Волейболната легенда Владимир Николов, баща на световните вицешампиони Александър и Симеон Николови, в специално интервю пред "Фокус" по случай уникалния успех на волейболистите ни на Мондиал 2025 във Филипините.

Г-н Николов, първо, честито за представянето на синовете ви и като цяло на мъжкия национален отбор по волейбол. На едва 21 и 18 години синовете ви надминаха по успех и вас в националния ви отбор. Казват, че няма по-хубаво от това децата да надминат родителите си. Вие на какво мнение сте?

- Здравейте. Абсолютно съгласен съм с изразеното мнение. Това е най-голямото щастие за един родител.

Очаквахте ли среброто и честно кажете какво очаквахте от тима ни преди старта на шампионата във Филипините?

- Дали очаквах среброто преди началото на шампионата – категорично не. Знаех, че имаме силен отбор, знаех, че този отбор ще играе добре и ще се развива, защото ги наблюдавах по време на подготовката. Начинът, по който тренират, беше на изключително високо ниво и когато се създадат достатъчно на брой предпоставки, рано или късно нещата се случват. Реално започнахме да мечтаем след мача със Словения, преди мача с Чили, когато разбрахме, че Бразилия отпада. Тогава се чух с мои близки, с които си коментирахме дали е много страшно да започнем да мечтаем, но ето че десетина дена по-късно тези мечти бяха реализирани от младите мъже на България по най-добрия начин.

Азиатските мондиали явно са на кадем на родния волейбол. Преди 19 години вие стигнахте до бронза в Япония, сега синовете ви във Филипините. Какво си спомняте от тогава и емоцията сега по-различна ли бе, освен че вече не сте на игрището?

- Е, сега със сигурност беше много по-емоционално, защото ти като си създател, нямаш време да се емоционализираш, ти си вършиш работата и програмата ти е определена от някой друг, и е доста стриктна. Така че то няма време за емоции. Докато тук нещата бяха по коренно различен начин – ние преживявахме всичко много по-силно и по-интензивно, отколкото момчетата.

Във Филипините синовете ви станаха любимци на местните фенове. При всяко излизане за изпълнение на начален удар, специално при Мони Николов, той получаваше огромна подкрепа от публиката. На какво го отдавате?

- То не беше само при Мони, то беше и при целия национален отбор на България, защото нашите се държаха много земно, винаги бяха усмихнати и отделяха внимание на феновете. Беше им интересно, казаха по няколко думи за Филипините. Само правя сравнение с няколко полски състезатели, които не спряха да критикуват всичко, и съответно нашите спечелиха повече симпатия абсолютно закономерно.

Изненадахте ли ги вие, съпругата ви и другите ви деца, като отидохте за полуфиналите? В смисъл те знаеха ли, Мони и Алекс, че вие отивате там да ги гледате на живо?

- Не, не знаеха. Дали сме ги изненадали не знам, защото купихме билетите за Филипините примерно два часа след мача със САЩ и тръгнахме много рано сутринта. Но за да си осигурим достъп до залата, говорихме с Любо Ганев, с приятелката му, със Стефан Чолаков, така че надали сме били съвсем така изненада. Но да, не сме говорили с тях за решението да пътуваме.

Вижда се, че обичате да държите синовете си здраво стъпили на земята, но мисля не само аз, че Симеон Николов е бъдещето на този спорт, Алекс също. Можем ли да кажем, че Мони е Меси във волейбола, а пък Алекс е следващият Казийски, без ни най-малко да искам да ги хваля, фактите просто говорят?

- Не бих целял да правя такива сравнения, защото не ми харесват.

Добре. Как се промени волейболът от 2006 година и сега през 2025-а?

- Волейболът се разви доста, много по-атлетичен е. Физичките качества, които са необходими в момента за игра на високо ниво, са чувствително повече отколкото преди 20 години. Също така, техническите изисквания се повишават. Ако нашият отбор, който 2006 година спечели бронзовите медали, сега играеше, най-вероятно нямаше да влезем в първите десет.

