Започва едно много специално издание, посветено на филма "Майка“, и начинът, по който авторите на филма избраха да комуникират със своите зрители по време на турнето на филма. Сега тук в студиото са Зорница София – режисьор на филма, човекът, който се вдъхнови от историята на Елена Панайотова, и Дария Симеонова – изпълнителката на главната роля. Здравейте.  

Зорница София: Здравейте.  

Дария Симеонова: Здравейте.   

Първо искам много да благодаря на всички слушатели на Радио "Фокус“, които се включиха с въпроси, с интеракции, с любопитство и съпреживяване на тази прекрасна история. Нека да попитам: вие избрахте един особен формат, не много традиционен за български филм – да направите турне из цяла България и да посветите себе си след това да говорите със зрителите на филма. И аз, тъй като съм част от това преживяване – нямаше сухи лица, включително и вашите. Защо избрахте този тип комуникация със зрителите, Зорница?  



Зорница София: За пръв път правя турне с филм. Не знам дали е непознат, по-скоро за мен беше непознат. Мисля, че са го правили български филми преди това, на нас ни го  препоръча…  

То не се прави за първи път, но не толкова обилно, обикновено се прави на червения килим, не чак турне.  

Зорница София: Реално дистрибуторите ни препоръчаха да го направим и аз така малко… Първо с три града почнахме, Дари, колко беше? Шест града.   

Дария Симеонова: Шест, да.  

Зорница София: Шест града. И то е толкова зареждащо. Всъщност аз направо не знам защо досега не ми се е случвало и не съм го правила. Същевременно е доста поучително да видиш, че филмът ти вече не ти принадлежи. Зрителите връщат обратно неща, които дори не са ни хрумвали, че може такова въздействие да има.  

Какво, какво наистина те учудва?  

Зорница София: Аз първо изобщо не съм си мислела, че чак толкова много ще вълнува хората, че мъже и жени ще излизат с мокри лица. Също така ново ми беше, ако конкретно ме питаш, че малки деца го гледат и го разбират. Включително имахме случай с 11-годишни – той принципно не е разрешен до 14, но зависи от родителя, то е препоръчително, и те върнаха една и съща обратна връзка, която беше: разбрах колко съм важен на майка ми и баща ми.  

Оу!  

Зорница София: Да, това не ми е било в плановете. Т.е. мисля, че за авторите е добре да имат тази обратна връзка, за да видим как въздейства това, което сме направили. Някои неща, които сме планирали, са се случили, но име и други, които ми е много интересно да ги откриваме.   

Не сте ги планирали. Как очертахте границите на майчинството в този филм? Това е и въпрос, който в момента свободно интерпретирам от Руска: "Когато създавахте филма, какъв смисъл вложихте и какво искахте да представите през понятието "майка“?“. Дари?  

Дария Симеонова: Това, за което всъщност е филмът, не е точно понятието "майка“ в общоприетия смисъл на тази дума. Напротив, ние през цялото време си говорим за едно алтернативно майчинство, алтернативно родителство, а именно – фактът, че моята героиня реално не може не има собствени деца, т.е. тя не може да бъде биологичен родител, а се превръща в майка на страшно много деца по света. И всъщност това, което може би като отговор бих казала на този въпрос, е, че всъщност майчинството няма граници. Всъщност то е абсолютно безгранично, то може да намира своите форми в страшно много различни действия, стига да има този импулс за даване и тази потребност. Някак си нуждата на децата е да получават любов и импулсът да им се дава тази любов – ако тези две неща съществуват и вървят в една посока, вече майчинството няма, наистина няма граници.   

Няма граници. Във филма Елена Панайотова, по чиято история всъщност вие сте изградили филма, още когато отива в Широка лъка и започва програмата  "Артисти за деца“, с която наистина отдава това внимание, за което Дари казва, и се получава естественият импулс да започнеш да осиновяваш. И тя казва "Колко деца можеш да осиновиш? Едно, две, пет? Защо да им даваме тази фалшива надежда? Но грижата и тези умения, които стигат до тях през театъра, са нещото, което ги окрилява“. 0882 801 801 е телефонът, на който можете да задавате въпроси. Титулярът на предаването Габриела Георгиева ще ги обобщава и дава. Бъдете активни спрямо авторите на този толкова животопроменящ филм. Продължаваме да си говорим с авторите на филма "Майка“, част от авторския екип, защото смятам, че и Дария Симеонова като изпълнител на главната роля и съавтор на посланието.   

