Велизар Енчев, бивш посланик на България в Хърватия и експерт по балканските въпроси, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Рядко във външната политика се подреждат  случайни съвпадения. В началото на месеца на визитата си в България сръбският президент Александър Вучич употреби остър тон срещу колеги от българска агенция, като заяви, че следи всичко в Босилеград и Ниш и е наясно с кого общуват журналистите. Седмица по-рано в правния факултет в Белград в партньорство с Министерство на културата там бе показана изложба за българския геноцид над сърбите. Дни по-късно след изявата на президента Вучич у нас в Северна Македония се развилня истерия по честване на годишнина от рождението на Гоце Делчев – за час и половина в самия ден никаква кола от стотината чакащи на границата не бе допусната да влезе в страната поради някакви измислени уж технически причини, а трима български граждани бяха малтретирани, държани с часове с белезници на граничния пункт. Защо от Белград към Скопие тръгна поредната вълна на напрежение за асимилация на българите в Западните покрайнини и Македония, по-точно казано срещу българи в Западните покрайнини и Македония? Наш гост е бившият  посланик на България в Хърватия и експерт по балканските въпроси Велизар Енчев. Посланик Енчев, защо сякаш оставаме с впечатление, че Сърбия ще направи всичко възможно, за да осуети преговорния процес на Северна Македония в Европейския съюз?

Преди малко чух най-кратката хроника на антибългаризма в Сърбия и Македония. Най-кратката хроника, защото вие изброихте няколко неща, които се случиха в рамките, ако не греша, на 10 дни. И в рамките на 10 дни две съседни нам държави Сърбия и Република Северна Македония, в лицето на техните държавни ръководства демонстрират открито пренебрежение към България, защото изявлението на сръбския държавен глава пред българските журналисти, пред Агенция БГНЕС  е направено в присъствието на Румен Радев, когато откриваха конектора между България и Сърбия. И сега тук се задава големият въпрос: защо след хрониката, която направихте на нашите двустранни отношения в този триъгълник София-Белград-Скопие, ние в последните 7 години от 2015 нататък, и на двете държави им вдигнахме ветото за членството в Европейския съюз? Защо? 2015 или 2016 година ако не греша, председателката тогава на българския парламент Цецка Цачева при посещението си в Белград, и обратно, при посещение на нейната сръбска колежка в София, декларира, партия ГЕРБ тогава беше на власт, че България подкрепя европейските перспективи на Република Сърбия и по никакъв начин няма да блокира тези перспективи. Направи го без изобщо да постави някакви условия за положението на българите в Западните покрайнини, за изучаването на български език, за терора, който се изразява в демографско отношение с 4 пъти намаляване на населението в последните 50 години? Ето, сега повтаряме същата грешка и по отношение на Република Северна Македония, тъй като хрониката ви беше много точна, но аз бих я допълнил. Ние с Република Северна Македония в рамките на 5 години направихме 2 стратегически грешки. Първо, 1 август 2017 година, пак при управлението на партия ГЕРБ, пуснахме Република Северна Македония в НАТО, това е най-точната дума, макар че малко улично звучи "пуснахме“ като глагол, срещу един договор за приятелство и помощ и т.