Предлагаме  на читателите на "Фокус" и слушателите на предаването "Цветовете на Пловдив" една разходка във "Fantasy – Не-Музеят на Пловдив". Това е покана към всички пътешественици, които предпочитат местните преживявания пред стандартните туристически маршрути – за онези, които искат да усетят истинския дух на града отвътре. Всичко, което е показано там въздейства, като отворя сантимента на кореняците пловдивчани. Всичко е показано с една доза намигване, забавен елемент, който отключва усмивка.

Любопитна подробност е, че общата инвестиция за създаването на "Fantasy – Не-Музеят на Пловдив" е 680 000 лв.

Проектът получава съфинансиране в размер на близо 142 000 лв. от Европейския съюз, както и подкрепа от частна фондация в размер на 30 000 лв.

Финансовата подкрепа наистина е ключова за създаването на съдържанието, но основната инвестиция е поета от екипа зад проекта "5за 4" ООД.

Откриването на музея стана по време на Майна Town Weekend, част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата.

Постигнатият резултат е доказателство за отдадеността на екипа и желанието им да предложат на Пловдив културно пространство от ново поколение.

Влизаме вътре в "Не-Музеят", заедно със създателя му Тодор Попов, който е наш гид.

Намираме се в предверието на "Не-Музеят на Пловдив“. Тук виждаме интересни книги. Обяснете ни какви са те!

Ние се занимаваме с издаването на книги и списания "Майна Town" от вече 10 години. И всъщност това е последното превъплъщение на тази платформа за локална култура с въпросния "Не-музей". Тук сме събрали, естествено, всичко, което подхожда на нашата екосистема, което включва комикси, които са на български автори. Поканили сме новите издатели на "Дъга", също други млади и по-познати автори. Имаме, естествено, и сувенири, които са направени от други локални брандове в Пловдив, като PLOVEDIV, Love Plovdiv, Списание "Нула32", "Котаракът Румен", с които също имаме два комикса. Сега следва да получим от Неда Малчева, така че общо взето поддържаме екосистема от това, което ни е основният фокус – локалната култура и комиксите.

Тези книги човек може да си ги купи, нали?

Разбира се. Даже се стараем да има още по-оригинални неща, както например имаме "Альоша" на близалка и на свещ.

Предлагам да ни разходите. Но тук, преди да влезем, виждаме едно роботче. Какво е то?

Ами, казваме му Павенци – това е първото паве на Пловдив, който ще бъде герой на нашите комикси, също ще бъде и важен домакин тук, във фоайето на рецепцията. Той ще посреща основно най-младата публика. В момента му вдъхваме живот и го правим да може да информира и да разказва интересни истории. Но това е нещо, по което имаме още доста работа, защото се оказа, че не е толкова просто да пуснеш такъв робот, който да прави точно каквото искаш.

Той ще говори, ще показва клипчета, видеофилмчета с истории от Пловдив и за себе си.

Но няма да замести изцяло истинския гид?

Не. В един момент, между другото, вчера си зададохме въпроса защо нямаме по още един двойник или тройник на другите етажи, но това ще го оставим да го решаваме във времето.

Тук имаме два видеоекрана, на които всички любопитни фенове или хора, които просто посещават нашия "Не-музей", могат да се запознаят с всички издания, които имаме през годините, като те могат да прочетат списанията на тези екрани, а пък част от комиксите сме ги направили като анимации и също могат да се гледат тук. Това е със свободен достъп и, всеки, който има желание, е добре дошъл да чете на място.

Но оттук нататък вече достъпът е платен.

Да, това реално е входът към "Не-Музея". Имаме два етажа и над 20 експоната. Правим го вече може би година и половина. От аналогови до дигитални – това е такъв събирателен образ на Пловдив, създаден от над 20 автора, така че мисля, че има за всекиго по нещо, поднесено по много интересен и иновативен начин.

А защо "Не-Музей"? Аз имах щастието вече да вляза и да видя музейни експонати.

Ами вижте сега, концепцията "Не-Музея" идва от един труд, който е писан в един университет, който отваря темата къде да спира музеят и къде той може да получи нови превъплъщения, особено в Съвремието. И това, което ние тук създадохме, вярваме, че отговаря по-скоро на концепцията на "не-музея", защото повечето от тези експонати могат да се местят, но не е задължително да бъдат фиксирани тук.