Зорница София: Определено.  

И Зорница София – режисьор на филма. Всъщност ето, ти се включи веднага с "Определено“. Каза ми след премиерата в София, след червения килим, че всъщност до голяма степен отдадеността на Дария е успяла да реализира този огромен въздействащ ефект.  



Зорница София: Да, и за да бъда малко по-конкретна, защото разбира се, много актьори може да са отдадени, но в нашия конкретен филм има тази специфика, че ние снимахме в почти документални условия, по документален начин, с реални хора и от улицата, и каквото се случва, но главно с това, че решихме в ранен етап с оператора ми Крум Родригес да работим само с деца, които са автентични – или деца от улицата, или сираци, и в България, и в Кения. Това означава, че това не са същества, които знаят какво значи "дубъл“, "повтори тази реплика“. Думата "реплика“ абсолютно не им е ясна. И тук ни трябваше да има актьор, който не просто се е потопил в ролята, а е персонажът, не просто е  персонажът, а е персонажът без работно време. Т.е. докато е буден, тя е Елена, защото тези деца идват, започват да си играят с нея. Има кадри, цели сцени, които са снимани тотално фрийстайл и то е снимано в обедните почивки от който е останал да не яде в момента – обикновено двама-трима. И когато видиш, че децата нямат пауза също, те не са в обедна почивка. Когато видим, че нещо правят с Дария, обикновено почваме да снимаме с Крум и подавам коя сцена да започне. Значи за да си представите спецификата, актьорът обикновено получава един call sheet, в който пише кои сцени за деня – примерно 15-та, 16-та, 18-та, научава, припомня си текста или го научава сега и се явява готов за тези три сцени. При Дария, ако й кажа "Играй си с децата, пробвай 73-та или пробвай това“, разбираш ли, то всичкото това й беше ъплоуднато не в мозъка – в душата, и тя можеше от колд старт да започне каквото и да е и да интегрираме игривостта на децата, и поведението им в момента към драматургията. Т.е. това е този тип актьор, абсолютно, извънредно… не знам каква дума да кажа, просто съвършен.   

Ами тя е живяла всъщност това, което е преживяла и Елена Панайотова. Между другото, това беше въпросът на Даниел Пенев: "Как успяхте да спечелите доверието на деца и в Широка лъка, и в Кения, които реално са в много тежко социално-икономическо положение?“. Защото това не е игра, те са си такива, каквито са, и може би това е част от въздействието на филма, което те грабва от първите сцени. Как беше това чувство, Дария, да контактуваш с тези деца, които действително не знаят думата "реплика“?  

Дария Симеонова: Те няма и защо да я знаят. Това не е нещо, с което животът до този момент ги беше сблъсквал. Чувството е прекрасно. Това са деца, които са като всички деца – чисти, прекрасни, диви по своя си начин, тези са извънредно диви, особено българските в Широка лъка наистина. В Кения децата като че ли заради недоимъка, в който живеят, бяха много по-дисциплинирани, но някак си имаха такъв един респект към нас и едно уважение, една плахост. Докато нашите на втория час това вече тотално не съществуваше. Те някак си усетиха, че са важни в този момент, и естествено се опитаха да ни се качат на главите. Но това, което ми направи много силно впечатление и до някаква степен ме приземи още в първите ми срещи с децата, още в Широка лъка – те са деца, обаче и не са. Те е трябвало много бързо и трябва много бързо да пораснат. Имат една мъдрост, която граничи с абсолютно засилен до кокала инстинкт за оцеляване. И не знам, аз много харесвам този пример, който Петър Минчев – продуцентът на филма, всъщност след едно от посещенията им със Зорница София в Кения, на тръгване всъщност към България, казва: "Сега, значи прибираме се вкъщи, пребиваме двете си деца, т.е. теглим им по един хубав бой, просто ей така, да си знаят“. Защото всъщност затова казвам приземяване и отрезвяване – тези деца ти дават много по-ясна сметка къде се намираш, къде се намираме, колко много от нещата, за които ние се оплакваме или се тревожим, са незначителни, колко всъщност други важни неща има и колко едно дете няма нужда от почти нищо материално. Има нужда от любов и от твоето време и внимание.   

Това е всичко, това наистина е всичко. Имаме сега и слушател на телефона. Здравейте, слушаме ви.  

Георги Узунов, слушател: Здравейте.   

Чудесно! Първо да се представите?  

Георги Узунов, слушател: Казвам се Георги Узунов, от София се обаждам.   