н., в който Македония пое ангажименти, и ние разбира се поехме ангажименти – от македонска страна нищо не беше изпълнено, освен че беше създадена една смесена българо-македонска историческа комисия, която до момента е постигнала 0 резултат, ако изключим тяхното условно съгласие да нарекат цар Самуил български цар. То оставаше да го нарекат по някакъв друг начин. Значи ние 2015 година ги пускаме в НАТО под американски натиск разбира се, срещу една декларация без никакво съдържание, и която до момента изобщо не е изпълнена. А миналата година 24 юни българският парламент вдигна ветото, или по-точно нека да уточня: десните партии в българския парламента в лицето на ГЕРБ, "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и ДПС под френско-американски натиск, но с водещата роля на френския президент, вдигна ветото на Република Северна Македония без никакви гаранции, без никакви условия, освен, че трябва да впишат тепърва българите в Македонската конституция и да почне процедура по редакция на учебниците. Така, за сравнение ще ви кажа как постъпи Гърция и как успя. Гърция преговаря с Република Северна Македония от 1992 година, когато тя стана независима държава цели 27 години, ако не греша, и успя да наложи всички свои искания преди да даде съгласието за членството на Скопие в НАТО, включително за промяна на името на държавата и промяна на Македонската конституция. 100% изпълнени гръцките искания, и при това промяната на името на Република Македония в Република Северна Македония е бих казал грубо, това е разбира се византийски дипломатически номер – с това име Република Северна Македония с географския показател. А иначе географският показател Северна Македония обхваща и Пиринския край. Разбира се, ние отново не реагирахме, макар че само 2 години по-рано по време на свое посещение в Благоевград тогавашният министър-председател Бойко Борисов беше категоричен, че ако Република Македония, както тогава тя се наричаше, си промени името с географски показател дали като Република Северна Македония, дали по някакъв друг начин, в която се визира българска територия, той ще възрази – нищо подобно след това не се случи. И стигаме сега до най-последните събития – побоя почти до смърт на българския гражданин Християн Пендиков и преди 48 часа случилото се на граничния контролно-пропускателен пункт "Деве баир". Искам да направя едно сравнение и вие ми кажете, как биха постъпили гърците в такава ситуация. Представете си на гръцко-македонския контролно-пропускателен пункт македонските власти си позволят подобно отношение към гръцки граждани, не дай си Боже, към гръцки депутат, какво би станало с гръцко-македонските отношения? Първо, в Скопие македонистите никога няма да позволят на своите гранични и митнически служби подобно отношение към гърците, и второ, ако това случайно беше станало, тъй  като инциденти винаги са възможни разбира се, примитиви има навсякъде, на всяка граница, аз мога да ви гарантирам, че Гърция би предприела следните стъпки, които ние до момента не сме предприели, а трябваше да предприемем – казвам това, след като слушам днес изявлението на държавния глава по повод срещата с Християн в Президентството, ние трябваше да направим следното след вчерашния ден: значи, има малтретирани, оковани с белезници, съдени по бързата процедура трима български граждани, в това число и български депутат – трябваше да предприемат от вчера следните действия: незабавно викане на македонския посланик в София и връчване на протестна нота или обратно, българският посланик връчва тази нота в македонското външно министерство. Второ, викане за консултация отново в България на българския посланик Ангел Ангелов, и той няма да се завърне там докато от македонската страна не получим извинение. Точно обратното, македонската страна в момента иска от нас извинение за случилото се, дори иска и извинение и обяснение от българска страна за това, че някой е счупил стъклото на частния македонски клуб "Никола Вапцаров“ в Благоевград. Ето давам ви стъпките, които една нормална държава, която Гърция или да речем Албания, или Унгария биха предприели, ако някой си позволи от сръбска или от македонска страна така да реагира към техни граждани. Докато ние, нямате ли усещането, г-жо Събчева, че у нас нихилизмът, превиването на гръбнака е станало абсолютно присъща черта на българската политика и най-вече на българската дипломация? Просто не мога да повярвам, че това е българска дипломация.

