Интервю с Тихомир Димитров, ръководител на отдел "Програми“ към фондация "Четири лапи“ в предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“  

В последно време зачестиха сигнали за насилие над животни. За първи път станахме свидетели за насилие над куче. Има ли зоополиция у нас и как действа тя? Сега ще попитаме Тихомир Димитров, ръководител на отдел програми към Фондация "Четири лапи“. Здравейте.   

Здравейте.   

Направо към въпроса: има ли зоополиция у нас? Как работи тя?   

Да, от 2016 година към Генерална дирекция "Национална полиция“ работи сектор "Зоополиция и кинология“, като във всяка областна дирекция си има определени служители, които разследват и престъпления срещу животни. Това – във връзка с конкретния ви въпрос за зоополиция. Относно сигналите, които се подават, на граждани – нямам представа от какво естество и колко на брой са те, но гледайки сигналите, които постъпват при нас като неправителствена организация, мога да стигна до извода, че сигурно са много многобройни и от всякакъв характер. Аз съм убеден, че гражданите търсят, нараства съзнанието като цяло на обществото и че търсят подкрепа за такива случаи от органите на реда. Като цяло развитието на всяка една нация си личи по отношението към по-слабите – в случая кучетата, бездомните, които са обект на насилие и жестокости попадат в тази категория. На колкото повече хора им пука – съжалявам, че използвам този уличен жаргонен израз, толкова по-развито в морално отношение е едно общество. Това е процесът, който наблюдаваме в момента.   

Точно така. А да Ви попитам има ли разлика между зоополицаи и зооинспектори, и каква е тя? Към кого и кога да се обърнем?   

По принцип всички сигнали за жестокост към гръбначни животни, както е разписано от законодателите текст по Закон за защита на животните, също имаме доста добър в България, сигналите се подават на 112. Трябва да се има предвид, че като занимаваме органите на реда е добре да сме подготвени. Ако сме свидетели наистина на жестоко отношение към гръбначни животни, какъвто е нашумелият в медиите случай, е добре да имаме поне някакъв запис или свидетели, които могат да потвърдят, да сме подготвени. Защото в противен случай се хаби и държавният ресурс, и доверието, и въобще става по-трудна проследяемостта и наказуемостта на тези, които действително извършват такива посегателства и действително заслужават да получат законната справедливост, която им се полага. Тъй като нас много често ни търсят с подобни случаи и случки, ние сме подготвили, улеснили сме гражданите как да подават сигнали…  

Да, след малко ще поговорим по тази тема. През 2011 година всъщност проявата на жестокост спрямо животно, независимо дали е куче или котка, се счита за криминално деяние. За първи път мисля, че имаме наказан човек за такова деяние в България. Смятате ли, че след случая с Мечо агресията над животни ще намали и достатъчно ли е наказанието на този човек?   

За второто не мога да дам отговор, тъй като аз не съм част от съдебното или правораздавателната система на Българя. Аз работя в неправителствена организация, която има за цел да излага проблемите за решаване и да търси съдействие от институциите за тяхното решаване. Така че нямам мнение по този въпрос достатъчно ли е, не е ли достатъчно. Абсолютно категорично посегателството върху бездомни животни са един нехуманен акт от чисто морална гледна точка, който не бива да се допуска. Много е хубаво да се наблегне над превенцията и да се мисли повече как да убедим хората, че това са съзнателни интелигентни същества, които изпитват сложни чувства, страдат също като нас, подобно ниво на съзнание би намалило самите случаи. Във връзка с първия ви въпрос дали това ще доведе до ограничаване на агресията срещу бездомните животни, намаляване, не съм съвсем сигурен, надявам се, че да. Но мога само да гадая.  

Добре, нека да помогнем сега на нашите слушатели: ако станем свидетели на нехуманно отношение към животно, как да постъпим?   

Много важно уточнение тук искам да внеса и разграничение: нехуманното отношение като термин ние го използваме много в НПО сектора, използва се и в общественото пространство и съзнание, но нехуманното отношение към животни по същество е административно нарушение, това не е престъпление. Престъпление срещу животни имаме когато имаме жестокост над гръбначни животни, включително стрелби, отравяне и т.н., побой, какъвто беше случая. Те са нехуманни всички тези действия, но като цяло когато подавате на 112 сигнал, трябва да сте подготвени да можете да докажете обвинението си и също така да включва то насилие и жестокост над гръбначни животни. Такъв сигнал може да се подаде и към местното РПУ и към районна прокуратура. Ние сме изготвили едни жалби в нашия сайт в секция "Сигнализирай“, които гражданите могат да изтеглят и за тяхно улеснение да попълнят и да подадат.  

