На днешния 12 януари, но през далечната 1628 г. е роден Шарл Перо, познат на малки и големи. Неговите произведения са "Спящата красавица“, "Котаракът в чизми“, "Пепеляшка“, "Червената шапчица“ и много други, добре познати на целия свят и на нас. Колко е важно обаче децата да четат детски приказки и как самата приказка се е променила от тогава досега? Разговаряме с Валентина Стоянова, председател на Фондация "Детски книги“. Искам да ви попитам колко е важно и важно ли е на децата от най-ранна детска възраст да им се четат приказки, ние, родителите, да подемем това начинание към тях? 

Разбира се. Като цяло четенето от родител на детето по възможност още от преди раждането му е много важно, защото по този начин детето развива не само своите езикови умения и познания за езика, за майчиния си език, но развива своята емоционална интелигентност, през книгите и техните илюстрации развива визуалната си култура, и всъщност умението да се научиш да четеш сам, което идва едва в училищна възраст, е просто един компонент в четенето. Но ако ние искаме да отглеждаме функционално грамотни личности, трябва да започнем колкото се може по-рано. И в това отглеждане на читатели всъщност приказките имат много важна роля, тъй като те предлагат на децата едни архетипни модели, чрез които те да могат да изследват безопасно света и да имат представа за добро, за зло, за да могат след това разбира се да вземат сами своето решение, на чия страна ще застанат, тъй като когато приказката не е с директно изведена поука, а даде свобода на детето, то може да прецени само. Но е важно да знае какви са последиците.  Затова приказките наистина имат ключова роля, като естествено те се променят във времето. И аз все по-често получавам въпроса "Трябва ли да му чета страшни приказки на детето? Те са много кръвожадни“. 

Да, точно така. Много родители навсякъде, във "Фейсбук“ особено, по форуми споделят: "Как мога да чета на детето си тази книга?! Разказва се за баща, който дава децата си на някого, защото няма пари“. Каква поука може детето да вземе от тази история например? 

Знаете ли, всъщност децата никога не виждат това, което не им е известно. Т.е. приказките са много специфични, т.е. те позволяват на детето да открива нови и нови пластове съобразно това, което знае. Проблемът е, че когато ние, като пораснем и станем родители, и сме облъчвани непрекъснато от едни ужасяващи новини, имаме много по-сериозни познания как наистина функционира светът и че той е доста жесток, всъщност ние виждаме тези пластове.  И ако всъщност се опитаме да си спомним как сме реагирали на подобни приказки в детството си, понякога сме се плашили, но всъщност хубавото при класическата детска приказка е, че доброто винаги побеждава, тя винаги приключва добре. И дори да се уплашиш, всъщност този страх е такъв, че да можеш да се справиш, съзнанието ти да може да се справи. Разбира се нашите деца в днешно време, освен че имат достъп до новините, които текат отвсякъде, и техните родители ги слушат, те имат достъп и до телевизия, т.е. до изображения, които всъщност вече създават сериозни проблеми, защото понякога образите, които детето може да види, съзнанието му не може да се справи с тях. Те са изключително ужасяващи и всъщност влизат абсолютно директно, няма филтър, който да ги преработи. Но ако се върнем на това страшни ли са страшните приказки – ако детето, малкото дете до към 3-, 4-, 5-годишна възраст расте без достъп до екранни устройства, както съветват специалистите и учените, всъщност тези приказки помагат на децата наистина да изследват света безопасно и да са подготвени, че някога, ако случайно изпаднат в дадена ситуация, те биха могли да направят своя избор – да вземат страната на доброто и да вземат злото, като знаят, че все пак доброто побеждава винаги и злото бива наказано.  

Да.  

И тук адаптацията на приказките, те се променят предимно в тази посока – издателите, водени от желанието си да угодят на родителите, които невинаги имат познанията на психолози, на изследователи на детската приказка, но същевременно имат желание да купят книги и по този начин диктуват модата, понякога издателите адаптират приказките, като например Червената шапчица и Вълкът се сприятеляват и пият чай. Това е абсолютно кошмарен финал, който не само не помага на детето, но внася изключително сериозно объркване в неговото съзнание, тъй като всъщност тук доброто не побеждава злото, а е трансформирано в нещо, което изглежда политически коректно по някакъв начин. Всъщност децата имат нужда от ясно отграничаване на различните категории – на добро, на зло, на красиво, на грозно, защото просто те нямат познанието на възрастните, за да знаят, че в крайна сметка всичко е сиво, сивина, и няма нищо черно и бяло в света, в който живеят. 

А какво можем да направим, за да стимулираме интереса на децата към книгите? Имате ли конкретни съвети към родителите? Говорим за детската приказка такава, каквато я познаваме ние, а не новите варианти. 

