Политологът Слави Василев, в интервю за предаването "Това е България“ на Радио "Фокус“

 

"Служебният кабинет се справя доста по-добре от редовните кабинети", убеден е политологът

Чухме заявката на ГЕРБ. Вашата прогноза – ще има ли успех при въпросните преговори?

Слушах внимателно днес г-н Борисов. Той беше последният, който се изказа. Апропо това беше една правилна постъпка да изчака известно време преди да обяви своята позиция. И това демонстрира известно уважение към институциите. Да не говорим, че той е в позиция, в която не може да си позволи да не демонстрира уважение предвид обстоятелството, че е първа политическа сила и цялата отговорност за съставяне на правителството ще падне върху него. Но ако трябва по същество да изразя мнението дали ще има правителство или не, аз не съм си променил позицията от първите минути, в които видяхме резултатите, и именно, че няма да има правителство. и думите на Борисов днес и неговата стратегия да излъчи Росен Плевнелиев и Соломон Паси като преговорен екип между парламентарните групи и контактна група, мисля че така ги нарече, е обречено на абсолютен неуспех предвид личностите, които той е избрал. Не смятам, първо, смятам, че т.нар. "евроатлантическа коалиция“ по същество не означава абсолютно нищо, защото всички партии в Народното събрание са евроатлантически, дори и Костадин Костадинов, който се заиграва с темата, той с заиграва с темата не в посока ние да излезем от Европейския съюз, а да акцентира вниманието на българите и в частност на неговите избиратели върху обстоятелството, че България би могла да има повече тежест в Европейския съюз, а не ние да се оттегляме от този съюз. Така че евроатлантическа коалиция не означава нищо. Тя не е способно "евроатлантическите ценности“ – в  кавички, разбира се, все още чакам някой да ми обясни какво означава това, не са в състояние да съберат заедно политическите партии в Народното събрание. И финалната ми оценка е, че редовно правителство в 48-ото Народно събрание няма да има.

Убеден сте в това, така ли?

Според мен, доста убедено звуча.

Звучите.

Разбира се, има всякакви хипотези, които бихме могли да отзовем. Но българският политически елит е гъвкав в кръста, и заявките на Кирил Петков и Асен Василев в навечерието на обявяването на резултатите биха могли да се променят и те  теоретично да склонят да седнат на масата на преговорите с ГЕРБ, но много се съмнявам. Затова отново ще кажа, че за мен пътищата за диалог между партиите, по-скоро мостовете за диалог между партиите в Народното събрание са изгорени. Аз не виждам те да намерят път една към друга.

Сега, вариант ГЕРБ, ДПС, "Български възход“ на ген. Стефан Янев – това е една комбинация, за която усилено се говори в последните 24 часа. Вие не я виждате като реалистична, така ли?

Доколкото разбирам там също липсват няколко депутата, и ако това мнозинство просъществува, то ще трябва да се играе с кворума, ще трябва да има депутати, които да се въздържат. И нестабилният характер на това мнозинство ще бъде обект на коментари още от първия ден на неговото съществуване.

Всъщност, да направим уговорката, че все още нямаме окончателно коя парламентарна група с колко  депутати ще разполага. Така че пак сме все още в сферата на гаданията, макар и минимални, не като от нощта на изборите.

Минимални са шансовете те да има 121, аз бих казал дори нулеви. Трябва съществено да се разместят мандатите такива, каквито ги видяхме представени.

Тоест, ще трябва някой "златен пръст“, така ли?

Тоест, или ще трябва някой "златен пръст“ да натисне копчето, или не виждам как ще стане.

Сега, вариант, в който ние отново отиваме на избори означава ли, че можем да стигнем до тежка политическа криза, тъй като наистина чака ни зима, тази прословута зима, за която всички говорят и заклинания се правят за това как трябва да преживеем без да имаме никакъв хоризонт напред, нашият хоризонт е да изкараме зимата? Нали така?

