Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Теофана Брадинска, директор на Алианс Франсез в Пловдив и организатор на Международния фестивал "Златен ключ“, за неговото 22-ро издание.

Г-жо Брадинска, как започна всичко преди 22 години?

Добър ден, най-напред! Благодаря ви за поканата и за интереса към това прекрасно събитие, което е "Празник на музиката“. Това е едно френско изобретение, това е един френски празник, който е лансиран от Франция още някъде в далечната 1985 година и се празнува в над 120 страни по света на петте континента, където има френски алианси, френски институти и изобщо френски културни центрове, т.е. ние сме инициаторите. И хубавото на този празник е, че той се случва винаги в края на месец юни, защото тогава е най-дългият ден, най-късата нощ, настъпва лятото и идва време за забавление и за приятни емоции. И на този празник слоганът е "Правете музика“. То по принцип "Fête de la musique“ и "fait“ звучи еднакво и са различни думи, но това значи "Правете музика“. И тогава всеки - дали професионалист, дали любител, може да пее за собствено удоволствие и за удоволствието на публиката.

Тогава в Париж естествено, там е сърцето на празника, всяка община, във всеки град, прави всичко възможно като съдействие, като предоставяне на сцени, терени за осъществяването на този празник, защото всичко е доброволно. Винаги входовете са свободни, всеки пее безвъзмездно, дали любител, дали професионалист. Просто прави се за удоволствие на хората. И най-старият мост в Париж, Pont Neuf, го украсяват целия в цветя. Навсякъде звучи музика, но винаги са шансони.

Примерно, аз съм гледала Лара Фабиан на сцена на открито, която пееше. Същевременно има много комични ситуации, защото и аматьорите имат право да се изразяват. И когато талантът напира в него той се изразява, гледала съм много такива и по улицата във Франция, това нещо става и по улицата всеки ден. Застанал един младеж с китара до водосточна тръба, едно куче до него, пее фалшиво, но пее сърцато му и се раздава. И хората му ръкопляскат, толерантни са много.

И така, ние започнахме в Пловдив още с възстановяването на Алианса през 1992 година. Тогава ни беше първият празник на музиката. И тогава с общината, колкото и да ни гледаха като екзотични птици, имаше духов оркестър голям на площад "Съединение“, който направи концерт с френски шансони. Беше страхотно, наистина!

И така, така, тази празник се разви. И вече от 22 години е така. Всъщност, Бернар Руо, тогавашният генерален представител и директор, създаде този фестивал.

И все пак сега има някаква организация предварително, подбор, нали така?

Да. Тук вече има селекция. Има определен кастинг, който се прави. Ние работим с много партньори, не е идеята да си сам. Тоест, Арт Войс Център и Руми Иванова, която през цялата година пътува и тя избира участниците. Всъщност, тя прави кастинга из страната.

Таланти, лауреати на различни други фестивали, било телевизионни, било в различните градове. Т.е. в Пловдив идва най-интересното, най-доброто, което може да се види. Но тук това е и концепцията на фестивала, че той се базира на френския език. Тоест, тези деца, примерно ние сме имали много малки, те цяла година учат и пеят на френски, само и единствено на френски. А пък френският шансон е преди всичко текст.

Даже има метода за преподаване на френски език чрез пеене, чрез шансоните, защото така се усвоява по-лесно, по-непринудено езика. Съвсем така като за развлечение.Това го констатираме и в работата всеки ден. Така че самият  фестивал е с образователен характер. Това е разликата в концепцията. Благодарение на Общината винаги е с вход свободен.

Всъщност това е един формат, който вече се прави в много държави по света. Най-старият е в Нидерландия, в Амстердам. В Краков има такъв фестивал "Едит Пиаф“. Нашият е най-големият на Балканите.

