Рами Киуан, световен вицешампион по бокс за мъже в категория до 75 кг от Мондиала в Ливърпул, провел се преди дни, в интервю за "Фокус". 

Здравейте, уважаеми зрители и слушатели на "Фокус“. В студиото сме със световния вицешампион по бокс Рами Киуан. Здравей, Рами.

Здравей, благодаря за поканата.

Благодарим и ние, че откликна на поканата за интервю във "Фокус“. Държат ли те още емоциите от Световното първенство?

Да, разбира се. Все пак слязох от ринга преди 3-4 дни. Все още съм емоционален, не съм толкова рационално настроен и логически настроен.

Взе среброто в категория до 75 кг, но сякаш има нотка разочарование у теб.

Да. Въпреки че това е най-големият успех до момента в кариерата ми – "до момента“ е ключова дума, – смятам, че съм леко скептичен. Исках да стана световен шампион и вярвах, че мога, но може би не е бил моментът.

Успехът ти обаче е огромен за нашата родина, а и не само. Преглед на представянето през годините на България в мъжкия бокс показва, че последният ни финал при мъжете е на Детелин Далаклиев през 2009 г. на Световното в Милано. Той тогава стана световен шампион. Какъв е коментарът ти? Това са доста години без финал за България при мъжете.

Може би беше нужно време да се поработи с някой нов треньор като Жоел Арате. Смятам, че той е главната причина в момента българският бокс отново да е на високо ниво. Все пак сме шести в мъжкото класиране на световното – това е голям успех за България, малка държава като нашата да е пред държави като Куба, като Азербайджан и още много други. Да, смятам, че Жоел Арате е причината това да се случва.

Познаваш ли се с Детелин Далаклев? Получи ли от него някаква похвала за представянето ти, защото наистина се представи феноменално на форума?

Познаваме се, да. Нямахме възможността да се чуем лично. Прочетох това, което беше казал в медиите. Благодаря му за съвета и за куража. И също така съжалявам, че не успях да стана световен шампион, но сигурен съм, че ще успея следващия път.

И все пак успехът ти е огромен. Демонстрира страхотна игра в Ливърпул. Спомням си, че в едно интервю пред "Фокус“ в края на миналата година ни заяви уверено, че тръгваш за световната титла. Сега не се получи, но за сметка на това има градация в успехите ти: европейска титла през миналата година, пето място на олимпийските игри, предходната година – Купа "Странджа“, тази година – световен вицешампион. Какъв е коментарът ти и как го постигаш? Всяка следваща година все по-големи и по-големи стават успехите ти.

Всичко е в работата, която вършим в националния отбор. Имам ясна представа за това, което искам да постигна в играта си, във физическите си качества, и работим целеустремено точно в посоката, която търсим.

А какво не ти достигна да станеш сега световен шампион? Вярно, че узбекът Еркинбоев бе доста класен съперник, но имаше ли шанс според теб да спечелиш този финал?

Да, аз бях уверен в себе си, когато излизах на ринга. Играх и дадох най-доброто от себе си. Може би тактически не напаснахме достатъчно играта. Те се бяха подготвили за нещо различно, ние също се бяхме подготвили. Изненадахме се един друг. И така, може би следващия път с по-различна тактика ще успеем да го победим. 

Силно се надявам това да се случи на финала на Олимпийските игри в Лос Анджелис примерно.

Дотогава не се знае. 75 кг не е олимпийска категория, така че не се знае. То може да отида на 80 кг. Аз планирам да сваля на 70 кг засега. Ще видим какво ще се случи.

Сподели, че работиш, освен във физически, и в психологически план на играта, което е слабост на голяма част от родните спортисти. Ще ни разкажеш ли на нас и на нашите слушатели как работиш ти в психологически план?

В националния отбор имаме психолог. Отделно от това, аз лично работех преди това световно с ментален треньор. Двете неща се различават малко. Докато единият се грижи за това да се чувстваме добре по време на тренировка и се обръща към проблемите, ако имаме, ако нямаме – също, грижи се да се чувстваме добре. Докато менталният треньор прави тази фина настройка в продължение на целия процес. Чуваме се около три пъти в седмицата, всеки ден понякога. Повтаряме едно и също, понякога ми е досадно, но виждам, че има полза от цялото нещо.

Ще продължиш, предполагам?

Да, определено.

Колко по-силен е Рами Киуан в момента, в сравнение с този от 2024 година?

Смятам, че съм доста по-силен в момента. Чисто като манталитет и като физика. Успях да надградя физическата си форма от олимпиадата, както и да оправя малко грешки, тактически и ментални, които имах, като започването по-бавно в срещите. Мисля, че сега бях рязък от началото до края.