 Да, точно така. Той този хоризонт, за съжаление, е наследство на правителството на Кирил Петков, който до такава степен успя да разбърка енергетиката в България, и ще цитирам само енергетиката като едно от неговите неуспешни ходове, до такава степен разбърка енергетиката на България, че ние трябва да се чудим дали ще успеем да преживеем зимата или не. Разбира се, ако човек трябва да бъде обективен докрай, цяла Европа се постави в тази ситуация, не само премиерът Кирил Петков, който имаше тази позиция. Всички лидери в Европейския съюз са, с много дребното изключение на Виктор Орбан, демонстрираха същото поведение спрямо руския газ и спрямо руските въглеводороди. Това ще изиграе много лоша шега и на Европа, и на България. Вие виждате последствията от липсата на евтини енергийни източници за Европа ще повлияят изключително негативно и върху индустриалното производство на европейската икономика, която е една от водещите в света, ще повлияят и изключително неблагоприятно и върху покупателната способност и на всичките европейски граждани. Виждате какво става с инфлацията. И това цялото е в състояние да генерира изключително неблагоприятни, непредвидими тенденции, които могат да се окажат много по-страшни като последствия от това, което се случва в момента в Украйна. Така че за да се върна на вашия въпрос, да, ние трябва да мислим по какъв начин да преживеем зимата. Политическата отговорност за това отново ще легне на плещите на президента Радев, който ще трябва най-вероятно да продължи да управлява страната със служебното правителство. И трябва да отбележа, че всички политически партии може би с изключение на Бойко Борисов, който ще пострада, ако не успее да сформира правителството, защото това ще покаже на гражданите, че неговата изолация продължава, и ако се сбъдне това обстоятелство, всички партии ще търкат ръце със задоволство, че президентът Радев ще трябва да се справя с негативите на политиката на Кирил Петков. И оттук нататък пътят е едно голямо неизвестно, както вие казахте. Аз смятам, че българският парламентаризъм е в абсолютен ступор. Тази политическа система не е в състояние да произведе устойчиво правителство, устойчиво мнозинство, не е в състояние да произведе политически елити, политически лидери, които имат дългосрочен хоризонт на управление на държавата. Всеки един премиер има много къс хоризонт пред него. И това ни докара до позицията, в която ние сме. И ако 48-ото Народно събрание не произведе мнозинство, опасявам се, че българите съвсем ще се разочароват от политическа система, което позволете ми да кажа, не е толкова страшно. Защото най-накрая ще се отвори темата на по-високо политическо ниво в България за някаква промяна в политическата система – дали ще е промяна на изборния закон, да преминем към мажоритарна избирателна система, или ще погледнем по-обширно и по-мащабно, за да преминем към друга форма на управление, която има далеч по-стабилна изпълнителна власт, предстои да видим. Апропо, ако ми позволите само едно изречение, много дълго говоря.

Да, слушам ви.

Ако човек следи внимателно политическата история на Франция, ще отбележа на нашите слушатели, че Четвъртата френска република беше точно същата парламентарна република каквато е България сега, където неустойчивостта на изпълнителната власт беше се превърнала в абсолютен симптоматичен проблем на цялото политическо ръководство на Франция. И президентът Де Гол когато идва на власт, той идва на власт с намерението да препрограмира френската политика, и той го прави с Петата република и Конституцията от 1958 година. Така че това са процеси. Споделям този пример пред вашите слушатели, за да кажа, че това се е случвало в Европа, Франция не е потънала в авторитарно управление, както много езици в България говорят, че президентската република едва ли не ще отклони от евроатлантическите ценности и от демокрацията – нищо подобно. България е част от демократичния свят, тя ще остане там по простата причина, че българските граждани нямат абсолютно никакво намерение да напускат Запада, и това е съвсем нормално. Така че дебатът за промяна на политическата система надявам се да се разширява все повече и повече, и той ще се случи, не защото аз го искам и аз го казвам от доста време, а защото очевидно този парламентаризъм не работи.

Сега, нали разбирате, че ваши колеги анализатори, които са много вещи по темата "Дондуков“ 2 и държавния глава, веднага ще кажат, че президентът Радев отдавна цели именно това – да управлява сам и еднолично. И така, по този начин, неуспявайки да се излъчи някакъв стабилен кабинет, президентът управлява неофициално чрез служебния кабинет и прави една подготовка за промяна на държавното управление, на формата на държавно управление.

Това са същото ниво на зли езици, такива, каквито преди 40 години са били в Ливан, когато евреите са били виновни за всичко. И с това правя просто един паралел, за да кажа, че винаги ще се намерят хора, които да посочат президента като източник на всички възможни грехове. Това са хора, които се упражняват, защото няма какво друго да кажат. Президентът Радев, само за да допълня своята аргументация, президентът Радев управлява по силата на конституционно уредения механизъм служебен кабинет. Служебният кабинет е факт, не защото президентът го иска, а защото партиите не могат да се справят и не могат да се спогодят. И както виждате много добре, президентът управлява без Народно събрание в продължение, вече това му е 4-ти кабинет, 3-ти почти пореден. И трябва да ви кажа, че служебният кабинет се справя доста по-добре отколкото редовните кабинети. Трябва сега да кажа, за да илюстрирам какво значи президентско управление – проектозаконите, които готви Министерския съвет в момент, ще дам само един пример, това е един проект на закон от Министерство на правосъдието с министър Крум Зарков, който е ангажимент на българското правителство, за да България да получи парите по Плана по възстановяване, и този проект за закон за т.нар. "Личен фалит“, той е изготвен от правителството на Румен Радев, и ще бъде гледан от 48-ото Народно събрание. И в това няма нищо авторитарно, напротив, принципът за разделение на властите работи много по-ефективно в тази система и политическата отговорност е много по-ясна. Илюстрирах просто този пример да кажа, че хората не бива да се притесняват.