Здравейте.   

Георги Узунов, слушател: Поздравления за филма първо на вашите гости. Моят въпрос по-скоро е отправен към Дария Симеонова. Ролята, която вие играете – според мен там се изисква много автентичност и усет, и по-скоро мен ме интересува преди да започнат снимките вие как се подготвяхте за този филм, колко време ви отне, посещавахте ли Африка преди това, ходихте ли по домовете преди да започнат истинските снимки? И на лично ниво – доколко успяхте да се слеете с реалната Елена?  

Много добри въпроси. Благодаря ви, Георги.  

Дария Симеонова: Благодаря, Георги, благодаря първо за хубавите думи за филма. Това, което Зорница спомена преди малко за тази отдаденост и тази моят готовност непрекъснато, във всеки един момент, няма значение с коя сцена, дойде до голяма степен от факта, че имахме лукса да имаме много дълга подготовка със Зорница. В продължение на 6-7 месеца ние се срещахме всяка седмица по веднъж, за да работим, за да говорим за ролята, за сценария, за да търсим моята Елена каква е, защото Елена, която е моята героиня, не е Елена Панайотова. Ние не сме търсили автентичност в това да приличам, да се държа нито физически, нито емоционално като Елена. Филмът е базиран, по-скоро е вдъхновен от нейния живот и е базиран на част от факти от нейния живот, но има адски много художествена измислица. Всъщност тази подготовка беше адски ценна. Отделно правих собствено проучване. Не съм ходила в Кения и в Африка изобщо преди това. Първото ми стъпване там беше една седмица преди нашите снимки, така че автентичен ми беше и шокът от това, което виждах. Но изгледах доста неща за самия континент, за държавата, за болестите там, въобще опитах се да си представя – разбира се, това в последствие се намести много, когато отидох, как живеят хората там. Отделно се срещнах с жени, които имат този или подобен проблем като моята героиня, а именно ранна менопауза, или въобще имат проблеми с репродуктивността. Това не бяха точно интервюта, това бяха срещи, за които не съм сигурна за кого бяха по-тежки – за тях или за мен. Да видиш вече и да чуеш от първо лице през какво минава една жена с подобен проблем, колко много емоции бушуват в нея, колко много страх, срам и какво ли още не, за което всъщност си дадох сметка в последствие, че може би най-вече срамът и чувството за провала, което изпитва, такъв един библейски провал, ако мога така да го нарека, който изпитва една жена в подобна ситуация, всъщност правят тази тема много скрита и много… тя е свръхделикатна, но я правят табу, не се говори за това. А то е навсякъде около нас.   

Това е наистина един библейски провал, и обикновено жените го запушват задъхвайки се точно от тази вина, за която говориш. Продължаваме да си говорим за онези красивите неща. Аз в началото исках да ви попитам давате ли си сметка колко много емоции могат да те разплачат на този филм? Разбира се, тежката съдба на децата със сигурност. Но имаше и много нежност, тази отдаденост и каузалност, която в крайна сметка е вкарала от себе си Елена и Дария пресътворява, са неща, които карат хората да почнат да плачат от хубаво. Давахте ли си сметка за това? За гамата на красивите емоции?   

Зорница София: Аз си плачех на монтажа всеки път като го гледах, почти всеки път мен си ме хващаше, но не си давах сметка. Аз по принцип лесно се разчувствам, но не си давах сметка, че ще е толкова масово, че ще влияе по този начин не само на мъже, на жени, но и на деца – видях деца да плачат с крокодилски сълзи. Но искам да кажа, че това не са сълзи от тъга, ами по някакъв начин това, което ни връщат зрителите и като коментари, сега Дария ни прочете един СМС последен, който е получила от зрителка, която има след операция невъзможност да бъде родител, че всъщност филмът й е дал надежда, че винаги има начин, и че всъщност този начин може да прерасне в нещо много по-голямо. И реално мисля, че това не го знаех. Всъщност не знаех, че филмът ще дава надежда и ще вдъхновява затова, че всеки може да промени света за по-добро, че всеки може да има каузи са безброй. Този свят е доста болен, стар и кретащ, постоянно има проблеми. Та, когато просто станем от дивана и изключим телевизора се случват нещата. Когато оставим на сърцето и да ни води, вместо да си казваме: Мале, в какъв свят живеем. И мисля, че нашия филм въздейства по този начин, и това не го очаквах. Мислех си, че по-скоро ще е драмата, а открих в тези срещи, именно в турнето, в многото срещи със зрители, това, което ни пишат, но и това, което ни казват при разговорите с тях, е, че всъщност надделява вдъхновението, това да се прави добро. И това, че всеки може.   