И навсякъде Общината съдейства, те са неизменен партньор. Както и френската телевизия TV5 Monde, за да ни отрази по цял свят и да популяризира и реклама на града прави. Това е тяхната подкрепа. Аз гледам как колегите с гордост казват: "Вижте, общината на нас ни даде този театър. Общината на нас ни даде този площад. Тука правим еди-какво си“. Аз по същия начин с гордост мога да кажа, като тях, че Община Пловдив 22 години неизменно прави всичко, което правят и другите общини, за да се състои този фестивал по най-добрия начин. И не е само това, което е повече в Пловдив, не е само създаването на терена, на място, но това е с цялата работа и съдействие на служителите на отдел "Култура“ най-вече. На "Борис Христов“ – Дома на култура, където се случва. Професионалисти. Просто това са хората, които решават техническите проблеми на всеки фестивал и намират решение на всеки проблем да се случат нещата по най-добрия начин. Тази година имаме и оркестър от абитуриенти от Велико Търново, млади таланти.

Те ще изнесат цял спектакъл на 27-и с изпълнители, с този оркестър, който е пиано, акордеон, две китари, духови.

А Art Voice Centre откога всъщност ви сътрудничат? Те са от по-скоро време, по-ново време?

Да, по-ново време. Може би 5-6 години. Но по-лесно е така, когато има кой да помага. Освен това, тези вокални педагози и менторите, те правят и нови аранжименти. За нас не е характерно да се пее старо-архаичното, това са млади хора. 

Даже в СУ "Емилиян Станев", във Велико Търново, за цяла година са назначили аранжор, за да може да ревизира и да модернизира един вид шансона. И трябва да ви кажа, заповядайте да чуете, примерно на Едит Пиаф "Живота в розово“ как звучи в джазирана версия. Ама, великолепно е. Неочаквано, обаче наистина е изключително добре. Така че това сътрудничество за нас е много важно с Art Voice Centre.

Кажете, кои са другите партньори? Да ги кажем, защото те не са случайни.

Никак не са случайни. Аз тук искам да благодаря и на Опера Пловдив, защото операта размести графика, те имат също репетиции, имат премиера на Античен театър, но така че да може да ползваме залата, да има и нашите репетиции. Т.е. всичко върви с много усмивка, с положително добро желание всеки да помогне. И тук искам специално да отбележа и участието на Орлин Горанов тази година.

Той също ли ще е на "Златен ключ"?

Да, то стана някак си непредизвикано, защото миналата година, вие знаете, имаше един дует Jazz and West, които са всъщност френските лауреати, това са френските таланти. Те имат такъв формат също по телевизията, The Voice, който те спечелиха и всички награди са спечелили за музициране, за аранжимент, за писане на публика, на жури. В първия момент аз като чух, викам: еее, чак пък толкоз. Обаче се оказа, че те наистина са таланти. Тези момчета бяха тук през 2019 година. Хареса им много Пловдив. Просто влюбени са. И като чуят за България, Пловдив, правят всичко възможно да разместят програмата си. Те вече са звезди, много търсени, но идват.

И така, преди две години, ходейки по Главната, в някои от магазините, те чуват тази песен на Орлин Горанов "Дихание“ и тя много им харесва. И понеже те имат ухо, нали музиканти, намират я в интернет, без никаква помощ от наша страна – за нас това беше изключителна изненада, защото те не говорят български, но бяха научили да я пеят на български. И миналата година, те казаха, че са ни приготвили една изненада, искат да я изпълнят и ние онемяхме.

След което Антония Арнаудска, която също е от Арт Войс Център, тя е с много добър френски, родена е в Белгия, тя изпълни една тяхна балада. И това много ги трогна. И така ние решихме тази песен "Дихание“ да я направим на френски. То добре, обаче се оказа превода трудна работа, защото това е поезия. Включително и аз опитах да превеждам текста. Смисълът – окей, предохме го, но го няма чувството и не е същото. И след това аз ги помолих те да направят, да напишат текста и те го направиха. Сега, доста е променен, то вече не е същото. Даже и мелодията не е точно същата, защото не може така, то вече са други думи, други гласни. Трябва да е друга, да може да се използва. Но така или иначе направили сме някакъв опит, това е едно предизвикателство.

И Орлин Горанов много се трогна и прие това предизвикателство. Вика: "Това е страхотно“. И за да подкрепи младите, той идва в Пловдив. И искам да кажа, че се вписва изцяло в духа на "Празника на музиката", защото абсолютно безвъзмездно, абсолютно с добро желание идва наистина да участва.

Кажете, кои са другите гости, звезди, които ще бъдат тук?

