За дванадесета поредна година "Български младежки воден парламент“ организира провеждането на Парламентарна сесия, с финансовата подкрепа на Министерството на околната среда и водите и  Басейнова дирекция "Източнобеломорски район“ по Програма "Политики за младежта в сферата на околната среда“ .

Тази година младите екоактивисти, подпомогнати от експерти, ще се фокусират върху състоянието на водите в България.

Целта на инициативата "Младежки Воден Парламент" е да подпомага дейността на училищните и студентските организации в областта на опазване на водите и водните екосистеми. Идеята за парламента е взаимствана от опита на френската Агенция по водите "Артоа-Пикарди" и Международния офис по водите, които подкрепят тази инициатива, стартирала във Франция и развила се в страните от Европейския съюз.



Агенция "Фокус" разговаря със Силвия Трифонова, президент на Младежки воден парламент. Тя е на 21 години. Родена е в Стара Загора и прекарала по-голяма част от детството си в Плевен. В момента изучава "Връзки с обществеността“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет. 

Кажете ни, какво конкретно правят младежите в тази организация?

Младежки воден парламент има две основни събития, които провежда всяка година. Едното от тях е екоучилището ни. То се провежда в края на месец юли и началото на август, и е с продължителност 5 дни. По време на екоучилището присъстват ученици от всички екоклубове, които са част от Младежки воден парламент, на възраст между 12 и 18 години. Към момента у нас има 15 екоклуба, членуващи в Младежки воден парламент. Всяка година екоучилището се провежда на различно място, с идеята да можем да опознаем различната флора и фауна на България и да се запознаем с различните проблеми на районите. Разделяме се на 4 работни групи. Първата работна група е Биоразнообразие. Нейната задача е по време на преходите  да събира информация за това какви животински видове има, какви растителни видове, защо те са там, а ги няма на друго място. Другата работна група е Воден мониторинг. Нейната задача е всеки път, когато сме близо до воден обект да събираме проби и да анализираме качеството на водата. Накрая всички тези резултати се обобщават в сборник, който ивече излиза от две години в електронен вариант. Третата група са еко репортерите. Тяхната задача пък е да описват какво се случва всеки ден, какво сме правили и да създават вестник. И накраяь последната група е малко по-креативна, а именно театралната. Нейната задача е да покаже по нагледен начин, чрез интересен погледь някакъв проблем, с който сме се запознали. Накрая обобщаваме всичко в сборника.

Какъв е ефектът от работата ви? Дайте повече конкретика!

През 2019 година, екоучилището се проведе в Беласица планина и тамь по време на един походь успяхме да съберем 20 кг боклук, като походът беше със съвсем различна цел. Ние, като природолюбители решихме, когато видим боклук да го събираме. Тази година екоучилището се проведе в град Плевен и там направихме почистване на парк Кайлъка. Събрахме около 30 кг боклук и останахме шокирани от това как е възможно да има толкова много боклук в такъв оживен парк. Друго, което направихме на това екоучилище беше да почистим брега на река Дунав заедно с Еко Партнърс и инициативата ,,Да изчистим Дунав заедно“. Отново събрахме голямо количество отпадъци, чието място със сигурност не е там, но това е нашият призив към младото поколение, да се замислят преди да изхвърлят боклука си в природата, защото гледката изобщо не е приятна. Освен тези инициативи забелязахме, че река Тученица в Плевен е извън стандартизираните норми, с които ние разполагаме. Беше извън норма по чистота и извън норма по кислород.

От това, което събирате в сборника и което описвате, може ли да излезе в крайна сметка някаква препоръка към по-висшите институции, за да може да се вземе предвид вашата дейност, за да има наистина някакъв ефект от нея?

Сборникът е нашата запазена марка. Ние работим с институциите като МОСВ - РОСВ, четирите басейнови дирекции и предоставяме ежегодния сборник след всяко екоучлище на тези институции. Това, което идва от нас, ние им го предаваме на тях.

А те взимат ли ви на сериозно? Как смятате, те приемат ли ви като сериозен партньор и взимат ли под внимание вашите наблюдения?

Ами до този момент не сме получили информация за нещо конкретно, което тези институции са направили, благодарение на Младежки воден парламент. По-скоро те подкрепят нашата дейност. Също до момента не сме открили нещо толкова фрапиращо, или належащо, което те да вземат предвид.

А възможно ли е да ви поканят, например, в реалния парламент да покажете и да разкажете както сте открили. Това по света се случва – младежки организации разказват какво правят и призовават. Сега на тази сесия какво обсъдихте и какво ви предстои в най-близко време?

На нашата 12-та парламентарна сесия имахме няколко важни неща да свършим преди да коментираме темите, свързани с околната среда. Парламентарната сесия е нашето второ събитие. На него се събираме отново всички екоклубове, за да напишем два основни документа – Декларация и План за дейност. Декларацията е документът, който ни представя пред институциите, а в плана за дейност описваме какви дейности планираме да извършим през следващата календарна година. Дейностите, върху които тази година се фокусирахме в този документ, са да подобрим контактите си със Световния младежки воден парламент и с Европейския младежки воден парламент. Това са организации, от които ние сме част, но поради една или друга причина, нямаме много добра комуникация. Това е една от нашите краткосрочни цели, а през останалото време ние работим по екологичния календар на МОСВ и изпълняваме всички дейности, които са включени в него. Отделно всеки екоклуб, като част от МВП трябва да отговоря и да се грижи за избран от него воден обект, да прави мониторингови изследвания и да проверява неговото състояние. Разбира се, при наличие на недобро състояние да сигнализира на отговорните институции и власти.