"Следващата седмица магистрала "Хемус“ влиза в Народното събрание, защото този текст ще даде възможност да се продължи магистрала "Хемус“. Сега зависи от депутатите дали ще одобрят този или сходен текст, за да може все пак да се започнат да се строят и тези четвърти, пети и шести лот на магистралата. Но пак казвам – тези лотове другата седмица влизат в Народното събрание. От депутатите зависи.“, обяви министър Шишков пред Петя Кузева в Актуално студио "Важните говорят“ по Радио "Фокус“. С уточнението, че приемственост между редовни и служебни правителства понякога липсва.

Казвам добър ден на министър Иван Шишков. Започва актуално студио "Важните говорят“. Днес не сме в студиото на Радио "Фокус“, а на гости на Министерството на регионалното развитие. Добър ден, министър Шишков!  

 

Добър ден!  

 

Вчера, в четвъртък, свикахте медиите пред министерството, в центъра сте на медийното внимание, темата – объркването с винетките и огромните глоби, които трябвада плащат жителите на село Пролеша. Вие ги пратихте да протестират пред централата на ГЕРБ. Днес и омбудсманът Дияна Ковачева взе отношение по въпроса, поиска амнистия. Кажете пак накратко, откъде идва проблемът? Да не е пък от липса на комуникация?  

 

Добър ден първо. Отзад напред: вчера си говорих с омбудсмана, говорих си и предишните дни, тъй като проблемът е наистина е и социален, и морален. Затова съм си говорил с нея и наистина търсим решение да можем да облекчим този огромен проблем, който се е случил. Проблемът, който се е случил, аз вчера съм коментирал, днес също ще го повторя, проблемът наистина беше от начина, по който беше извършена комуникацията февруари месец 2020 година тогавашният Министерски съвет и тогавашните министри на регионалното развитие с гражданите на Пролеша, и това, че те са останали с убеждението, че ще бъдат освободени от винетки. Решението на Министерски съвет не предполага това. Записано е докъде е освободено от винетки, и то в частта, която свързва единствено и само Община Столична община. Т.е. тази част от пътя от международния път, който е към Пролеша, не е изключен от пътни такси. Още повече, че аз включително влязох в "Гугъл“ и проверих наистина, че и времето назад знакът за винетки не е свалян. Т.е. е очевидно, че знакът за винетки е съществувал. Просто истината е, че хората са вярвали не на това, което виждат, а са вярвали на това, което са чули през февруари месец 2020 година. А това, което са чули, че няма да има винетки, още повече, че и включително ваши колеги бяха направили проучване, че и тогавашният министър на регионалното развитие г-жа Петя Аврамова, също на парламентарен контрол е била казала, че няма да се плащат винетки пътя до села Пролеша, тоест, за нея няма да бъдат необходими винетки. Ето това е истината, по какъвто и начин да я кажем, тя си е такава.  

 

И до обнародването в Държавен вестник пак има комуникация - да не е имало някъде грешка в превода и да не е уточнено?  

 

Няма как да знаем, но истината е, че обнародването от Държавен вестник решение на Министерски съвет е много ясно. Така че в момента юридически казусът е много ясен. Казусът обаче е морален, защото тези хора са били излъгани. Така че истината е това за съжаление за поредния проблем, на който съм се натъкнал като регионален министър и което наистина трябва да се опитаме да решим в полза на хората. Това, което казва омбудсмана, аз слушах много внимателно, и това, което съм поръчал включително и на колегите от АПИ, е да намерят решение. Ако решението е юридическо издържано и можем да го постигнем предложението на омбудсмана, със сигурност ще работим и върху него, тези хора трябва да намерим наистина начин да бъдат облекчени и компенсирани от това, което им се е случило. Така или иначе истина е и те го казаха много точно, че ако са знаели, че трябва да плащат винетки, естествено много по-евино ще им бъде да платят една винетка, която струва 100 лева на година, отколкото в момента да плащат едни огромни глоби. Аз мисля, че ще бъде намерен юридически механизъм, по който да бъде решен проблемът. Още повече, силно вярвайте, че и аз, и целият служебен кабинет както виждате от всички проблеми, които сме заварили, сме намерили начин да ги решаваме и то в полза на хората и обществото. Няма значение дали хората от село Пролеша, дали е интерконектора, което означава цяла България – всеки проблем на всеки човек, което наистина с годините е създаван, каквото можем да направим, го правим. Аз неслучайно вече няколко пъти казах, че ние сме на работа и в рамките на нашите пълноценни работни дни, каквото е възможно, всичкото го правим. Още повече, че освен да решаваме проблеми, се стараем да покажем и как трябва някои неща да бъдат поправени, и някои неща как изобщо политиците трябва да мислят, защото част от тези проблеми, които ние ги намираме като проблеми на парче, те на практика се явяват като глобални проблеми и са част от грешките в управлението в предишни периоди. Не го казвам, че искаме да търсим умишлено грешките в предишните периоди на управление. Според мен всеки трябва да си вземе поука от това, което е сбъркал. Грешките не са малко, а са доста. Хубаво е наистина да си вземат поука, и политиците оттук нататък това, което ние казваме, го приемат като един начин на бъдещо развитие за държавата. Защото нещата поне, които аз като регионален министър съм споделял, може би ще стане в разговора по-нататък дума, това, което наистина съм коментирал, за мен е важно наистина да го приемат като експертно мнение, защото това, че в момента има служебен кабинет, всички могат да се възползват от това, което говорим, защото е експертно. Т.е. в него буквално няма политика в полза на политическа партия. Още повече, че в случая знаете, че и президентът Радев на практика няма партия.

