Астронавтите от лунната мисия на НАСА Artemis II отговаряха за първи път на журналистически въпроси след завръщането си на Земята. В продължение на един час Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох и канадецът Джереми Хансен разказваха за преживяванията, чувствата и емоциите си както по време на полета, така и след кацането, информира CNN.

"Когато се прибрахме у дома, бяхме шокирани от глобалния изблик на подкрепа, на гордост, на чувство за отговорност за тази мисия“, каза командирът на полета Рийд Уайзман. "Това искахме четиримата. Искахме да излезем и да се опитаме да направим нещо, което да обедини света“, допълни той.

Сплотяваща близост

След години съвместни тренировки и повече от седмица, прекарани в космоса, астронавтите описват връзката си като нещо повече от колеги. Ние сме братя и сестри, казват те, завинаги свързани от изпитанията и триумфите на своето приключение. А то включва живот в тесни помещения на борда на техния 5-метров космически кораб Orion, борба със счупена тоалетна и преживяване какво е да погледнеш назад към Земята от космически кораб, лишен от радиокомуникации, на повече от четвърт милион километра разстояние.

"Това е най-близкото, което четирима души могат да бъдат, без да бъдат семейство“, каза Уайзман. А Кристина Кох се пошегува, че при първото спане след завръщането на Земята са се почувствали неприятно дистанцирани един от друг: "Бяхме на около 2 метра и половина разстояние в леглата и това ни се стори твърде далеч“, отбеляза тя.

Астронавтите казаха, че са били заети след завръщането си и се нуждаят от повече време, за да оценят напълно въздействието на мисията си върху себе си и света.

Пропадане в плазма

Те обърнаха внимание на момента с навлизането на модула Orion в земната атмосфера и за усещанията да се движиш с огромна скорост сред потоци плазма.

"Ако се гмурнете от... небостъргач назад, това е усещането за пет секунди“, каза Виктор Глоувър.

По време на скоростното спускане през атмосферата астронавтите споделиха, че са виждали как части от топлинния щит се откъсват. Но дизайнът на защитата е бил такъв, че да предвиди абсорбиране на топлината от триенето чрез частично разрушаване. За да бъде безопасно от НАСА са променили траекторията, по която Orion да навлезе в атмосферата.

"Влязохме по-бързо. Влязохме горещо“, сподели Рийд Уайзман. Температурата по защитния панел е достигала 2800 градуса, но вътре в капсулата астронавтите не са усещали това. "Гледайки през прозореца през цялото време, полетът беше плавен“, категоричен беше командирът Уайзман.