Те могат да гостуват на събития в други градове, могат да бъдат основа за развитие на неща, които да намират превъплъщения извън сградата на "Не-музея“. Друго основно нещо, което е важно да отбележим, е, че стандартното разбиране за музей, особено в България, е, че ти трябва да гледаш и да си такъв пасивен зрител.

Но в един момент тук основната ни провокация към посетителите е пипайте, разглеждайте. Ако пропуснете да пипнете, ще пропуснете цялото изживяване. Така че по-скоро това е интерактивно и всеки зрител е участник, отколкото просто да е посетител, който безименно минава през пространството.

Т.е. тук в основата е атракцията и всеки може да се включи в нея?

Да, между другото, тук е моментът да кажем, че повечето от нещата, които правим, за да могат те да въздействат или пък да отворят съзнанието на хората, винаги са с една доза намигване. Т.е. ние се опитваме във всяко нещо да сложим забавния елемент, който ще отключи усмивката, която пък ще отключи интереса – "абе това защо е измислено", което е основната ни цел - да провокираме хората да търсят знания и информация на други места, където могат да намерят съвсем задълбочени исторически и други факти за Пловдив.

Да вървим нагоре. Виждаме много цитати, и не съвсем, по стълбата.

Това са едни псевдоцитати. Отново отиваме към темата с намигването. Те са интерпретации през пловдивска гледна точка на известни личности, като Марк Твен, Архимед, Джон Ленън, дори хан Омуртаг. Така че това е основното място, което като преминаваш, да попиеш една такава друга атмосфера.

Пловдивска атмосфера. Ето един цитат: "Всяко тяло, потопено в айляк, за нищо на света не иска да излезе от него" – Архимед. И още такива.

А това е "Драконът на 2019".

Да, това е един комикс, може би първият комикс, който направихме по случай книгата "Пловдив Fantasy пътеводител", издадена 2019 г., когато Пловдив беше Столица на културата. И всъщност това е една комикс история, разказваща как Капана в един момент беше обладан от този Дракон и се появиха много школи за това да развием Капана и да преборим Дракона. Той беше едно празно пространство.

В един момент се появиха различни предприемачи – всеки с нестандартни заведения, продажба на плочи, барове или с бирени такива. И това всъщност е една стара китайска история, която казва така: "В Капана се появил Дракон и всички кунг фу школи се опитвали да го изгонят, но никой не успял, докато не се появил супергероят на селото – дали в Китай, или в Майна Town. Всички му направили път, той погледнал Дракона и минал по съседната улица. И всъщност в нашия случай това е Драконът 2019, който дойде и промени квартала.

А тук сме пред "Шкафа на знанието". Имаме различни факти за Пловдив, които отново сме представили от някои от нашите книги, които сме направили. Във всяко чекмедже има скрито съдържание.

Може ли да опитаме?

Разбира се. Тук представяме Пловдив като планета. Съответно част от информацията за пловдивчани може би е повече от ясна, но начинът, по който е разказана, също е забавен, така че откриваме, че дори хора, които знаят фактите, се забавляват да прочетат това, което сме написали.

"Завърти и избери страна." Това върти ли се?

Това се върти. Това е една монета, която открихме, докато създавахме съдържанието и ако зададем въпроса ""Кое е най-старото нещо, за което човек се сеща?", много голям процент от хората отговарят "Пирамидите".

И всъщност тук решихме да съпоставим пирамидите с част от артефактите, открити на Трихълмието, и цялата тази хипотеза, че Пловдив всъщност е над 6, дори 8 хиляди години, откакто е населен. Така че това е бърз начин човек да се ориентира, защото пирамидите, поне към днешна дата, защото има и нови твърдения, са на 4500 години.

А Пловдив е може би на 8000. Това е много образователно занимание за децата, а защо не и за възрастните.

Да, това за всички е интересно. Има четири такива чекмеджета със съдържание, така че тук имаме различни аспекти - природата, как са се сменяли имената на улиците, защитени зони по тепетата и защитени видове. Това са интересни факти, за които не се говори много често.

Тук всеки може да остави частица от себе си, в рисунката?

Да, това е една карта на центъра на Пловдив, създадена от френския художник Мич Брезунек. Всъщност тук всички са добре дошли да оцветят Пловдив по техния вкус.

Тук пък сме в зоната на тепетата, защото тепетата са доста важен момент. Примерно, вчера имаше една група англичани, които почти се бяха обзаложили – единият твърдеше, че има три тепета в Пловдив, другият твърдеше, че са седем. В реалността те са шест, плюс един мол.

