръчки, съвместни предприятия, изследователски програми и вериги за доставки. Украинските системи, доказали се в бой, трябва да получат ускорен достъп до европейските пазари чрез опростени процедури за сертифициране. Европа очевидно има много какво да предложи на Украйна, но и Украйна има много какво да предложи на Европа.
Психологическата устойчивост също трябва да стане част от стратегията на Европа за подкрепа. След повече от четири години на пълномащабна война, бойният стрес, травмите и посттравматичното разстройство вече не са индивидуални предизвикателства, а стратегически въпроси. Европа разполага с експертиза от световна класа в областта на психичното здраве и рехабилитацията. Интегрирането на тези възможности в системата за възстановяване на украинските въоръжени сили би укрепило дългосрочната устойчивост на страната точно толкова сигурно, колкото и доставките на боеприпаси или оборудване.
Накрая, Европа трябва да запази политическото си единство, като същевременно увеличи цената на агресията за Москва. Това означава по-стриктно прилагане на съществуващите санкции, по-строг контрол върху мрежите за заобикаляне на санкциите и по-координирани усилия за противодействие на руските операции за влияние в чужбина.
Това изисква и сериозна информационна стратегия. Европа разполага с огромни аналитични, медийни и технологични ресурси, но руската дезинформация продължава да подкопава обществената подкрепа за Украйна. Европа трябва не само да се защитава срещу враждебните наративи, но и активно да оспорва легитимността на руската агресия и наративите, които я поддържат, както в Русия, така и извън нея.
Взети заедно, тези мерки биха представлявали нещо по-значимо от просто подкрепа за Украйна. Те биха били израз на европейска стратегическа инициатива. От години европейските лидери говорят за стратегическа автономия и за превръщането на Европа в сериозен фактор в областта на сигурността. Предстоящите месеци може би ще бъдат най-ясният досега тест за това дали тези амбиции са реалистични.
