Политологът Слави Василев в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Василев, какво ни показаха поредните избори у нас? Какво ни показаха резултатите от тези избори?

Показаха ни първо апатията на хората, които не виждат кой знае колко смисъл да отиват да гласуват, защото избирателната активност е изключително фрапираща, фрапиращо ниска. Тя е, ако не се лъжа, малко по-ниска от това, което беше ноември месец.

Около 30%

Дори да не го сравняваме с минали избори, при всички обстоятелства да кажеш, че повече от половината хора не отиват да гласуват, и то много повече от половината хора, показва, че политическата система е почти в състояние на колапс. Второто нещо, което изборите ни показват, е, че хората оттеглиха подкрепата си от "Продължаваме промяната“, и в търсенето на алтернативата отново решиха да се доверят на изгонения миналата година с юмрука на Радев – Бойко Борисов. Разбира се, това не значи, че той ще бъде министър-председател, защото вероятността за съставяне на кабинет след снощните декларации и в тази конфигурация, която виждаме днес при 99% от отработени протоколи, на мен ми се струва много малка, да не кажа нищожна.

ГЕРБ сякаш не се радват много на победата си. Коментарите им след изборите почти липсваха. Борисов запази мълчание до 23.00 часа снощни, а останалите представители на партията бяха твърде лаконични. Как си обяснявате това?



ГЕРБ е системна политическа партия, Бойко Борисов е професионален политик, и той знае, че в тази ситуация, в която той се озова първа политическа сила, той носи действително голяма отговорност. И тази отговорност трябва да се материализира чрез сформиране на правителство, което изисква не бързи декларации така, както направиха Кирил Петков и Асен Василев снощи – моментално да заявят, че те няма да влязат в разговори с ГЕРБ, а това изисква мълчанието, което показва Бойко Борисов и неговите хора. Защото такава е нашата политическа система, българският парламентаризъм прехвърля отговорността за съставяне на правителство върху политическите партии, и разговорите между тях са онова, което ще определи дали ще има правителство или не. И тези разговори много често се водят зад камера. Така че процесите, които се случват днес, утре, ще продължат много активно да си говорят всички политически лидери, за да преценят дали ще успеят да се споразумеят или не.

И сега искам да обърнем внимание на Костадин Костадинов. Изненадата "Възраждане“ – така определиха резултата на партията ваши колеги политолози. Костадин Костадинов вчера заяви, че сякаш на хората им харесва да няма парламент, и сякаш е по-добре. Той също така беше категорично, че ако американското посолство каже, България ще има правителство. Как ще коментирате това негово твърдение?

Ще започна с второто твърдение. Вижте, аз съм от хората, които аз симпатизирам на смелостта на Костадин Костадинов да изказва много различни тези и твърдения от огромното болшинство от останалите парламентарно представени партии. И тук искам да кажа, че той представлява една немалка част от хората, които имат различно виждане от виждането на "Продължаваме промяната“, "Демократична България“ и ГЕРБ например за външнополитическата ситуация в света. Костадин Костадинов е този политик, който най-гръмогласно твърдеше, че България трябва да бъде неутрална спрямо конфликта в Украйна. И искам да ви кажа, че той представлява не малко хора. Аз дори очаквах неговият резултат да бъде по-силен от този, който показа. Но казвам всичкото това, за да кажа, че не вярвам в подобни клишета и твърдения, че американското посолство ще ни наставлява и те с едно щракане на пръсти ще успеят да създадат мнозинство в следващото Народно събрание. Колкото и да се опитваха "Продължаваме промяната“ да се харесат на американското посолство, защото тук искам да кажа на вашите слушатели, че връзката американското посолство и "Продължаваме промяната“ не беше в посока американците да търсят "Продължаваме промяната“, а в обратната посока – "Продължаваме промяната“ да се харесат на Козяк. Така че съвсем не стоят по този начин интересите на САЩ. В България, разбира се, американците знаят, че България е фронтова държава в конфликта спрямо Украйна, и естествено ще продължат да защитават техните интереси тук, в България. Но бъдете спокойна, не виждам нещо, което би могло да защити интересите на Америка в България, независимо дали ще има редовно правителство или не.

