Тодор Джиков, заместник-министър на земеделието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България". 

Необходими са решителни действия на световната общност в отговор на растящата продоволствена криза, за справяне с нарастващата несигурност в доставките на храни, каза президентът Румен Радев на международната конференция при откриването на хуманитарната програма "Зърно от Украйна“. В България за щастие няма продоволствена криза, но има ли продоволствена сигурност? Наш гост е заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков и в следващите минути на храната, на земеделските продукти, на българските плодове и зеленчуци е посветен нашият разговор. Има ли рискове пред продоволствената сигурност в България, г-н заместник-министър?

В условията на обединен европейски пазар, на достатъчно сериозното производство в секторите "Плодове и зеленчуци“, "Продукти от тревопасно животновъдство“, "Месо“, "Мляко“ засега риск няма. Магазините са пълни. Въпросът е обаче, ако се случи нещо такова, че логистиката се наруши, какво ще има в магазините и какво произвеждаме в България – това е основният въпрос. И над това много сериозно трябва да се замислят политиците и трябва много отговорно да се подхожда. Трябва да има приемственост от управляващите в Министерството на земеделието, в Министерството на икономиката и т.н. Пари има – един програмен период, втори програмен период. Сега договорихме 16 милиарда за следващия програмен период. По всяка вероятност в рамките на Нова година ще одобри и новия план от 2023 до 2027 г., Стратегическия план на България. Така че въпросът е как ще се организираме, как ще насочим ресурса, как ще контролираме ресурса, за да може да възстановим производството на плодове и зеленчуци и продуктите от тревопасното животновъдство такива, каквито страната ни е имала или на такова ниво, каквото страната ни е имала до 2000 г. да речем. Въпросът е да си поставим цели и да следваме тези цели, за да може да имаме полза от тези пари, истинска полза от тези пари, от тези инвестиции, които отново през следващите пет години ще се влеят в българското земеделие, в българското село.

Г-н заместник-министър, защо често от вашето министерство и преди са ни обяснявали, колко милиони са дадени на земеделските производители, колко милиона по кои програми са разпределени, а в същото време в магазините виждаме преобладаващ внос, внесена от чужбина храна по щандовете, с изключение на хляба, олиото, някой буркан лютеница и компот, и това е?

Отговорът е простичък и логичен: явно не се е търсила сметка, инвестиционен резултат от тези милиони, не милиони – милиарди, нека бъдем честни, откровени, които се изляха в българското земеделие през последните 15 години, откакто сме в Европейския съюз. Това е истината. Няма мониторинг. Явно не е имало реално поставени цели, явно не се е обследвал ефекта от тези пари, докъде са стигнали, какво се е възстановило, какво трябва да се пренасочи. Каузата да вземем и да изхарчим едни пари просто ей така не е ефективна, тя е глупава, няма логика. Т.е. когато имаш ресурс, до който можеш да се докоснеш, и то огромен ресурс – аз съм повтарял винаги, че такъв ресурс за такова кратко време българското земеделие не е виждало от Освобождението ни от турско робство досега. Така че за мен липсва логиката, нямат оправдание управляващите до момента защо докарахме земеделието до това състояние над 60% от плодовете, зеленчуците, млякото, месото да си го внасяме, при положение че изхарчихме такъв огромен ресурс. Това е истината

А къде са отишли тези милиарди?

Ами в българското земеделие.

Е добре, защо не ги виждаме?

В българските земеделци, в българското село. И аз се питам като потребител, в интерес на истината, и то ежедневно, като пазарувам, разглеждайки продукцията, която купуваме, която седи на щандовете. Логичен въпрос. Българското общество абсолютно резонно задава и вие задавате този въпрос. Вярвам, че оттук нататък трябва да има воля за промяна, вярвам, че оттук нататък в края на всяка стопанска година висшата държавна администрация трябва да си дава ясна сметка, какво е постигнато през количествени индикатори, през сериозни съответни анализи, било през промяна и създаването на един икономически орган, една икономическа дирекция в Министерството на земеделието, която да следи този процес, чисто професионално, с професионален подход. Имаме всички числа, имаме всички данни, така че много лесно в края на всяка година може реално да се измерят вложените в земеделието и в българското село средства, какво са допринесли и обратно. Обществото има право на това. 

