11:32 / 20.07.2026
838
Може да е тъжно обобщение, но ми се струва, че това световно първенство показа максимата, която може би ще е водеща в света, тя винаги е била, но сега ни се размахва пред носа, че стига да имаш пари и власт, може да правиш каквото си искаш и не подлежиш на никакъв коректив. Това заяви спортният журналист Теодор Борисов, който бе гост в сутрешния блок на радио ФОКУС при Ася Александрова часове, след като Испания спечели втората си световна титла във футбола. Той коментира случилото се на финала и на първенството в Северна Америка.
-Очакван или неочакван шампион е Испания?
Обикновено предварителните прогнози на подобни форуми понякога се оправдават, понякога – не. Понякога фаворитите разочароват. Поне за мен Испания заслужено спечели титлата. Минаха през по-тежкия поток в сравнение с Аржентина. В двата си заключителни мача показаха по-добра игра, въпреки че стартираха по-мудно. Но самия факт, че Мбапе и Меси, двете звезди на това първенство, не успяха да направят нищо срещу Испания показва, че те са наистина отбора, който диктува футболната мода.
-Кои два отбора, според теб, трябваше да са на финала?
Няма как да гадая с оглед на схемите. Иначе всеки има своя версия за финалисти. Привържениците на Англия са разочаровани от начина по който бе обърнат отбора им. На четвъртфиналите норвежците могат да имат претенции. Така или иначе това бе финала.
-Като фен ми кажи
Преди началото на турнира моят фаворит бе Португалия. Кристиано Роналдо исках да завърши кариерата си със световна титла, но в тази схема португалците не успяха да влязат в по-лекия поток и в по-трудния Испания ги спря. Фактът, че накрая на турнира видяхме четирите най-добри тима в ранглистата на ФИФА на полуфиналите показва, че домакините добре са подготвили нещата, за да останат най-атрактивните отбори.
Трябва да отбележим, че за разлика от Аржентина, където всичко бе концентрирано около Меси, за Испания Ламин Ямал така и не успя да направи такъв мач, в който да блесне и да онемеем като преди две години на Европейското. Те показаха че са добри като отбор. Родри се отличи и не случайно стана играч на турнира. Младите играчи, защитникът Пау Кубарси също показа стойностите. Да не говорим за автора на победния гол на финала Феран Торес, който дори няма статут на титуляр в клубния си отбор Барселона. За националния отбор обаче свърши страхотна работа.
-Всеки един играч от селекцията на Испания може да играе и да прави всичко
Играчи като Оярсабал, Мерино не са футболисти, които имат чак толкова голям маркетингов потенциал, но спортно-технически, когато трябваше, показаха своята стойност. Същото можем да кажем и за селекционера Луис де ла Фуенте. До назначението си той беше неизвестен за широката аудитория. Трябваше да се стигне до този финал, за да се разбере, че аржентинският селекционер Скалони е негов ученик. Този сблъсък на треньорските поколения испанците успяха да спечелят.
Изобщо не правя препратка към онази снимка, на която Меси къпе малкия Ямал, която се разпространи още преди две години. Сега, образно казано, Ямал изкъпа Меси.
-Така символично Меси предаде миналото на бъдещето в лицето на Ямал
И не само. В голмайсторската класация Килиан Мбапе задмина Меси, ставайки и голмайстор на шампионата. В същото време е и №1 на световни финали. Хората вече забравиха и Мирослав Клозе, който бе на върха.
-Хареса ли ти финала снощи? С удоволствие ли гледа този футбол, който предложиха Испания и Аржентина?
Ако си сложим ръка на сърцето, не мисля, че някой неутрален зрител би казал, че е останал доволен и футболът, който гледахме му е допаднал. В крайна сметка това е финал на Световно. Края на един дълъг турнир. Трябва да отбележа, че това е първото световно първенство, което се проведе в три държави. Това създаде разминавания в логистичен план. Един двубой между Швейцария и Колумбия, например, швейцарците три поредни мача играха на едно и също място – във Ванкувър, докато Колумбия стана единственият отбор, който обиколи и трите държави. Можем да се досетим, че не излизат от равни позиции в този двубой. Вчера и климатичните условия, терена, спомогнаха за това. Мачът се изигра и в най-неудобното време, за да може и европейските зрители да го гледат, в най-голямата жега. Така или иначе играчите на двата отбора заслужават поздравления за това, че стигнаха изобщо до финала. Знаем, че накрая се помнят победителите.