 

Кара ви се на всички.

 

Не, той като личност и на практика няма партийни пристрастия, на практика може да се каже, че неговото, пък и пристрастието на целия служебен кабинет е единствено и само пристрастие само към българския народ. Така че ние нямаме някакви партийни окраски. Затова наистина, ако се вслушат в това, което казваме, може всеки да спечели от това, защото нещата, които казваме, са чисто експертни, те не са политически, пак го казвам.  

 

И уж съвсем не по темата, но и много по темата. Буквално преди час президентът Радев обяви, че връчва първия мандат на ГЕРБ в понеделник. Колко време очаквате все пак Вие и това служебно правителство да остане? Знаете какво Ви питам: ще успее ли Народното събрание да сформира кабинет или ще продължите Вие и колегите Ви да носите отговорност?  

 

А, това не знам. Аз затова казах, ние в момента сме на работа и ще бъдем на работа дотогава, докато трябва да бъдем на работа. Докога ще бъдем на работа зависи не от нас, а от политическите сили в парламента. Така че на този въпрос просто повече наистина няма какво да отговоря, защото не зависи по никакъв начин. Никой не е дошъл с нагласата да седи дълго. Дойдохме с една-единствена нагласа: всичко, което трябва да се направи спешно, да се направи, всичко, което може да се поправи, да се поправи, и всичко, за което можем да дадем добри идеи занапред, да ги дадем. Аз мисля, че това правим всеки ден.  

 

Прави ми впечатление, че и Вие като министър сте повече от диалогичен и с граждани, и с политически партии. Вчера след скандала колегите потърсиха за коментар Вашия колега-експерт и бивш ресорен министър Николай Нанков. Той обеща, че групата на ГЕРБ ще входира тестове за промяна в Закона за пътищата.  Нюансите в създалата се ситуация са много. Г-н Нанков каза, че е имало договор с Български пощи, защо жителите на село Пролеша не са били уведомени за глобите?  

 

Уведомлението по принцип би трябвало да става по други закони, не по Закона за пътищата. Но проблемът  с уведомяването специално с винетките АПИ се крие в софтуера и в начина, по който е направена цялата тол система. Тъй като в момента, в който стана проблема с Пролеша аз съм коментирал и това с колегите от АПИ, защото наистина това не е нормално след толкова дълго време хората да разбират, че са нарушители. И наистина това създава този голям проблем. Имайте предвид, аз мисля че и даже в предишния служебен кабинет стана въпросна тема начинът, по който изобщо е даден софтуера и управлението на тол системата. Така че там също има върху какво да се желае, защото част от този проблем идва от това. Бяха ми обяснени, че след като бъдат свалени буквално нарушителите, след това се обработва ръчно, т.е. има несъвършенства в самия софтуер и по начина, по който изобщо цялата система се управлява. Така че и това съм поискал да направят един анализ, за да можем тези неща да бъдат регламентирани по-добре. Така че бившият министър Нанков каза точно, че то и сега може и в рамките на тези закони. Да, в рамките на тези закони може, проблемът най-вероятно не е в закона, проблемът обаче е в софтуера и в начина, по който цялото тол управление работи. Само че не трябва да забравяме, че то е тръгнало да работи когато той е бил министър или зам.-министър. Т.е. в един момент си мисля, че е най-добре да хвърлиш вината…  

 

Сега говорите ли си?  

 

С него?  

 

Да.  

 

Аз като се движа в парламента си говоря с абсолютно всички. Аз това казах, че съм диалогичен. И съм готов да си говоря с всички. Всяка политическа сила и всичките депутати, които са поискали среща с мен, съм я направил. За мен специално е добре да си говоря с всички. Считам, че на всички тях, заедно или поотделно, както искат, мога да кажа доста неща, които са в полза не на конкретна партия, а които са в полза на бъдещето развитие на страната. И аз мисля, че това е начинът като диалог с политическите сили, с мен специално, защото с мен не виждам за какво да имат какъвто и да било конфликт. Разбира се, трябва да ви кажа, че много е лесно и всичките казват: този виновен, онзи виновен, той не е направил това. Вярвайте, че когато отговаряш за толкова много неща, винаги може да пропуснеш нещо и винаги може нещо да не го направиш както трябва, важното е обаче да го разбереш сам, да го разбереш навреме и да го оправиш навреме. Когато обаче всички тези проблеми започват да затискат цялото управление, както за съжаление това се е случило във времето назад, накрая от това стада цялото общество. Ето това са част от нещата. Аз мисля, че през призмата на времето мисля, че всички политици, които са управлявали в този период назад във времето, макар че то основно е в една политическа сила, мисля, че може да си направи наистина ясна равносметка за грешките не само кадрови, изобщо като политики. И мисля, че оттук нататък могат да се възползват от този анализ не като обидени политици, а като политици, които гледат в бъдещето.  

 

Някой обиди ли се след вчерашните скрийншотове, които позахте цитати на Борисов и т.н.? Някой да Ви се е обаждал?  

 

А, не. Не, няма как да ми се обади на мен, действително няма и защо. Още повече, имайте  предвид, че даже бившият премиер каза много ясно, той каза: "Тези, които гласуват в София, не могат да си плащат винетки“. Село Пролеша не е в това. Аз затова казах вчера…  

 

Но само тези на територията на Столична община – това ли е проблемът, разминаването последно?  

