Социологът Юрий Асланов, който е и член на Стратегическия институт за национални политики и идеи, известен с абревиатурата СИНПИ в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Асланов, какъв е вашият прочит на политическата картина след изборите, които се проведоха в страната ни, на фона на отчетената изключително ниска избирателна активност?


Вече имах възможност да коментирам, че този изборен резултат трябва да се чете по два възможна начина. Първият е: Какво следва. И тук коментарите и интерпретации са най-разнообразни и объркани. Но първият е: Какво е казал избирателят, е най-важното. Наблюдавах повечето коментатори, че са привързани към идеята, че избирателят е пратил послание към своите политически лидери за нуждата от разбирателство, за компромис между тях, за да се направи редовно правителство. Но според мен, това е втори прочит, той е много труден от гледна точка на начина, по който се изговарят нещата от самите политически лидери. И не съм сигурен, че от там трябва да започне разговорът. Първият прочит е, че избирателят им казва: "Не вярвам на никого от вас, променете нещо в себе си. Защото ако не го направите, аз пък от името на избирателя ще направя партията "Не гласувам“ или "Не подкрепям никого“ първа политическа сила“. Това, според мен, е тревожният звън, който трябва да кънти в главите на всички политически лидери. И като наблюдавам вече поведението на лидерите след изборите, не ми е лесно да го призная, но като че ли само Борисов правилно е усвоил този урок, защото той още преди изборите, пръв започна да говори за диалог, за консенсус, за национално съгласие, за компромиси – нещо, което останалите, привързани към собствените си истини или собствената си глупост може би е по-правилно да кажа, влюбени в своя магарешки инат, отказват да приемат като че ли засега.

Разбира се, че естественият изход и от тази продължаваща криза ще бъдат поредните избори, които обаче ако не се промени в нашата атрофирала и атрофираща партийна система, и същите политически лидери отново се явят като кандидати за славата, със същите послания, със същите разделителни линии, със същите лица и имена в кандидатските листи, ние ще затънем още повече в своята безперспективност като общество. Българското общество е заприличало на човек, който объркал посоката, и когато ако попиташ къде иска да иде, не знае какво да каже – някъде, ама не знам къде точно. Това трябва да се има предвид, че той очаква своите политически лидери да му покажат накъде върви, за да ги следва. А резултатът от изборите е такъв, че очевидно българският народ отказва да следва своите лидери във вида, в който те са докарали партийната система и се държат безпрецедентно, като някакви махленски скандалджии, разправят се със себе си, и дори не се опитват да водят разговор с хората.

Г-н Асланов, кое е по-малкото зло в случая: Да имаме работещ 48-и парламент, или да отидем на избори, и то в най-скоро време?

Първото е по-малкото зло, но второто не бива да се драматизира, защото като няма разбирателство, изборите, такава е демократичната процедура, са естественият изход от това положение. Когато обаче ще бъде наказан вече целият политически елит или с неучастие, или по друг начин.

Да. А според вас, имаме ли перспективата за мандата на бъдещия парламент?

Надявам се, че да, макар че това трудно се подава на прогнози. Надявам се, че има перспектива, защото ясно е, че трябва да се направят някакви компромиси, но такива компромиси се правиха и досега. Нима коалицията, която ни управляваше последната половин година, беше принципна, идеологически хомогенна и т.н.? Няма да бъде и сега. В никакъв случай това, което ще се направи, няма да е нито стабилно, нито устойчиво, нито дълговременно. Но нека да кажа, че и най-лошото редовно правителство е по-добре отколкото сегашното положение.

Да, това сте го казвали и друг път в ефира ни. Така е. Г-н Асланов, одобрявате ли излъчената контактна група от ГЕРБ начело с Росен Плевнелиев и Соломон Паси?

Няма да я коментирам и не става въпрос дали я одобрявам или не я одобрявам. По-скоро не, като се вземе предвид имената на т.нар. "контактьори“. Но тя е вид послание, което Борисов праща към останалите политически играчи от т.нар. "Промяна“, за прехвърляне на полето на конфликта от досегашната ос на противопоставяне корупция-антикорупция или както е наложено от журналистическия жаргон статукво-промяна, върху друга ос – Изток-Запад. То е вид послание към тях: "Дайте в момента да забравим за това защо сме един против друг, и да търсим точки на съвпадение на вижданията, на интересите, за да направим нещо“. Така го чета аз по този начин. Не че одобрявам имената на споменатите от вас лица. Това е вид послание от Борисов към лидерите на т.нар. "Промяна“.

