Румен Гълъбинов, икономист и финансист, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“  

В поредния 37-и епизод на Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ от 27.03 говорим за връзката между стабилността на финансовата система у нас и поведението на партиите след изборите, на фона на набиращата скорост европейска финансова криза. В неделя управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева предупреди за опасна икономическа фрагментация, т.е. за разделение на света на съперничещи си икономически блокове. Според Георгиева перспективите пред световната икономика ще останат слаби в средносрочен план, на фона на повишените рискове за финансовата стабилност, трудна финансова и икономическа 2023 г. със забавен глобален растеж под 3%. Тази мрачна картина всъщност започна да се оформя преди две седмици, когато финансовите регулатори на САЩ в рамките на няколко дни затвориха за неплатежоспособност 16-тата по големина Silicon Valley Bank и една от водещите на пазара на криптовалути Signature Bank. Кризата се премести в Европа, където преди седмица закъсалата банка Credit Suisse беше спасена на ръба от фалит от своя швейцарски конкурент UBS в сделка, подкрепена от правителството. Кризата застраши икономическия модел и националната идентичност на Швейцария, основани на опазването на богатството на света. Последва сривът на акциите на Deutsche Bank, който повлече надолу индексите на европейските банки по фондовите пазари на Стария континент. Това накара в петък, 24 март, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард да се срещне с лидерите на Европейския съюз, за да обсъдят мерки за стабилизация на банковия сектор и предотвратяване на бъдещи кризи. Най-голямата опасност е масов колапс на банките в страните по южната периферия на Европа, включително Италия, Испания и Гърция. И така се стигна всъщност до мрачната прогноза в неделя на Кристалина Георгиева. Експертите за България ни уверяват, че за разлика от влошените национални показатели на публичните финанси, банковата система у нас е стабилна. Какви финансови и икономически сценарии очакват страната ни, ако след избори не се състави правителство? Наш гост е Румен Гълъбинов – икономист и финансист. Добре дошли в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Гълъбинов.  

Здравейте.  

Още колко време България може да стои вън от започналата финансова криза? 

Това, което се случи в последните няколко седмици, не е може би точно доказателство за наличие на финансова криза, но са предпоставки, които биха могли да доведат до такава. Ние преживяхме една много трудна година – 2020 г., от КОВИД пандемията. След това, когато разчитахме, че вече започваме да растем и да се възстановяваме, започна войната в Украйна миналата година, която повече от една година продължава с руската агресия. Разбира се, когато г-жа Кристалина Георгиева казва това на форум в Китай, в общи линии той е в контекста на развитието и на китайската икономика, на която разбира се, се разчита да даде своя принос за глобалния икономически растеж. Да, за тази година, 2023, той вероятно ще остане под или до 3%, а за следващата година се предвижда 3,8%. Първо да кажем за Европа. Европа е доста потърпевша от войната в Украйна, Европейският съюз, съответно икономиките на Европейския съюз, еврозоната, защото еврозоната също претърпя трудни дни миналата година. Увеличената инфлация в целия Европейски съюз не подмина и държавите в еврозоната. Разбира се, пък държави, които са извън еврозоната, както сме ние, България, отбелязахме почти двойно по-висока инфлация, отколкото в еврозоната, а пък рекордьор по инфлация беше Унгария, тъй като там макроикономическите показатели изобщо не стоят добре. Сега това, което ние можем да си извадим като изводи, е, че краят на войната не се вижда, кога ще бъде, дали ще е скоро – не знаем. И в контекста на това ние трябва да направим така, че българската икономика да може по някакъв начин да бъде имунизирана срещу едни такива следващи шокове. Енергийните цени, международните, се поуспокоиха, в интерес на истината. Значи това, което се случи миналата година, особено лятото, с цените на газа, на петрола също, пък и на електроенергията, сега, от началото на тази година, не се забелязва такъв признак за рязко увеличение. Т.е. там като външни фактори ние имаме относително успокояване на ситуацията, което да ни даде възможност да се надяваме, че и нашата инфлация ще намалява постъпателно. И тя намалява. Трети пореден месец в България също намалява инфлацията. Сега за последния месец на годишна база беше 16. В еврозоната е пак почти два пъти по-ниска – около 8%.  