 

Така му беше включително заявлението. Т.е. той беше изключително нервен към председателя на Управителния съвет в АПИ, но неподходящия начин очевидно така го прати и обясни на хората, че хората в един момент се заблудиха и не разбраха точно какво трябва да се свърши. Така че в случая даже и бившият премиер го каза съвсем ясно…  

 

За Борисов говорим, нали, че те напоследък станаха много бивши премиери.  

 

Да, точно така. Той съвсем ясно го е казал за София, само че не знам защо след това бившият министър Аврамова е казала в Народното събрание, че село Пролеша няма да плаща винетки. Аз лично не знам. И затова ви казвам, че в действителност когато някъде се губи нишката на управлението, когато някой нещо не разбира смисъла, може да се получат тези неща.  

 

Знаете, че и Вие, когато подготвяте отговор на парламентарен въпрос, нормално е за всеки министър, да има екип да помага – да провери точно в детайли, няма как сам министърът да прави всичко.

Да, трябва да ви кажа, че за съжаление, но част от парламентарните въпроси, които ми подготвят, ги връщам да се коригират, т.е. преди да отида в парламента. Истината е, че имам усещането, че работата е страшно много, но като че ли колегите не разбират важността на всеки детайл, даже и на всеки отговор в парламента. Защото отговорът в парламента на практика го слушат хората, слушат го и депутатите, слушат го и хората, и смисълът е в това.  

 

Длъжни са да го излъчат националната телевизия, националното радио.  

 

Това е диалогът на властта, даже не толкова с депутатите, толкова с хората. И затова човек трябва да е много внимателен в това какво говори и там включително. Защото ето, казвам ви, всяка грешка в изказа или всяка неточност в това, което човек ще коментира, може да създаде проблем. Затова ви казвам, наистина и колегите от АПИ са изключително ангажирани, изключително много работа, и то доста разнообразна работа имат, защото имаме поддръжка на пътища, имаме непроектирани пътища знаете, имаме един доста сериозен хаос, за който за съжаление говорим доста време, който е създаден в пътния сектор. Говоря от проектиране до строителство, естествено през поддръжка на пътищата. Всичко това нещо като че ли времето и проблемите така бяха затиснали бившите ръководства на АПИ и целият този процес, че наистина накрая процесът просто стигна до момент, в който буквално се задръсти сам. Затова нямаме магистрали, затова имаме лошо поддържани пътища, и затова общо взето всички страдаме от този процес. Страдаме, защото наистина като че ли управляващите година след година са буквално изтървавали целия смисъл на неуправлението на процеса. Това обаче, което сега всички виждат, че част от пътищата трябва да се ремонтират като основен и като текущ ремонт, че нямаме огромна част от магистралите, които трябва да бъдат построени, ги нямаме като проект. Всички тези неща мисля, че почнаха да ги виждат всичките. И пак казвам, няма защо никой да се обижда, по-добре всеки да реши и да помили какво може да предложи в своята политическа платформа, за да поправи тези неща. Защото те вече наистина времето ни е притиснало изключително много. Включително си позволих да предложа на политиците, не защото служебният кабинет ще го прави, да помислят да се дадат част от магистралите на концесия, защото няма как държавата да даде…  

 

Вие споменахте цифра от порядъка на 20 милиарда.  

 

Да, някъде от около 20 милиарда.  

 

Сумата за цялата пътна мрежа с над 1000-1200 км?  

 

Около 1200 км магистрали и скоростни пътища на нас ще ни необходими. Ако ги строим с тези темпове и ги строим още 30 години, още едно поколение няма да види магистралите на България и да ги ползва такива, каквито трябва да бъдат. Затова го казах. Още повече, че ние не сме богата държава. Разбира се, не можем да си позволим и не трябва да си позволяваме да питаме социалните дейности, защото хората имат нужда и от социални дейности, не само от магистрали. И затова за да има баланс в обществото аз си позволих да предложа на политиците част от магистралите, които първо, ще има икономически ефект за всеки, който ще си плати, да има сметка да си плати. Т.е. тези магистрали, които ще направят по-къси разстоянията, това означава и екологичен ефект, това означава обаче и евентуален интерес някой да ги построи. Т.е. това съм си позволил.  

 

Нали знаете обаче, извинете, че Ви прекъсвам - като кажем концесия, и веднага сега и българинът, пък и от опит, си мисли: щом има концесия, значи някой някъде ще си вземе процента по веригата.  

 

Ами то неслучайно първите ваши колеги, които ми зададоха въпроса, беше: "На кого ще дадете концесията?“

 

Аз а аз Ви питам направо. Ето Ви следващия въпрос.  

 

Не предлагам служебният кабинет да дава концесия, предлагам политиците в рамките на техните платформи, програми да помислят, и в рамките на бъдещето управление, което те ще направят, не служебен кабинет, да помислят в тази посока, защото като че ли няма друго решение. Ако приемем, че не са събрали смелост да го кажат на хората, че може би няма друго решение от това, ето, помогнал съм им да съберат смелост и да го кажат. Защото наистина ние иначе само ще си говорим между социални дейности и между пенсии и магистрали, и няма да постигнем нищо.  

 

И самолети F-16.  

 

Самолетите няма да го коментирам, защото от това изобщо не разбирам. Но наистина, защото започнахте питането за концесията – в действителност аз съм напълно убеден, че възможната корупция, защото аз даже не казвам дали има или няма корупция, възможната корупция когато държавата възлага едни дълги проекти и големи проекти, би била по-голяма отколкото концесията. Защото при концесионера, той няма какво да открадне от себе си, т.е. каквото се договори с държавата, се е договорил, оттам нататък трябва да го направи.  

