Виктор Янков, "Пловдив 2019": Пловдив става все по-притегателен за млади хора, които се занимават с култура

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по "Радио "Пловдив" с Виктор Янков, от Фондация "Пловдив 2019".

Иска ми се да направим нещо като равносметка за програма "КултАрт", за всичко, което беше направено до момента. И съответно да попитам ще продължите ли догодина тази дейност?

Тази година през юли месец завърши второто издание на Академията "КултАрт". От 2021 до днешна дата през тази международна програма минаха почти 250 студента от цяла Европа. Ние успяхме да постигнем заложената в началото цел една мярка, която се стартира като мярка за възстановяване след COVID за млади таланти и мениджъри, до проект, който в момента обединява над 15 културни институции в България, Австрия, Италия, Гърция, Северна Македония. През последната година с екипа на фондация "Пловдив 2019" поставихме и нещо друго като цел – да оставим физическа следа след Академията "КултАрт" и заедно с нашите партньори от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, създадохме залата "КултАрт", която се намира в Стария град, в сградата на Академията в Пловдив, бившата зала 8. Това е "КултАрт рум".

В него в момента се обучават студенти на Академията по културен мениджмънт. Също така това е едно отворено пространство, което дава възможности за по-широки теми, дебати и срещи. Аналогични пространства се създадоха и в нашите партньорски градове Виена, Лече, Йоанина, в Гърция и Скопие. Искаше ни се да се постави основата на по-дълготрайно партньорство между държавите.

Не трябва да забравяме, че Пловдив се превръща във все по-притегателен център за млади хора, които се занимават с култура. Последните 7-8 години, като наследство на Европейска столица на културата остава този европейски имидж на града, който привлича млади хора поради това, че Пловдив е достъпен, отворен, космополитен и много бързо развиващ се в сферата на съвременната култура град. Нашата задача оттук насетне е да стартираме и поддържаме подобни платформи, като "КултАрт", за да привличаме повече хора, които да работят тук – млади хора, които да развиват нови проекти и да усъвършенстват културната среда в града.

А "КултАрт" е сравнително малък проект на фона на тези дългогодишни културни политики в града, но той е един показателен пример за това, че с помощта на  нашите партньори от Центъра за развитие на човешките ресурси и програма "Еразъм“, даваме от една страна възможност на млади българи, които се занимават с култура да пътуват, да придобиват опит навън, в различни сфери на културата и културния мениджмънт. Но от друга страна, да представяме Пловдив по един нов начин, а именно като център за образование, като център за развитие на таланти, за усъвършенстване. Много градове в Европа са стъпили точно на тази плоскост, за да се превърнат години по-късно в едни от големите копоси на съвременната култура в Европа.

Това са всъщност новото поколение културни мениджъри, с които вие сега работите?

Ние се събудихме в 2021 година с една основна задача - да задържим темпото от годината и от титлата през 2019, да успеем да помогнем на сектора, на новите лица да стартират, да развиват международни, мащабни, космополитни културни събития в Пловдив. И ""КултАрт" беше един такъв опит да намерим новите лица на културата.

Ще продължи ли в бъдеще цялата тази Академия?

Когато тази година направихме финалните отчети и анализи на изминалото издание, има едни данни, които не ни дават мира. Програмата "КултАрт" даваше възможност на 25 младежи от България да се включат, а кандидатстваха над 250. Това показва, че в новото поколение има интерес, има желание за развиване на капацитет. Но новото поколение е отворено, модерно и страшно любопитно в сферата на културата. И с колегите планираме и обмисляме как да стартираме през 2026-а с аналогичен нов доразвит проект.

Задаваме си въпроса: какъв е потенциалът на учениците в Пловдив? В Пловдив са едни от най-добрите гимназии не само в езиковите гимназии и в математическата гимназия. Има страшно много умни, будни деца, които смятам, че в момента нямат толкова лесен и организиран достъп до култура. Много ни се иска културните центрове в Пловдив да бъдат постоянно пълни с ученици така, както сме ги виждали, когато пътуваме на екскурзиите и влезеш в голям музей в Берлин или Мюнхен. Той е препълнен с деца и ученици, които имат изнесени занимания там. Това мисля, че е една посока, в която можем да мислим с колегите в Пловдив и да развиваме подобни проекти и подобни политики. За да има смисъл да създаваме нови пространства за култура, да откриваме нови музеи, трябва да има кой да ходи в тях. Има много добри примери вече в града за това как с правилната комуникация и идеи музеите стават притегателни центрове за млади хора и са постоянно пълни. Аз го видях преди няколко дни в Природонаучния музей, както и в новата зала "Африка" сега.

Да, а сега и Етнографския музей, на който правят нова визуална идентичност, което пак цели да привлече повече посетители.

Да. Новата зала на Етнографския музей. Музеят на Maina Town "Не-Музеят на Пловдив" е едно такова модерно ново пространство. Трябва да имаме инструментите, с които тези пространства да са активирани.

Вие вече работихте и по темата за злоупотребите с изкуствения интелект. Сега е особено силна вече намесата и злоупотребата с него. По някакъв начин мислите ли пак да включите подобни тематики в Академията?

Особено в сферата на творческите индустрии, на визуалните изкуства, на архитектурата, и на текста. Но ние вярваме, че това е нов инструмент, който усъвършенства естествения интелект. За сега сме подкрепили няколко проекта в тази посока. Последният беше на Библиотека "Иван Вазов", на Народната библиотека.

Т.е. вие го гледате откъм положителната страна? Не е толкова страшно, така както някои творци? 

О, разбира се. Все пак трябва да знаем, че и тази година, която предстои в Пловдив, ще дойдат едни от най-големите имена на музикалната сцена в Европа в момента. Ще идват страшно много международни творци и експерти в града. Аз вярвам, че полето за изкуствения интелект не е някаква абстракция, която да ни плаши и да се стагнираме. Това е възможност, която с правилното й употребяване, с правилното менажиране, особено в сферата на културата, може да дава изключително големи резултати.    

Значи, смятате да продължите. Имахте много добри взаимодействия с Македония, което показва, че се работи за изграждане на добри междусъседски отношения.

Не само с Македония, работата с Румъния, с нашите най-близки съседи от Гърция, Сърбия. Въобще темата за Западните Балкани в полето на културната дипломация, колкото и напудрено да звучи този израз, сред младите хора е най-лесният и най-адекватен път, по който може да вървим.