Страхил Делийски, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България"

С разпускането на 48-мия парламент и с назначаването от президента на новото старо служебно правителство България пое към 2 април за поредните парламентарни избори – пети за две години. Политическото пространство е разбито на парчета повече от всякога и заклинанията за необходимост от обединение и превъзмогване на вече червените бразди видимо не работят. Ако погледнем в лявото пространство, ще видим, че там за монолитност дума не може да става. Нароиха се партии, клонирали се през годините от БСП, които проявяват сродни претенции за едни и същи избиратели. Самата БСП се бие в гърди за водещата си роля при приемането на социалното законодателство в този парламент и очаква решението за вдигане на ембаргото за взаимодействие с ГЕРБ, което предстои да се вземе на Конгреса на партията. Новото ляво обединение от партиите "Изправи се, България!“ на Мая Манолова, "Движение 21“ на Татяна Дончева и "Алтернатива за българско възраждане“ на Румен Петков се обединяват като формация "Левицата“. Засега към тях се въздържат да се присъединят от вътрешната опозиция в БСП с основателното притеснение да не им се залепи етикета "Новите предатели се обединиха със старите предатели“. Към левите идеи и левите избиратели не са изкушени да не поглеждат и от "Продължаваме промяната“, и от "Български възход“, че дори и от "Възраждане“. Как лявото тръгва на избори? Питаме политолога Страхил Делийски, който е наш гост. Най-напред, г-н Делийски, съществуват ли партии, които имат авторитета да претендират за субекти в ляво?

Всеки може да претендира. Всички, които изброихте, имат своята политическа биография, знаят се. Оттам нататък не е въпросът, кой претендира, а въпросът е:  как избирателите разбират тези претенции. Но това, което се случва в момента, е по-скоро някаква битка за остатъчните избиратели на Социалистическата партия и то не е нещо ново в ляво при всички положения. То затова трябва време. Левицата не може да се гради отгоре надолу от трима лидери, тя винаги исторически е функция на широки движения, отдолу нагоре. В този смисъл това е някакъв електорален опит да се каптират оредяващите и разбягващи се от БСП избиратели, но според мен не е нещо, което носи в себе си дълбок трансформативен потенциал, какъвто би трябвало една левица да носи. Но да не бъда разбран погрешно – в крайна сметка това е легитимен опит на някакви политически субекти да заявят някакви претенции за политическо представителство. Ще видим, как ще го направят и ще видим тези претенции, как ще бъдат разчетени от онези, които имат нужда от такова представителство.

Не са малко вашите колеги, които твърдят, че БСП отдавна не представлява лявото и не представлява левите избиратели. Това в самата партия дали го разбират и как ще му видим отраженията на подобно знание, ако го има, на предстоящия Конгрес?

При БСП е сложна ситуацията, защото това не е партия в същинския смисъл на думата. БСП от доста време е специфичен, странен политически субект, който не се стреми да представлява някакъв широк социален интерес, камо ли пък да има някаква трансформативна цел, а е функция на волята на лидера на партията. Затова аналитично, а и практически може би е добре да разделяме редовия социалист от онези, които държат управленските лостове в партията. Това са различни групи. БСП на Нинова няма нищо общо със себе си и резултатите на изборите, на поредни избори, както и на всеки следващ избор го показват много ясно. Ситуация, в която имаме очевидна необходимост от политическо представителство на левицата, и то необходимост сред огромна част от мнозинството от избирателите, имаме една БСП на Нинова, която не може по никакъв начин да даде такъв тип заявка за такова представителство. И това е оценка за ръководството на БСП.

А защо не може да даде заявка, г-н Делийски? Дали защото не умеят или защото не знаят, или защото не искат?

Може би и от трите по малко, не знам. Аз съм изключително скептичен, без да правя сега във вашия ефир задълбочен ценностно-идеологически прочит на г-жа Нинова – не че не е невъзможно, ние в университета правим такъв тип анализи на базата на поведение, изказвания и т.н., но най-просто казано, един политик, чиито еталон и модел в политиката е г-жа Тачър, не може да бъде председател на лява партия. Само това е достатъчно.

