Зинаида Златанова, бивш заместник министър-председател и министър на правосъдието и ръководител на представителството на Европейската комисия в България, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Европейската комисия дава България на Съда на Европейския съюз по три случая, свързани с европейското законодателство. Какви ще са последиците? Наш гост е Зинаида Златанова – бивш заместник министър-председател и министър на правосъдието и ръководител на представителството на Европейската комисия в България. Г-жо Златанова, обичайна практика ли е да се дават на Съда на Европейския съюз повече случаи, свързани с европейското законодателство?

Това е една съвсем обичайна практика, нека с това да започнем. Тя се основава на договорите за Европейски съюз, и Договора за функциониране на Европейския съюз, и мисля че така широката общественост вече е доста запозната с т.нар. наказателни процедури. Това е етап, съдебната фаза всъщност е вторият етап от наказателната процедура. Тя има два етапа: административен и съдебен. В административния етап, той се състои от две части: първо се отправя запитване до потенциалната държава нарушител, тя дава обяснения, след което ако е Европейската комисия – този етап се провежда от Европейската комисия нека да уточним, след като Европейската комисия получи този отговор, в зависимост от това дали той е задоволителен или не, или се прекратява процедурата в административната й фаза, или се преминава към втората част на административната фаза, когато Европейската комисия излиза с обосновано становище за това, че смята себе си за права, а не съответната държава потенциален нарушител.

Което е в нашия случай, може би?

Не, ние сме вече в съдебната фаза, т.е. ние тази административна фаза вече сме я преминали, на два пъти сме обяснили на Европейската комисия нашата позиция, тя не е приета, и затова вече Европейската комисия отнася спора към Съда на европейските общности. Т.е. ние се намираме в последната съдебна фаза. И това означава, че досега не сме успели да обясни или пък не само да обясним, но и ефективно да въведем, или да приложим някакво законодателство, в случая говорим за тези три европейски акта, за които вече широко се разбра.

Каква ще е съдбата на трите дела в Съда на Европейския съюз по въпросните три случая за България?

Там, разбира се, България ще организира своята защита. Имаме установен правителствен механизъм, който се занимава с тези въпроси. И отново там ще се опитаме да докажем, че ние сме прави. Сега, когато става въпрос за невъвеждане или за неправилно въвеждане на европейско законодателство в националното, каквито са нашите три случая, тогава ако ние междувременно, докато тече съдебното дело в Съда на европейските общности срещу България, въведем тези директиви, в случая говорим за тези 3 директиви в националния правен ред, делото тогава ще се върне в административната фаза на процеса, и ние ще нотифицираме към Европейската комисия, че да, ето ние сме изпълнили вече изискванията. И ако Европейската комисия каже: да, нарушение повече според нас няма,  тогава няма никаква опасност делото да приключи във вреда на България. Ако това не се случи, делото ще си продължи, и такива дела обикновено завършват с глоби към съответната държава нарушител.

А в какъв размер са глобите?

Това е трудно да се каже. Най-различни могат да бъдат, тъй като се преценяват много, много неща случай по случай: каква е щетата, за кого е, има ли общоевропейска значимост – най-вероятно в повечето случаи ще има още европейско измерение, колко е голямо то, какви са евентуално засегнатите интереси, дали са обществени,  дали са потребителски. Определянето на тези размери е действително случаи по случай, и е трудно да се каже. Понякога си измерват в хиляди евро на ден, а понякога в други, по-малки размери. Така че това не знаем, но предстои да видим, какво ще се случи. А интересното е, че два от нормативните акта, които са в транспорта, са съответно от 2014 и 2019 година. Т.е. имало е достатъчно време да бъдат въведени в националния правен ред. И това, което на мен ми прави впечатление, е, че двата акта в транспорта, които са съответно за чисти автомобили и за електронно таксуване, като цяло имат много важно бизнес измерение, т.е. в първия случай говорим за въвеждане на чисти автомобили в градската среда, тогава, когато държавни органи организират обществени поръчки за превозни средства, автобуси в случая, и тук в България не е изпълнила целта за определеното количество поръчка на чисти превозни средства, което е в услуга на всички нас, тъй като въздухът ще бъде по-чист в градовете без съмнение, това ще допринесе за декарбонизацията. А във втория случай пък с електронното таксуване, в случая България и Полша са изправени пред съда, нека да кажем това не е само България, и там става дума, че се затруднява свободното движение на именно търговския трафик така да го кажем най-вече в територията на Европейския съюз, тъй като България и Полша са въвели казано популярно свои собствени режими на таксуване, които не са съвместими с европейския.

