Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) проведе дискусионен форум "България – сигурност и демография". Информационна агенция "Фокус“ бе медиен партньор на събитието. Като панелист във форума участва бившият служебен министър-председател и министър на отбраната ген. Стефан Янев, който даде специално интервю за "Фокус“.

Ген. Янев, Вие бяхте един от основните говорители на Дискусионния форум "България – сигурност и демография“ на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ). Много важни неща казахте, като това, че не трябва да се самозаклеймяваме, както казаха някои от ораторите, да се говори, че България няма национална сигурност. Споделихте и малки, но важни детайли, относно какво може да се промени в Съвета по сигурността към Министерския съвет - нещо, за което вече и сте правили предложение. И че не всеки път трябват нови закони, за да имаме действаща на национална сигурност и политика в тази част.

Да, така е. Аз съм на мнение, че трябва да търсим прагматични решения с това, което имаме в момента, не непременно да правим ново законодателство и да се опитваме да усложняваме още системите, които и без това трудно взаимодействат понякога. В този смисъл, в своето изказване направих два акцента. Единият е първо по дефиниция на националните интереси, защото прекалено много говорим за национални интереси, но трябва да имаме общо разбиране и то да е относително просто, лесно смилаемо и разбираемо, за да може оттам нататък да градим всички свои усилия не само функционирането на системата на националната сигурност, но и функционирането на държавата да е съобразено с националните интереси. Тези наши интереси като общество, като нация къде ни водят и какво бъдеще бихме могли да имаме, реализирайки ги. По темата с управлението на кризи и това, което споменахте за Съвета по сигурността към министър-председателя – позовах се на анализ, който направихме по време на служебните кабинети през 2021 г. Нашият анализ беше базиран точно на начина, по който функционира този Съвет по сигурността, неговата функционалност от гледна точка на правомощията, които дава Законът за управление и функциониране на системата за национална сигурност и съответно вдъхването на живот на този Съвет, така, че той да наистина да бъде един инструмент в ръцете на изпълнителната власт, който да може да реализира тази симбиоза между различните структури, които има държавата, възможности на различните служби и министерства, ведомства, връзката с икономически субекти, които са извън държавата, ако щете частен бизнес и всичко останало, което може да се събере, и при необходимост, при криза да бъде ръководено от този орган, защото този орган би могъл да се занимава и с превенция, и с анализ на съществуващи рискове, и в случай на възникване на криза – с нейното ръководство, така, че да дават подходящите съвети на хората, които взимат решенията.

Трябва ли да се чувстваме спокойни? Станахме свидетели на нечуван разнобой между институциите неотдавна – беше във връзка с инцидента с кортежа на г-н Иван Гешев, когато МВР казваше едно, след това Националната следствена служба – след това видяхме, че всъщност става въпрос за нещо по-голямо. Трябва ли да сме спокойни? Този междуинституционален разнобой със сигурност не е полезен.

Не трябва да сме спокойни, когато имаме думата "взрив“. В съвременна България, срещу когото и да е насочен този взрив, какъвто и да е този взрив, има взрив. Това не трябва да ни дава мира, не трябва да ни дава успокоение. От друга гледна точка, кой как е интерпретирал този взрив, дали е бил с такава цел, или с друга цел, не е толкова важно. Важното е, че в съвременна България ние ме взрив. И от тази гледна точка, начинът, по който си взаимодействат службите, начинът, по който си взаимодействат правоохранителните, правоналагащите органи, е от изключителна важност. Сега има тук един друг момент – че обществото ни е достатъчно свободно и е свикнало, че през медиите получава достатъчно информация. Но в такава ситуация, пак ви казвам, ключовата дума е "взрив“ – преди да бъде информирано обществото, е добре да бъдат направени всички професионални анализи на хората, които се занимават с разследване, които имат пряка информация от реалните неща, да не се отива в изкривяване на информацията през интерпретации, един разбрал едно, друг разбрал друго, трети видял една снимка и вече се изказва като експерт. Нека да оставим експертите да си свършат работата. Това винаги е бил призивът ми. Когато хората, които са овластени, които имат достатъчно експертиза да се произнесат какво точно се е случило и се вземат съответните мерки в рамките на техните правомощия, тогава ще знаем истинската картина. Всичко останало е интерпретация.

