close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
д-р Мими Виткова: Националната здравна стратегия трябва да бъде парламентарно приета, за да има политически консенсус по нея
11:01 / 26.09.2022
3047
© Личен архив
д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

 

Служебният кабинет одобри Националната здравна стратегия 2030. Тя е разработена на основа на анализите на здравно-демографските показатели на страната ни и състоянието на системата в момента. Дава ли решение на наболелите проблеми в здравеопазването този документ? Наш гост е бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова. Документът всъщност бе публикуван за обществено обсъждане в последните дни на редовното министерство от екипа на министър Асена Сербезова, завещан на служебното правителство, което тези дни, миналата седмица всъщност го прие. Какво носи този документ? Дава ли решения, д-р Виткова?

Много трудно е да коментираме стратегия, тъй като България по брой на стратегии за развитие на здравната система вероятно е в челните редици на европейските страни, тъй като ние имаме поредица от здравни стратегии, приети от различни правителства. Целият период от 1996 година насам една-единствена здравна стратегия е приета с решение на парламента, това е 1996 година, всички други са правителствени документи. Сами знаем, че мандатите на правителствата са ограничени, така че приемането на такива сериозни документи, като стратегии, би трябвало да имат по-дълъг хоризонт и съответно да носят в себе си приемственост независимо от това,  какво правителство управлява. Затова логично е такива документи да се приемат с акт на парламента, за да могат да дават по-дългосрочен хоризонт за това как ще развива здравната стратегия. Така че според мен първо имаме неяснота, що е то стратегия, и оттук насетне над вече всичките тези няколко на брой, поне в съзнанието ми изплуваха 5-6 стратегии, които са приемани в този период, няма абсолютно никакъв контрол и никаква отчетност какво се изпълнява от една стратегия, кое не може да се изпълни, поради какви причини, за да се приема следващата стратегия. Така че това не е първата стратегия, въпросът е, какво сме направили с всички преди нея, какво са отчели като изпълнение, защо не е изпълнено това, което е визирано в предишните стратегии, и кое налага приемането точно на тази стратегия сега от служебно правителство? Това са големите политически въпроси, на които аз лично нямам отговор, и това говори за формално отношение към такъв сериозен документ. За развитието на здравната система най-сетне е необходимо да постигнем политически консенсус, какво трябва да правим, какви са проблемите, и едва тогава този документ да стане наистина национална здравна стратегия за такъв дълъг хоризонт, какъвто се визира, до 2030 година. След като това се приема от служебен кабинет, си мисля, че оттук насетне и отношението към този документ няма да е достатъчно сериозно, за да можем да го приложим на практика в реалните политики. В същото време това, което е визирано в тази стратегия, произхожда и се обосновава на редица европейки документи, приети в последните години за същия този период. Така че на думи нещата изглеждат много добре, но като реални политики нито до момента видяхме удовлетворение у обществото от това, което се прави в здравната система, нито бих казала, че приемането на настоящата стратегия дава сериозни гаранции, че това, което е записано в нея, ще бъде реализирано в реалната политика от което и да е правителство оттук насетне.

Казвате, че на думи нещата изглеждат добре, обаче в стратегията са формулирани като стратегически цели: устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето; ефективно управление на ресурси с фокус на здравните резултати; гарантиране на здравната сигурност и намаляване на неравенствата“. Извинете, само на мен ли ми се струва, че тези формулировки са прекалено общи, не са подплатени с конкретност, и най-вече не са финансово подкрепени?