Все пак обаче на мен ми се струва, че ние тази вечер окончателно зачеркнахме с вас възможностите да има кабинет в рамките на 48-ия парламент. Все пак нека да разгледаме и други варианти. Ако ГЕРБ не успеят да се справят, имат ли шансове "Продължаваме промяната“ да консолидират партии около тях, или и там математиката няма да излезе?

Аз смятам, че партийният егоизъм в България както винаги ще надделее. И дори и да има някаква теоретична възможност "Продължаваме промяната“ да съставят мнозинство, те искат или по-скоро се надяват, че ако те като втора политическа сила не съставят кабинет, те мислят по заявките и думите на Асен Василев и Кирил Петков, това не е мое тълкуване, това са техни думи, те си мислят, че след като Бойко Борисов не успее да реализира отговорността да формира правителство като първа политическа сила, в техните представи автоматично си мисля, че при следващи избори те ще бъдат първа политическа сила. А това дълбоко ме съмнява. Този партиен егоизъм, характерен за много други политически формации, ще се върне като бумеранг срещу тях, защото българското общество искат партиите да седнат да разговарят. И в този ред на мисли позицията на Бойко Борисов от днес, позицията на Стефан Янев, позицията на ДПС, са по-скоро позиции, които съответстват на очакванията на българското общество. Но въпреки това не смятам, че "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, и БСП, които всяка една от тези партии съставляваше, която е участвала в бившата коалиция на Кирил Петков, те няма да искат именно заради партиен егоизъм да седнат на масата на преговорите. Това ще им изиграе лоша шега. БСП днес е пета политическа сила. Те си мислят, че има още по-голямо дъно, което да изкопаят, и вероятно ще им докажат, че това е така.

Смятате, че бившите партньори в управлението няма да се съберат отново, така ли?

Те нямат математическата възможност да го направят, въпреки че искат да го направят.

Ако привлекат и Стефан Янев и партията "Български възход“? Защото Стефан Янев вече обяви, че той е готов на диалог, че интересите на България са над всичко.

Точно така. Той много правилно го каза и го прави. Тук ме хващате, признавам си, малко неподготвен, защото все още мандатите, както сама казахте…

Да, ние в момента гадаем.

Доколкото знам аз, тази четворна коалиция "Продължаваме промяната“, "Демократична България“, БСП и Стефан Янев, тя също не събира 121.

Да, и там ще ни трябва "златен пръст“. Не излиза математиката в общи линии.

И там ще ни трябва "златен пръст“, което означава, че отново ще трябва някой да излезе и да натисне златния бутон. И дори и да се случи това, знаете ли, тук не говорим само дали ще успеят да има правителство, а дали това мнозинство ще бъде устойчиво. И мнозинство със "златен пръст“ историографията на българския парламентаризъм показва, че не е особено устойчиво. Да не кажа, че тя е особено податлива на корупция, тъй като този "златен пръст“ много често се продава прескъпо, каквито са били примерите назад в историята. Ще припомня само Волен Сидеров, който днес вече не го виждаме на небосклона на българската политика по простата причина, че той си оправи живота с тогавашното му действие.

То и други хора не виждаме в българския парламент, които също така не успяха да прескочат бариерата – една прекрасна дума.

Да, "Има такъв народ“ са пример за това. Българският политически живот е такъв. Българските избиратели са уморени да ходят на избори, като тук казвам уморени, няма предвид, че представлява физическа умора на всеки 7-8 месеца да отидеш, една неделя да отделиш половин час да си избереш партия и да гласуваш, тя е по-скоро психическа умора. Тя е умора човек да вярва, че нещо ще се промени, знаейки че нищо няма да се промени. И делът на негласуващите, който се увеличава все повече и повече, демонстрира, че хората нямат доверие на тази система. Те нямат доверие на партиите, и съвсем основателно апропо. И това недоверие много трудно ще се компенсира с нещо друго, освен с работа и резултати – нещо, което не виждам по какъв начин ще се случи.

Ако правилно съм ви разбрала, хората са уморени да гласуват за едни и същи лица в политиката, с малки изключения?

