Светлана Василева, музеен педагог в РЕМ-Пловдив: Любими остават на децата "Приключения с Аргир"

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Светлана Василева, музеен педагог в Регионален етнографски музей в Пловдив.

Г-жо Василева, как Регионалният етнографски музей се грижи децата ни да са информирани за наследството, което се пази в музея?

Здравейте! След старта на учебната година вече активно приемаме заявки за посещения от ученически групи в Етнографския музей. С повечето учебни заведения в града сме добре запознати, те ни посещават редовно, опознават нашите образователни програми. Трябва да обърна внимание, че те са налични, могат да се видят на сайта на музея и са насочени към всички области на етнографията – тъкани, облекла, символи в традиционните мотиви. Това са най-често търсените теми, най-популярните теми за срещи с учебните групи. Но разговаряме и за музикалните инструменти, за занаятите също. И винаги се стараем това, което разказваме на децата, това, което те научават, да го онагледим с игра или най-често с работилница.

За момента най-забавно и любимо остава заниманието с нашата музейна образователна книжка "Приключения с Аргир". Тя е мултидисциплинарна, с колеги преди няколко години я изготвихме по проект. И наистина много хубаво занимание се получава с нея, защото тя обхваща етнографските теми, правим разходка в музея. Но Аргир, който е собственикът на Куюмджиевата къща – Аргир Куюмджиев, той развежда децата с различни загадки, лабиринти, отборни игри правим, има и самостоятелна работа. И просто неусетно се преминава и през математика, и през четене с разбиране, и през природни науки. Така че имаме определено много теми, които да предложим на учителите.

Вие казахте, че сега се разширява експозицията на музея. Ще има още интересни неща, които ще могат да видят децата и най-вероятно ще им бъдат безкрайно любопитни. Какво точно имахте предвид?

Пловдивската общественост вече е запозната частично с това, че предстои откриване на нова експозиция. Предоставена ни е нова сграда в близост до сградата на Етнографския музей. Експозицията е свързана с историята на ютията. Нарича се "Светът на ютията". Но това, което е свързано с образователната дейност и е интересното е, че има едно ново, уютно помещение, което ще бъде модерно оборудвано. И всъщност, още от следващия месец, преди официалното откриване на експозицията, аз започвам да приемам дечица, с които да правим работилнички в този образователен център.

Иначе самата експозиция, която очакваме, ще бъде открита в края на годината. Наистина очакваме нещо интересно, модерно, много различно. И с това отваряме и нови образователни теми, излизаме извън етнографската тема съвсем. Ще имаме вече технологии. Тези ученици и студенти, които изучават дизайн и изкуство, досега са били привлечени от сградата на Етнографския музей, като идват редовно и я рисуват, но сега аз смятам, че ще бъдат много привлечени и от това. Мисля, че ще бъдат изненадани много хора каква естетика има вложена в този съвсем злободневен, рационален предмет - ютията.

Така е. Открихте и нов магазин, модерен, за сувенири, който е там, точно на "Съборна" 20, където ще бъде Музеят на ютията.

Да. Магазинът вече работи. Любопитните могат да дойдат и предварително да надникнат в тази тема. Много сувенири са изработени специално и набавени във връзка с бъдещите експонати. Така че мисля, че на всички ще е интересно.

А в какво всъщност се състои модерността на магазина? Какво е по-различното?

Ами самият дизайн като начало. Мисля, че е добре да се види. Той е малък, но  наистина много добре изглежда. И основният акцент в него, логично, е свързан с бъдещата експозиция.

Иначе, когато говорим за децата и техния интерес, пак да кажем какво буди най-голям интерес у децата, когато дойдат във вашия музей? Кое е това, на което най-много се "лепят" и ги привлича?

Ами, това, което най-много ги привлича, е начинът, по който представяме темите. Това е, което ще ги привлече най-много. Те се вълнуват от тази сграда, която е емблематична – говоря за Куюмджиевата къща. Така че няма как да не бъдат впечатлени на първо време от това чудо, построено в миналото и което за щастие е съхранено и до днес. За всяка възраст темите ги представяме по специфичен начин. Абсолютно достъпен. Работим с дечица и от предучилищна възраст до студенти чак. Така че това е първото, разбира се, което няма как да не възхити от най-малкия до най-големия. И още повече, вече като им обясним всъщност, че това е една четириетажна сграда, което остава скрито за посетителя, когато пристъпва в двора на музея. И когато разберат всъщност защо това е "царската къща" – не само заради красотата и размерите й. И оттам нататък вече навлизаме в детайлите на темите.

А когато гледаха, например чипровските килими, имаше ли интерес у децата и най-вече у кои, на каква възраст?

О, да. Пак да кажа – различна възраст дечица ни посетиха тогава. Особено в края на учебната година, покрай откриването на изложбата, и по-малки, и по-големи. Има много любопитни неща, които да се кажат за килимите. Винаги в тази тема, това, което е най-интересно, без значение от възрастта, това е какво е скрито в символите, в мотивите при тъканите. Какво говори всеки един цвят. Това колко са стари, каква енергия и емоция има вложена във всичко това. Мисля, че колегите и уредниците много добре представиха в интервюта изложбата.

И когато правите тези седмици на занаятите, музеят става едно пъстро място с много дейности. Там може би децата вече са във вихъра си?

Това е апогеят, да, апогеят на годината, когато наистина става най-интересно в двора. Вече в този момент, който е финалът на учебната година, някои от децата са приключили, изключително много тогава ни посещават. Това, което искам да подчертая и прави впечатление, е, че във всяка следваща година майсторите увеличават броя на работилничките, които могат да предложат на децата, но и не само на децата. Аз обичам да обръщам внимание, че образованието и образователните програми изобщо не бива да се възприемат само като нещо свързано с ученици и с тази възраст.

Образованието е насочено към цялото общество, защото музеят какво е, ако не може да предаде своята информация и това, което има, към обществото?

Може би най-любопитни са мъничките, нали, защото за първи път виждат такива неща, питат се, любопитни са, нали така?

Да, да, разбира се. За всяка възраст има нещо различно. Могат да се докоснат до различни материали, да видят тези стари занаяти. Освен демонстрациите, които правят майсторите, те дават възможност и на децата да се докоснат. И ето, миналата година особено атрактивна беше работата с вълна. Имахме майсторка, която за първи път предложи изработване на кукли в народни носии. Това всъщност беше най-търсената работилница. И като цяло това беше акцентът, тъй като предстои въпросната майсторка – Румяна Герчева, да покаже още. Тя показва всъщност вече свои кукли, които е изработила от вълна, и те ще бъдат представени в бъдещата експозиция в сградата на Музея на ютията.