Добре, г-н Димитров, но ако станем свидетели на насилие над домашен любимец, как да постъпим. Няма ли да стане моята дума срещу думата на стопанина? Как всъщност да докажем, че този стопанин не се държи добре към домашния си любимец, наранява го, малтретира го?  

Винаги тук сме някъде в сивата зона, защото пак от нехуманното отиваме към насилието. Ако собственикът увреди домашния си любимец – ще използвам един груб и жесток пример, ако му счупи гръбнака, той подлежи под ударите на Наказателния кодекс на Република България. Това нещо се разследва и се доказва, и съдът има последната дума. Ако просто той се грижи зле за собствения си домашен любимец, тук навлизаме в малко по-плъзгавата сфера на нехуманното отношение, което е административно нарушение ви казах, а не престъпление. Българска агенция за безопасност на храните отговаря за нехуманното отношение, за лошите условия за отглеждане на животни, включително в развъдници и приюти, но те имат много ограничени правомощия. Така че в случая избягваме и излизаме изобщо от темата за жестокостта към гръбначните животни и за наказателната отговорност, която се носи, защото ще се съгласите с мен, че административно-процесуалните нарушения са едно нещо, наказателното преследване е съвсем друго нещо.  

Така е. Само да ви попитам, през 2012 г. мисля, че беше, Европейският парламент гласува Стратегия за защита на животните.  



Така?  

Техните решения приложими ли са за България? Ще дадат ли резултат, дадоха ли досега?  

За 2011 г. ли говорите?  

2012 г., когато се обсъждаше стратегията.  

Аз ви казах, че не само, че е добре разписано законодателството, но и добре е преведено на български.  

А добре приложимо ли е?  

Оттам нататък приложението зависи от всички нас. Това е и целта ни – да създадем секция "Сигнализирай“, където различните видове сигнали към различните видове институции са описани, кое къде трябва да се подава, и са сложили един примерен документ, който да улесни гражданите. Но те трябва да търсят съдействие от институциите, като молбата ни единствено е просто да не губят ресурсното време на хора, които имат отговорни задачи, със случайни сигнали и хрумки, недостатъчно доизяснени неща, защото такива постъпват. Това пречи да се разграничат истинските случаи на насилие, истинските случаи на нехуманно отношение, истинските случаи на жестокост, за да могат именно те да бъдат преследвани и наказвани. Но аз апелирам към съзнанието на гражданите. Много е важно, всеки един от нас влияе на хората около него и ако ти имаш вече едно по-развито виждане за това, че животните са чувствителни същества със съзнание и страдат точно като нас, ти ще го предадеш това и на околните. Така в твоята среда, в която се движиш, тези случаи или ще намалеят, или ще изчезнат напълно.  

Точно така.  

Ние не можем примерно като НПО да променим общественото съзнание от днес за утре, затова правим толкова много кампании, с които да информираме, да се опитаме да повлияем дори ако трябва върху емоционалната страна на въпроса, ръководени естествено към любовта към немите, които не могат да се оплачат, и към по-слабите, които не могат да се защитят, каквито са в случая бездомните кучета и котета. Защото жестокост има и към котки също, освен към кучета.  

Точно така, да. И ние апелираме от радиоефира да спрем това насилие над животинките, които нямат възможност да се защитят от нас.   

Абсолютно всеки може да допринесе за тази цел, която е наша кауза. Един родител, който възпитава детето си, един приятел, който разговаря и влияе на своите приятели, един млад човек, който обменя опит с родителите си - абсолютно всеки има по много начини, по които да повлияе на този процес. И аз се радвам на вашето внимание към случая, защото именно такива случаи пък стават повод да се говори повече за страданията на невидимите, на немите и на беззащитните.  

Благодарим ви много, г-н Димитров, за този разговор.   

И аз ви благодаря.  

Габриела ГЕОРГИЕВА