А по третия случай? Комисията отчита неизпълнение на правилата за експлоатация и предлагането на пазара на натуралните минерални води. Това е малко странно обвинение за нас.

Така, действително третият случай е, аз затова го отделих от другите два, това е въпрос по който България отдавна спори с Комисията. Няма да сбъркаме, ако кажем десетилетия вече. И това е наистина един спор, който има сложна конструкция. Защо? Защото тук е замесен и става въпрос и за вътрешен търговски въпрос, така да го кажа, вътре в България. Така че по-скоро решението е в България, но факт е, че то е доста трудно и по много причини: исторически ако щете, географски, наследени търговски практики. Това, което е важно да кажем, е, че това неизпълнение няма пряко отношение към здравето или правата на потребителите.

Или качеството на минералната вода?

Или качеството на минералната вода, точно така, това няма пряко отношение към нас, като потребители. В случая няма пряко отношение, макар че тази наказателна процедура е към пакета "Здраве“, в този голям пакет, който излезе тези дни, всъщност т.нар. "априлски пакет“ с наказателни процедури, където нека пак да кажем, всички държави членки присъстват, няма никакво изключение, присъстват с по няколко нарушения, включително и България, разбира се. Но важно е да няма притеснение от гледна точка на здравето на потребителите, някакъв риск за тях.

А този казус как ще се развие, след като изискването е, че страната ни не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание? Това е у нас доста често срещана практика.

Да,зависи как ще бъде защитен българският казус в съда. Тук разбира се отново при неизпълнение ни грозят глоби. Ако все пак България реши да въведе по този начин, по който го изисква директивата, изискванията най-вече към изворите, към начина на добиване, етикитиране, маркетиране на минералните води, нека да кажем пак няма общо с качеството и безопасността, тогава ще се наложи да се реши сложен вътрешно търговски спор, както казах, няма да навлизам в подробности, в имена на фирми, нали, това не е целта в случая, но ще трябва да си реши на място по някакъв начин съответното нашето правителство, което и де е то, как решава спора вътре. Но нека да видим какво ще стане с делата и с трите в съда.

Г-жо Златанова, какви ще се последиците за България? Все пак три дала наведнъж се отварят.

Знаете ли, за това много е важно да кажем следното: не толкова потенциалните глоби, които разбира се не са малки, и България не плаща за пръв път глоби за неизпълнение на каквито и да било международни изисквания, включително знаете към Съда по правата на човека колко глоби сме платили в Страсбург и т.н., но същото се отнася и за Съда на европейските общности при неизпълнение. Да, това е видим и очакван ефект, ако се стигне до там. Но знаете ли, това което ми се вижда по-важно да се коментира, е, как в България се прави начинът на договаряне и въвеждане на европейското законодателство в националния правен ред. Защото аз не случайно обърнах внимание, че едната директива се отнася до чистотата на въздуха, на практика. Чрез поръчката на градски превозни средства с нулеви емисии, каквото е изискването, ние ще направим декарбонизация, ще направи нашата среда по-чиста, по-здравословна. Втората директива, която е по отношение на електронното таксуване на търговските превозни средства, ами тя ще облекчи като цяло работата, трафика, в който нашите превозвачи раотят, ще облечи достъпа на нашата превозвачи, много по-лесно, ще поевтини вероятно достъпа им до европейските пазари. Така че това неизпълнение и невъвеждане в българския правен ред на някои европейски закони има директно отражение към самия бизнес. Защото ние свикнахме да броим и да следим законите, които да речем са нужни за Плана за да възстановяване устойчивост да влезе в сила. Нали така?

