Тихомир Безлов, старши анализатор в Център за изследване на демокрацията, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“

Търсим отговори на въпроса: защо отново имахме взрив във военния завод "Арсенал“ Казанлък? Взривът стана в 11.06 часа, а сигналът за него е подаден малко по-късно няколко минутки 11.13 часа. Какви са причините? Този път става въпрос за взривен склад за пиротехника, разбирайте фойерверки. Търсим отговорите с Тихомир Безлов – старши анализатор в Център за изследване на демокрацията. Добър вечер.

Здравейте.

Как си обяснявате този пореден взрив във военен завод? Много зачестиха напоследък, последният беше лятото.

Значи, през годините има доста дълъг списък от инциденти във военни заводи и складове на военна продукция, и съответно обикновено се коментираше различни фактори: човешки грешки, лоша дисциплина, стари технологии, безотговорни собственици и т.н. Но през 2021 година се появи едно разследване в Чехия, и Чехия обвини руското военно разузнаване, че е участвало в взривяване на техен склад, който се оказа обаче, че има продукция на български производител и търговец на военна продукция Емилиян Гебрев. Тогава нашите институции за първи път започнаха да коментират, че е възможно и български военни предприятия и складове да станат обект на такава атака. И разбира се, ние вече имахме разследването, всъщност на Емилиян Гебрев е направен опит да бъде отровен 2015 година, отново след като се случи чуждо разследване в Солсбъри, където стана ясно, че опасното бойно отровно вещество, използвано в Солсбъри, е подобно на това, с което Гебрев е направен опит да бъде убит. Да припомня само, че ние до 2018 година, когато се случи събитието в Солсбъри, ние не знаехме, че има такъв опит за отравяне и нищо не се коментираше в тази посока. Сега, в това люто, в края на юли, когато отново имаше взрив в складове за военна продукция в Карнобат, които отново бяха собственост на Емилиян Гебрев, тогава започна да се говори за различните случаи, в които е имало такива инциденти, и бе припомнено за първия инцидент, който също на него се случва 2011 година в Севлиево, около Севлиево са складовете. И тогава става ясно, че е намерено самоделно взривно устройството, но прокуратурата например е обявила, че това не е доказателство. Не мога да се сетя каква беше причината – щом не се е взривило или нещо такова беше. Между другото, покрай инцидента в Карнобат тогава г-н Гебрев каза някакви подробности за това, че е имало нарушаване на периметри, че самите складове няма как от само себе си да се взривят.

Да, той дори спомена, че има видеозаписи, че на охранителните камери се вижда, че има външни  хора на обекта.

Да, доста неща в началото се казаха. След това предизборно имаше интервюта струва ми се пред "Гардиън“, където се коментираше за евентуално руско участие. След това нищо, не последва нищо конкретно.

Точно така. Спомням си много добре случая, защото ние тогава търсихме г-н Гебрев в същия ден, но така и не получихме така желания коментар или интервю за "Фокус“ тогава. След това нещата отшумяха, както всяко нещо между впрочем в България. И така до следващия взрив. Без, разбира се, не искам да правя някакъв паралел между взрива в "Арсенал“ Казанлък  и този в Карнобат.

Между другото, не бива да отиваме и в другата крайност, да търсим само конспирации и чужди намеси, защото това е технологично производство, рисково, инцидентите са с висока честота, въпреки различното ниво на контрол, организация. Това, което ми направи впечатление някак си обаче, е, че като че ли линията в момента е, че това е в цех за фойерверки, тоест, някак си просто това са фойерверки за забавление, и съответно местният участващ прокурор в разследването казва, че "Ми то неминуемо има вече нарушаване на технологичната дисциплина“, тоест, ми се струва, че е избран пътя да си го обясним с технологични нарушения на дисциплината и несвързано с войната в Украйна събития.

Все пак обаче няма как да не говорим и за нарушения в технологичната дисциплина, в това число и за охраната на тези складове. Като че ли през годините се проявява немарливост в това отношение. Имаме толкова много случаи, сам казахте в началото. Аз и умишлено не ги изреждам, защото списък е много дълъг действително.

Да, ама целият проблем с дългия списък е, че нали ние всичките ги коментираме или коментирахме с голямо желание като инциденти, технологични, човешки грешки и т.н. И защото това лесно се обяснява инцидентът по този начин.

А защо през годините все пак няма санкции за собствениците на такива складове, в които се е случило такъв инцидент? Наистина много са случаите.

Като повечето инциденти, включително тежки инциденти, в България много трудно се стига до конкретно посочване на виновници, още по-рядко до някакви санкции.

Така е. А напоследък започнахме наистина, влизайки в теорията на конспирацията, не казвам, че е без основание.

Да, то между другото, по същия начин е бягство от нормално истинско разследване – всичко можете да го обяснявате с чужди шпиони.

С дългата ръка на Русия в случая с взривените складове.

Но така или иначе мисълта ми беше това, което ми направи впечатление, че много бързо, така отидохме към фойерверките и технологичните грешки и дисциплини.