За едни и същи лица с дребни изключения, които произвеждат едни и същи резултати. Те, лицата аз не вярвам, че ще се променят. Бойко Борисов ще продължи да е лидер на ГЕРБ. Всички останали, които виждаме: Асен Василев, Кирил Петков, Христо Иванов, тези хора няма да си тръгнат. Но българските граждани са уморени тези лица да не вършат работа. Съвсем основателно. И единственият път напред, и с това ще завърша темата, конкретно тази, и единственият път напред тези лица да останат в българската политика и да направят нещо за тази държава, е да седнат на масата на преговорите, да очертаят един хоризонт пред българската държава – как да се справим с енергийната криза, как да се справим със социалната криза, какво ще правим с бюджета, какво ще правим с тази политика, която "Продължаваме промяната“ направиха, и споменах в началото на нашия разговор, че в енергетиката направиха доста бели, искам да ви кажа, че и във финансовия сектор те също бяха готови да направят много бели. А именно Асен Василев беше готов като министър на финансите да използва обстоятелството, че българският външен дълг е сравнително един от най-ниските в Европейския съюз, ние да вземем едни много пари на заем, да могат тези пари да се раздадат и на пенсионерите, и на икономиката, и кой знае къде другаде ги бяха предвидили, това със сигурност има известно политическо основание да го направят, тъй като българският пенсионер е много, много, има нужда да му се помогне, защото не може да се живее с тези пенсии. Но това не е устойчиво управление. Няма как българските финанси да понесат още няколко скока на пенсиите такива, каквито ги направиха Асен Василев и Кирил Петков. А те го направиха, знаейки, че си отиват от изпълнителната власт. И цитирам този пример, само за да илюстрирам колко сложен е консенсусът между партиите, колко са неспособни те да седнат на масата на преговорите и намират сериозните, истинските решения, които апропо съществуват, те не трябва да ги измислят. Да се обърнат към Българската академия на науките – там има доста решения към доста от стопанските и социални проблеми на държавата.

Трудно се получава диалогът. А като прибавим и егото, и страха, сякаш мисията става все по-невъзможна. Аз обаче искам малко в края на разговора ни отново да ви върна към теорията на конспирацията. Партиите са неспособни, казвате, да разговарят помежду си разумно и логично, обаче ако бъдат натиснати отвън, знаете, че много се говори за това натискане – и от САЩ, и от Брюксел.

Знаете ли, аз съм от хората, които първо не искам да преекспонирам темата за външното влияние. Външното влияние в българската политика съществува, но то не съществува така, както мнозина граждани си го представят. Някой от американското посолство ни казва какво да правим. Влиянието на американското посолство не е в посока те да ни натискат нас, а влиянието повярвайте ми, това е 100% истината, ние да отиваме да се предлагаме на тях. Кирил Петков и Асен Василев абсолютно съзнателно отиваха там да дискутират, да консултират, да се предлагат – нещо, което е абсолютно недостойно въобще за всяка една държава, и този феномен – ние да се предлагаме навън е симптоматичен за състоянието на нашия политически елит. Защото повярвайте ми, повечето го правят, с много дребни изключения. Апропо причината Костадин Костадинов да направи такъв ръст в неговия резултат, и той ще продължи да расте, защото той това го разбира много добре, и разбира, че българските граждани се дразнят от това. Така че отвън, за да отговоря на въпроса няма кой да ни натисне…

Значи ние се предлагаме, живеем с идеята, че някой ни натиска отвън  

Това е симптоматично за едно общество, което отдавна е загубило вяра в себе си.

Добре, а това натискане или предлагане, така ако позволите да перифразирам, но не ми се иска да принизявам чак дотам разговора, но наистина това е теза, която се коментира, и тя не е от вчера, от днес, тя е от години, как кореспондира с отказа на президента Радев да се съгласи на приемането на Украйна в Северноатлантическия алианс докато там нямаме мирно решение на военния конфликт?

Ми то това е точно обратното на това, което мнозина български политици правят – да отидат да се предложат. Президентът Радев с тази позиция не само не се предложи, а той защити българския национален интерес такъв, какъвто той го вярва, че е. И тук не мога да не отбележа обстоятелството, че ако има хора, които си мисля, че Европейският съюз трябва да влезе в тази война, макар и не военно, а поддържайки Украйна и разпалвайки огъня на конфликта с подобни тези, които ще възпламенят все повече и повече агресията между украинци и руснаци, то това не е да работиш за мир – това е да работиш за чужди интереси. Българският национален интерес е войната да спре. Това, между другото, е европейският интерес. Но европейците така, както по модела на Кирил Петков и Асен Василев, се подлъгаха – причините не мога да знам какви са, те са непонятни за мен, но те се подлъгаха и се спуснаха по тази пързалка, в която европейските лидери забравиха, че са лидери на Европа и си помислиха, че са членове на Американския конгрес или на кабинета на президента Байдън, където очевидно интересите са други. Европейските интереси не са за разпалване за конфликта, а са за решаване на конфликта. И ако обстоятелството, че там има конфликт, който изглежда нерешим, е налице, това означава, че най-правилната политика е тази, която президентът прави: ние няма да разпалваме огъня, защото ако го разпалим, той може да засегне и нашия двор.

Евелина БРАНИМИРОВА