Това щях да кажа: когато си изключиш телевизора, станеш от дивана и започнеш да правиш нещо, е животоопределящото. Аз имам много приятели и по-скоро са жени, ако трябва да съм честна, които казват: "Още търся своята кауза. Искам да намеря своята кауза“. Всъщност, това да се чувстваш значим и полезен в живота си, не само обслужвайки своята биологична даденост и тази, на своите близки, а да бъдеш полезен на повече хора, изведнъж всъщност почва да ти се осветява пътя. Ти усети ли го през ролята си, Дария? Този избор беше много труден за Елена, той беше на ниво скъсвам с любимия, той не ме разбира, скъсвам с живота си. За комфорт дори вече не говоря.   

Дария Симеонова: Не, не, тук не става дума изобщо за комфорт. Това обаче, което аз винаги съм мислела, и което дори с Елена Панайотова съм си говорила, е, че това е нещо, което я намира, това е нещо, което се случва в живота й – буквално децата я намират. Това обаче да съумее да превърне тази среща в кауза, това вече е нейният труд. Това е нейното посвещение в работата с тези деца. И въобще това, че толкова години не спира въпреки трудности и т.н., тя е имала проблеми с финансирането на програмата, с ако щеш това пътуване – тя по 2 пъти в годината е била в Африка и т.н., пречки е имала много. Обаче, тя го казва и във филма, всъщност, това, което децата й дават, е незаменимо. И то си струва абсолютно всяка трудност, през която е преминала, и всяко препятствие. Един познат, прекрасен човек, ми каза, че всъщност ние сме разказали една приказка за доброто.   

Много добре казано.   

Дария Симеонова: И това, което наистина след срещите с хората си даваме сметка и със Зорница, и с Петър, че всъщност това вдъхновение, тази мотивация, това ако щеш напомняне, защото понякога хората имаме нужда само да ни се напомни, нали, ние имаме едни такива изконни неща, които си ги знаем, обаче ги забравяме, те са даденост някъде, да ни се напомни, че наистина зависи от нас. Наистина всеки може. Не е нужно да се превърне в толкова мащабно, както го е случила Елена, но всеки може. Утре може, след малко някой от нас може да направи добрина, и тя да зарадва някой или няколко човека и т.н. И няма да забравя една жена, след като премина през емоциите, които й донесе филмът, тя ни каза: "10 години отлагам едно нещо. Утре ставам и започвам!“   

Това е най-хубавото, което може да направи едно произведение на изкуството.   

Дария Симеонова: Абсолютно. Това е за мен лично това са най, най, първо, това е нещото, което съм правила в живота си, което носи най-много емоция, и аз я виждам в хората. И второ, ти един човек да си го поместил в този салон, един-единствен, е ми струвало си е.   

Продължаваме с музика и след това последно включване в този много развълнуван диалог със Зорница София и Дария Симеонова. За любов говорим, но и за нещо, което преди малко Дария каза, че всъщност голямото нещо, което случва този филм, ето с този разговор с вас ми се изясни, че той може да промени живота ви и да намерите своето, своя смисъл, своя начин да сложите отпечатък в нечия съдба. Може да е на 5 000 деца, както е направила Елена, може да е на едно, но за него това е промяна в живота.   

Дария Симеонова: Може дори да е на твоето собствено. Това също е просто да видиш колко са ценни децата, това е да го осъзнаеш, да го разбереш – това не е даденост. Ти си благословен, имайки дете, това е, дори това, няма значение.   

Аз смятам, че този филм може би трябва да се прожектира на деца. Казвам го, защото когато заснемах видеото за Елена Панайотова, тя беше от 10-те будители на миналата година, макар че тя си е 15-17 години будител, тя каза: "Ива, знаеш ли, толкова години съм работила на английски, на толкова много в Танзания, Кения, в Широка лъка деца съм дала. И ето аз в момента се опитвам да убедя българските общественици, българските държавници, че през театъра децата могат да научат много – роли, кои са, да изградят самочувствие“. Всъщност, каузата на Елена наистина много продължава. Зорница, по време на песента ти каза нещо за твоя филм, че никога не си си давала сметка, че ще направиш филм, който е толкова дълбоко въздействащ, и това е може би най-въздействащият твой филм. Ако трябва да го откроиш сред своята работа на режисьор, какво е "Майка“ за теб?   