За това става дума, че наистина стратегията е доста общ документ. Не че не е необходимо да има такава стратегия. Този документ сочи посоките на развитие на системата, и разбира се, трябва да бъде подплатен обезателно с реални политики, които да могат да доведат до реализиране на тези цели, защото иначе те увисват във въздуха. Аз си задавам въпроса: промоцията на здравето и профилактиката – това е ли е единствената задача на общественото здравеопазване, защото тя е вменена само на него? Като си представим другото качество на тези – да е достъпна болнична и извънболнична помощ – ние сега ли виждаме, какво е качеството на извънболничната и болничната помощ? Защо не намирам в тази стратегия отговор на реалните въпроси? Тя е посочила фактите. Но примерно каква е причината у нас близо 50% от общите разходи за здравеопазване да се поемат от пациента, след като в самата стратегия се посочва, че в Европа този процент е около 15? И как бихме могли да коригираме този драстичен проблем, бих казала, за българските граждани, най-бедната страна в Европа да наказва най-уязвимата част от гражданите си, болните хора, да плащат толкова много пари от джоба си когато боледуват?  В същото време други стратегически цели, които са заложени по отношение на кадрите – сега ли виждаме, че ние по брой на лекари сме на едно от първите места в Европа, но диспропорциите в тяхното разпределение оголиха цели региони на страната, оставиха без медицинска помощ възлови направления на здравеопазването? И много, много други неща. Затова казвам, че формулировките са доста общи. Но зад всяка стратегическа цел или приоритет, който е посочен, седят толкова много въпроси, на които стратегията не дава никакви отговори. И затова големият въпрос е: каква ще е реалната политика, която да доведе до реализиране на тези приоритети, тези стратегически цели, които са заложени. Тъй като ние, пак повтарям, имаме много на брой стратегии, но ние сме в дефицит на реални политики, които да доведат до корекция на нещата. А виждаме цялата неудовлетвореност на системата, всеки ден вие, медиите, съобщавате за бити лекари, за конфликти в здравната система между пациент и лекар, което е недопустимо, абсолютно недопустимо. И не си задаваме въпроса: защо това се случва и какви са основните проблеми, които натоварват примерно Спешната помощ с несвойствена за нея дейност – това са здравно неосигурените лица най-често? Това е извънболничната помощ, която на практика първичната помощ е един липсващ телефон в нощните часове, в съботно-неделните часове. Хората не знаят към кого да се обърнат. Личният лекар не може да бъде 24 часа и 365 дни, и цял живот на разположение на пациентите. Как сме организирали предоставянето на първична помощ в тези часове, празничните дни, нощните, съботно-неделните часове? Всичкото това отива в Бърза помощ, което затруднява колегите да си вършат обичайните задължения там. И затова късите съединения настъпват, дето се казва, вече всяка седмица. Така че стратегията е един добър документ, въпросът е, какво ще направим в реалната политика, особено при тази политическа нестабилност, която вече втора година я търпим, и може би скоро няма да дойдат нещата в нормално русло.

Подсказвате ми въпрос, който също смятам за много важен: какъв е ефектът от тези документи?



Ами рапортуваме някъде из Брюксел, че сме приели такава стратегия, и оттук насетне не контролираме нейната реализация. Никой не предоставя оперативен документ, как ще се постигнат всичките тези заложени цели в тази стратегия. Такъв документ няма и не е имало и по отношение на другите стратегии. Това са всъщност дебели хартии, които сме написали с много, много, много хубави слова, и след това нищо няма в действителност.

Искахме да стане по-добре, а то стана както винаги.

Да, със съжаление.

Но сега в документа е записано, д-р Виткова, че всяка година ще се изготвя доклад за резултатите от предлаганите мерки. Значи, първо, не се виждат какви са мерките, но все пак се казва, че ще се готви доклад за тях. И отново идва въпросът: ще има ли ефект, какъв е той?

Съдбата на досегашните стратегии не беше последвана от такива ежегодни доклади. Разбира се, съвсем логично е да се мониторира ефекта от приложението на тази стратегия и от реалните политики, които се предлагат да доведат до реализация на съответните цели, заложени в стратегия. Така че ако такива доклади има, първо нека да видим какви ще са политиките, които ще се разработят. Тъй като всяко следващо правителство, аз затова казвам, че този документ трябва да бъде парламентарно приет, за да има политически консенсус по него. И едва смяната на правителството означава, че ако правителството си избере други приоритети, други стратегически цели, то отново трябва да ги внесе в парламента за обсъждане и да обясни защо подменя едни вече приети от парламента стратегически цели и приоритети с други. Но както виждате това не се случва. Служебно правителство приема толкова важен документ. Защо?

Да, аз също си зададох този въпрос.

Защото всяко следващо правителство, ами да, това е големият въпрос, всяко следващо правителство, особено редовно правителство, ще каже: "Основната цел на служебното правителство е да проведе изборите. Как ще приема стратегия за развитие на здравната система, която само то е утвърдило?“. Това е съвсем логичен въпрос. И  затова смятам, че политическият консенсус какви са проблемите на здравната система, как да се развива системата, трябва да бъде постигнат, ако искаме наистина да заложим някакви дългосрочни цели и да съдим за тяхната реализация.

Вие около кои проблеми в здравната система виждате, че може да се постигне политически консенсус?

Трудно ми е да прогнозирам, следейки политическата нестабилност и състоянието на всички политически субекти в страната. Мисля си, че по възловите проблеми трудно ще се постигне политически консенсус, имайки предвид търговския статут на здравната система. Интересите вече там са толкова преплетени, толкова големи, че много трудно може да се постигне такъв консенсус, който да премахне търговския статут на здравната система, защото тя цялата е превърната в пазар, и то твърде уродлив пазар. Такъв  няма никъде по света, уверявам ви, никъде, дори най-частната система, каквато е американската, има доста структури, които са нон профит, които не работят за печалба, както у нас, всеки е търговец – от обикновения лекар, общопрактикуващия лекар, до най-крупната болница, дали е обществена или частна, няма значение, всички са търговски  субекти. Предназначението на търговския субект е да гони печалба, да работи за печалба. Така че по този възлов въпрос аз не смятам, че може да се постигне политически консенсус. Но когато управляващите са в стабилна коалиция, би трябвало да съберат политическо мнозинство, което да се произнесе и по този въпрос. Продължаването на здравната система да седи в този статус не вещае някакви обществени ползи в близко бъдеще.