При нас концепцията е такава: не толкова да имаме звезди. Ние по-скоро желаем да откриваме млади таланти и да им даваме трамплин. След това да се развиват, който иска да продължи в музиката. 22 години не е малко време, имали сме различни участници, които действително са таланти, обаче не продължават в музиката. Кой е юрист, кой е лекар, кой е фармацевт, но пеят.

Може би пленени от френската песен.

За нас фестивалът е всъщност да покаже и френския дух, и културата. Просто да накара хората да имат някаква тръпка към Франция. И именно за това правим и такава френска седмица. Всяка година пред "Борис Христов“ с различни атракции, кога с шоколад, кога с различни неща.

Ще има ли някакви изненади тази година? 

Ще има. Тази година във Френската седмица искаме да покажем Франция като страната на високите технологии. Обикновено хората свързват Франция с френска кухня, френския начин на живот, мода, парфюми, но не е само това.

И любов най-вече.

И любов, да. Но Франция е и страната на високите технологии. Сега не се знае, но примерно влакът-стрела, който най-напред навлезе в Япония, той е френско изобретение. Ето, виждате ли, много има така. И всъщност тази година ще покажем официалният "Rafale“ на президента на Франция Макрон. И най-малката френска кола "Еко“ – ама буквално един жълт бонбон. Хората ще може да се снимат, да я видят, да пипат, да разгледат.

И ще видите също така един много интересен клип, който ще се покаже в зала  преди фестивала. Правата за показване са само в рамките на фестивала. И клипа показва как от самолет може да стане кола. Същата технология, същото това нещо, много интересно е. Така че каня всички, входът е абсолютно свободен, абсолютно – 26-и, 27-и юни.

Сега ще питам, обаче, колко от вашите участници са станали популярни и са звезди вече в България? Тези, на които сте давали възможност за първи изяви, така да се каже. Имате ли такава статистика?

Вижте, ние поддържаме контакт с всички. Те се обаждат. Всеки, когато има възможност, идва и отново пее. На първо място, веднага което ми идва наум, това е Антония Маркова. Тя е първият лауреат на този фестивал, която взе диплома в Алианс Франсез. Т.е. тя говори френски, тя има цял френски репертоар. Но ето, тя тръгна някак си от нас. Почна да представя България в чужбина. Просто такива бяха времената. И ето, Антония миналата година направи цял рецитал. Лазар Кисьов също. Доста са тези, които продължават. Но има и такива, които нали ви казвам, станаха лекари, фармацевти, юристи. Хубаво пееха, но просто имат други интереси.

Какви концерти да очакваме тук сега, в рамките на фестивала?

Това са двата концерта на 26-и от 19.00 часа и на 27-и. Това е четвъртък и петък. Това са два различни концерта с различни участници. Нищо не се повтаря. И е много интересно. 

Значи, Велико Търново ще са всъщност първите?

Да, които ще представят цял концерт-спектакъл. Те цяла година работиха и с преподаватели по френски език, защото не всички участници по принцип говорят френски, но те учат и пеят на френски. И всъщност това пак е един успех, защото това води до популяризирането на един език. Просто това е европейски език. И да знаеш един език не е достатъчно. И особено, когато трябва да имаш някаква реализация в каквато и сфера, хубаво е да има още един европейски език. Дали ще е френски, немски, испански. 

Ние имаме французи стажанти, които идват, студенти техни, при нас като преподаватели по "Erasmus“. И още на втория ден казват: "Аз къде тука мога да уча български?“. И тяхната мотивация е да идват в България, учат български, за да може от тук други славянски езици те да разберат. И тези студенти, те говорят по 4-5 езика – испански, португалски, никой не е само с един английски. 

А и френският си е езикът на любовта, той си е красив език.

Да, и на културата, на романтиката. И точно затова на фестивала ние имаме публика от всички възрасти.

А какви хора посещават фестивала?

Да, даже не е странно. Ние сме много щастливи, доволни, че наистина има хора от много възрастни хора  - примерно бившите колежани, около 80-годишни идват, защото за тях е един спомен, до тинейджъри. Идват млади хора, защото пък са осъвременени песните. Наистина, за музиката няма езикова бариера. За публиката въпросът е да е хубаво и приятно.

Може би предимно от Френската гимназия са участниците?