Разбира се хубаво е, че все пак има и добри адаптации на приказките. Те трябва да бъдат променяни, защото езикът се променя, много от думите – примерно аз познавам приказките на Шарл Перо от издания от 1964 г., които са абсолютно недостъпни за моя син, най-малкото заради обратния словоред на изреченията, който тогава е бил приемлив, но всъщност в момента, според нормите на българския език, ние говорим по коренно различен начин. Така че е хубаво родителите на първо място разбира се да търсят добре адаптирани, добре осъвременени издания, които спазват структурата на класическата приказка и същевременно езикът е достъпен, защото пък когато не разбираш какво четеш или какво ти се чете, реално четенето няма никаква такава стойност, каквато бихме искали да получат децата. Също така е много важно – да се върна към това – малките деца не трябва да бъдат отглеждани пред екрани. Пускането на приказка, която тече под формата на анимационно филмче или прочетено от друг, просто защото родителят няма време, не носи тази полза на децата. Т.е. детето има нужда от връзка със своите родители. И тук е важно да отбележим, че дори само 15 минути четене от възрастния на детето на ден му помагат да развива своята функционална грамотност, емоционална интелигентност и уменията да общува и да опознава света разбира се. много е важно естествено родителите да дават личен пример. Естествено повечето родители четат вече от устройствата си, но е хубаво от време да време да държат печатно издание в ръка, тъй като по този начин предметът книга влиза в ежедневието на детето и то го припознава като нещо важно. Мисля, че всъщност всички ние, възрастните, тъй като сме расли предимно с книги, имаме такъв сантимент, но за децата – дали е книга, дали е смартфон, реално това е предмет и за да има той важна стойност, е много важно как родителят ще го представи.  

Точно така, г-жо Стоева. Вие споменахте и нещо много интересно – казахте, че е хубаво да четем на детето си още преди да се е родило. Защо това е важно? 

Защото всъщност научните изследвания показват, че още в утробата на майката детето разпознава не само майчиния глас, но и майчиния си език. И всъщност колкото по-отрано започнем да четем, толкова по-добре подпомагаме изграждането на специални връзки в мозъка му, за да може то да развие езика си, да развие познанията си за майчин език, най-вече защото – знаем, сега е модерно бебетата от много малки да учат чужди езици, но истината е, че ако си функционално неграмотен на майчиния си език, ще бъдеш функционално неграмотен и на чужд език. 

Да. 

Разбира се човешкият мозък е обект на сериозни изследвания и бурни изследвания в последните години, но това, което световните учени изкарват като данни, е много интересно и всъщност потвърждава, че още от утробата тече един от най-важните периоди за развитие на човека.  

А какви книги е подходящо да четем тогава, в тази възраст? 

Ами всъщност можем да четем всичко, което ни е интересно и ни е приятно, което ни създава положителни емоции. Няма разбира се конкретни заглавия, естествено много е трудно да се определи – трябва да се чете това, това и това. То зависи от всеки един родител като читател, тъй като ние сме много различни. Неслучайно казват, че няма двама души, които да прочетат една и съща книга и да видят едно и също, както и разбира се, ако ние прочетем една книга в някакъв период от време, ще видим големи разлики и ще открием нови пластове, точно защото четенето е индивидуален процес и то зависи от нашите знания за света, от ситуациите, в които изпадаме, от знанията за значението на думите, които имаме, и всъщност това е нещото, което би трябвало да предадем на децата си – чрез общуването да им обясняваме и да им даваме контекст, да им даваме знания за света около тях, за да могат те да осмислят много по-добре онова, което им четем, докато са малки, и разбира се онова, което четат сами, когато пораснат, а не да страдаме всеки път, в който излязат резултати от изследването PISA, че българските деца не разбират какво четат. Това всъщност се дължи обикновено на факта, че четенето започва да се случва, т.е. схващането на родителя е, че четенето се развива в училище, когато всъщност е доста късно. И същевременно все по-малко родители намират време да общуват с децата си и да им дават знания за света. 

Нека сега да поговорим и за вашата фондация – "Детски книги“. Как се зароди тази идея, каква е целта? 

Фондация "Детски книги“ насърчава развитието на грамотността чрез четене, защото функционалната грамотност зависи пряко от уменията на индивида да чете с желание, за удоволствие, което не означава да чете само в свободното си време, а всъщност чете онова, което му помага да се развива като личност. Фондацията се появи преди повече от 10 години. Самата аз работя на полето на детското четене и грамотността вече близо 15. И така, всичко тръгна от моите собствени деца, от желанието ми те да растат в едно общество, в което не ги бият по улицата, че четат книги, не им се подиграват. Но всъщност съм щастлива, че в момента с колегите ми споделяме тази мисия, правим, даже предстои да започне 11-то издание на единствената награда в България, чието жури са само и единствено деца – това е Националната награда "Бисерче вълшебно“. В нея тази година право да гласуват за книги, които са ги впечатлили, съвременни, новопубликувани книги, ще имат децата от 3 до 16 години, като разбира се при най-малките помощници ще им бъдат родителите, учителите в детските градини, библиотекарите естествено, тъй като за да отглеждаш читател, не е достатъчно просто да връчиш на детето една книга, която изглежда добре, нужно е да обединим усилия всички – институциите, медиите, семейството, специалистите, тъй като само така детето би могло да извлече максимална полза от четенето и всъщност да развие своите умения, независимо в каква област, тъй като обикновено в България четенето се схваща като "Чета роман в свободното си време“, всъщност обаче четенето е много сложен когнитивен процес, който помага на индивида да се развива, независимо дали иска да стане гениален математик, спортист или пък учен в дадена сфера.  

Така е. 

Четенето е абсолютно задължително. 

Така е. На финала на нашия разговор искам да ви попитам коя е вашата любима детска приказка? 

Ох, всъщност наистина не бих могла да кажа едно. Много харесвам между другото приказките на Николай Равнов, те са спомен от моето детство, особено с илюстрациите на художника Любен Зидаров, който загубихме в началото на тази година на 99-годишна възраст. Но тези приказки може би са оставили най-трайни следи в моето съзнание и са ме научили да проявявам толерантност и емпатия. И се надявам, че ще бъдат преиздадени, за да могат децата да ги открият също. 

Да. Много ви благодарим за този разговор.  

Благодаря ви и аз.