Друг въпрос, по който няма да бъде постигнат консенсус?

Друг въпрос, по който няма да бъде постигнат консенсус, е намаляването на този голям размер на частните плащания в лечебните заведения. Докато не се постигне консенсус по основния въпрос – за търговския статут, защото сега всички оправдания, че всяко лечебно заведение взема пари за каквото си иска, са: те са търговски дружества и могат да правят каквото искат. Това са официалните органи на контролните институции – визирам Изпълнителна агенция "Медицински надзор“. Те така разсъждават: те са търговци, могат да вземат пари за каквото пожелаят. Така че докато не се реши този основен въпрос, всички други са следствие. Разбира се, ефективността от финансирането на системата също е много ниска. Ние виждаме непрекъснато нарастване на разходите за здравеопазване и непрекъснато нарастване на неудовлетвореността от здравната система, както и на личните разходи от джоба на болния за здравеопазване. Няма как да качваш обществените разходи и да не намалява нито с процент разходът на пациента за неговото лечение. В същото време си мисля, че трудно биха се споразумели за необходимостта от качване на здравноосигурителната вноска, което е неизбежно, ако искаме да освободим болния човек да плаща такива големи разходи. Ние сме с повече от процент по-ниски обществени разходи, отколкото е средно Европа. И затова и личните разходи са ни толкова големи. Проблемите са толкова много, че ако мислим да направим нещо добро за българското общество в това отношение, трябва много сериозна политическа подкрепа, много висока професионална компетентност от управляващите здравната система и политическа сензитивност, защото ако я няма тази сетивност у нашите политици, как страда болният човек и как получава медицинска помощ, след като цели региони в страната са без основни направления на здравеопазването – ние нямаме селско здравеопазване вече, като си представите, че за по-малко от 10 години след Втората световна война в много, много български села е имало вече и лекари, и зъболекари, и акушерка. Сега няма нищо. Общинските болници ги закрихме, без въобще да си задаваме въпроса какво е необходимо да остане там за това население, какво – не. Областните болници, голяма част от тях са в катастрофално кадрово състояние. За професионалната квалификация да не говоря. Многократно пред вас съм изразявала моето мнение, че ние подменихме медицината като професионално съдържание с пари.

Д-р Виткова, като ви слушам, все повече си мисля, че това, за което говорите, трудно ще получи чуваемост. Вие имате ли впечатления от предизборните програми, от изявите на политиците, които да предлагат идеи, не тези като вашите, други, но поне идеи? Имате ли такива?

За съжаление, може би малко съм слушала предизборни обещания от отделните политически партии, но това, което видях в програмите им, са отново такива общи пожелания, както го виждаме в стратегиите, без никаква конкретика. Нека да потърпим, за да видим ще имаме ли правителство, какво ще бъде то и какво ще предложи, защото видяхте, че и тази последна коалиция беше заложила някои неща, включително и по отношение търговския статут на здравната система, след което макар и за шест месеца, не чухме нито една дума, ще се прави ли нещо, как ще се прави и кога. Те даже нямаха и политическа програма, управленска програма.

Ами ето, нежеланието да се заемат с търговския статут на здравната система се вижда и в стратегията, която всъщност като документ те са подготвили и завещали на служебния кабинет, а  служебният кабинет одобрява – малко сложна е формулата, не намирате ли?

Тя е според мен неприемлива, тази формула е неприемлива. Този документ наистина трябва да бъде внесен и обсъждан в парламента, ако искаме за този хоризонт – 10-годишен, който се визира, да има някаква последователност и всяка политическа сила или коалиция, идвайки в управлението, в своята управленска програма трябва да следва реализацията на тази стратегия или да я промени с ново решение на парламента, ако са настъпили някакви промени в обстоятелствата.

Политическата нестабилност влияе ли на здравната система или тя вече си съществува съвсем самостоятелно, като една Ватикана в държавата?

Мисля, че и двете неща са верни, защото ние имахме в този период, откакто се смени моделът на здравната система, ние имахме и пълни мандати на някои правителства, включително БСП е участвала в пълен мандат на тройната коалиция. Ние не видяхме тези остри въпроси пред здравната система да бяха сериозно поставени и да се търсеше тяхното решение. Разбира се, политическата нестабилност, особено в последните две години, няма как да не влияе. Но аз си мисля, че липсва политическа воля и политическа чувствителност, и това са най-слабите места на нашите политически партии. Те въобще издигат проблемите на здравеопазването като някакви предизборни лозунги, след което забравят за тяхното съществуване, докато не се появи поредният скандал и търсим някакви краткосрочни решения.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Газова криза
Войната в Украйна
В ход е МВР акция "Бяло"
Световно първенство по футбол 2022 година
Катастрофи в Кюстендилско
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.