Защото ние като граждани в магазина какво виждаме – круши от Турция, чушки от Македония, домати от Гърция, от Румъния и Полша – суровинни продукти за сирене. Къде отиде България, къде отидоха българските земеделски производители?

А всички тези страни ние сме ги учили едно време на земеделие и на зеленчукопроизводство – представяте ли си!

Точно това. Българите са ходили да ги учат и ние сега внасяме наученото от сънародниците ни.

Вижте, истината е простичка. 2007 г. избрахме най-лесния начин да подпомагаме земеделието, най-лесно да администрираме, съответно и естествено бизнесът е такъв, че търси най-малкото съпротивление. Явно липсваше контрол на разходване на средствата, явно нямаше реално поставени истински цели – говоря за цели от рода примерно да възстановим производството на плодове и зеленчуци до 75%, да районираме производството на плодове и зеленчуци там, където почвено-климатичният комплекс е позволявал, да търсим примерно ефективност при инвестирането на средства в селските общини, в инфраструктура така, че да може хората да останат, да намалим обезлюдяването с определен процент, съответно въвеждането на количествени индикатори, които да измерват постигането на тези цели, да се коригират своевременно посоката на капитала и инвестициите на тези пари. Това са много, много неща, които явно не се правеха, и затова ние стигнахме до това положение. Оттук нататък, затваряйки вратата, учейки си урока, трябва за  следващия програмен период в края на всяка стопанска година ние да променим отношението си към инвестирането на тези средства и да търсим реален ефект от тези пари. Защото представете си – 2030 г. ще дойде, по всяка вероятност субсидирането като такова, каквото познаваме досега, ще спре и ние на практика ще останем без реформирано земеделие там, където е необходимо това да се случи. И този ресурс, който през следващия програмен период ще се докоснем отново до него – това са 16 милиарда имайте предвид, ще изтекат през поредния програмен период някъде в някой и ние отново в магазините ще купуваме вносни плодове, зеленчуци, месо и т.н.

Ще изтекат в пясъците на безхаберието, г-н заместник-министър. Казвате, необходими са цели, ефективност и контрол. В какво ще се изразят те? Кой ще ги направи? Кой ще изисква, кой ще контролира този, който ги направи?

Това е ролята на политическото ръководство в Министерството на земеделието – да предвиди такъв механизъм, да изгради такъв механизъм и най-важното, не само да го изгради, ами и да си търси ефекта от тези пари, чисто икономически в края на всяка стопанска и счетоводна година, хайде така да се изразя. Имаме статистика, имаме цели, имаме данни на практика. Трябва просто в края на всяка икономическа и финансова година, както и една компания следи своето развитие, поведението, финансовите потоци, това същото трябва да се пренесе, само че на по-сериозно, по-голямо, на макроикономическо ниво в държавата. Логично е.

Ами нека да се приземим сега. Няма правителство, не се знае кога ще дойде и дали ще дойде. Каква ще бъде ролята на служебния кабинет, част от който сте и вие?

Ние зададохме страшно много посоки в момента. Имайте предвид, че през последните четири месеца започнахме да работим в няколко посоки, които с години липсваха и не се правеше нищо. В края на другата седмица може би ще извадим за обсъждане Закона за браншовите организации. Той 15 години отлежаваше. Имайте предвид, че липсата на продоволствена сигурност, както и вие се изразихте, идва и от там. След това – ние започнахме да работим в посока на излизане от сивия сектор, т.е. регламентиране на търговията на едро, съответно и регламентиране на търговията на дребно, регистри. Ами регистър, ето аз ще ви кажа: в качеството за плодове и зеленчуци по регламент имаме задължителен регистър за търговците на едро. Досега този регистър някой да е чувал, че трябва да съществува, че трябва да се контролира търговията на едро, потоците, храните?

Няма.