Давам пример тогава с конкретното говорене: в 12:00 часа в Министерски съвет – много добре познатият ви като служебен премиер Министерски съвет – г-н Демерджиев каза: "Имаме заподозрян“, в 16:00 часа при мен студиото г-н Ясен Тодоров отговори "Аз не знам такова нещо, попитайте г-н Демерджиев“. За това говоря. И пак става въпрос точно за национална сигурност, защото знаем, че едно от основните правила, аксиома е "Говори в един глас“.

Точно така. Първо, "Говори в един глас“, второ, "Говори, когато си достатъчно информиран какво се е случило“ и трето, "Говори отговорно“, от гледна точка на посланията, които отправяш към обществото. А посланията, които се оправят чрез службите – съответните овластени хора не са единни, не успяват да се координират и посланията са разнопосочни, е достатъчно лош сигнал към обществото, което не трябва да позволяваме да се случва.

И към актуалните теми. Мога да кажа, че и аз с моите знания в сферата, темата за геополитическо място на България се обсъжда на межуднародни конференции по сигруността. Шабла е на по-малко от 450 км от Симферопол. Знаем и по принцип мнението ви по темата, в момента се разгоря отново – за новата военна помощ за Украйна, която г-н Тагарев вече на два пъти потвърди, че ще има такава, съобразявайки с решението на Народното събрание. От друга страна, вчера излезе информацията, че акад. Денков ще води делегацията на срещата на върха в НАТО, а не президентът Радев. Вашият коментар?

Първо, говорейки за геополитика, искам да кажа, че има едно правило – геополитиката не се променя само с географията. Всичко останало е възможно и подлежи на промяна. От гледна точка на конкретното решение кой да представлява България на срещата на върха в НАТО, няма никаква драма, няма прецедент. Такъв тип решения са в правомощията на Министерски съвет, те да определят ръководителя на делегацията, и това не е проблем. Проблем е начинът, по който се коментира в публичното пространство какво се случва с тази помощ. И за мен е притеснително интерпретацията и начинът, по който се дефинира тази помощ. Разбира се, аз нямам нищо против солидарността, но преди всичко – и затова тук говорим за национални интереси – преди всичко, преди да направим крачка от посока солидарност с друга държава, в случая Украйна, ние трябва да изхождаме от нашия национален интерес, т.е. имаме ли достатъчно отбранителен потенциал. Защото изявленията на министъра на отбраната или някой друг от управляващите в момента, макар и да не се наричат "коалиция“, че трябва непременно да се помогне, да се извади едно, второ, трето от арсенала на Българската армия, на мен прилича, че Българската армия едва ли не трябва да се превърне в логистичен придатък на чужда държава и чужда армия, което за мен е притеснително, за мен е грешно и не трябва да се разсъждава така. Защото всички политици в последните 20 години сме длъжници на Българската армия, длъжници сме на тези мъже и жени в униформа, които жертват здравето си и начина, по който носят службата, в интерес на всички нас, в интерес на всички български граждани. И нашата отговорност като политици е на първо място да ги осигурим тях с достатъчно средства, с достатъчно възможности, с достатъчно оборудване така, че те да бъдат в състояние да генерират онези необходими отбранителни способности, които България трябва да има в случай на необходимост. И след това, наистина от нещо, което е излишно или което е преценено, че може да бъде бързо заменено, може да мислим за солидарност и подпомагане на друга армия, но не и тогава, когато имаме дефицити в нашата собствена отбранителна система.

Вие и като бивш служебен премиер, и като министър на отбраната казвате със сигурност, че имаме такива дефицити и че в момента не можем да си го позволим. Правилно ли съм ви разбрала?