А кои са външните фактори, които биха могли да ни създадат проблеми? 

Това, което би могло да продължи да създава проблеми за инфлацията в България и за цените, е на хранителните стоки. Т.е. хранителните стоки, особено тези, които са международно търгуеми, които са борсови, които и извън България продължават да растат като цени, а ние виждаме, че и в Западна Европа има увеличение на хранителните продукти от първа необходимост. Т.е. това е нещо, което и заради войната може да продължи още известно време да ни тормози и нас. А то е много важно, защото повечето от българите дават парите си за храна, за лекарства и за горива, примерно, от най-различен вид – за отопление или за транспорт и т.н. Т.е. ако кажем, че тези неща, свързани с горивата, са се стабилизирали международно, остава открит въпросът с храните. За лекарствата – лекарствата също имаха едно движение нагоре като цени от миналата година, и също и продиктувани и от КОВИД пандемията. Но храните продължават да бъдат риск и това се посочва и в доклада също и на МВФ – че глобалното поскъпване на храни също ще носи в себе си проинфлационни такива предпоставки.  

Ядем едни от най-скъпите храни в Европа, а сме на последно място по ръст на доходите и на стандарта. Как да се регулира този парадокс?  

Наскоро "Евростат“ излезе с поредната си годишна статистика за това, къде се намират държавите в Европейския съюз спрямо следното ниво по паритет на покупателна способност като съотношение на брутен вътрешен продукт и се вижда, че в България продължаваме да сме последната държава. Т.е. ние скъсяваме дистанцията със средното ниво, но сме все още на 59% от средното ниво. Например преди нас са други държави, които са на по-висок процент – да кажем, Гърция е на 68%, Словакия е на 69%, Хърватия е на около 70%..

Е да, но Люксембург и Ирландия са със 161%, 134%.  

Те са почти двойно на този процент. 

Какви са ни шансовете поне малко да се доближим до тях? 

Нашите шансове са да успокоим инфлацията, т.е. тя да продължи пак да намалява, ако е възможно, и с по-ускорени темпове, защото когато намалява инфлацията с половин процент в еврозоната, при нас трябва да намалява повече месечно, за да можем някъде към края на тази година да се срещнем и със средната инфлация в еврозоната като показател. Нашето участие в паритета на покупателната способност като съотношение не е толкова непостижимо. Ние трябва да постигнем за членството в еврозоната 70%, колкото има Хърватия в момента почти. Т.е. ние имаме да преодолеем още една разлика от 10-11%, за да стигнем тези заветните 70%, което да ни даде възможност да се приближим до стандарта на живот, пак казвам, по паритет на покупателна способност, който е средният като ниво в Евросъюза. И от там това също е едно от условията за тази конвергенция, за доближаване към еврозоната, наред с инфлацията, която трябва да бъде близка. Ще видим дали ще ни я сметнат по това, което беше предишното правило за трите държави, които са с най-ниска инфлация, или ще приложат това, което се приложи за Хърватия, т.е. по-облекченото, да сме по-близо до средната инфлация, а не само до тази, която е на най-ниските нива.

А дефицитът, г-н Гълъбинов? 

О, за дефицита – това е също един голям разговор. Хубав въпрос. Той ще зависи от това, доколко ще бъдат, образно казано, щедри нашите нови депутати и въобще Народното събрание какво ще реши за този бюджет, който се отложи, и ние все още караме по продължението на бюджета за 2022 г. Но ще трябва да се приеме и бюджет за 2023 г. и това вероятно ще стане в новото Народно събрание, където ще се срещнат различни предложения. Ще има предложение на бюджет вероятно от самото служебно правителство като някаква основа, ще има предложение от самите парламентарни групи на партиите, които са влезли в Народното събрание, и тогава ще трябва да се получи добър баланс затова, защото разходната част на бюджета винаги може да се увеличава още и още, и да се дава повече. Въпросът е с приходната част на бюджета, доколко можем това да си го позволим и ако разликата между разходната и приходната е чувствително по-голяма като процент от брутния вътрешен продукт, което е всъщност дефицитът, ние трябва да се придържаме около стойността на 3-те процента, с малко превишение, а да не сме примерно двойно – да сме на 6,8%, примерно, както се прогнозира.  