 

Но колко ще оставя концесионерът като процент на държавата?  

 

Вижте, по принцип концесията е сделка. И ако хората и политиците, които ще сключват договора за концесия, милеят за държавата и имат морал достатъчно в себе си, могат да направят така, че да сключат добра концесия за държавата. Разбира се, при една сделка трябва да има интерес за всички страни. Така че това в края на краищата зависи от управляващите, зависи от политиците. Аз в момента коментирам единствено, че механизмът на инвестиции в държавата трябва да бъде донякъде променен, за да можем за следващите 8-10 години да започнем да живеем по един начин, по който всички искаме да живеем, всички политици ни го обещават, обещават ни от 30 години, и все още не сме достигнали до половината от това.  

 

Но хората, които строят магистралите, обикновените работници, които на много пъти месеци наред оставаха без заплати, тях изобщо не ги интересува дали ще е на концесия, дали няма.  

 

Естествено, да, те при всички положения пак те ще строят. Със сигурност.  

 

Пак те ще строят и пак те ще остават обаче без пари. Това е проблемът.  

 

Защо да остават без пари?  

 

Какво стана със срещата между  представителите на пътния бранш, Министерството на финансите, Регионалното развитие, на която трябваше да се види каква част от дълга ще може да се плати тази година?  

 

Срещата беше много конструктивна. Най-вероятно в рамките на 250-300 милиона ще бъде направен опит от Министерството на финансите да бъде увеличен бюджета на Министерство на регионалното развитие и респективно АПИ, за да започнем разплащането на старите плащания. Това, което обаче искам дебело да подчертая, и то е част от разговора, от който започнахме в началото, този проблем с пътните фирми не е нито проблем на този, нито на предишния служебен кабинет, нито на пътните фирми. Той е проблем на начина на възлагане, на начина изобщо на планиране, на целия процес по поддръжката на пътищата, който се е случил в периода 2018-2020 година. Пак казвам, ясно е, казвайки го така, може да има обидени, не трябва да се обиждат, истината е тази. Фактите са: когато предишният служебен кабинет имаше протести, ако си спомняте от пътните фирми, в бюджета имаше заложени 300 милиона, предишните управляващи тогава бяха възложили на същите тези пътни фирми работа, която беше на стойност над 1 милиард. Ето първият проблем. Вторият: беше възложено част от ремонтите, които бяха възложени като текущи, на практика представляваше основни и нямаше проекти за тях. Затова, за което започнах разговора, че във времето очевидно управлението се е изкривило до момент, в който наистина излиза извън нормалното планиране, и тогава всички стават жертва на него. Първата жертва станаха пътните фирми. И те в началото не разбраха къде е проблемът, и затова бяха протестите преди предишния служебен кабинет. Сега диалогът е изключително добър, и аз мисля, че те разбират, че няма смисъл да се търси вината в тези, които нямат вина, няма смисъл да се търси вината и в тези, които са я създали. Има смисъл да се гледа напред, да изчистим проблема, и не само да го изчистим, а да предложим и да направим така, че той да не се повтаря. И затова в момента полагаме огромни усилия с министъра на финансите да платим парите по възможно най-добрия начин, разбира се, не можем да си позволим да плащаме това, което нямаме, но все пак всички сме наясно, че трябва да ги платим тези пари.  

 

До края на годината ли става въпрос?  

 

Не, до края на годината абсурд да платим 1 милиард. Значи, на пътните фирми стари задължения се дължат 1 милиард. 

 

Тези 250-300 милиона, които току-що казахте, в какъв срок?  

 

Сега, по принцип би трябвало срокът да бъде до около 2 седмици. Процесът е взаимен, те също имат да представят определени документи, ние имаме също да представим документи. Така че в момента колегите от АПИ, пътните фирми започват активно да работят за оформяне на цялата документация се финализира, включително сме се разбрали от кои плащания ще започнат да се взимат, т.е. от кои плащания по кои обекти ще започнат, като групи обекти, не като конкретни фирми. Защото всички политици се разправят за фирмите, аз казвам, че в случая не са проблем фирмите и не трябва да ги наричаме тези или онези фирми, защото има тези или онези възлагания. Т.е. ако се намери механизъм по какъв ред да се плащат, но спрямо възлаганията, а не спрямо фирмите, той ще бъде изключително точен и няма да има сърдити. Общо взето вървим в тази посока. Така че когато се предложи ясен механизъм, фирмите са много диалогични.  

 

Какви са сроковете за тунела Витиня при "Хемус“, който пак е в ремонт, ще бъде ли завършен сега, преди да паднат големите снегове? Ремонтите на републиканските пътища, те спрени ли са?  

 

Те трябва да са спрени. Трябваше до 20 ноември да бъдат спрени всичките ремонти, трябваше да бъдат консервирани за зимата. Поискал съм от АПИ да ми дадат пълна справка за това кой докъде е стигнал. Имайте предвид, че тези ремонти, не защото искам да се оправдавам, но тези ремонти бяха възлагани от предишното ръководство на Министерство на регионалното развитие и предишното ръководство на АПИ. Тоест, това, което в момента можем да направим…  

 

Кое предишно, че и аз се обърках – служебно, редовно?  