Няма. Започнахме го и него. Започнахме да работим в посока на създаването на борсови огромни шест тържища, и то истински тържища, истински борси, на които да присъстват и контролните органи, лаборатория в лицето на Българската агенция по безопасност на храните, поделения на НАП, контролиращи вноса от трети страни. Т.е. цялата тая търговия, целият поток от храни да се обследва, за да може да се даде ясна представа, къде се намираме и какво произвеждаме. След това – разработихме системата и започнахме, направихме движение в посока на това да се създаде механизъм, с който да се компенсират земеделските производители при неблагоприятни климатични условия. Рекламирахме и показахме и създаването на т.нар. взаимоспомагателен фонд с вноски на земеделските производители, плюс ресурс от държавата. Да се предоставят авансови кредити на земеделските производители оттук нататък. Въобще да не изброявам, ние започнахме над 10-11 изключително важни неща в земеделието, които досега отлежаваха години наред. Въпросът обаче, пак казвам, е след нас да има приемственост. Досега какво наблюдавахме – идва един, следващият министър, политическият екип и казват: тия, които досега правеха нещо, не са го правили както трябва, дайте ние ще започнем да правим еди-какво си. До следващия политически кабинет. И всеки правеше нещо различно и накрая резултатът се вижда в магазините. Това е истината.

И накрая ги няма едни милиарди.

Да, има раздадени едни милиарди и ние си купуваме какво беше – турски…

Круши. Македонски…

Круши и полско зеле, примерно.

Полско зеле. Ами какво да кажем за суровините за сиренето – мандрите купуват от Румъния и от Полша.

Това е. Истината – пак ще я кажа, тя се състои в четири фундаментални неща. Първо, това е достъпът до пазари на българския производител, защитен от нелоялна конкуренция. Второ, това е осигуряването на работна ръка. Имайте предвид, че в момента липсата на работна ръка възпрепятства осигуряването на секторите. Сектор "Тревопасно животновъдство“ не страда от това, че няма ресурси. Напротив, над 300 милиона всяка година се предоставят на животновъдите в България да произвеждат мляко, месо. Въпросът е обаче, че те имат липса на работна ръка. Същото важи и за сектор "Плодове и зеленчуци“. Следващото нещо, което трябва да заработи в посока, това е изсветляване на сектора. Сивият сектор на практика унищожава българския производител. Това изисква регулация в търговията на дребно. Това изисква здравен контрол на стоките, които ядем. В момента ние не знаем, откъде какво идва. В магазините трудно се проследява по веригата от производителя, лесно се преопаковат продуктите. Изключително лесно се слага "Произведено в България“, макар че е внесено в някой гараж да речем или в някой склад, незнайно къде. На всички тези неща трябва да се сложи край. Четвъртото изключително важно нещо, по което също работим – аз преди малко го казах – това е компенсирането на земеделските производители при климатичните сътресения, градушки, бури, ветрове, наводнения, суши и т.н. Все по-често наблюдаваме такива климатични аномалии. И оттук нататък абсолютно всички в световен мащаб говорят за наличието на такива сериозни засушавания, които ще следват след това сериозни градушки, бури, наводнения, проливни дъждове и т.н., повишаване на температурите. Това са много сериозни предизвикателства.

Какво да кажем в случай на война, както сега имаме война, която е на 200 км от България?

То и в този случай важи това, което си говорим с вас, и то с пълна сила. Ами представете си, че утре се разрасне конфликта – най да си боже, само на 350 км от нашата граница и се преустанови логистиката, движението на камиони спре и няма да могат да ни предоставят плодове, зеленчуци, месо, мляко, това, за което говорим. Ние след два месеца ще ядем само казанлъшки понички.

Г-н заместник-министър, съобщихте ни, че разработвате шест борси. Бихте ли ни казали къде?

