Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Страните от НАТО направиха поредната стъпка за разширяване на присъствието си в Източна Европа – обявиха проект с гръмкото име "Стена от дронове“. "Стената“ безспорно ще има "издатина“, която ще засегне страни, които не са членки на алианса. Става дума за Украйна и Молдова. В същото време, под претекст за разгръщане на система за противодействие на безпилотни летателни апарати, финансирана с конфискувани от Русия средства, страните от алианса тестват по-сериозни технологии. Това пише в коментар, публикуван от ТАСС, Александър Степанов, програмен директор на Академията за политически науки, старши научен сътрудник в Института за Латинска Америка към Руската академия на науките (ИЛА РАН). "Фокус" представя част от публикацията с оригнално заглавие: "Между нас има стена: ще разгърне ли НАТО система за БпЛА на границите на РФ".

НАТО се готви за конфликти

Проектът "Стена от дронове“ е съвместна инициатива на Германия, Полша, Финландия и балтийските страни. Той е насочен към разгръщането по границата с Русия на многослойна система от средства за наблюдение и автоматизирани технологии за защита от безпилотни летателни апарати. Проектът е в етап на разработка и подбор на прототипи.

Въпреки заявленията на европейските политици, той излиза далеч извън рамките на защитата на границите на страните от НАТО и Европейския съюз. Проектът е насочен към създаването на разпределена мрежа от военни плацдарми на източния фланг на блока за засилване на натиска върху Русия. Обхватът включва Украйна (според The Daily Telegraph, чак до Киев), където и в момента се води активна конфронтация с участието на Запада – чрез доставки на оръжие, както и територии, които могат да се превърнат в нови огнища на гореща фаза, като Молдова.

Същността на инициативата се състои в контрол на земното, въздушното и морското пространство. Технологиите ще позволят да се извършва мониторинг, да се управляват операции и да се увеличава настъпателният потенциал. Основната цел е да се тестват системите в реални условия, особено в районите, граничещи с линията на бойното сражение, където системите потенциално могат да се сблъскат с противодействие от страна на Русия.

По този начин тестовете включват проверка на ефективността на технологиите в условия на активно потискане, отработване на механизмите за управление и взаимодействие на роботизираните системи, както и тестване на прототипи на съвременни оръжия. Успоредно с това се формира единно информационно пространство за обмен на данни между автономни платформи в реално време, действащи в различни среди.

Така че "Стената от дронове“ е не само отбранителна инициатива, но и стратегическа стъпка за изпитване на нови военни технологии и формиране на роботизиран настъпателен удар. Проектът е насочен към укрепване на позициите на НАТО в ключови региони и подготовка за потенциални конфликти, което го прави важен елемент от съвременната геополитическа стратегия на алианса.

Ключът към защитата от малки дронове

Шумът около безпилотните летателни апарати рискува да затъмни по-общия проблем (това, между другото, бе отбелязано дори от агенция Bloomberg, позовавайки се на източници). Европа не разполага с подходяща противовъздушна и противоракетна отбрана и почти изцяло разчита на САЩ по въпросите на противовъздушната отбрана с голям обсег. Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп подтиква континента към по-голяма финансова независимост в областта на отбраната.

И отново за "стената“

Технологиите, разработвани от членовете на алианса – от зенитни комплекси до автономни морски апарати – демонстрират стремежа му да постигне военно превъзходство в Източна Европа и, в по-широк план, в перспективния (най-значим) арктически регион.

Въпреки това, засега не се вярва много в реализацията на плановете, обявени от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Основната трудност се състои в ограничения достъп до необходимата ресурсна база. На първо място — до редкоземни метали, които са от критично значение за производството на радиоелектроника, високотехнологично оборудване и дронове. Този проблем се дължи както на икономическите предизвикателства пред Европейския съюз, свързани с бюджетния дисбаланс, така и на общия дефицит на запаси, необходими за осигуряване на пълноценната работа на европейския военно-промишлен комплекс (ВПК) в планираните мащаби.

Междувременно инициаторите на милитаризацията търсят средства, но ключовата пречка остава – недостигът на физически материали за създаване на реални бойни прототипи и серийно производство. Просто казано, дори и да има пари, суровините за реализиране на проектите в метал и пластмаса са недостатъчни.