Е, как това ще стане при толкова влошени национални показатели на публичните финанси? 

Източниците са няколко. За да се компенсира една такава по-голяма разходна част от бюджета, трябва да се увеличи естествено приходната част. Приходната част става и с по-голяма събираемост на данъци, акцизи, такси, мита – всичко това, което държавата го е сложила като приходи потенциално. Сега тук има известно разминаване в някои оценки за това, колко е сивата икономика в България. По данни на Европейската комисия и на дирекцията, която се занимава с това към нея, на нас все още ни се води, че над 33% имаме такава икономика – 33,1%. Значи 1/3 от икономиката ни се оценява, че е сива, която не плаща достатъчно данъци и осигуровки. Т.е. очевидно има резерв откъде все още да се досъбира. Другото е, че би могло вероятно да се прибегне и към промени в някои данъчни закони, ако това се сметне за необходимо. Имаше някакви предложения да се увеличава ДДС, общата ставка. Аз лично не съм привърженик на това нещо. 

Бизнесът предлага 22% да стане. Това неразумно ли е, ще има ли ефект? 

Ако се увеличава общата ставка на 22%, тогава пък ще трябва да се махнат и привилегиите, които са дадени досега за някои по-ниски, да кажем диференцирани ставки. В общи линии, в другите държави в Западна Европа общата ставка, ако е висока – примерно в порядъка на 18, 19 или 20%, както е тук, тогава има изключения от общата ставка, които са наполовина за храни, лекарства, детски, бебешки стоки, т.е. има такива изключения и те могат да бъдат между 5 и 10%, да варират като ставки. 

От общия обем? 

Не, не от общия обем, като ставки. В нашия случай така, както на 9% имаме някои вече изключения, може да има и други изключения – например на хранителни стоки в магазините или на лекарства в аптеките, ако се прецени, че това е добре както за производителите, така и за потребителите. Другото, което е – ако пък се направи така, че общата ставка се реши да се вдигне, т.е. очевидно е, че общото данъчно бреме нараства и то се плаща от всички, включително и от крайните потребители, от всички нас, които отиваме и пазаруваме в магазина. Ние плащаме като крайни потребители това ДДС, което ще бъде увеличено. 

Това поносимо ли ще бъде? 

Ами, би могло това да провокира и увеличение на цени евентуално, би могло. Другото, което се говори отдавна, е дали да се променя данъчния модел за подоходното облагане, т.е. да остане ли пак само 10%, или да се въведе прогресивна скала. 

Прогресивният данък. 

