Няколко европейски държави, водени от Великобритания и Франция, тайно работят по план за изпращане на войски в Украйна, които да осигурят спазването на евентуално мирно споразумение, което да сложи край на войната, пише The Associated Press.

Съобщавава се, че Обединеното кралство и Франция са движещата сила на плана, но подробностите все още са оскъдни, тъй като страните, участващи в обсъжданията, не искат да разкриват плановете си и да дадат предимство на руския президент Владимир Путин, ако той се съгласи да седне на масата за преговори.

След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ група европейски лидери и министри се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски в резиденцията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел.

Разговорите, пише американската агенция, се основават на идея, представена от френския президент Еманюел Макрон в началото на 2024 г., която оттогава набира популярност. Размерът на мироопазващата мисия и кой ще участва в нея обаче ще зависят от условията на евентуалното мирно споразумение и много други неща.

В рамките на Мюнхенската конференция по сигурността естонският министър на отбраната Хано Певкур заявява пред американскара медия: "Намираме се на много ранен етап.“ Според него, преди да се разработи план, за европейските съюзници е "критично важно“ да разберат как ще изглежда контактната линия в Украйна. Например, ако Русия и Украйна намалят силите си по протежение на фронтовата линия, за Европа няма да е проблем да присъства и там. Това обаче ще бъде много по-трудно по време на горещата фаза на войната.

В същото време, посочва АР, експерти и официални лица предупреждават, че в настоящата ситуация Европа трябва да изпрати надежден и голям контингент в Украйна, а не екип от миротворци като Сините каски на ООН.

Според бившия командващ на американската армия в Европа Бен Ходжис, "това трябва да бъде реална сила, така че руснаците да знаят, че ако някога се опитат да го направят, ще бъдат смазани“.

Френският генерал в оставка Доминик Тринкван, бивш ръководител на френската военна мисия към ООН, заявява, че "организирането на тази операция с войници, събрани от цял свят, ще отнеме около година“. Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс заявява пред агенцията, че е необходимо също така да се инвестира в украинската отбранителна промишленост и да се обучават украинските въоръжени сили.

Американската агенция също така подчертава, че освен от сухопътни войски, Украйна се нуждае и от въздушна подкрепа. В същото време остава ясно, че за европейците ще бъде трудно да съберат мащабни сили и няма да могат да го направят бързо.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет настоя за международен контрол на контактната линия, което означава фронтова линия с дължина около 1000 км, но според американската медия европейските партньори не са съгласни, тъй като това би изисквало твърде много войски. В същото време почти всички са съгласни, че е необходима известна "американска подкрепа“.

Хегсет също така посочи, че "всички гаранции за сигурност трябва да бъдат подкрепени от способни европейски и неевропейски войски“. Ако те все пак отидат в Украйна, допълни ръководителят на Пентагона, "те трябва да бъдат разположени като част от мисия, която не е на НАТО“. Той не посочи каква роля биха могли да играят САЩ.

Както писа по-рано Le Monde, обсъжданията за изпращане на войски в Украйна са възобновени през ноември 2024 г., след избирането на американския президент Доналд Тръмп.