Разбира се. Има няколко изпълнители от там. Ние имаме също доброволци, както от Френската, така и от Гимназия "Иван Вазов“, там има също паралелка с френски език. Даже преди две години от "Иван Вазов“ бяхме облекли две доброволки като френски стюардеси, защото показвахме кабината на Airbus в 3D. И можеха да се снимат и те се снимаха с тях, и беше много приятно. Много им е забавно на доброволците.

Не ми се иска да свършваме, защото ми е приятно, наистина, но все пак да кажете кои са запомнящите се години от този фестивал? Кои са останали като траен спомен?  

О, да. Веднага мога да кажа, това беше 2006 година. Различни години бяха, то и фестивалът еволюира. Всичко се променя, дори международната обстановка. Тогава имахме над 120 участника от чужбина. Имахме от Египет. И това са хора, с които ние продължаваме.

Аз си имам един спомен – той пееше тук на стълбите на Каменица, при паметника на Милю. На Gypsy Kings музика пееше. Седнал човекът, той не знае може ли, не може ли, това му харесва. Събрал публика, те му пляскат.

Примерно, друго изключително емблематично участие беше на Жорж Мостаки. Ако си спомняте, той пя в Пловдив. Невероятен концерт, препълнена зала. Даже той не пя в София, това за България беше единственото участие тук. Просто страхотен концерт.

Фестивалът е една голяма тръпка. Има различни групи, които са идвали.

Той от самото начало ли е международен?

От самото начало, да. Основан е от Бернар Руо, който до ден-днешен продължава, въпреки че той се пенсионира, но стои зад нас, контролира, проверява, съветва.

Посолството също, нали?

Разбира се. Фестивалът е под патронажа на посолството на Франция и Френския институт за България и лично на посланика на Франция. Разбира се, това е емблематично.

Даже те ще приветстват и тази година публиката. Ще видите, те идват. Това е знаково събитие за България и то влиза в програмата на присъствието на Франция в България - специално фестивалът. И ние затова искахме да направим едно мащабно събитие, а не да се разпиляваме, защото когато е така, медийната комуникация е по-голяма в чужбина. А целта е всички български медии да го отразявате, защото е атрактивно, оригинално. И освен това да се чуе за Пловдив, за България.

И искам още едно нещо да кажа, което няма общо с фестивала, но на мен много ми хареса. Скоро имаше Европейско първенство по гребане на Гребния канал. И имаше голяма група гребци французи, над 19-сет атлети и треньори.

И аз, като директор на Алианс Франсез, отидох да се запозная с тях, да видя да го отразя, защото това е френско присъствие. Много доволни бяха, харесал им канала, харесал им престоят. И когато ги попитах, разгледали ли са Пловдив, как намират града, буквално думите на всички единодушно бяха: Пловдив е много по-красив, отколкото бяхме чували и изобщо предполагали.

И всички с желание, когато имат възможност ще се върнат като туристи. Така че ето, това е ролята на такива събития, които да популяризират града.

Защото във Франция такива фестивали движат цялата икономика на дадени градове. Има градове, които живеят от два-три фестивала през годината.

И нека сега да кажем няколко думи за разликата между "Франкофоли“ и вашия "Златен ключ“. 

А, то няма лошо. Колкото повече формати и фестивали, особено с френски, толкова по-добре. За нас това е целта - присъствието да е по-голямо. Там идват  звезди. Там е друга концепцията. Докато при нас, ние гледаме да са млади таланти, трамплин, ученици, които да пеят на френски, които да учат френски и да ги приобщим. И след това който стане звезда, хубаво. Целта е образователна - френският език да бъде привлекателното и водещото, и те да го учат. Това е и мисията на Алианс Франсез – културно-образователна.

Входът на нашия фестивал е свободен заради Празника на музиката.

Но нямаме против да има повече формати, даже няколко формата. Това е хубаво. Пловдив е не само културна столица, аз бих казала франкофонска столица, защото тук е Алианс Франсез от 1991 година. Но и преди това е имало Френските колежи. Ние наистина сме франкофонската столица на България.

Нека пак да кажем, че на 26 юни е фестивалът "Златния ключ“ в Дома на културата "Борис Христов“.

Заповядайте, входът е с усмивка, хубаво настроение, да се заредите наистина за настъпващото лято с хубави емоции.