-Как Испания неутрализира Аржентина и нямаше ли как ученика Скалони да предвиди това?
Той беше малко и с вързани ръце, защото направи и две принудителни смени в защита. Чисто физически си личеше, че аржентинците не са добре. След тежкия полуфинал с Англия очевидно не бяха на мястото си физически и емоционално. Стигна се и до там, че героят от мача с Англия Лаутаро Мартинес така и не успя да намери място в състава заради тези рокади. Тук физическата подготовка на Испания си каза думата. Те си бяха по-доминиращия отбор. Аржентина, по-скоро, се бяха ориентирали към това да спират играта на съперника, отколкото да градят своята. Едва след като получиха гола, в последните 5-6 минути създадоха няколко положения. В редовното време нямаха нито един удар във вратата, което откакто се води официална статистика, от 1966 година, това е едва третия случай в историята на световните първенства някой отбор да няма удар във вратата, а става дума за финал на световно първенство. Колкото и да видяхме след мача аржентинските играчи да демонстрират нерви, щеше да е против всякаква логика те да станат световни шампиони с продукцията, която показаха.
-Аржентинците изглеждаха много уморени и демотивирани, докато испанците свежи и мотивирани. На какво се дължи това?
Нямам представа доколко може да се каже, че са били демотивирани. Даже напротив. Имах възможност, чисто експериментално, да следя финала в различни чуждестранни канали. Аржентинската телевизия, която предаваше мача, обясняваха как преди мача е имало вдъхновяваща реч и играчите, едва ли не, се били просълзили. И в изказванията, а и по начина по който действаха, си личеше желание те отново да станат световни шампиони, да защитят тази своя титла. Испания просто показа повече футболни аргументи.
Всъщност, този мач между Испания и Аржентина трябваше да бъде изигран още в началото на тази година. Така наречения турнир "Финалисима“, противопоставящ европейския шампион на първенеца на Южна Америка. В Катар трябваше да се играе този мач. Но, както знаем, президентът Тръмп започна действия в района, които отмениха този мача. Ако мога да се пошегувам, президента Тръмп ни взе онзи мач, за да се изиграе той на американска земя.
-Като спомена Тръмп, политизирано ли бе това световно първенство?
Като преподавател в НСА мога да бъда доволен, тъй като там моят предмет се казва "Спорт и политическа пропаганда през 20 век“. Убеден съм, че след това световно първенство много студенти биха проявили интерес към моя предмет. Причината е, че ще видят много връзки между неща, които са ставали в миналото и това, което наблюдавахме в Съединените щати. Всеки, който е следял първенството, а дори да не го е следял, най-малко покрай историята с отменения червен картон на Фоларин Балогун след обаждане на президента Тръмп до този на ФИФА Джани Инфантино е наясно, че този шампионат, освен голямо спортно събитие си бе и буквално реклама на една от страните-домакини. Ако гледахме новинарския поток, щяхме да забравим, че Мексико и Канада също приеха мачове. Може би и поради тази причина президентът на Мексико едва за втори път, откакто е начело, се съгласи да бъде на финала, за да не ги забравят. Премиерът на Канада също бе там, но видяхме на награждаването кой даде трофея, кой не искаше да си тръгне, както миналата година на Световното клубно първенство, от общата снимка на шампиона. За президента Тръмп говоря. Иначе президента на ФИФА Инфантино и той бе навсякъде, но в качеството си на президент на ФИФА присъствието му е една идея по-адекватно. Помним през 2018 година, когато първенството бе в Русия, президентът Путин също бе там с едни чадъри над главата си, другите стояха мокри, но той само присъстваше и не си позволи да прави някакви резки движения. Но тук домакина си се чувстваше много добре в тази роля. Допълнителните неща няма как да ги коментираме. Защо преди химните на двата отбора бе изпълнен и американския химн, при положение че Съединените щати не участват в този мач и, съответно, има още два съдомакина? За шоуто в стил "Супербоул“ на полувремето може много да се говори, но на фона на качеството на мача дори може да се каже, че бе по-симпатичната част от това, което гледахме в Ню Джърси.