Аз съм спокойна, просто коментираме какво е казал г-н Костадинов вчера. Г-н Василев, относно това, което ви споменах в първата част, сякаш на хората им харесва да нямаме парламент. Според вас, така ли е? По-добре ли е?

Не, не, не смятам, че е така. Доколкото успях да прочета в социологически изследвания, вчера изобилстваха такива, ако не се лъжа в една социология 80% от хората искат да има мнозинство и работещ парламент.

Но не ходят до урните. Как да си обясним този факт?

Тоест, желанието на хората да има парламент не е задължително свързан с това те да виждат смисъл да отидат да гласуват, както казахте вие. Просто хората искат да им се намери решение на техните проблеми. И може би израз на решение на техните проблеми е да има работещи институции, в това число и работещ парламент. Но нежеланието на хората да гласуват, според мен, е по-силно от всичко останало, защото отвращението, което изпитват българските граждани по отношение на българската политика, на политическите процеси, на всичките надежди, които мнозина имаха миналата година като дойдоха тези млади хора, включително и аз, и на последващата катастрофа, която се случи, особено в сектор "Енергетика“, във външнополитическия сектор, и въобще, съдебната реформа отиде и тя наникъде. Всички партии на промяната дойдоха с обещанието, че всичко ще бъде цветя и рози. Нищо от тези реформи не се случи. И съвсем естествено хората си казаха: "За кого пак да гласуваме?“. Така че обстоятелствата са такива, каквито са, те не са благоприятни за устойчивото развитие на властта в тази политическа система.

Вчерашният ден черта днешния, утрешния. Какво бъдеще ни очаква, според вас? Ще имаме ли ново правителство?

Правителство ще имаме винаги. Конституцията в тази си част е добре написана. Отговорността за управлението на държавата ще продължи да носи президентът. Следващият министър-председател очаквам отново да бъде Гълъб Донев. Не смятам, че партиите в това Народно събрание ще успеят да формират мнозинство без да се самоубият някои от тях. Защото много лесно мнозинство изглежда ГЕРБ, "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, които апропо на трите политически партии не се разминават ценностно кой знае колко.

Но "Продължаваме промяната“ каза, че няма да се коалира с ГЕРБ.

Но те, разбира се, изключват подобна коалиция, защото желаят да си спасят политическата физиономия пред гражданите, и това е от гледна точка на техните интереси съвсем разбираемо. Затова казвам, че вероятността да има редовно правителство в конфигурация партии в 48-ото Народно събрание ми се струва нищожна.

Световни медии коментират, че може да се достигне до една политическа парализа. Смятате ли, че е възможно? Споменахте следващ премиер Гълъб Донев, да разбираме ново служебно правителство според вас?

Аз не съм от тези песимисти, които смятат, че едва ли липсата на мнозинство в Народното събрание ще доведе до кой знае какви катаклизми. Те катаклизмите вече се случиха – те се случиха по време на редовно правителство, не по време на служебни правителства. И ако погледнете българската политическа историография назад, ще видите, че служебните правителства на всички президенти, не само на Румен Радев, са стратегически способни да вършат, да взимат стратегически за държавата решения напред. Така че българите не бива да се безпокоят, че държавата ще остане в безстопанственост. Дори аз смятам, че е доста по-добри ръце, когато е в ръцете на Румен Радев, отколкото когато беше в ръцете на Кирил Петков.

Защо?

Защото Кирил Петков сътвори ужасяващи за българската икономика решения.

Но сякаш избирателите не го виждат това – отредиха му второто място.

От тези които са гласували. Знаете ли какъв е номиналът колко хора са гласували за "Продължаваме промяната“ от всички, имащи право на глас? 20% от 30% от които са имали право на глас. Ако имали право на глас 6 милиона души, гласува ли са около 2 милиона – най-простата аритметика, те по-малко от 2 милиона са гласували, 1/5 от 2 милиона колко са – 400 хиляди. Значи от 6.5 милиона 400 хиляди са гласували за "Продължаваме промяната“. И това, пак казвам, е най-простата аритметика, която направих аз с вас, преди да знам реално резултатите от ЦИК. Това не е доверие – 400 хиляди от 6 милиона, не бих го изразил като доверие.