Аз бих казала, г-н Енчев, че това е безхаберие, незаинтересованост.

Не, тук не съм съгласен, има и още нещо, което показва, че е съзнателна политика на превиване на гръбнака. Първо, ние върнахме българския посланик в Скопие преди няколко дни, след като сутринта към 08.000 часа българско време Държавният департамент на САЩ в лицето на своя говорител отправи почти ултиматум към България и Македония, по-скоро към нас да си върнем посланика и незабавно да нормализираме отношенията, да прекратим "реториката“ между двете страни в името на европейското бъдеще, забележете, на Македония. И какво стана? По бързата процедура, както осъдиха тримата български граждани в Крива паланка, по бързата процедура българският посланик Ангел Ангелов за 4 часа се озова в Скопие. Това е най-голямото унижение за българската дипломация в последните 33 години по нареждане от Вашингтон, разбира се. Сега, вторият скандал, който ми се струва не по-малък, но не знам защо никой не му обръща внимание. Вие забелязахте ли, че българското посолство в лицето на българския консул или консулска служба в Скопие не е присъствал на делото в Крива паланка?

Да, нямаше никакъв български официален представител.

Нямаше български представител, който забележете все пак съм работил толкова години във Външно министерство, бил съм посланик в Хърватия, дори и като посланик в Хърватия съм изпращал нашия консул Руслан Петров да отиде в Сплит или Загреб, вече забравих кой беше, в Сплит или в загребския затвор, за да осигури консулска защита на двама българи крадци на коли в Хърватия, които бяха обявили гладна стачка заради лошо отношение към тях. Българският консул го командировах незабавно в затвора, за да защити правата на двама български престъпници да го кажа, тъй като единият беше обявил главна стачка и се намираше, поне така ни съобщиха неговите роднини, в тежко състояние. А ние в този случай не изпращаме български консул, който да присъства на делото в Крива паланка, а той трябва да присъства, знаете ли защо? Процедурата е следната: той трябва да осигури дипломатическа и юридическа подкрепа на българските граждани първо по Виенската конвенция, второ, защото ние сме длъжни да го направим по отношение на своите съграждани. И той трябва предварително да се срещне с тримата арестувани преди делото, а той имаше 7-8-9 часа, още на обяд се знаеше, че са арестувани и оковани с белезници. От Крива паланка до Скопие е не повече час и половина. Той трябва да се срещне предварително с тях, за да ги запознае първо с македонското законодателство и съдебната практика в подобни случаи, и най-важното да присъства на тази ускорена процедура по време на заседанието на съда, а той има право. Нищо от това не се случи. Нещо повече, не знам, дали знаят нашите слушатели, ние имаме генерално консулство в Битоля. Е, защо е това генерално консулство в Битоля, защо съществува, след като то генерално абдикира от своите задължения? Ето това е моя най-кратък коментар. И аз мисля, че по отношение на Сърбия и Македония, вие много добре направихте връзката между проблемите с двете държави, Сърбия и Македония, мисля, че ние радикално трябва да променим нашата политика по отношение на тези две държави, както и да предприемем конкретни действия вече по отношение на Република Северна Македония – заявих, какво трябва да се направи, да не го повтарям. Но по отношение на Сърбия нещата са не по-малко сериозни, защото вие казахте за тази изложба, която е направена в Белградския университет със съдействието на Сръбското министерство на културата. А в държавния регулатор електронен в Сърбия представител на държавата е заявил потресаващи неща за България, и аз поне не знам да е имало протестна нота на българското посолство в Белград – щеше да се разбере, тъй като сърбите щяха да реагират. Е, затова е тази реакция на сръбския държавен глава на българска територия, който заплашва, заплашва председателя на Българския културно-информационен център Иван Николов в Босилеград, казвайки му направо, реагирайки на въпроса на Агенция БГНЕС: "Ние знаем какво правите, ние имаме пълна информация за вашите действия“, иска да каже антисръбски действия. Е, извинете, държавният глава Румен Радев стои на метри от него – някаква реакция да е проявил? Да речем може да не е чул, но до час се разбира, какъв отговор е дал сръбският държавен глава. Аз не мога да разбера г-н Румен Радев в днешния ден когато е приел Християн в Президентството заедно с неговата майка, защо е заявил, че ние сме сезирали незабавно нашите международни партньори. Чудесно, че го е направил, но той трябва да направи нещо друго, тъй като в момента юридически погледнато той е българският парламент, тъй като служебното правителство работи под негово ръководство, няма Народно събрание, но президентът е принципал на служебното правителство, ами че българският държавен глава първо да реагира на македонската страна, а след това да информира нашите международни партньори. Ние да не сме някакъв протекторат, някаква колония, та първо трябва да се оплакваме на нашите партньори в Европейския съюз и НАТО? Ама ние нямаме ли механизми, нямаме ли реакция във връзка с Виенската конвенция, нямаме ли право да отзовем посланика си, нямаме ли право на протестна нота? Досега не съм чул обръщение към нас на президента заради това, което стана, и имам обяснение: тъй като пострадалите там трима български граждани, единият от тях е от "Възраждане“ – ами "Възраждане“ не са симпатични на властта, и по тази причина няма реакция. Това е мое обяснение.

Двойният стандарт, който ние проявяваме, всъщност не рикошира ли у нас обратно?