Зорница София: "Майка“ за мен чисто творчески и стилистично е скок в дълбокото или малко, в смисъл той и жанрово е много експериментален – за мен беше на моменти като тичане с вързани очи, осланяйки се само на интуицията и на сърцето си, защото нямаш… Написахме някакви правила с екипа и с Крум, операторът, и в последствие на монтажа, но за мен основното е, че не съм правила досега, и с Дария двете си го казахме, нещо, което толкова емоции да събужда. Не говоря само за филм, сериал, и театър, опера, каквото и да е, нищо не е събуждало толкова емоции. Но искам да се върна на това, което Дария каза, че всъщност може би най-якото в цялата работа е, че филмът някак си събужда проактивност в зрителите, кара ги да вярват, че всеки може, връща надеждата и някак си вдъхновява хората да търсят кауза. Защото най-срещаните думи когато получаваме и писмени, и вербална обратна връзка от публиката е: "вдъхновение“ и "смисъл“.   

Смисъл е думата, да.   

Зорница София: Моето мнение е, че всеки човек обича да бъде част от нещо по-голямо, нещо по-голямо от него самия и семейството му. Всеки го обича, но някак си не всеки човек намира и не по всяко време каузата, смисъла, малко не мисли. Някак си като че ли липсва тази вяра, че всеки от нас може да промени света за по-добро. И това носене на смисъл бяха и основните коментари на зрители, на известни личности, не искам да ги назовавам по именно, доста хора се изказаха, ти включително, и отново за смисъла. И всъщност, може би искам да обърна внимание на зрителите, че филмът е в кината в цялата страна в момента. Все още не знаем за колко дълго време, подарете си с хора, които обичате или уважават, или обичате и уважавате едновременно, защото той ще бъде различен, ако е в последствие на телевизор, на стримийнг платформите, това е различно преживяване. В залата е напълно различно и като звук, и като картина. Звукът е правен в една от най-добрите лаборатории в Германия. Просто въздействащ е звукът.   

Мартина – нашият звукорежисьор вчера каза, тя с това се занимава, със звук, тя е нашият звук експерт, и каза: "Това е най-добрият звук на български филм, който съм чувала“.   

Зорница София: Еее, доживях да чуя. Между другото е правен основният миксер финалният, той е немец, но той е фронтмен на една хевиметъл банда и е страхотен артист. Просто не съм мислела, че хевиметъл солист ще го прави.   

Зорница София: А, турнето. Продължаваме да обикаляме. А паралелно с това, че филмът е в кината в цялата страна, обикаляме един куп градове, продължаваме да обикаляме за среща със зрителите, което се оказа много важно. Ти ли ще кажеш кои са останалите градове или аз ги знам? А, имаме една голяма прожекция в залата на културния дом на "Нефтохим Бургас“, която е в петък, 2-ри мисля че е.   

Зорница София: Това е следващият петък, 3 февруари.   

Зорница София: Петък, 3-ти, на 4-ти сме във Варна отново във фестивалния комплекс във Варна и в Каварна преди това. След което…    

Дария Симеонова: В петък сме в Стара Загора.   

Зорница София: А този петък сме в Стара Загора.   

Дария Симеонова: А в събота, неделя и понеделник…    

Зорница София: А, вярно, майко мила!   

Това прилича на подсказване от последния чин.   

Зорница София: Чакай, чакай, чакай.   

Дария Симеонова: Давай поред.   

Зорница София: Така, този петък сме в Стара Загора. Подсказвай ми.   

Дария Симеонова: В неделя сте във Видин, а в понеделник, на 30-ти във Враца и Бяла Слатина.   

Зорница София: А в понеделник, на 30-ти във Враца и Бяла Слатина.  

Както каза Зорница, калните бани се отлагат, този филм има нужда от общуване. От това вълнение, което обединява хората във вярата им, че всеки един от нас може да намери своя смисъл. С това ви казвам изключително благодаря, Зорница София и Дария Симеонова, за това, че отделихте от времето си за един разговор личен със слушателите на Радио "Фокус“. И много се надявам, че ако все още някой не го е гледал от нашите слушатели, и има нужда от святост и светлина…   

Дария Симеонова: И смисъл.  

И смисъл – трите "С-та“: святост, светлина и смисъл, може да си го подари. Много благодаря.   

Зорница София: И ние.   

Дария Симеонова: И ние благодарим.   

Ива ДОЙЧИНОВА