Може би г-жа Нинова иска да вземе елементи от политиката, от управлението на Маргарет Тачър и…

Кои елементи?

… да ги приложи, да ги ашладиса в БСП.

Кои? Разбирането, че няма общество, има само личности и семейство? Тези елементи ги взима изключително успешно, между другото, и преследва всеки, който има някаква различна визия за семейството от онази, наследена от нейните баби и дядовци. Това го е възприела, но това не е левица. Нека да сме наясно. От друга страна, забележете – г-жа Нинова и хората около нея постоянно настояват, че те са гарант за социални мерки. Забележете – гарант за социални мерки. "Ние с еди-коя си мярка се гордеем. Постигнахме еди-каква си мярка“. Левицата не прави мерки, политическата левица трансформира системно политики. Всеки прави социална политика, и десните правят социална политика, нека да сме съвсем коректни. Когато имаме партия, която настоява, че ще прави мерки и се гордее с това, че прави мерки – колко успешно и колко не е друг въпрос, – то тази партия не може да бъде лява, камо ли пък социалистическа. Вижте, лошо няма, Нинова така разбира политиката, каквото и да е нейното разбиране за политика. Лошото в случая е, че това разбиране не подхожда на някаква голяма лява партия. Иначе лошо няма, нека да си има нейното разбиране, но то е в противоречие с разбирането, което трябва да има председател на голяма лява партия в България.

Г-н Делийски, дали БСП вече върви към бутикова партия?

То не е бутикова, защото бутиковото е нещо луксозно, което малко могат да си позволят. БСП е партия, която малко искат да си позволят, не че не могат. Това не е бутиково, това е маргинално. Има разлика. Да, и това беше част от политическата концепция на Нинова и кръга около нея. Колкото по-малка и маловажна от гледна точка на политическата система е БСП, толкова по-лесно тя може да участва в брокерстване около властта, защото от нея не се очаква нищо повече от това, никой не очаква от БСП на Нинова да прави трансформативна политика. Но с едни петнайсетина депутата в тези разкъсани Народни събрания, фрагментирани и т.н. може пък да се окажеш много важен за съставянето на мнозинство, което означава петдесетина човека да бъдат трудоустроени горе-долу. Но това не е политика, нали разбирате. Това е нещо съвсем различно.

Е, виждате, че в 47-мия парламент почти успя, беше в коалиция.

За, малко, да. А преди това участваха в управлението, все за аха-аха, беше почти готова ситуацията. Може би Нинова ще направи пореден опит за нещо такова, последен най-вероятно, защото в един момент с този тип разбиране за смисъла и ролята на БСП най-вероятно в сгъстения цикъл от избори няма да останат избиратели, които да вкара 15 човека в Народното събрание. Казвам го не със злорадство, да не ме разберат вашите слушатели погрешно. Казвам го наистина с дълбоко съжаление.

Добре, а защо на Конгрес, включително на предстоящия, тези въпроси не се обсъдят и не се вземе по-кардинално решение?

А, ще видим, не знам, какво ще се обсъжда. Сега заявката е, че ще се обсъждат устав и програма, което са атрибути на партия. И в това щеше да има смисъл, да се обсъжда програма – това е чудесно, само ако ставаше въпрос за партия, която има намерение да прави нещо по тази програма. Защото добра или лоша програма – в БСП и сега имат програма. Тя очевидно има нужда от обновяване и т.н., това е ясно, ОК. Има резон да се приеме някаква нова програма, да се обсъжда нова програма, но отново ще кажа – тя има смисъл, само ако тя ще се изпълнява. БСП под ръководството на Нинова не е програмна партия, това е брокерска организация. Така че струва ми се, че целият този ажиотаж около обсъждането на програмата е просто вариант да се избегнат другите разговори и другите теми, за които и вие казахте, че вероятно са важни на тези избори. Ако този Конгрес по един или друг начин не излезе с обща идея на всички групи вътре в БСП за превръщането на БСП в партия, която представлява някакъв социален интерес, и то точно определен социален интерес, то тогава този Конгрес няма да има никакъв смисъл. Но не вярвам, че това ще стане, защото плановете на Нинова за този Конгрес очевидно са доста по-различни.