Да, точно така.

Ние ги знаем кои са, защото те ще ни донесат едни преброени "Х“ на брой, да, вярно в милиарди, европейски пари, но те ще дойдат еднократно. Докато изпълнявайки законите, особено тези, които са важни за функциониране на вътрешния пазар, в който българската икономика участва, изпълнявайки тези европейски закони или неизпълнявайки ги, ние директно помагаме или пречим на собствения си бизнес да функционира добре в този вътрешен пазар. И аз мисля, да, това е рутинна процедура, ние хармонизираме закони вече 20 години и повече, това всички знаем, това е рутинна процедура, това не е изведено на преден план, както другите закони, за които говорим, но е не по-малко важно. Аз дори бих казала, че е по-важно, защото то всъщност се отнася до този бизнес, който създава продукт, който плаща данъци, а не до някакви грантове, които ние просто ще вземем. Така че поздравявам ви за този коментар на този случай, защото наистина е добре да следим и какво става със законите, които засягат и реалния бизнес.

Г-жо Златанова, моля ви да ни кажете: означава ли, че при хармонизирането на българското с европейското законодателство понякога се подхожда формално и нехайно?

О, да, да, разбра се, има такива случаи. И сега тук, разбира се, не искам да кажа, че понякога е възможно да се допусне, тъй като ние нищо не може да докажем, но е възможно да се допусне, че има и някаква доза може би интереси, които влияят на начина на въвеждане. Но Европейската комисия не може да бъде излъгана, няма как да го въведете неправилно и условно казано да не ви хванат. Така че да има, разбира се, всякакви случаи. Нека да кажем и друго, предполагам, че ще ме попитате на следващ етап дали това, че парламентът не работи редовно има отношение.

Да, със сигурност.

И да, и не, тъй като редица изисквания, директиви, регламенти, които приема Европа най-общо казано, могат да бъдат въведени не само чрез законодателни актове, но и чрез подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, та дори и на отделни министри. Т.е. това не е задължително да се дължи на нередовната работа на парламента. Ето, едната директива, както отворихме, е от 2014 година, значи закръгляме 9 години, в които не е въведена.

Но срокът е бил до преди 2 години, все пак.

Но срокът е бил до преди 2 години, така е. Така е, дума да няма, така е, факт. Т.е. имаме една директива от 2019-та, така че смесени са причините. А и винаги правната техника, която се използва, би могла да бъде и по-гъвкава,  именно с цел максимално да се разтовари парламентът от въвеждане на изисквания, освен ако в краен случай не е нужно законодателно уреждане, разбира се. Но това вече е много професионален разговор защо винаги вдигаме на ниво закон всяко едно изискване, което идва от Брюксел, може ли да стане по друг начин или добре ли е да става по друг начин, биха ли могли правителствата, министрите да поемат повече отговорност за този процес или не.

И на финала, колко такива случая досега имаме? Водим ли някаква статистика? Изобщо  има регистър за разминаванията ни с европейското законодателство?

Разбира се, има регистър, аз лично ползвам него, защото и да има български, той най-вероятно не е достъпен, аз ползвам регистъра на Европейската комисия, той е достъпен. Просто слагате ключова дума "наказателни процедури“ и ви излиза за години назад. Той е база данни, който много лесно се ползва, слагате просто ключова дума,  съответно държава, за която искате да проверите. В момента мисля, че България има около 40 активни наказателни процедури, не мога да ви кажа колко са в съдебна фаза, съжалявам, не съм подготвена, но около 40 са общо в административна и в съдебна фаза, мисля някакво такова число.

Цоня Събчева