 

Предишното е от редовния кабинет. Т.е. говорим първата половина на тази година. Така че нито миналия път служебният кабинет, нито сега служебният кабинет на практика не е възлагал никакви ремонти. Ние наистина не сме упражнявали някаква политика в тази посока, а сме се съобразявали с политиката, която е била преди нас. Затова и предишният път бяха проблемите с невъзможността да плащаме, защото политиката е била такава. В конкретния случай за тази година нямаме проблем, независимо, че знаете, че от бюджета от Министерство на регионалното развитие и на АПИ с решение на Народното събрание бяха платени половин милиард, които бяха на практика стари плащания с бюджета за тази година. А искането на Народното събрание беше съвсем логично да се направи анализ кои ремонти са основни, текущи, ние в момента сме го направили, не знам дали ще им е до това да го разглеждат, аз съм готов да го предоставя. Въпросът е обаче, че при положение, че са платени вече 50% от тези пари, за мен то губи юридическия смисъл. Единственият смисъл в момента е анализът на това какво се е случило и да не се случва повече. Аз лично друг смисъл не виждам. Ако обаче беше направен първо анализът, след това да бяха плащани и да бяха сключени евентуално споразумения с фирмите, за мен щеше да е по-справедливо. Обаче това не се случи. Още повече, че аз съм имал възможности и съм го казвал включително и преди да бъда министър, т.е. в периода на редовния кабинет преди този служебен, съм казвал, че наистина не беше мястото Народното събрание да взема тези решения, решението трябваше да се вземе от Министерството на регионалното развитие, евентуално от Министерски съвет. И както виждате, колкото е по-колективно едно решение, толкова създава по-големи проблеми, защото някак си зад огромното колективно решение се крие много лесно колективната безотговорност. Човек когато е на определени позиции, трябва да има смелостта да направи нещата така, веднъж да са законни разбира се, но да има смелостта да ги защитава и да седи зад действията си. Когато си се скрил зад действията на Народното събрание, което не му е работа, на практика всички загубихме изключително много време.  

 

Или пък е по-удобно да се прехвърля отговорност, в този тон, който Вие давате. 

 

Да, и накрая Конституционният съд каза, че не му е работа на Народното събрание. Даже сега вече не е ясно на кого е отговорността, защото се оказва, че решението на Конституционния съд е незаконосъобразно, т.е. противоконституционно. Няма значение, вървим напред. 

 

Вървим напред. Сега чия е отговорността последно? Да се знае.

 

Не, аз затова ви казах – аз с всичките си действия не търся никаква отговорност. Даже и това, че съм си позволявал да казвам колко нередности има или как наистина в този период, който се споменава вече няколко пъти, 2018-2020 г., строителният хаос, това не е, защото съм търсил нередности. Не търся изобщо нередности. Наистина трябва наистина да алармирам за това какво се е случило и какво не трябва да се случва. Това вече няколко пъти съм го казвал – никой не трябва да се сърди, просто политиците трябва да си вземат наистина една бележка от това, което се е случило. Нормално е, когато една партия управлява 10 години, да стигнем до положение, в което да има такива… хайде да кажем отклонения от закона, отклонения от нормалното планиране, от нормалното виждане за развитието на държавата. Това може и да е нормално. Аз мисля, че сега всеки, ако погледне във времето назад, най-вероятно, ако си призная честно, най-вероятно ще кажа: да, не трябваше да го правим по този начин. Нищо страшно няма. 

 

Ставаше въпрос за това, че години наред и на всички парламентарни репортери ни е ясно, че беше практика законите да се пишат в Министерски съвет, да се свеждат до парламентарни групи в Народното събрание и там да се гласуват. 

Още по-лошо. 

Да. 

Знаете ли, че имаше един закон, който беше писан в Столична община? 

Разкажете. 

Поправката Фандъкова-Здравков спомняте ли си? Тя беше обявена за противоконституционна, защото сме на тема "Народното събрание“. Това беше поправката, защото Столична община не можа в рамките на също дългия си мандат на управление, не можа да намери механизъм, по който да отчужди терените, които се публична собственост, т.е. за улиците, и накрая, ако си спомняте, текстът беше за приложена вторична регулация, което имаше изключително тежки дебати. Аз имайте предвид, че съм питал колегите от министерството: как допуснахте такъв текст? Коментарът беше: "Ами обадиха се и казаха, че трябва да мине“. Т.е. наистина понякога ето това е срастването на властта, даже включително и общинската власт. Когато едно министерство или една община, която има влияние, разбира се, върху управлението на държавата, когато не може да се справи със законови методи, прибягва до изменения на законите, които даже понякога се оказват противоконституционни. За съжаление, това също е практика. Имайте предвид – и още един текст беше обявен за противоконституционен тогава в изменението на ЗУТ, само че беше в предишно изменение, което беше написано, че отчуждаването за зелените площи може да бъде, т.е. в рамките на 15 години след влизане на Подробния устройствен план в сила, а за всички останали е 5. Конституционният съд го отмени, защото не може за определено отчуждаване да бъдат различни годините. Това пак се случи, защото основно Столична община, най-вероятно и големите общини, не намери икономически механизъм, с който да придобие, да отчужди и да придобие, и да изгради развитието на зелената система. Ето това са факти, и то факти, от които Конституционният съд е отменял два от текстовете в Закона за устройство на територията, които са правени точно заради проблемите на управляващите, които не могат да се справят със собственото си законодателство. И в един момент, когато им пречи законодателството, те прибягват да го променят. А понякога, когато им пречи, буквално го нарушават, т.е. с поръчките за основни и текущи ремонти имаме буквално нарушаване на законодателството. Не знам дали си спомняте, скоро попаднах и за т.нар. ограда, която се оказа съоръжение, и то временно, възпиращо съоръжение, временно. Ако си спомняте, аз обясних ясно, че е направено изменение в Закона за МВР, изрично е казано, че то не представлява строеж и са го прехвърлили на областните управители да го изградят. 