Да, тя не ги крие, г-жа Нинова.

Да, да, да, и това е чудесно. Въпросът е, че това отново, според мен ще подчертая, отново е в разрез с онова, което трябва на една социалистическа партия.

Ще се ангажирате ли, какво ще се случи на следващите избори и най-вече в следващия парламент? С какъв резултат БСП ще приключи кампанията на 2 април и ще тръгне към следващия парламент?

По-лош от последния резултат. Правих някакви подобни анализи с изключително сериозното, добро намерение да потърся фактори, които биха влияли позитивно на електоралния резултат на БСП, и чудих се, чудих се, много работих върху това нещо и не успях да намеря такива фактори. Така че обективно анализът показва, че БСП не може да очаква по-добър резултат, дори напротив. Така че струва ми се, че и това е нещо, което на този Конгрес би следвало ясно да бъде казано: "Това е, зле са работите. БСП ще получи неприятен резултат на тези избори. Дайте да видим какво да правим“. Но едва ли това ще стане.

Какво разбирате под "неприятен резултат“? В проценти колко?

По-малък от сегашния. Ясна е тенденцията, че БСП електорално се свива. Не е трудно да се види това в един сгъстен изборен цикъл. И нищо не се е случило, за да промени тази тенденция. В крайна сметка това, което ще се случи, е, че отново левицата ще остане непредставена в Народното събрание. И това е голям проблем, между другото, на българската политическа система, един от ключовите проблеми. Една силна, смислена левица, която много ясно постави в център на политическия дебат социо-икономическата  проблематика, и то трансформирането на социо-икономическите условия, трансформирането на типа държава, в която ние битуваме вече 30 години, една такава левица би заговорила на езика, който голяма част от тези, които не гласуват, искат да чуят. И това го показват почти всички социологически изследвания, ако ги четем разбиращо. В този смисъл това е другото нещо, за което г-жа Нинова е изключително длъжна, а именно това, че по силата на нещото, в което тя превърна БСП, имаме и ситуацията, в която сме. Това е част и от обясненията за ниското участие на изборите. Разберете, огромна част от избирателите не гласуват, защото не виждат своето политическо представителство, идея, предложение за политическо представителство. А това, което липсва като предложение, е в ляво – неща, свързани с ролята на държавата, с данъчната система, с характера на държавата и на т.нар. обществени услуги, и всичко онова, което  представлява съвременната левица.

А къде ще отидат тези избиратели, традиционни, на БСП, след като те не гласуват за БСП?

Голяма част от тях не гласуват. То проблемът не е толкова с традиционните избиратели на БСП, проблемът е, че освен тях, БСП няма други.

Ама те и тези, които има, и те не гласуват, май.

Ами да, те не гласуват. Част от тях ще отидат да гласуват за новото формирование в ляво и така.

За "Левицата“ на Мая Манолова, на Татяна Дончева и на Румен Петков – така ли?

Да, да, най-вероятно. Но наследството, тези избиратели, те не са толкова много. Левицата в България трябва да се обърне към други избиратели. Иначе няма смисъл.

Винаги съм се чудила, как може в най-бедната в Европейския съюз държава да няма стабилна левица.

Знаете ли, пък при среща с колеги от чужбина те колко се чудят? Защото вие се чудите, но горе-долу познавате контекста и някак си чудите се, но…

Го оправдавам, чудя се, но го оправдавам и имам отговор.

Да, но за един външен човек, който е изкушен от политическите процеси и вижда какъв тип държава имаме, просто е шокираща липсата на левица. Даже "шокиращо“ е слаба дума, но е така.