Рикошира по следния начин, да ви кажа как гледат на нас сърбите и т.нар. "македонци“ – гледам на нас с презрение, защото виждат, че ние не защитаваме своите права. Просто те гледат на нас по този начин. Лично аз в своята работа и в Загреб, и в Белград, съм се държал, не искам да използвам силни думи, но специално в Загреб в контакти с местните власти, в контакти с американския посланик когато ставаше дума за Македонския въпрос пред свидетели, пред чужди посланици съм влизал в много остри диалози. Но аз не мога да си представя, че български дипломат ще си позволи да влезе в остър диалог за това, какъв език е македонският, за това каква е историята – българска или македонска с френски или американски дипломати или посланик. Аз си спомням, че когато с помощник главен секретар на САЩ по този въпрос стигнахме почти до бурен скандал в присъствието на посланици от почти целия Европейски съюз, тогава ние все още не бяхме в Европейския съюз, помня, че след това придружаваща ни дипломатка в нашето посолство ми каза: "Г-н посланик, скоро ще ви уволнят. Как можахте да говорите така на американския посланик?“, тъй като той ми каза всичко това, което в момента ни казват македонците, и на което ние не реагираме.

Как ще продължим занапред?

Това е хубав въпрос и това е може би най-конструктивният въпрос – как трябва да продължим занапред? Занапред ние трябва да продължим по следния начин: новият български парламент, ако от македонска страна няма корекция на поведение, а според мен за съжаление няма да има, трябва да върнем ветото. То ще е прецедент, разбира се, в практиката на Европейския съюз, но какво лошо да имаме прецеденти? Ние имаме това право. Ние сме член на Европейския съюз, а не Република Северна Македония. А по отношение на Република Сърбия нещата са много по-сложни, тъй като ние вече дадохме съгласие за тяхното европейско членство. Те отварят глава след глава, колко дълго ги отварят, това е отделен въпрос. Ние трябва да поставим на Белград ултимативно въпроса: "Или по отношение на Западните покрайнини с тяхната бих казал реинтеграция в сръбския икономически живот ще постигнем тези и тези въпроси, или по отношение на изучаването на българския език ще направите това и това, или по отношение на денационализацията, а и по отношение на църковната независимост, но да не влизам в детайли, ще направите това и това, или ние ще блокираме вашето еврочленство в някои от преговорните глави“. Друг начин няма.

Може би да прибавя още едно: "Или ще впишете българите в Сръбската конституция“.

О, то това е най-доброто, хубаво е, че ми припомнихте, разбира се.

Така, както  се сетихме най-накрая, настояхме за Македония, така да настоим и за Западните покрайнини. Ние всъщност там имаме българи, тези българи са вън от закона, тези българи трябва да влязат под шапката на закона – това е Конституцията.

Вижте, да си българин в Република Сърбия не е по-леко отколкото да си българин в Република Северна Македония, тъй като дискриминация в Република Сърбия е много по-перфидна, но е същата.

Не си правя илюзии. Затова смятам, че трябва нашите сънародници да получат законова закрила, правна закрила, и това трябва да извоюва българската държава.

Ние в момента изнесохме лекция на Българското външно министерство, но те по-добре от нас знаят,  какво трябва да направят.

А защо не го правят?

Там работят много добри дипломати: образовани, интелигентни, дори бих казал, че има и много патриоти между тях. Те много добре знаят, какво трябва да направят, но няма да го направят, тъй като нямат санкцията на министъра на външните работи, нямат санкции на държавния глава, нямат санкция на управляващите сили – е, тези, които в парламента миналата година, четирите партии вдигнаха ветото, и всеки от тези дипломати разсъждава така, мога да ви кажа как разсъждават: "Ако аз започна да предлагам неща, които както сега си говорят в предаването на Радио "Фокус“, и да ги отстоявам, не само че аз няма да видя бял ден, няма да видя мандат в чужбина и няма да видя кариерно развитие“. Ето това е нихилизмът, който е вкоренен в българската дипломатическа система в последните десетилетия. Няма да забравя никога каква инструкция даде един български външен министър на НДСВ, чието име не желая да споменавам, когато стана външен министър, аз още бях посланик, че с оглед на предстоящото членство на България, кандидатстването на България в НАТО и в Европейския съюз той уведоми посланиците в балканските държави, инструкцията беше писмена: "Моля, всякакви спорни, открити, малцинствени, етнически и други въпроси остават на заден план. Стратегическата цел – членство в Северноатлантическия пакт и преговори за членство в Европейския съюз.“ Е, след такава инструкция какво трябва да направи един млад дипломат, който има образованието, езиците, историческото образование, какво трябва да направи, ако иска да има кариерно развитие след такава директива? Много ясно какво – малцина са тези, които ще си позволят да реагират национално отговорно и професионално.

Цоня Събчева