Само че аз съм говорила с бившия областен управител на Ямбол– в момента е депутат от ГЕРБ-СДС, г-н Димитър Иванов, относно поддръжката и точно по линията, по която казвате. Той е повече от запознат,  според него са били нужни не повече от 110 000 лева, за почистването на съоръжението.  

Знаете ли обаче, че аз открих още нещо, защото аз продължавам да работя и по този в въпрос – че две години преди изменението на закона е имало одобрен проект и разрешение за строеж. Само че те не са решили да приложат Закона за устройство на територията, решили са, че ще го построят по друг начин. Започнали са го наново през 2015 г., при положение че от 2013 г. е решението за строеж, то в 2015 г. все още е било валидно. Значи държавата е решила, че по начина, по който трябва да го построи, ще й пречи законът. Аз друго обяснение нямам, защото ако бяха във варианта одобрен проект, решение за строеж, щеше да има надзор, щеше да има въвеждане в експлоатация и щеше да е строеж. А сега този строеж не е строеж. Това е истината. И това са го направили по законов ред. Ето това е жонглирането със законите, когато на една власт й пречат законите. И когато това стане масово, а не за определени неща и не за определени частни случаи, това вече наистина започва да става рецидив. Това е истината. И затова наистина властта не трябва да се самозабравя, трябва да знае, че законите, които пише и които иска да изпълняваме всички ние, гражданите на държавата, всичките тези закони, които трябва да изпълняват гражданите, трябва да ги изпълнява и държавата. Затова трябва да сме равнопоставени в тях. Аз считам себе си повече като гражданин, отколкото като политик, защото съм служебен министър, и затова го говоря по този начин и затова считам себе си от страната на гражданите.  

Проф. Огнян Герджиков ми е казвал в интервю, че едва ли има друга такава държава като нашата, в която законите да се редактират толкова често и критикува този факт. 

Много бързо почват да ни пречат, очевидно. Разбира се обаче, че колкото бързо ги променяме, толкова по-малко задълбочено мислим върху тях и понякога промените наистина са такива, че те са несполучливи. Наистина не мислим задълбочено върху законите, не мислим даже върху философията на законите, защото когато променяме един закон, трябва да знаем какво променяме в него – дали променяме два текста или променяме философията на закона. Във времето, когато се промени т.нар. ЗУТ, когато беше ЗТСУ, и се промени и стана ЗУТ, даже много хора не знаят, че в действителност промяната на закона и новият закон промени философията на закона. Така че ако някой решава да прави нов закон, защото му пречи някой, трябва да знае, че има смисъл да направи закон само ако се променя цялата философия на закона. Ако не променяш философията на закона или поне в част от изменението не променяш нещо значимо, което променя чисто нещата от философска гледна точка, общо взето прави дребни изменения в закона, които ги правим, защото ни пречат, или защото искаме да постигнем нещо и да угодим на някой. И затова се говори за лобизъм, защото начинът, по който се променят… Законът за устройство на територията, който е закон, който все пак аз като архитект съм работил през цялото време, ако погледнете колко пъти е променян, и за съжаление в него – дадох ви пример, има две решения на Конституционния съд за отмяна на текстове от изменения на този закон. Това не говори добре. 

Времето напредва, бяхме си обещали едни 30 минути. Да ми преведете заглавието от вчера, защото докато говорим за закони, всъщност зависим вече и от общите европейски закони на Брюксел – излезе заглавието преди часове: "МРРБ иска да извади ВиК дружествата от сектора на регулация на КЕВР“.  Уточнено е с две думи, че това е изискване на  Плана за възстановяване, пак има общо.  

Това изменение може да се приеме, че има философски характер. Защо? Веднъж е изискване на Европейската комисия и втори път – на практика то ще направи разделянето на КЕВР на две, т.е. ще имаме енергиен регулатор и ще имаме регулатор, който се занимава с ВиК сектора. Като цяло промяната, колкото и да изглежда, че наистина е много голяма, тя не е чак толкова голяма, просто всеки регулатор ще си бъде в рамките на неговия сектор. Но това променя донякъде философията. Разбира се трябва да има нова институция, променя философията дотолкова, доколкото всеки е в собствения си ресор да отговаря, т.е. енергийният сектор е в един ресор, водният сектор е в другия ресор. Истината обаче е, че и двата сектора са изключително чувствителни на тема социална политика и затова има нужда от този регулатор – и енергийния, и водния. 

Така. Защото във времето то беше ДКЕВР – държавна комисия. 

Да. 

След това стана само КЕВР. Някаква огромна промяна така и не видяхме. 

Докато идвах насам, се чухме с колеги от Пловдив. Там в момента отразяват протест срещу застрояването на най-големия парк, този край Гребната база – граждани са на демонстрация. Похвалих им се, че идвам при вас, а те ми напомниха за една друга гореща тема във Вашия ресор.

Наясно ли сте със състоянието, с проблемите на ВиК дружеството в Пловдив и с недоволството срещу сегашния директор Огнян Кулишев? Временно е на поста, но и той сега е в конкурса за титуляр. Има сигнали за много  неуредици в последната година. 