Какви са дефицитите ги знаят определен кръг хора, които се занимават пряко с темата. От гледна точка на публичната информация, ние може да се позовем единствено на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност и съответно на възможностите на Българската армия и системата за отбрана. От тази гледна точка, дефицити от дълго време чуваме, че имаме. Говорим с години за модернизационни проекти, някои от които даже още не са стартирали. Говорим с години за необходимостта от подмяна на едно или второ оборудване, оръжейни платформи и всичко останало, което не се случва. И на тази цялата картина казвам, че в условията на тези дефицити, ние трябва много внимателно да преценяваме какво можем и какво не можем. Разбира се, това е специфична информация, тя е ръцете на овластените хора, които са по закон в изпълнителната власт, в съответното министерство. Те са длъжни да вземат тези решения и достатъчно информирано по отношение на гражданското общество да бъде казано за какво става въпрос. Защото оставяйки впечатлението, че едва ли не Българската армия е логистичен склад на някоя друга армия, не е добър подход, не е добър сигнал към българското общество, защото това са нашите пари, на българските данъкоплатци, които са инструментаризирани в тези материали, в тези въоръжения, средства и всичко останало. Ние имаме право да знаем. И от тази гледна точка, трябва да бъдем информирани.

И пак, и в този случай говоренето не е в един глас, институционално погледнато.

Говоренето в един глас много трудно ни се отдава, ако щете и като общество. Аз неслучайно споменах и по-рано, по време на конференцията, че една от най-сериозните кризи, която аз виждам, е моралната ни криза като общество, и тя е чувството за общност, не като индивидуалисти. Всеки един от нас може да има различни идеи за себе си, но чувството ни за общност е достатъчно разпиляно, разнопосочно и не се вижда. Който и да се опита да каже нещо градивно, смислено от гледна точка на обществения интерес, веднага бива нападнат по различни начини и по различни способи му се обяснява, че той не е прав. Добре, кой е прав, аз задавам въпроса. Ние като общество къде искаме да се видим като българи, като националната държава България, в каква степен на развитие, да кажем след 10 години? Имаме ли такава цел, по която имаме, да кажем базисно съгласие, не на всички, няма как всички да бъдат съгласни.

Това казахте и на форума, че в една стратегия трябва да има цел, тази стратегия. 

Точно така, точно така. Каква е нашата цел, това ми е въпросът.

Риторичен ли да го оставим?

Той е риторичен и той е предизвикателство към всички, които искат да формулират политики, които искат да формулират пътища за развитие на държавата, да се съобразят с този въпрос -  къде искаме да видим България най-малко след 10 години. И това е въпрос и към парламентарно представените партии, и към тези хора, които в момента са в правителството, и разбира се, Народното събрание, правителството и овластените структури.

Последен въпрос – колко време му давате на това правителство?

Трудно е да кажа с такъв времеви диапазон, най-малкото защото нямам кристална топка и информацията, която имаме за реалните проблеми между хората, които участват в това правителство, са преди всичко от медиите. Разбира се, проблемите, които има за решаване, са тежки. Един от основните крайъгълни камъни в момента ще бъде предстоящият дебат за бюджета, който няма да е никак лек, защото това, което виждаме като заявка към момента, към момента просто поставя повече въпроси, отколкото отговори. Има заложени, да го кажем, параметри за свръхочаквания по отношение на приходите, има заложени параметри за намаляване на определени приходи, включително 100% отнемане на дивидента на държавните предприятия, което означава, че тяхното икономическо развитие не е сигурно. Има въпроси, свързани с връщане на определени ставки на ДДС, което може би ще е увеличи събираемостта, но да кажем по отношение на цените на газа ще постави много домакинства в затруднение да си плащат сметките или да променят системата на отопление през зимния период.

За връщането на ДДС говорим, да.

Да. И това, което виждаме в момента, тези параметри, които виждаме и в момента може да ги издаваме като въпроси, ще проследим как ще върви дебатът в Народното събрание и какво ще се случи при окончателното приемане на бюджета, защото това е една от основните теми. Втората основна тема, която чисто политически стои като проблем и предизвикателство пред тази сглобка, която не е коалиция, както те се наричат, е местните избори и съответните партийни интереси. Така че на този етап една прогноза, че това правителство би издържало в периода между местните и европейските избори е вероятна, но от начина, по който ще бъде приет бюджетът, зависи икономическата така да кажем активност на страната в есенния и зимния период, което е възможно да предизвика достатъчно напрежение, включително и необходимост от политически промени.

Благодаря Ви, ген. Янев.

Благодаря и аз.