Т.е. да има 10 плюс 1%, плюс 2, плюс 3, плюс 4, примерно до 10 плюс 5%, до 15% за хората, които печелят повече и които имат по-големи доходи. Това също е дискусионно, това също е увеличение пак на данъчното бреме. Друго, което е за увеличение – то не е на данъци, но пак подпомага като цяло системата, това е за осигурителните вноски, дали да се увеличават осигурителните вноски за здраве и за пенсия. Защото и към момента, когато се прави бюджета всяка година, в частта за бюджет Фонд "Пенсии“ и в частта за здравното осигуряване, се дават пари, които са над събраните осигурителни вноски. В случая с пенсиите – там са почти 50 на 50, т.е. държавата финансира допълнително от други данъци, като ДДС например, финансира пенсиите с още 50%. В здравното осигуряване може би са 1/3 – 30 и над 30% пък там дофинансират. Т.е. трябва да се проведе и този разговор – дали не е време да се увеличат малко и осигурителните вноски, за да се издържа моделът повече от осигурителни вноски, а не от общите данъчни приходи от бюджета. Така че много са разговорите и за косвения данък, ДДС – нагоре обща ставка или изключения с по-ниски ставки като диференцирани ставки; подоходният данък, включително и за фирмите, корпоративният данък дали да остане 10%. Освен това, за подоходния данък за физическите лица казахме 10% плюс някаква прогресия, а отдолу ще има ли необлагаем минимум, защото и това е разговор, който се води отдавна – дали за хората, които са с най-ниски доходи, да не се въведе освобождаване от тези 10%. И тези, които са да кажем на минимална заплата, колкото и да е тя – тя може да стане 850 лева, както се планираше, може да стане и 1000 лева минималната заплата, не знам дали е възможно да стане в рамките на тази година, 2023 г., но може от следващата година да стане и 1000 лева минималната заплата – да се реши и въпросът с данъчното облагане, дали това да бъде някакъв необлагаем минимум. За пенсиите – те не се облагат  по подоходно облагане, но там пък плановете са за въвеждане на минимална пенсия примерно на 500 лева. Това са също допълнителни неща, както казвам, в разходната част на бюджета. И ако сме изчерпали да кажем възможностите за приходната част с по-голяма събираемост или с промени в данъчно-осигурителните ставки, тогава остават други инструменти за финансиране. Биха могли да бъдат финансирания, свързани с приватизация или концесиониране, което са пак държавни приходи, които могат поне временно да подпомогнат разходната част. Но биха могли да бъдат и заеми, с което трябва да се внимава, защото ако заемите наистина са повечко, те започват да тежат на дефицита също, т.е. дефицитът всъщност се финансира със заеми. Сега ние тук за заемите специално имаме добра отправна позиция. България е с по-малко от 25% съотношение между дълг, държавно управление къмто брутен вътрешен продукт. По Маастрихтските критерии за еврозоната е 60%. Има накъде ние да нараснем, можем почти двойно да нараснем на това, което сме в момента.  

Но дали ще получим изгодни кредити, г-н Гълъбинов, при положение че имаме силна политическа нестабилност на страната, липса на редовно правителство и т.н.?  

И не само, но и международно. Лихвите вървят все още нагоре. 

Скъпи стават кредитите. 

От миналата година, от началото на 2022 г., Федералният резерв на САЩ постепенно започна да вдига лихвите по доларите и продължава до ден днешен, а пък в еврозоната – от юли месец миналата година Европейската централна банка също продължава и вдига лихвите. Така че и по долари, и по евро заемите международно стават все по-скъпи, защото са на все по-висока лихва. И ние вероятно, когато емитираме следващите си еврооблигации, те ще са и на по-висока лихва от тези, които емитирахме миналата година. Това е международната ситуация. Тя също е елемент от тази констатация на МВФ, че при така увеличаващите се лихвени нива и че войната в Украйна, която също не се вижда кога ще свърши, това действа потискащо на икономическия растеж. Така че за България има възможност да се взимат и заеми, външни и вътрешни. Всяка държава ги взима. Без това нещо не може да функционира нормално държавният бюджет на която и да е държава в днешно време, но ние трябва да го правим все пак внимателно. Има накъде все още да растем в тази дългова експозиция. Въпросът е да е премерено така, че да можем да си ги обслужваме с текущите възможности на българската икономика. И може би най-важният елемент, който го казвам последно, но той е наистина най-важен, е да имаме повече инвестиции, защото когато имаме инвестиции, било то в държавни проекти посредством ползване примерно на еврофондове, посредством ползване на пари от Националния план за възстановяване и устойчивост, които отиват и стават финансиране за проекти, които са инвестиции в някакви активи, в някакви дейности в българската икономика и носят добавена стойност, плащат се данъци, заплати, осигуровки и т.н. Ето това е начинът, освен със заеми и с вдигане на данъчното бреме, така да финансираме приходната част на бюджета – да се връщат към бюджета така пари посредством тези инвестиции, публични и частни също, които вървят успоредно с тях. И освен тези, които идват под тази форма на европейско финансиране, също и чисто частни инвестиции, просто инвестиции на международни компании, също и на български компании, които инвестират в българската икономика за нещо.  