В сутрешния ни блок мнение изрази спортният коментатор Георги Петков, който каза, че сребърният медал от този мондиал във волейбола е по-голям успех от този на футболистите, завършили четвърти на Мондиал` 94. Вие кое смятате за по-голямо постижение?

- Чисто статистически второ място е повече от четвъртото. От там нататък не знам каква друга аналогия да направя.

Представянето на вашите момчета обедини нацията – нещо, което трудно се вижда в последните години. Как се случи магията за толкова кратко време? Все пак момчетата са най-младият тим на мондиала и играят от около две години в този състав, а успехът е изумителен.

- Не знам на вас кое ви се вижда кратко, тъй като да, те са отскоро в мъжкия национален отбор, но за да стигнат до там те са минали през детски, юношески формации, младежки национални отбори. От моята гледна точка това е един процес, който ни отне 8 години. Така че за мен никак не е бърз този успех.

С приятели коментирахме и точно тази дупка, която бе настанала във волейбола и в спорта като цяло след вашите успехи с националната фланелка. Трябваше ли да мине това време, за да може да се родят новите ни звезди в този толкова български спорт?

- Ами аз не смятам, че е трябвало да мине време, за да се родят. Смятам, че в момента, имайки таланти на световно ниво и осигурявайки им най-добрите треньори, най-добрите условия за работа, което става с огромната услуга на Българска федерация по волейбол и лично на Любо Ганев, смятам че това е създаване на предпоставки, за да може накрая да се случат нещата. Т.е. ние в спорта нямаме гаранция за успех никога, но имаме възможност да създаваме предпоставки. Колкото повече предпоставки създадем, толкова по-голяма е вероятността да ни се случи такава радост, както ни се случва в момента.

Спомням си още еуфорията след спечелването на бронза през 2006 година, въпреки че бях малък. Цяла България не спеше, за да гледаме двубоите ви. Сега се случи същото. Догодина има европейско първенство, на което сме съдомакини с Финландия, Румъния и Италия. Ще се качим ли тогава най-сетне на върха в този спорт за пръв път в мъжкото направление?

- Ами надявам се, но да казваме, че нещо ще стане със сигурност, нямам никаква представа. Но идеята е, че децата, т.е. момчетата, трябва малко по малко да си повишат нивото. И повишавайки, играейки в силни първенства, когато успят да си повишат нивото, ще създадат още предпоставки, да можем да играем срещу най-добрите. Въпреки феноменалния резултат, който постигнаха момчетата, все още отборите на Полша, Италия и Франция в Европа са по-добри от нас. А ако се върнат и руснаците да играят, може би и те. Това не означава, че не можем да ги побеждаваме и да се борим срещу тях, но обективно погледнато имат повече качества от това, което имаме ние. Така че това е ситуацията, това е реалността. Фактът, че имаме отбор за финална четворка обаче, е изключително радващ и е в контраст с всичко, което беше последните 15 години.

Казвам ви го не само заради медала, а и заради изказването на разпределителя на Италия Симоне Джанели, който вчера точно това сподели след мача с България, че догодина очаква България да бъде на върха. Не знам дали това стигна до вас.

- Това според мен е чиста куртоазия, без да съм го чул. Това не отразява реалностите във волейбола към днешна дата. А реалностите са, че имаме страхотно поколение, невероятен треньор, но все още не сме № 1 в Европа.

В последните дни излязоха и куп забавни шеги, една от които бе, че трябва да насочите другите си деца към футбола, за да върнем и там успехите. Как гледате на това като идея или Филип и Дария ще продължат във волейбола?

- Дали ще продължат Филип и Дария във волейбола не знам, това зависи от тяхното желание. За другото няма какво да го коментирам, защото е просто една шега.

Добре, за финал имате ли още нещо какво да кажете и ако ли не, пожелайте нещо на слушателите на Радио и Агенция "Фокус“?

- Пожелавам на слушателите да са здрави и да не спират да мечтаят!

Благодарим ви много за това включване. Лек път ви пожелаваме!

- Хубав ден и на вас!