Забелязвам, че синдикатите понякога изземват ролята на лява партия, което също е доста любопитен елемент.

Ами да. Това не е нещо нетипично. Защото синдикатите представляват една битка на икономическия терен, защото те с това се занимават, а лявата партия представлява същата битка на политическия терен. И когато на политическия терен няма кой да носи тази битка, синдикатите си я правят на икономическия терен, но това са синдикати. Имаме различни примери на отношения между левите партии и синдикатите в различните европейски, хайде да не казвам други страни, но обикновено това са отношения на припознаване, на взаимна полза. Защото когато имаме едновременно действие в една и съща посока и на икономическия терен, и на политическия терен, тогава резултатът е доста по-различен. Сега извинявам се за примера, но погледнете какво става във Великобритания – изключително силно действие на синдикати и самоорганизирани хора, не без подкрепата на политическата левица. Да не би във Великобритания хората да живеят по-зле, отколкото в България – говоря за работници и служители? Не. Но е осъзната необходимостта от някаква промяна на това, което се случва. А когато на това наложим дневния ред на Народното събрание, ние виждаме, какво чудо беше около минималната работна заплата. Ако има някакво успокоение, то е, че не навсякъде в Европа има минимална работна заплата. Не са много местата, но има и такива, в които няма такова нещо. Ние все пак го имаме. Но какво се случи около минималната работна заплата? И тук това е някаква мярка, това не е нещо по-различно от някаква институционална мярка. Представете си, какво би станало, ако стане въпрос за някаква по-сериозна трансформативна политическа цел, изобщо за друго разбиране за държавата, за излизане от навика на това, че ние живеем в неолиберална държава, и търсене на начин да променим тази държава. Но няма политическо представителство, което да иска да формулира подобна трансформативна цел.

И същото това ще бъде в 49-тия парламент?

Естествено. Вижте, има нещо много специфично в ситуацията на сгъстените избори, което много често ни убягва, когато си говорим за политическия процес. Изборите са скъпо нещо. Кампаниите изискват ресурси. Всички ще се съгласим с това, предполагам. Вие в медиите го знаете много добре, знаят го и гражданите. Кой ги дава? Тези ресурси откъде идват?

А, това е въпрос за 1 милион, както се казва, на който политиците не отговарят.

Не, той е очевиден. И те не само в България идват от тези места. Идват от тези, които имат възможност да ги дават. Вероятно това не сме аз и вие.

Със сигурност.

Което не означава, че ние не можем да помогнем, но кампания не можем да платим. Има хора, които могат да платят кампания навсякъде, и в България също има такива хора. Колкото повече кампании има една след друга и липсват правителства, които да върнат услугата покрай спонсорството на кампаниите, толкова повече зависимостта от големите пари става по-голяма. И в един момент ние няма защо да се учудваме, че в края на деня, както се казва, в Народното събрание имаме политическо представителство на големите пари, просто защото те участват на изборите.

Те са платили кампаниите.

Да. Забележете – още в средата на 80-те години един американски изследовател, не марксист при това, човек, който работи в теорията за рационалния избор, събра една книжка, която беше нарекъл "Златното правило“. Подзаглавието беше: "Ако искате да разберете, кой управлява, следвайте златото, следвайте парите“. И много задълбочено, с много графики беше обяснил зависимостта между влиянието на големите пари и онова, което се случва в политическия процес. От тази гледна точка тук не става въпрос за някакъв лош промисъл или за някаква конспирация, а за едно естествено развитие на процеса в рамките на една капиталистическа система. И когато имаме големи инвеститори в демокрацията, тогава най-естественото нещо е тези, в които е инвестирано, след това да връщат инвестициите. Поредица от изследвания показва и в САЩ, и в Европа, че това, което в крайна сметка се случва, е едно и също. Политическото представителство взима решение и е много по-отзивчиво към желанията на 5-те процента най-високо в икономическата йерархия.

Цоня Събчева