-Това шоу бе крайно разочароващо за феновете, които бяха на стадиона, за да гледат футбол, а не как пее Мадона
Може би по този начин ще се оправдаят и големите цени на билетите. Едва ли не, ти си плащаш минимум 30 000 долара и трябва да получиш, освен футболен мач между най-големите звезди, и някакъв допълнителен бонус. Естествено, нито Мадона, нито Шакира, нито BTS са виновни. Това си е платформа към феновете им. Не че не ги знаят кои са, но това си е допълнителна аудитория към тази, която те имат. В крайна сметка бих похвалил самото шоу. Доколкото разбрах, зад него стои вокалистът на "Колдплей“ (б.р. Крис Мартин). Чисто визуално имаше доста добри попадения, като това Роналдо и Ронадлиньо да бъдат шофьори на Мадона, докато излиза от тунела. Но истината е, че футболните фенове, за тях, може би, по-добрият вариант щеше да бъде това да си бъде една стандартна церемония по закриването и след това целият акцент да падне изцяло върху футболната среща. А как са се чувствали футболисти в последствие мислят президента Тръмп и Инфантино, когато им връчват наградите. Истината е, че едва ли и самите играчи са чак толкова недоволни. Това световно първенство бележи рекорд по приходи – 15 млрд. долара, като се смяташе, че 13 ще бъдат. Естествено, става дума за официални данни на ФИФА и трябва да имаме едно на ум, че някой и друг милиард може да е отишъл под масата и да не се декларира. Но федерациите, техните представители, които бяха събрани в "Тръмп Тауър“, изглеждаха доста доволни, защото, ако се не лъжа, 580 млн. долара е общата сума, която ще си разпределят 48-те участника. При това положение, когато получаваш пари, някак си критичното мислене остава на заден план.
-С какво 23-ото Световно първенство ще остане в историята лично за теб?
Най-различна гледна точка може да има върху това първенство. Вече споменах за мащаба, който за първи път се разгърна – 48 отбора, 104 мача. Това доведе до рекорд по посещаемост, по приходи. Като цяло се видя пъстротата на футболния свят. Отбори, да кажем, като Кабо Верде, които до скоро не ги брояхме на футболната карта, показаха своите достойнства. Кабо Верде не допусна гол и срещу двата финалиста, говорим за редовното време. Естествено е, че имаше и разочароващи неща. Най-вече по отношение на логистика, организация. Не е нужно да се връщаме отбора на Иран по какъв начин бе третиран. Естествено, с увеличаването на двубоите обичайните съдийски грешки се удвоиха и утроиха. В някои двубои имаше доста спорни отсъждания. Естествено, някои решения понякога бяха вземани на база на правилник, като от тази гледна точка бяха правилни, но от морална не съм докрай убеден в това. Имам предвид, да кажем, червени картони, които се показваха за това, че футболист прикрива с ръка устата си. Така или иначе Техническият комитет на ФИФА, който правеше анализите, начело с бившия мениджър на Арсенал Арсен Венгер, отбеляза, че турнира е изключително успешен. Някои от правилата, които се вкараха, най-вече за това колко време има право за изпълнение на тъч, на удар от вратата, са динамизирали играта и до минимум са съкратили забавянията. Имахме и типично американски неща, като почивката за хидратация, която реално си беше за реклами по основния американски канал, който излъчва мачовете. Част от тези неща едва ли ще ги видим скоро пак по европейските терени. Но смея да твърдя, че по всякакъв начин бе угодено на съдомакините и те успяха да си направят първенство в техен си стил. Нещо, което през 1994 година малко или много бяха възпирани да направят. Сега видяхме комерсиалния потенциал на футбола, разгърнат в неговата пълнота. Убеден съм, че ръководителите на този спорт ще намерят още какво да направят до следващото първенство, за да го превърнат вече окончателно в дойна крава.
- Редно ли е финал на световно първенство да се играе на изкуствена трева?
След като видяхме такъв, явно за хората, които го подготвят, е редно. Друг е въпроси, и че стадион "Ацтека“ в Мексико, който бе домакин на финалите през 1970 и 1986 година, сега отново бе домакин на мач на откриването. За мен, чисто символно и футболно, имаше повече аргументи да домакинства финала, отколкото който и да е стадион в Съединените щати. Но решенията там се взимат по друг начин. Мексиканците и канадците от 1/4-финалите вече ги нямаше. Малкият финал бе в Маями, а големият в Ню Джърси. Доколко някои неща са морални и доколко не са оставям на слушателите ви да преценяват. Може да е тъжно обобщение, но ми се струва, че това Световно първенство показа максимата, която може би ще е водеща в света, тя винаги е била, но сега ни се размахва пред носа, че стига да имаш пари и власт, може да правиш каквото си искаш и не подлежиш на никакъв коректив.