Какви щети, според вас, ще понесе ГЕРБ, и съответно и "Продължаваме промяната“, която е в ролята на опозиция в момента, ако не бъде съставено правителство?

Трудно ми е да гадая и не обичам да го правя, разбира се. Когато се случи, и ние ще го измерим, пред перспективата на поредните нови избори, и ще разберем кой по-големи щети. По интуиция мога да кажа, че начинът, по който се изговарят нещата след приключилите избори, ми се струва по-малки щети ще понесе Борисов, ако лидерите на т.нар. "Промяна“ продължат да говорят по същия начин. Защото очевидно хората не желаят да слушат оправдания за това кой с кого не е съгласен, кой с кого няма да играе образно казано. Искат да чуят "Какво бихте направили заедно за всичко нас“, да започне разговор с хората. Разбира се, съдейки по поведението на политическите играчи на авансцената, в момента Борисов говори това, което хората повече искат да чуят, отколкото произлиза от думите на останалите играчи. Но това кой какви дивиденти ще извлече за поредните нови избори не е важният въпрос, ако това е движещият мотив на политическите лидери, за да заемат позиции отсега по-добри предизборни за поредните следващи избори, ще загубят всички. Няма никакво значение кой с по-малка или с по-голяма степен, ще загубим всички.

Според вас, какво ще е отражението на един пореден мандат на служебния кабинет на президента Радев?

Тежка диагноза. То няма да се отрази болезнено на престижа на самия президент, защото на хората им е ясно, че не той е виновен за това, че се стига до поредния служебен кабинет. Този път вината, присъдата ще легне върху политическия елит, представен от партийните водачи. Но наистина, ако дори се стигне до ситуация, в която дори временният парламент, докато се стигне до поредния служебен кабинет, не може да приеме дори бюджета за 2023 г., тогава присъдата ще бъде много тежка за всички партии и политически системи. Но има и друга опасност. Ако отсега всички се движат с тоя мотив, че предстоят нови извънредни избори, има и друга опасност: Временният парламент да приеме един бюджет – това го видяхме и миналата година, който е изцяло предизборен, и в парламента всеки, за да заеме по-добри предизборни позиции, да се състезава с останалите кой ще спечели играта на популизъм, кой ще обещае повече неизпълними неща. Това не е честна игра. Тя е и опасна от гледна точка на бъдещето на страната. Затова в момента е важно дали разумът ще надделее и отговорността за очаквания кризисен по обективни причини период, или дребният партиен егоизъм.

В началото споменахме, че вие сте член и на Стратегическия институт за национални политики и идеи. Г-н Асланов, с какви изследвания се занимавате в момента? Правите ли някакви такива към настоящия момент?

В момента в института се подготвят "изследвания“ не е точната дума във вида, в който повечето хора си представят подобни изследвания. Разбира се, че правим изследвания, но те имат друг характер, не емпиричен. В момента се подготвя една по-широка предварителна дискусия по теми, свързани с геополитическата перспектива, неща, които са малко встрани от нашие вътрешнополитически драми, заради усложняващата се международна обстановка и неясните перспективи в глобален аспект.

А смятате ли, че това нестабилно положение у нас ще рефлектира и в световен мащаб и обратно – в световен мащаб това, което се случва, пък ще окаже доста негативно влияние на процесите в страната ни?

Точно обратното е. По никакъв начин нестабилното положение у нас няма да повлияе на процесите в глобален мащаб. Обратно е – случващото се в света ни влияе по косвен начин и наслагва върху нашата вътрешна криза други кризи, вносни, привнесени отвън, което прави нашето положение по-тежко, заради което значението на преодоляването на вътрешнополитическата криза е голямо, не за да избегнем тези кризи, които имат обективен характер и ние не можем да ги управляваме, а за да смекчим последиците от тези кризи.

Според вас, като за финал на нашия разговор, кои ходове са вредни на политиците в момента?

Партийният егоизъм, атрофията на партийната система, нежеланието нещо да се промени, нито имената на водачите, нито физиономиите в кандидатските листи. Ние за четвърти път проведохме избори с едни и същи политически лидери, с едни и същи лица в кандидатските листи. Това е една от дефинициите за глупостта – да правиш едно и също и да очакваш различен резултат. Няма как да стане. Напротив, резултатът ще е още по-лош.

Избори кога според вас да очакваме? Още тази година?

О, това не се поддава на прогноза, защото аз не изключвам възможността, колкото и по-малка и намаляваща да изглежда към този момент, за съставяне на редовно правителство. И за трети път ще го кажа – по-добре е, колкото и нестабилно и временно да е то, отколкото сегашното положение.