Да, точно така. Едното беше унищожено.

Но има още две, които са унищожени. Даже се твърди, че е имало десето тепе. Като тук сме показали точно този момент, в който Марково тепе е разрушено. И всеки един може да се снима като боксьор, който е участвал в разрушаването, защото ние имаме такъв комикс отново, за една гигантска маймуна на име Пинг Конг.

Имаме и друга легенда за това, че Пловдив е град на изкуствата, защото под всяко от тепетата живее по една муза на различно изкуство. И всъщност от тази страна може да видим техники къщи. Фили Бейби, Капана Каренина – музата на литературата. Естествено, има и Муза на Айляка. Така че тези шеги са и друг вид провокация към хората да обърнат внимание на това, че наистина градът има история в изкуството, има страшно много творци в този град. Така че тук по някакъв начин хем се запознаваш с кратка история на тепетата, от тази страна имаме дори и тепеметър – човек може да се премери спрямо тепетата. И тук са всичките девет тепета, включително Лаут тепе и Каменица тепе, които също вече не съществуват, но поне може да видим горе-долу колко са били високи или все още са високи.

Това пък е книгата с кварталите на Пловдив. Това са само три от кварталите. Не сте ги довършили още?

Не, просто няма как да направим толкова дебела книга, защото става непрактична. Но пък това ще е едно от нещата, които периодично ще се подменят. В момента работим по създаването на още три квартала.

В момента виждаме Стария град, "Кючука". Понеже авторът е от "Кючук Париж" – Димитър Петров, и съответно започваме с "Кючук Париж". Той е представен доста интересно, със Сачмената кула и с няколко от знаковите сгради, паркове и места в квартала.

А тези закачливи думи кой ги е написал? "Някои се шегуват, че Кючука е недружелюбен квартал, другите не се шегуват“ и т.н.

Ами текстовете са на Тодор Карагюров и Светлана Куюмджиева, която като куратор също помагаше в част от текстовете. Съответно корицата също е доста атрактивна и винаги приканваме хората да обърнат и предната корица, защото все пак това е книга и тя има корица.

На екраните тук пък могат да бъдат видени кадри, които са от трите квартала. Третият квартал, който не отгърнахме, е "Тракия"“. Всъщност снимките ни ги предостави Мимо Райчев, който знаете, е доста голям колекционер и изследовател на миналото на Пловдив. Така че благодарение на него имаме и снимки как е изглеждала сградата и местата около сградата преди доста години.

"Кършияка" ви липсва засега, но вие ще го добавите.

Еми "Кършияка", и "Мараша", и "Капана", и "Изгрев" следват.

А това телепортиране някакво ли е?

Не. Тук обясняваме концепцията за правене на тегел на Главната. Много хора от града всъщност знаят, но от другите градове не знаят, че ние си имаме термин за това да отидеш до единия край и да се върнеш и това е един цял тегел. И тук сме го направили под формата на състезание. Т.е. трима души едновременно могат да се състезават кой първи ще направи тегел на Главната. Тегелът винаги е отиване и връщане, трябва да въртиш. Върти, върти, върти.

Интересно е. Но как ви дойде идеята за тази игра?

Ми вижте, за да се получи това тук, аз ви казах, че е работа с над 20 артиста. Имахме може би няколко месеца на прототипиране, експериментиране и там някъде, като тук бяхме поканили страшно много хора, които да дойдат, да видят, да преживеят прототипите. Като целият този "Не-музей" на двата етажа го бяхме пресъздали като прототипи. И съответно всички хора, които идваха, също допринасяха.

Примерно, това специално тръгна от една идея да имаме само една такава фигурка на римлянин, защото нашето твърдение в нашата митология е, че първият тегел на Главната най-вероятно е направен от римлянина, който е обходил къде ще е Античният театър. Т.е. и други хора може да са минавали, но такъв формален тегел най-вероятно трябва да е от тогава, защото ние ходим реално върху Римския стадион и затова първият трябва да е бил римлянин. Съответно се появи един приятел, който каза "Защо не двама да се състезават?". И от там всъщност дойде идеята да го направим като игра. И във времето вече придоби този вид, който виждате.

Кои са другите двама герои?

Ами, всъщност първият е турист, защото Пловдив е все повече туристически град. И естествено, туристът има нужда от някой, който да му помага, така че това е някой от домакините на града.

Като пловдивската кокона?

Може и да е кокона, може да не е. 

Очаквайте продължение на разходката в Не - музея на Пловдив.