Точно така, много  правилно. До края на тази седмица прецизирахме вече три терена, държавни терени. Единият е до Горна Оряховица, Великотърновско, за тази част, Централна Северна България. Имаме терен до Варна, до Аксаково, в който мислим да насочим усилията си, съответно около Бургас ще търсим, имаме и там, мисля, ако не се лъжа, вече намерихме подходящ терен. Около Симитли, да може да обхваща и производителите, и потребителите в района на Югозападна България, както и около Монтана. В София е ясно, борсата съществува, в Пловдив също има, и то не една, а няколко борси. Вижте, искам да обясня на вашите слушатели – това не е панацеята. Ако някой си мисли, че като направим шест борси, на които ще има съответните поделения на Българската агенция по безопасност на храните за контрол на качеството, клонове на Национална агенция по приходите, "Митници“ и т.н., ще възстановим производството ей така – хоп, с магическа пръчка. Това е част от един сериозен пъзел, който трябва да наредим, така, че българският производител да знае, че има къде да си продаде стоката, да достигне до българския си пазар и в същото време вносната стока да бъде подложена на сериозен контрол от страна на държавните институции. В последствие трябва да пренасочим сериозен ресурс в посока на кооперирането. Това нещо липсва. Усилията и парите, които досега се насочваха към кооперирането, не доведоха до никакъв резултат. В сектор "Плодове и зеленчуци“ ние имаме 19 организации на производителите. Това е пълна трагедия! За да отговориш на конкуренцията на западните кооперативи, където членуват по 200-300, 500 земеделски  производители, с огромен обем и ниска себестойност съответно, трябва да се случи същото и в България. Ето, ще ви кажа – в понеделник  разисквахме примерно инвестиции и промяна на отношението на държавата по посока на производителите на винени сортове лозя, тези, които в последния месец се вълнуват, и с право. На практика, независимо че не са продоволствен сектор, служебният кабинет взехме решение допълнително да ги подпомогнем във връзка с кризата, породена от войната в Украйна, но трябва да се работи в посока да се инвестира, да им се даде възможност да се кооперират, малките да създават малки винарски изби, да продават суровината, която произвеждат през бутилка вино. Един килограм грозде през една бутилка вино – така ще бъдат устойчиви, така ще печелят. Не може да разчитат постоянно на държавата да им налива пари, да ги подпомага, а те да не произвеждат или да не работят, или да им се изкупува продукцията на ниска цена. Трябва да се търси продукта, принадената стойност от това, което се произвежда. Не бива да произвеждаме само единствено суровина и да искаме да забогатеем и да си мислим, че така ще постигнем устойчивост на стопанствата. Няма държава в света, която да печели от производство и износ на суровини. Държавите печелят тогава, когато създадат условия да се произвежда продукт с принадена стойност, който да се изнася. Това е истината и това е пътят.

Г-н заместник-министър, изкушавам се да ви попитам накрая – не сте ли огорчен от това, което виждате в Народното събрание, че народните представители много често се карат за измислени от тях проблеми? Докато реалните проблеми като тези за нашата трапеза, за перспективата пред нашите пари, за изхранването, защото изхранването е национална сигурност, те някак ги избутват на заден план и вероятно си казват "Абе, хората ще се справят така или иначе“. Не сте ли огорчен?

Аз мисля, че е редно да си пренаредят приоритетите в Народното събрание. Първо, ние трябва да имаме редовен кабинет с действащ парламент, който съответно да зададе дневния ред на обществото, да се променят закони, да се приемат закони, адекватни на икономическото състояние на България в момента, на външната политика. Но това налага по-малко политическо говорене. Имаме много работа на депутатите, на законодателната власт и съответно и на изпълнителната такава по посока на възстановяване на тази хранителна сигурност на държавата. Аз ще ви кажа – за миналата година имаме 27 000 дка насаждения боб, грах и леща. Това са основни храни в България. Може ли да си представите – 27 000 дка! Та ние не може да си произвеждаме и не си произвеждаме боба, граха, лещата. За какво говорим?!

Затова внасяме боб от Египет.

Ами точно така. Не знам дали си дават ясна сметка депутатите в парламента, политиците, политическите партии в какво реално състояние се намира земеделието ни и какви са реалните опасности пред българското село. То изчезва. Там, където няма хора, няма държава, това е територия и нищо повече. Или разчитаме – днес чух един господин, който казваше "Ами ще дойдат – казва, – ще купят земята външни фирми, ще дойдат отвън, ще си докарат и хора и ще произвеждат“. Ами дайте да затваряме сергиите тогава и да приключваме.

Цоня Събчева