На 20 май ръководителят на групата Вагнер Евгени Пригожин обяви превземането на Бахмут.

Той каза още, че на 25 май "вагнеровците" ще предадат града под командването на руската армия и ще се оттеглят за почивка и окомплектоване. Част от бойците ще се оттеглят на отбранителни позиции, пише Стивън Брайън в материал за Asia Times, предаден без редакторска намеса от "Фокус“.

Град Бахмут в Донецка област, с предвоенно население от най-малко 75 хиляди души, е стратегически разположен. Наричат ​​го "Соленият град" - заради огромните подземни мини, които всъщност се намират в Соледар, преминал вече под руска власт в края на януари.

Бахмут също беше известен със своите вина, но когато руснаците превзеха Крим, доставките на грозде от полуострова спряха и виненият бизнес замря. Освен това е основен транспортен и железопътен възел. Съобщава се, че "вагнеровците" са били изненадани да открият, че цивилни все още живеят в разрушения град.

Пригожин благодари на президента на Русия: "Благодаря на Владимир Владимирович Путин, който ни даде тази възможност и високата чест да защитаваме нашата Родина“. Освен това той изрази благодарност на генералите Сергей Суровикин и Михаил Мизинцев, които "направиха възможно провеждането на тази трудна операция“.

Суровикин е известен още като "генерала на Армагедон" - това говори много за неговата противоречива кариера. След три месеца командване на руските войски в Украйна той беше отстранен от поста си. Преди това той е бил заместник на началника на Генералния щаб Валери Герасимов и чрез назначение в подкрепа на Вагнер даде на групата уменията за водене на бой в градски условия. Слава - според някои лоша – на Суровикин донесе битката за сирийския Идлиб, която унищожи града.

Към "Вагнер“ е командирован и генерал-полковник Михаил Мизинцев, който след успешното нападение над града е наречен от някои "Касапина от Мариупол“. Преди това той изигра важна роля в битката за сирийското Алепо. Подобно на колегата си Суровикин, той успешно използва тактиката на изгорената земя.

Ролята на двамата висши руски генерали във Вагнер предполага, че групата напълно се е превърналаа от "частна“ военна компания в част от руските въоръжени сили и сега следва решенията на руското командване в своите операции. Въпреки че Пригожин е лицето на Вагнер, самият той няма военен опит.

Тактиката на Вагнер много напомня на успешните методи на Съветския съюз през Втората световна война. Бахмут, подобно на Мариупол, се превърна в нещо като повратна точка, тъй като руската армия и Вагнер щурмуваха градовете, а не се отбраняваха.

Окончателните данни за загубите от двете страни все още не са оповестени. Пригожин похвали украинците, които защитаваха града. Бахмут падна, след като "вагнеровците" превзеха най-защитената част на града, т. нар. Цитадела, след ожесточени боеве и тежък обстрел от руска артилерия.

Почти всички сгради в Бахмут са силно повредени или напълно разрушени. Отстъпващата украинска армия взривява редица сгради, като по този начин не позволява на Вагнер да ги използва като позиции.

Какви по-нататъшни стъпки ще предприеме руската армия все още не е ясно. Ден преди това Русия извърши друга мащабна бомбардировка на украински цели, а също така заяви, че е свалила няколко ракети от HIMARS и крилати ракети Storm Shadow.

Междувременно руснаците са унищожили ключови мостове в Часов Яр, град, снабдяващ украинските сили в Бахмут и по фланговете. Възможно е руските войски да атакуват Часов Яр като плацдарм за достъп до Днепър. Много ще зависи от това как ще се развие дългоочакваното украинско настъпление.

Все още има боеве на северния фланг на Бахмут извън града, но след някои успехи на украинската армия, руснаците вече са ги отблъснали и си възвръщат загубените позиции. Ситуацията в южната част на града е по-малко ясна, въпреки че изглежда, че украинската атака също е угаснала.

Украински източници казват, че Бахмут не е бил важен, но самият президент Зеленски е наредил продължителната деветмесечна отбрана - и според съобщенията, против съвета на военното командване.

В месинджъра Telegram, където работят повечето руски военни блогъри, има непотвърдени слухове, че главнокомандващият на Украйна Валери Залужни може да е мъртъв. Няколко дни е в неизвестност и вест.

Странно е също, че самият Зеленски избяга на срещата на Г-7 в Хирошима точно в момента, когато приключи една от най-важните битки в Украйна. Създава се усещането, че в Киев назряват сериозни политически катаклизми, които могат да променят хода на по-нататъшните военни действия и бъдещето на Украйна.

Стивън Брайън е старши сътрудник в Центъра за политика на сигурност и Йорктаунския институт.