Да те върна на световното. Във финала срещна представител на една от двете може би най-силни държави в света в момента в аматьорския или олимпийски бокс – Узбекистан, другата е Казахстан. Ако бе натиснал във финала, примерно да беше доста равностойна срещата, имаше ли шанс да бъдеш ощетен от съдиите, което доста се чува в спорта при вас? Понеже предполагам, че има лоби в аматьорския бокс, дали това щеше по някакъв начин да повлияе на финала?

Съвсем възможно е. България често е жертва на лобита и на политическа сила, по-голяма от нашата. Мога да посоча срещата на Хавиер (Ибаниес) като нещо такова, срещата на Радо (Росенов) – също. За мен Радо спечели трети рунд, който отсъдиха за бразилеца. Просто Бразилия имат по-силно лоби и имат повече политическа сила в бокса засега. Надявам се това нещо да се промени в бъдеще. Но да, една равна среща между България и Узбекистан винаги би отишла в полза на Узбекистан.

А това как може да се промени и ако да то по начин - говорим извън спортния характер, или просто няма как?

Не ми влиза в работата да кажа.

Да, разбирам.

Аз мога да търся грешката само в себе си. Просто да го победя достатъчно убедително, че дори лобито да не може да натежи.

Откъде идва разликата от боксьорите от Узбекистан и останалите държави в олимпийския бокс в момента? Все пак узбеките взеха 5 титли от игрите в Париж от 7 категории при мъжете. Това, естествено, няма как да е само заради това, че примерно може да има лоби.

Да, това е един от проблемите – че освен, че имат лоби, са наистина много добри. И са добри, защото имат изключително голяма вътрешна конкуренция в държавата. Ако при нас имаме 7-8 боксьора, които се представят на световно ниво, и ние вътре в България нямаме кой да ни диша във врата, докато те имат по 6-7 човека в категорията, всеки във всеки момент може да измести другия и това ги мотивира, кара ги всеки ден да се раздават на тренировка, защото всеки момент могат да бъдат изгонени от националния отбор.

Разкажи ни за себе си. На 25 години си. Кога започна с бокса, защо избра този спорт и кога се отказа от кикбокса?

Започнах да тренирам кикбокс на 13-годишна възраст. Имах голямото желание да тренирам боен спорт, някой контактен с удари, не толкова борба, тези неща не ме влечаха толкова – исках да удрям. Идеята ми първоначално беше кикбокс. Едвам накарах майка ми да ме запише, но с достатъчно мрънкане успях. Записа ме при първия ми треньор Стефан Михайлов, който първоначално ме тренираше за кикбокс, после ме тренираше и в бокса. Тренирах около 2 години чисто любителски, не съм се състезавал, ходих по 2 пъти в седмицата може би, просто за удоволствие. Докато не се появи вторият ми треньор, Мохамед Насри, който беше в същата зала и предложи на Стефан да заведе няколко момчета на бокс. Като аз много исках да се състезавам, дори дали ще е кикбокс, дали ще е бокс, тогава не ме интересуваше, исках просто да се пробвам да се сравня с други хора извън залата. Отидох на това състезание и се класирах на 3-то място на Републиканското за юноши, в Пазарджик мисля, че беше. И оттам се мотивирах – хареса ми бокса, хареса ми тръпката на ринга и реших, че ще тренирам бокс. Започнах вече да тренирам и с двамата треньори и оттам вече другото е история.

Има ли други боксьори или въобще спортисти в твоето семейство?

Не, нито боксьори, нито спортисти.

Ти си дете от смесен брак. Разкажи на нашите слушатели за това, като само да добавя, че звездата ни във вдигането на тежести, Карлос Насар, също е от смесен брак – майка му е българка, баща му е ливанец. При тебе какъв е случаят?

Баща ми е роден в Сирия. Неговите родители са палестинци, избягали от нещата, които се случват там. Няма да влизам в детайли. Те са избягали в Сирия, той е роден в Сирия. На 18 години решава, че ще дойде в България да учи, бил е студент тук. Запознава се с майка ми в София, влюбват се, и така…

Тя е българка майка ти?

Да, тя е българка.

Можем ли да кажем, че маята, с която сте замесени ти и Карлос Насар примерно, е шампионска? В кръга на шегата разбира се.

Може да, защо да не го кажем? Имаме няколко примера.

Казват на спортен език, че си "крив“ боксер. Разкажи ни и сподели, кое е основното ти оръжие на ринга.