Вие познавате програмите на партиите, поне на тези, които имат шанс да влязат в 49-ия парламент. Как прогнозирате, на кои от изброените от вас похвати, мерки, варианти те биха се спрели? Ще може ли да се стигне до някакво единомислие? Кое от това, което изброихте, може да се изнесе пред скоби и партиите да го подкрепят, например?  

Вижте сега, в общи линии  всичко това, което изброихме до тука, влиза в обхвата на повечето от партиите, които участват в изборите, в техните предизборни програми за икономика и финанси, и управление на публичните ресурси. Въпросът е в детайлите и в това, с какви средства различните политически партии си представят това, че може да стане. А то е по същия начин зависимо и от макар и условно, но ориентацията. Нали, едни са център-дясно, други са център-ляво, едни залагат повече на по-агресивна бизнес и инвестиционна политика да доведе до желания растеж и оттам и до благоденствие, други залагат повече на социална, икономическа политика, която да доведе до туширане на социалните неравенства и подпомагане на социални групи, които са в нужда. А това, което е от съществен интерес в момента на България, то беше и в предишните две години, е ние първо, когато правим този бюджет, и когато въобще говорим за тази икономическа и финансова политика, да се придържаме към показателите, които имаме за членство в Еврозоната. Значи, членството в Еврозоната и предстоящото такова членство, ние го отложихме вече два пъти, нали, и сега отива за 2025 година примерно това членство, но то осмисля как да работим по нататък. Бюджетен дефицит – около 3%, малко над него, нека това да ни е някакъв репер, дълг, държавно управление срещу БВП, ако сме на 1/4, да не сме на повече от да кажем 50% като съотношение, и това да ни е също друг ориентир. Ако искаме друго, инфлация – държим да се приближим до инфлацията средната за Еврозоната. Доходи – да, това, което говорихме, доходи и покупателна способност да стигнем до тези заветните 70% от средните. И когато ги следваме тези неща, те са 5-6 такива критерии, аз мисля че това ни е достатъчно програма минимум, която да постигнем в следващите 1-2 години, максимум до 3 години, и която ни дава възможност влизайки и в Еврозоната и "Шенген“ разбира се, това е много важно за "Шенген“, влизайки в тези две организации, ние да имаме увереността, че сме стъпили и на някаква вече наистина обща интеграционна политика в Европейския съюз. Защото въпреки че сме с валутен борд, че имаме фиксиран курс, че лихвите ни не се отличават съществено от тези, които са в Еврозоната,  т.е. с  малка разлика са там и не правят големи маржове, но въпреки това, ние все още не сме част от това ядро. А то е не само икономическо и финансово, то е и политическо.  

Кои са неизбежните действия в икономиката и финансите, които едно бъдещо редовно правителство следва да предприеме, въз основа на тези пет необходими фактора?  

Да се насърчава износът, както винаги е било. България може да не е голяма, но е отворена икономика в рамките на Европейския съюз и европейския пазар, и да се насърчава износът на България както към държавите от Европейския съюз, така и извън държавите от Европейския съюз, разбира се. С европартньорите, особено тези, които са ни в Еврозоната, България и към момента някъде осъществява към 40% от износа си, даже повече. Сега, освен това трябва да се насърчават инвестициите. Това е задача, която трябва да продължи. Не се представяме много убедително през последните 2 години с инвестициите от всякакъв вид, и като публични инвестиции, и като частни. Т.е. това трябва да влезе в програмата на едно следващо правителство: как да направим така че да дойдат тук и да си вкарат парите големите международни компании, като, разбира се, сме успели да вземем и от Националния план за възстановяване и устойчивост каквото ни се полага по проектите, за да може около тези проекти да се залепят, образно казано, и частни инвеститори. Трето важно условие е политика по  доходите, за да догонваме ефективно доходите и стандарта на живот европейските държави. Другото е да няма възможност за икономика, която да е на тъмно, ако мога така да кажа.  