Кой е в конкурса ние не може да ограничим кой да бъде и кой да не бъде в конкурса. По принцип целият ВиК сектор, не само в Пловдив, навсякъде има проблеми, защото водопроводните мрежи са изключително остарели и затова, за което си говорихме – че трябва да има цена на водата, която да е регулирана, е много добре и то е изключително важно, защото това е социалната поносимост, която може да поеме населението в България. Проблемът обаче е, че мрежата ни е толкова зле, че ако ВиК дружествата трябва да инвестират и да подменят почти цялата мрежа, ако трябва да намалят всичките тези загуби, които също би трябвало да се реши и този проблем, защото водата е изключително важен ресурс, който ние пилеем според мен доста безотговорно, в един момент цената на водата ще стане непоносимо висока. Т.е. държавата трябва да инвестира под някаква форма и да намери начин да инвестира, както инвестираме в пътищата, така да инвестираме и във ВиК сектора изцяло, за да може да се подобрят изключително. Иначе винаги шефовете на ВиК-тата, каквито и да са, ще бъдат виновни, защото никога няма да имаме добро качество на водопроводната мрежа, поради тази причина, че няма как да се дадат много пари от едно ВиК дружество. Имайте предвид, че има създаден преди години "ВиК Холдинг“, но той на практика оперира като банка. Т.е. той може да им даде пари, но тези пари са кредити, те трябва да се върнат. Така че в рамките на "ВиК Холдинга“ според мен държавата трябва да направи промяна във философията и да може наистина да се инвестира, да бъде не само като банка, а наистина за важните неща трябва да се намери начин и механизъм държавата да инвестира, защото критичните точки в България са с водата и проблемите са страшно много. Ние някак си като че ли не ги виждаме, защото те са под земята.

Пловдив, Пазарджик не са от критичните точки. И аз съм от този край и – да, вода има. 

Не, не, има вода, но това не означава, че няма проблеми във ВиК сектора.

Аз това Ви питах. Алармираха ме колегите, че служителите на  ВиК-Пловдив са били на път да останат без заплати. Огромни дългове, били пред спиране на тока, няма пари за аварийни ремонти, но с парите на дружеството се прави непрекъснато някакво строителство, с такива поръчки за под 50 000 лева, с които Вие сте и по-запознат от мен.

Това в момента не мога да ви кажа. Мога да възложа проверка, разбира се, в тази посока. Но това, което мога да ви кажа принципно, е, че този проблем съществува навсякъде, защото ако наистина ВиК-тата, всичките, все едно кое ВиК започне да ремонтира цялата мрежа, цената на водата ще стане изключително висока. Така че трябва да се мисли. Пак казвам, трябва да се мисли цялостно, за национална политика за това как да си подобрим ВиК мрежата. Имайте предвид, че на много места са много сложни отношенията, още повече че има и ВиК дружества, които не са асоциацията, ВиК дружества, които не са в Холдинга. И всичко това наистина създава един много сериозен проблем. Със Закона за ВиК, което коментирахме малко преди това в разговора, част от тези неща ще бъдат решени, така че ще може наистина да се постигне поне някакъв единен механизъм за управлението на тоя сектор. Оттам нататък обаче след постигане на тоя единен механизъм ще са на ход пак политиците така, че да могат чрез този механизъм да направят така, че да инвестират във ВиК сектора, да инвестират разбира се там, където е нужно, повече, където е нужно – по-малко, но да инвестират правилно и наистина да го направят така, че да подобрим значително състоянието на ВиК-то. Защото вие казвате – в Пловдив вода има. Но ако пилеем водата и ресурса, накрая може и вода да няма. Така че… 

Затова Ви питах за водата. 

Да. 

В конкретния случай на мен ми обърнаха внимание за г-н Огнян Кулишев, дадоха ми някаква справка колегите. 

В конкретния случай – не. 

Защото Вие говорите за философията изобщо, когато се пишат нови закони. За философията на управление на ВиК сектора и всичко изобщо, че това трябва да е принципът, но хората по места са не по-малко важни. 

Когато нямаш ясен план, когато нямаш една смислена философия за управлението на сектора, хората започват, това демотивира. И когато хората не знаят точно какво трябва да направят и когато няма ясен механизъм – започнах с пътните фирми, – когато им се възлагат поръчки от държавата, които на практика са в нарушение на Закона за устройството на територията, каква мотивация имат те? Т.е. ако ние подредим нещата така, че всичко да работи ясно, точно и прозрачно, мисля, че втората стъпка е да искаме хората да го правят така, както сме го замислили. Ама първо трябва да го замислим. А ние на практика нямаме замисъл. И колкото повече излизаме от замисъла на управлението, толкова повече, даже и да намерим подходящите хора и те да са най-честните, най-добрите и най-добрите професионалисти, когато те се сблъскат в… 

Няма как да имате контрол върху всеки по места, това е ясно. 

Затова казвам: те винаги са част от тази система. Първо трябва да се подреди системата, да работи така, че луфтовете на някой служител да излезе от системата, т.е. да се отклони от правилното управление в цялата система, да бъдат по-малки, за да може фактически системата да работи по-добре. Когато системата работи и когато личният пример, включително даже и на ръководителите, е такъв, че тези надолу буквално нямат особен стимул, се получава това, за което непрекъснато говорим. Затова ще задавате въпроси за това ВиК, за онова ВиК, ще дойде някой ваш колега, ще пита за някое друго ВиК… 

Както Ви питах за хората в строителните фирми на магистралите – защото те бяха без заплати. И в този слчай, чета, че са били под угрозата да останат без заплати. 