Основното ми оръжие на ринга е това, че съм изключително неудобен, като започнем с това, че съм обратен гард. Това затруднява доста хора. Също така, начинът ми на боксиране е доста нестандартен. Винаги, когато покажеш нещо, което човекът не вижда в тренировъчния си процес или го вижда по-рядко, му е по-трудно да се справи с него. Така че колкото по си нестандартен, толкова по-трудно е някой да се справи с теб.

Твоята звезда при мъжете е изгря през 2023 година на Купа "Странджа“, която спечели тогава. Следващата година, както по-рано казах, европейската титла, пето място на Олимпийските игри. Сега сребро от Световното първенство. Ще видим ли Рами Киуан на световния връх след две години в Астана, Казахстан?

Вярвам, че да. Вярвам, че ще успея. Ако се развивам със скоростта, с която се развивам в момента и продължа да се развивам дотогава така, със сигурност ще стана световен и олимпийски шампион.

Успехите ти, както казах и по-рано, градират година след година. Предполагам, че си се насочил към Олимпийската игра в Лос Анджелис.

Да, това е основната ми цел.

Човек е хубаво да си поставя високи цели. Видях твой пост, който е пуснат преди три години в социалните мрежи. Правеше си равносметка на представянето през 2022 година и беше казал, че си спечелил само два медала, а си искал три. Сега отново има нотка неудовлетвореност, а успехът е огромен. Кога ще се почувстваш доволен от представянето си и дали след евентуална световна титла или олимпийска такава пак няма да потърсиш нещо, от което не си оставал доволен? 

Смятам, че след олимпийска титла може би ще бъда задоволен от представянето си в аматьорския бокс. Тогава вече може да потърся някакво развитие в професионалния, но ще мога да затворя спокойно страницата в аматьорския бокс. Но да, това е манталитет, който мисля, че ме води напред в бокса. За мен само най-доброто е достатъчно добро за мен. 

Да излезем извън ринга, какъв е Рами Киуан извън спорта? Още е рано, но мислил ли си и с какво би се захванал след края на кариерата си?

Много ми се иска да продължа да развивам спорта. Бих се захванал с това да развия бокс в родния си град Костинброд. Много ми се иска да направя клуб и да направя така нещата, че момчетата и момчетата да тренират бокс, да се състезават, да се изкарват боксьори от клубовете, които да може националният отбор да взима, за да може да създадем тази вътрешна конкуренция, която имат по-силните страни от нас.

Предполагам си шофьор, виждаш ли какво се случва у нас? И постоянно валят новините за безразсъдни шофьори, отнели своя живот и такъв на невинни. Какъв съвет би дал на качващите се да шофират с бясна скорост или под влияние на опиати?

Аз смятам, че съветът, който бих дал, е по-скоро за родителите и за хората, които ги възпитават и учат преди това, понеже човекът на 18 години, който вече е извършил нещо подобно, може би е изпуснат и моят съвет няма да му послужи по никакъв начин. Та, проблемът е основно в семейството, може би в училище, в компаниите, в които се забъркват децата. Може би родителски контрол е нужен. И аз не знам точно какво трябва да се случи, за да се подобрят нещата.

Ти си боксьор. Използваш ли уменията си на ринга и извън него, и случва ли ти се?

Не. Между другото откакто съм боксьор, по-установен боксьор, не ми се е налагало. Смятам, че почти всеки случай на уличен бой е резултат и вината и на двамата, и на двете страни. Винаги има как да го избегнеш, дори когато ти се налети на бой без никакви приказки, пак може да избегнеш физическата саморазправа.

И не я толерираш? 

Да. Не виждам смисъл да посягам на улицата при положение, че за някаква малка случка мога да си счупя ръката и да не участвам на Световното – нещо, което не бих си простил никога.

Агресията в училищата също е от големите проблеми на нашето общество. Много деца показват физическа саморазправа, демонстрират надмощие над по-слаби или избиват комплекси. Какъв съвет би им дал ти и как може спортът да помогне за решаването на този проблем?

Каня всички родители да запишат децата си на спорт, дори на боен спорт мисля, че е най-подходящо точно за такива агресивни деца. Аз, като едно такова, смятам, че много ми е помогнало в това да съм спокоен, да притъпя агресията ми по някакъв начин, да излея тази негативна енергия, която децата, които израстват малко или много насъбират от ежедневието. Така че боксът, бойните спортове, дори какъвто и да е спорт, винаги помага.

Сега за финал, ако имаш още нещо, което да добавиш? Ако не, да пожелаеш нещо на нашите зрители и слушатели на Радио "Фокус“?

Пожелавам на слушателите и зрителите на "Фокус“ да са живи и здрави, да продължават да подкрепят българския спорт, да подкрепят българския бокс. Това е. Благодаря ви. 

И ние ти благодарим.