Да, самият факт, че говорим за фойерверки, а не за някакви по-сериозни боеприпаси, малко като че ли тази версия беше изключена за намесата на някакви чужди служби. Но тъй като така или иначе вече започнахме руската тема, в тази ситуация, в която Владимир Путин мобилизира руски граждани, предлага им се военна служба отново, в ситуация, в която 4 области в Украйна бяха анексирани от Руската федерация, има ли пряка заплаха, хайде да не го наричаме пряка заплаха, а риск за националната сигурност на България?

Има безкрайно количество рискове, като се започне например, едно от нещата, които се случиха в резултат на частичната мобилизация, както Путин я нарече, е, че имаме огромни вълни от бягащи руски граждани, които попадат в критериите там – до 35 години, мъже с военни професии. Виждаме какво се случва в съседни на Русия страни. Но една от най-засегнатите страни е Грузия и това е от другата страна на Черно море. Т.е. България има всички рискове да стане част от тази вълна, която нямаме много представа какво може да ни донесе и какви проблеми може да ни създаде. И се стигне – това го казвам като бих казал немного сериозен риск, но много по-сериозен риск е с тези коментари, че украинското успешно развитие на техните пробиви в Херсон и в Харковска област може да предизвикат по-тежка, по-проблемна за нас реакция, и не само за нас, за целия свят, възможността да се използват примерно тактически ядрени удари. И в момента включително се коментира за експериментално използване в ареала на Черно море.

Това може ли да ни засегне и нас? 

Експеримент с ядрено оръжие в Черно море как ви изглежда?

Ние подхождаме хумористично, но нещата никак не са весели.

Не, не, аз не виждам по друг начин какво можем да направим. Нищо не зависи от нас в този случай.

И в този ред на мисли, това ме подсеща да ви попитам, макар че е малко по-далече от вашата сфера – ние в какво състояние сме по отношение на нашия военен резерв? Защото знаем, казармата беше премахната през 2007 г. – нали така, поправете ме, ако бъркам, и от тогава насам знаем ли какъв резерв имаме, кой на какво военно обучение през годините е подлаган? Това не е ли един висящ въпрос?

Това трябва да попитате някой военен експерт по резервите, аз не съм такъв.

Да, така е, аз затова направих и уговорката, че това не е вашата област, но май е дошло време да си ги зададем тези въпроси, защото те през годините някак си останаха висящи.

Не съм аз човекът, който може да ви отговори. Военните резерви имат един друг аспект, който си заслужава да се коментира – че по принцип, когато в България започна политическият дебат за военната помощ за Украйна и когато БСП обявиха, че няма да пуснат военна помощ, тогава всъщност стана ясен проблемът с военните резерви, защото източноевропейските страни отвориха военните си резерви, доставяйки муниции и въоръжение на Украйна, а България не го направи…

То защото нямаме, така беше казано.

А, не, не, нямаме – не е вярно. Не е да нямаме, имаме, напротив. България има, особено по отношение на муниции, то много ценни за Украйна големокалибрени снаряди, има значителни резерви.

Така ли, за първи път го чувам.

Да, да. България е най-големият производител в Източна Европа – изключвам Русия, на съветски стандарт муниции. А това, което са основните артилерийски системи на Украйна, продължават да стрелят със съветски стандарт муниции. Въпреки големите западни доставки на модерно оръжие, основните оръжейни системи на Украйна продължават да стрелят със съветски стандарт муниции.

Е то така или иначе стана ясно, че едни самолети пътуват с оръжие към Украйна от частни фирми.

Да, само че разликата е, че вие не може да си отворите резервите, ако не осигурявате военна помощ. Вие може да изнасяте продукция за трети страни, но не може да отворите складовете си. А тук има една такава последица, че нашите муниции, които ние съхраняваме, те имат срок на годност. Този срок е да кажем 25-30 години. Т.е. ние след няколко години ще трябва да утилизираме тези боеприпаси и да платим пари, а за нашите муниции Западът да го кажем най-общо, САЩ и западноевропейските страни плащат неколкократно по-високи цени, отколкото бяха цените на мунициите преди да кажем една година. Така че първо ни предстои да плащаме за утилизацията, а едно от нещата, които страни като Чехия, като Словакия, като Румъния, Полша направиха – техните съветски оръжейни системи започнаха да се изпращат в Украйна срещу замяна на западни нови, модерни такива. И още една възможност загубихме.

Сега говорим за оръжие, говорим за муниции. Нещо много важно обаче – Украйна поиска да стане член на НАТО, и то ако може, по някаква по-ускорена процедура извън тази, която е стандартната. България не е съгласна – отговорът даде президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев. Нека първо да кажем възможно ли е Украйна да стане член на НАТО в много кратки срокове, да речем месеци?

 Пак – не съм експерт в тази материя. Трябва да попитате някой, който разбира от договори и съответно процедури.

Доколко обаче това представлява риск за световния мир вече тук, защото влизайки в Северноатлантическия пакт, той се задължава по един или друг начин да отговори на агресора, който е нападна страна членка на НАТО?

Зависи как го тълкувате, въпрос на тълкуване. Но това трябва да питате политиците по тая тема, защото в крайна сметка те нарушават кое е нарушение, кое не е нарушение и как ще се отговори.

Евелина БРАНИМИРОВА