-Как гледаш на идеята на ФИФА и по-конкретно на Инфантино, от следващото Световно първенство участниците да са 64?
Тази идея е с очевидното намерение догодина Инфантино отново да бъде преизбран за президент на ФИФА. Над 200 федерации вече са заявили, че го подкрепят. Естествено, на въпросното събитие в "Тръмп Тауър“ той заяви много витиевато, което е характерно за футболните функционери навсякъде, че ФИФА е демократична организация и това ще бъде подложено на гласуване. Но, след като 200 федерации те подкрепят, след като всяка от тях знае, че с 64 отбора ще получи възможност да играе на световно първенство, не очаквам нищо различно от това, да бъде прието това предложение. Очевидно, като акордеон се разтяга схемата на световните първенства. Това ще носи нови приходи, нови пазари ще се открият. Не съм специалист по икономика, но поне, що се отнася до пазара на имоти, постоянно говорим, че има един балон, който се надува, надува и в един момент се пука. Сега чакаме това нещо да се случи и във футбола. Там обаче този балон продължава да се надува и, може би, в някой момент, може и да се случи някакво събитие, което да спомогне за връщане към нормалността. Поне на този етап обаче не съм убеден, че това е възможно.
-Кой бе най-интересният мач на това първенство?
Трудно е да се посочи само един. Предполагам, че никой от зрителите не е очаквал, може би най-досадният мач на това първенство – този за третото място да произведе резултат, който сякаш бе получен на Откритото първенство на Съединените щати по тенис. Можеше там да играят Франция и Англия. Имаше достатъчно интересни мачове. Тези, които не си заслужаваха гледането, мога да кажа, че се брояха на пръстите на едната ръка. Доста по-добре бяха нещата, отколкото се очакваше предвид големия брой участници. Просто футболът, като спорт, си се движи напред. Вероятно заради това първенството генерално може да се определи като успешно, тъй като, поне аз това очаквах, футболистите успяха да съсредоточат вниманието върху себе си и по-малко върху нещата извън терена.
-По достоен начин ли се оттегли от поста Дидие Дешан след загубата в събота?
Той бе анонсирал още преди първенството, че ще отстъпи поста на селекционер на Франция. Най-вероятният негов наследник Зинедин Зидан го видяхме вчера на финала като зрител. Естествено, всички се надяваха Франция отново да е на финал. Мбапе отново да стане световен шампион. Така се случи, че това, което те демонстрираха като добра игра и в груповата фаза и в ранните елиминации, в най-важния мач с Испания не го показаха, след което бяха демотивирани, за разлика от англичаните, които смениха голяма част от отбора си и основния си реализатор Хари Кейн, който бе оставен на пейката. Мбапе бе титуляр, но в този мач всеки взе това, което искаше – Мбапе стана голмайстор на първенството, което искаше, англичаните записаха най-доброто си класиране от далечната 1966 година. Накрая, може би, всички бяха доволни от свършеното.
-Томас Тухел бетонира позицията си начело на Англия, след като след полуфиналите бе разкъсан на Острова
Тухел, като германец, винаги ще бъде по-критикуван от който и да е английски мениджър. Той направи това, което мнозина други на негово място биха направили – след като получиш гол преднина, да опиташ да го запазиш. Друг е въпроса, че по този начин сам натика вълка в кошарата. Наистина Меси в този мач бе неудържим. Видяхме по какъв начин подходиха Аржентина във финала. Там Меси за цялото първо полувреме пипна топката два пъти. Понякога на най-високо ниво трябва да се взимат тежки решения. Ако Тухел бе успял, вероятно щеше и сър да стане, нищо че е чуждестранен гражданин. Във футбола на високо ниво понякога такива решения правят разликата. Англичаните не трябва да са недоволни от своето класиране, предвид това, което показаха и срещу Д.Р. Конго, срещу Мексико, срещу Норвегия. Далеч не бяха толкова убедителни и в самия полуфинал, след като вече за четвърти път им се случва в последните години да са на полуфинал, все пак е някакво постоянство.
