Яна Делирадева, диригент на хор "Детска китка" и преподавател в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" - гр. Пловдив в интервю за предаването "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

 

Продължаваме на културна тема и ще насочим поглед към музиката. И сега ще ви представя друг вдъхновител. Много ми е драго да ви представя Яна Делирадева – диригент на хор "Детска китка“. Здравейте.

Здравейте.

Много се радваме, че сте с нас днес. На първо място ни кажете защо решихте да се занимавате с музика и откъде започна всичко?

С музика се занимавам от много малка, защото съм родена в семейство музиканти. Но ако трябва да кажа защо с дирижиране, защото по пътя си се срещнах с такива хора, които ме вдъхновиха за тази професия и съответно започнах да дирижирам на по-късна възраст.

Да се концентрираме върху хоровата част – какво ви дава дирижирането, и всъщност, какво е усещането когато сте на сцена?

Свобода, пълнота, споделяне, смисленост – най-различни неща, които в ежедневието не мога да ги получа. И също така неповторимост на преживяването, нищо не може да се повтори по същия начин. Ако трябва така общо да говоря, това би било моят отговор.

Съставът е женски. Всъщност искат ли децата, момичетата да пеят в хор? Когато правите прослушване за нови кадри, идват ли много желаещи и това популярно ли е?

Говорим за момичета от 1-ви до 12-ти клас, това е цялата училищна възраст. И когато идват за първи път в хора, всички деца искат, всички момичета искат да пеят. Според мен, изкуствата са присъщи за децата в ранна детска възраст, но с течението на времето в зависимост от техните училищни ангажименти нещата се променят, и всъщност остават най-посветените и тези, които не могат да продължат без това да участват в хора. Така че в началото винаги има деца, а по към края остават по-малко. Това е естествено. Всяко едно нещо, 12 години са много време от живота на едно дете, и се изискват много специални усилия и посветеност, за да продължат да пеят.

Опишете ни самата атмосфера в състава, защото не всеки е изпитвал такава емоция. Предполагам, сте като едно голямо семейство.

Да, така е, като едно голямо семейство. Според мен, това е характерно за всички изкуства колективни. Просто когато заедно се съберат хората, усещанията са много по-различни, и ти си във вибрациите, и съответно всичко се уголемява. Неповторимо е за децата, защото те създават приятелства на базата на нещо, което всички обичат. Срещат се с хора от града, от целия град, които не биха срещнали въобще в живота си по друг повод. И това го прави по-специално. Разбира се, пътувания в чужбина, запознанства с други култури, хора, събития – това върви също с хора. Но ако трябва най-общо пак да кажа, хоровото изкуство е демократично изкуство, всеки, който би искал, би могъл да се присъедини и да пее. Това е страхотно.

Абсолютно, страхотно. Разкажете на слушателите ни на какво учете децата там. Предполагам започвате от А и Б в музиката, а ако трябва да сме точни, от до-ре-ми.

Не само на музика започваме да ги учим, ние ги учим на чисто човешки неща. Просто учим ги как да бъдат добри хора, как да се държат едните с други без да се нараняват емоционално, как да бъдат толерантни едни към други, дисциплина, разбира се, на всички т.нар. в съвремието soft skills – "меки умения“, които в една друга ситуация в училище малко по-трудно се случват, защото в училище фокусът е върху това да се предадат знанията, а като че ли в хора фокусът е по-скоро в това да видим емоционалното състояние на децата и най-вече да се работи по него. Музиката е само едно допълнение. Всъщност, заниманията с музика помагат изключително много за всички неща, които казах. Но това е доста специфично, и според мен, различно от нещата, които тези момичета получават в училищната система.

Можете ли да го определите като магия?

Е, мога да го определя като магия когато става въпрос за концертната дейност, когато става за репетиционната, има и други неща. Но да, разбира се, изкуството е свързано с това.

Правите концерти в чужбина, вие споменахте преди малко, разкажете ни  малко за това изживяване и кое е най-запомнящото се турне за вас, ако ви идва на първа ръка?

Преди пандемията правихме турнета по един до два пъти на година в чужбина. Последното ни турне беше във Виена на един световен хоров фестивал, където спечелихме златен медал и бяхме много щастливи от този факт. И предишни турнета, едни от най-запомнящите се са били в Швеция, защото попаднахме в много специално училище хорово и излизахме в най-известните сцени на Стокхолм, включително залата, където се раздават Нобеловите награди. И едно от другите по-специални турнета – в  Москва също бих отбелязала за себе си като професионалист – в зала "Чайковски“. Но това, което най-вече ни се случва в пътуванията в чужбина е точно участията на тези световни сцени, които просто дават друга гледна точка и самочувствието съответно.

Има един израз: "веднъж влезеш ли в хора, не излизаш от него и винаги оставаш свързан с него". И една малка изненада: към нашето студио в момента пътува бивша хористка на "Детска китка“ Деница Караславова.

О, Деница, да. (смее се)

И ние ще имаме интервю с нея малко по-късно. Поддържате ли връзка със старите хористки, и предполагам те идват на вашите концерти стига да имат възможност да го правят?

Да, поддържаме. Не само на концерти, случва се да се виждаме и по други поводи когато организираме специални събития за тях. Но да, с тези, които са останали до края, поддържам връзка. И вече някои се превръщат като мои деца, другите ми приятелки. Когато започнах в по-младите години, с тях ставам приятелски и ще бъде до края така.

Наистина прекрасно звучи. И сега малко накратко да ни разкажете за предстоящите ви изяви. Съставът е пловдивски. Какво ви очаква?

Още сега, на 17-ти септември имаме участие пред Община Пловдив. След това от 22 до 25-и заминаваме за Фестивал на детското хорово изкуство във Варна. И на 31-и пък използвам повода да поканя софиянци, защото все пак Радио "Фокус“ е базирано в София – на 31 октомври ще имаме концерт с Нов симфоничен оркестър в зала "България“ в 19.00 часа, на който ще изпълним "Реквием“ на Форе. Тази година е юбилейна за хора, много се надяваме да можем да осъществим и в края на годината юбилеен концерт по повод 75-ата годишнина от създаването на хора.

Дано. Пожелаваме ви го. И като за финал, вие сте преподавател в Музикалната академия в Пловдив. Днес е 15 септември. Няма как да не ви опитам като преподавател искате да предадете на студентите си? Коя частица от вас искате да оставите у тях?

Любовта и страстта към това, което правя. И понеже аз преподавам предимно на хора, които ще стават педагози, с това започвам. Вчера беше първият учебен ден с тях. Това мисля, че е най-важно – информацията в съвременния свят се набавя, за другото се изискват специални грижи.

Благодарим ви много за участието.