Сива икономика.  

Т.е. да намаляваме тези стопански субекти, които все пак и към ден днешен не плащат данъци и не плащат осигуровки, или плащат частично такива.  

Повече контрол и отчетност може би? 

Да, и стимулиране някак си да излязат на светло, т.е. те да имат самите те мотивацията да са на светло.  

Да, да имат интерес. 

Да имат интерес да са там. И като пета задача да кажем, че можем да посочим, че е хубаво всяко правителство, което иска ние да влезем в еврозоната и "Шенген“, да отстоява и нашата атлантическа ориентация по линия на НАТО и ангажиментите, които имаме за солидарно участие в силите на НАТО, в превъоръжаването на Българската армия и в инвестиции пак в модерно оръжие, в модерни оръжейни комплекси, защото ние може би – и дай Боже – да не ги ползваме, но това са инвестиции, които влизат в нашата икономика, не само по линия да ги закупим, но после и със сервизиране, евентуално някакво офсетно производство, с което да можем ние също да участваме в това, както сме участвали в миналото, когато сме били в едни други военни съюзи.  

Какви са рисковете, ако след изборите отново не се направи правителство?  

Ами, рискът е, че то може да постигнем и прецедента да влезем в еврозоната и "Шенген“ и със служебни правителства, не е казано, че е невъзможно, но все пак рискът е, че понеже на едно редовно правителство му се възлага поне за 12 или 18 месеца напред възможността да бъде постоянно, да бъде в контакт с всичките наши партньори, т.е. винаги за всеки един от нашите партньори е по-добре да знае предсказуемо с кой ще разговаря днес и след шест месеца пак със същия човек ли ще бъде, със същите политики ли ще се занимава. Т.е. тук иначе ставаме волатилни откъм политическо управление, а волатилността дори и на финансовия пазар е нещо, което не винаги се възприема еднозначно положително. В повечето случаи навсякъде се предпочита предсказуемостта и някаква… 

Стабилност?

Стабилност, да, някаква увереност такава, че ние искрено следваме стъпките към тези цели, които сме си поставили. В противен случай може пак да имаме не отказ, а отлагане от постигането на целите.  

И на финала – как се справя служебното правителство? Какво наследство ще остави на редовното? Имахме една поредица служебни правителства, едно редовно правителство какво ще получи? 

Възможно е в общи линии и това поредно служебно правителство в крайна сметка да приключи в рамките на възможностите си, които има. Т.е. ние не бихме могли да очакваме от това правителство кой знае какви реформи или някакви други неща, защото то просто е преди всичко за да подготви изборите, поредните, и освен това, текущо да стабилизира нещата в страната. Към днешна дата му се получава в общи линии това. Но пак казвам, като няма дълъг хоризонт, включително то, и да се опита да направи нещо по линия на цените, на инфлацията, на доходите също, а и като няма работещо Народно събрание – в една голяма част от случаите всички тия инициативи са свързани с гласуването на някой закон или промяна на друг закон, да кажем. Така че не че това е някакво оправдание за служебните правителства, но действително те са с ограничен обхват на действие и ние на тях не бихме могли да разчитаме за някаква такава реформаторска или друга радикална промяна. В днешния свят, така, както се случиха нещата в последните години, всъщност все повече започва да се говори за геоикономически интереси, геоикономически разделения… 

Това, за което предупреждава Кристалина Георгиева

Точно така. Преди речникът повече беше съставен от геостратегически интереси. 

И геополитически. 

И геополитически интереси. И на мен ми се струва, че най-после си дойдохме на думата – да говорим за геоикономика. И ето тук ролята е да свикнем повече с това понятие и с разбирането на това понятие, че България като е член на Европейски съюз, в Европа, бъдещ евентуално член на еврозоната, ние имаме геоикономически интереси, които трябва да си защитаваме и отстояваме. 

Цоня Събчева