Не, няма да стоят без заплати. Още повече, че ние в момента сме разплатили мисля, че някъде към 250 милиона само миналия месец. Така че ние в момента сме възстановили начина на плащане на строителните фирми там, където може да плащаме. Така че аз мисля, че в момента те бавно излизат от финансовия колапс, в който бяха вкарани от държавата, но пак казвам – бяха вкарани от лошото планиране и от лошия начин на възлагане, а не от отношението към тях, защото когато лошият начин на възлагане и лошото планиране ни доведе до тази ситуация, не може да са виновни служебните кабинети, които даже не мога да кажа, че са следващите управляващи – те са общо взето следващото правителство, което е на работа, за да свърши определени неща. 

Вие споменахте думата "проверки“, правете ги. Точно това ми е идеята – виждам, че работите, както и започнах с това, диалогичен сте към всички. Така, като не знаете колко време Ви остава на поста, после ще Ви търсят ли и вас за съвет или за свършеното? Има ли приемственост?  

Ако искат. Ами, миналия път не ме потърсиха.

Ето, значи знам какво да питам. 

Аз бях заместник-министър, включително бях приготвил текста за търпимост и го бях оставил на министър Караджов, бях му казал, че е важно, защото чрез него щяхме да регламентираме по законов начин не само част от основните ремонти, които са възлагани като текущи, най-важното беше за магистрала "Хемус“, четвърти и пети лот, за да може да продължи строителството. За съжаление, нищо не се беше случило. В момента знаете, че съм го подготвил текста, мина на обществено обсъждане, внесъл съм го в Министерски съвет, мина на Министерски съвет и сега ще го внеса в Народното събрание. Иначе казано… 

Кога? 

В момента, в който излезе решението официално на Министерски съвет. 

Добре.  

В сряда мина на Министерски съвет. Да кажем така: другата седмица магистрала "Хемус“ влиза в Народното събрание, защото този текст ще даде възможност да се продължи магистрала "Хемус“. Зависи сега от депутатите дали ще одобрят този или сходен текст. Имаше други неща, свързани с подробни устройствени планове – за магистрала "Европа“, магистралата, която е от Русе до Бяла и входа на Бяла, които ги бях приготвил заедно с архитект Комитова – бившия министър, заедно работихме, знаете. Бяхме ги приготвили, бях ги оставил също за одобряване, за финализиране на одобряването. Намерих ги в същата посока. Т.е. за съжаление, част от важните неща, които касаеха развитието на тази инфраструктура в България, ги намерих в същото положение. Одобрих ги, т.е. одобрих трите подробни устройствени планове и мога да кажа, че съм дал хоризонт да почнат да се строят единия лот от магистрала "Европа“, която знаете, че се строи бавно и мъчително, и да се започне все пак най-накрая строителството на магистралата от Русе към Търново, аз започвам да казвам, че е към "Маказа“. Това е един изключително важен коридор, който държавата трябва много бързо да го построи. Знаете, че изключително огромно движение има в тази посока. Това е основната ос, средата на България – север-юг, която включително ще се пресича с три магистрали. Едната е "Хемус“, макар и в частта на строителната илюзия, и другата е магистрала "Тракия“ и магистрала "Марица“. Надявам се обаче, че докато се започне да се строи и се напредне с магистралата от Русе към Търново, ще може все пак да се започне да се строи и тези четвърти, пети и шести лот на "Хемус“. Но пак казвам – тези лотове другата седмица влизат в Народното събрание. От тях зависи. Освен това са лотове… 

Строителната илюзия – слушам Ви внимателно, кога ще спре да бъде илюзия по ваша преценка? 

Да. Както разбирате, ако наистина Народното събрание даде под някакъв начин законов хоризонт да се продължи четвърти, пети и шести лот, той ще бъде продължен. За седми, осми и девети лот сме на финала да се намери решение в онези части, в които имаше проблем с проекта, така че се надявам и това да остава като решение. Така че поне да открехнем, малко по малко илюзията да започне да се превръща в реалност, защото ако наистина имаме готови проекти за целия "Хемус“, мога да кажа, че тогава вече не е илюзия, защото имаш ли цялостно проектиране, можеш да мислиш евентуално и да го построиш. Нямаш ли цялостен проект, естествено, че е илюзия.  

И финансиране, да не забравяме. И пари. 

В този случай даже и парите са раздадени напред в тази си част. Аз и затова, защото казахте финансиране, затова предложих на политиците – и се връщам в началото на разговора, – предложих на политиците, че не можем да си позволим да финансираме всички магистрали с републиканския бюджет. Още повече, че все по-малко пари от Европа идват за пътища. Ние изпуснахме момента да вземем повече пари от Европа да си построим магистралите, защото нямахме проекти. Ето това е цялата истина. И колкото повече се бавим с проектирането, толкова повече не знаем кога ще си построим магистралите, толкова повече само си говорим и стават предизборни обещания. А в действителност аз мисля, че на нас ни трябват реални действия, и те не са толкова сложни, просто не са толкова сложни. Човек трябва да подреди първо проекти и след проектите да прецени кои проекти по какъв начин ще бъдат финансирани, кои – от републиканския бюджет, кои – евентуално с европейски пари, колкото и да са малко те, и кои могат да идат на концесия. И тогава в един момент ще имаме изцяло магистрален пръстен, ще имаме със сигурност по-малко катастрофи, със сигурност ще имаме по-добре поддържани пътища и със сигурност ще живеем така, както искаме да живеем, или поне по-близко до това. 

Благодаря Ви, министър Шишков, че говорихме по важните теми във "Важните говорят“!

Петя КУЗЕВА